№ 10878
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110143426 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
имуществената сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват вземания от „Е.Г.“ АД, формиращи
стойността на обедняването на „Т.С.“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, за
следните суми: за сумата от 108.82 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 01.2018г. до м. 04.2019г. в имот, представляващ търговски обект
(преустроен .............), находящ се в гр. София, кв. ............., ..............., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
както и за сумата от 99.32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.10.2018г. до 20.09.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 56213/2021г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът потребявал топлинна енергия за стопански
нужди през исковия период, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ГПК следвало да сключи с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната
топлинна енергия, което не сторил, поради което се обогатил за сметка на обедняването на
топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс.
Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни
от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че отправил до ответника покана да заплати
доброволно формираните за процесния период парични задължения, което същият не
сторил. При тези твърдения претендира спорните вземания, законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че доколкото за
процесния период между него и ищеца не е имало сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, не би могъл да се счита за потребител на тази енергия въз основа на
1
разпоредбите на ЗЕ, предвиждащи мълчаливо/конклудентно приемане на общите условия на
топлофикационното дружество при липса на изрично възражение срещу тях, тъй като счита,
че подобна норма противоречи на европейското законодателство. Поддържа наред с това, че
доколкото се касае за непоискана доставка, не дължи заплащане на топлинната енергия.
Оспорва законосъобразността на прилаганата от топлофикационното дружество методика за
начисляване на количеството и сумите за потребена топлинна енергия по прогнозен дял,
подчертавайки, че съобразно ползващите се с приоритет спрямо българското
законодателство норми на общностното право, се дължи цена единствено за реално
потребено количество топлинна енергия. Независимо от това твърди, че преди през м.
07.2019г. да сключи договор с ищеца по повод на процесния имот, заплатил сумите по
всички издадени до този момент фактури. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на част от вземанията, предмет на претенциите, по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до имота
на ответника на твърдяното количество топлинна енергия; 2/ обогатяване на последния,
настъпило вследствие на потреблението на така предоставения енергиен ресурс без
заплащане на цената му; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да
е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели
до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ липса на правно
основание, т. е. на годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване; 5/ за ищеца да
липсва друг ред за защита на твърдените права. Процесуалното задължение да установи
осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от
нормата на чл. 154 ГПК.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
протокол от проведено на 28.11.2017г. общо събрание на съдружниците на „Е ООД и
удостоверение за актуално състояние на ответното дружество „Е.Г.“ АД, че процесният
недвижим имот, представляващ търговски обект (преустроен .............), находящ се в гр.
София, кв. ............., ..............., е собствен на ответника, вкл. през исковия период, поради
което и при липсата на данни, а и твърдения за осъществени преди или по време на същия
юридически факти, довели до отчуждаване на процесния търговски обект от правната сфера
на „Е.Г.“ АД, следва да се приеме, че през този период същото е било единствен титуляр на
право на собственост върху имота.
Не е спорно между страните, а и се установява от неоспорените писмени
доказателства- договор № 139 от 1999г. за извършване на услуга дялово разпределение в
сградата, в която се намира процесният имот, както и от неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, че през релевантния за спора интервал от време сградата, в която се
намира имотът, както и конкретният самостоятелен обект са били топлоснабдени.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи на вещото лице през исковия период
в процесния търговски обект е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален
разпределител на разходите за отопление), както и един водомер за топла вода, като поради
липса на осигурен от абоната достъп до имота за извършване на реален отчет на уредите в
2
края на всеки от включените в процесния период отоплителни сезони е начислявана
служебна топлинна енергия, както следва: по МСРС (максимален специфичен разход на
сградата)- за топлинната енергия за отопление на имота, респ. по 140 л/денонощие за един
потребител- за топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. Наред с това, на
абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна
от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, което е обосновано с правилото в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, съгласно което разпределянето на топлинната
енергия за сградна инсталация между абонатите на база на отопляемите обеми на имотите
им се базира на обстоятелството, че независимо дали имат или не части от сградната
инсталация или отоплителни тела, имотите в отопляемия обем на сградата обменят помежду
си топлина, поради което и заплащат топлинна енергия за сградна инсталация. В писменото
си заключение експертът е изяснил, че през исковия период монтираният в абонатната
станция топломер е преминавал периодични метрологични проверки, завършвали със
заключение за съответствие с одобрения тип, респ. за техническата и експлоатационната му
годност, въз основа на което е формирал извод, че същият е бил годно средство за търговско
измерване. Изрично вещото лице е уточнило, че технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, постръпило в абонатната станция, и са отчислени за
сметка на топлофикационното дружество, а дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с действалите нормативна уредба и общи условия на ищеца. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през исковия период топлинна енергия
на сумата от 3592.05 лева, като е съобразило издаваните изравнителни сметки, касаещи
исковия период.
С оглед на така установеното и доколкото, както бе изяснено, през исковия период
собственик на имота, който безспорно е такъв за задоволяване на небитови (стопански)
нужди- адресът е регистриран и като адрес на управление на ответника, е било „Е.Г.“ АД,
именно последното е следвало на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ да сключи
с ищеца писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и да заплаща
в изпълнение на този договор цената на предоставените му топлинен ресурс и услуга дялово
разпределение. Като не е сторило това, а е ползвало доставяната до имота топлинна енергия-
обстоятелство, което се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза,
ответното дружество се е обогатило за сметка на топлофикационното дружество, с което в
правната му сфера е възникнало задължение за възстановяване на имущественото
равновесие между правните сфери на страните чрез заплащане стойността на потребения
топлинен ресурс.
Неоснователен е заявеният с отговора на исковата молба довод, че в случая се касае за
хипотеза на непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП и на
европейското законодателство. От една страна това е така, доколкото ответникът е
юридическо лице, поради което същият няма качеството потребител по смисъла на
дефинитивната норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а от друга- доколкото в случая се касае за
имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която хипотеза съгласието,
искането за топлоснабдяване на сградата, респ. на обектите в нея изхожда от мнозинството
от етажните собственици, а не от всеки етажен собственик поотделно- арг. от разясненията,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, както и в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.
Необоснован е и доводът от името на ответника за недължимост на процесните суми
поради начисляването им за прогнозно определено количество топлинна енергия,
доколкото, както се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, след
изтичане на съответния отоплителен сезон са извършвани реални отчети на уредите за
измерване на топлинната енергия в отделните самостоятелни обекти, чиито собственици,
респ. обитатели са осигурили фактически достъп до имота си. В случая ответникът не е
3
сторил това съгласно констатацията на вещото лице в СТЕ, което не е оспорено и в тази му
част, поради което обосновано и съобразно действащата през исковия период нормативна
уредба в областта на топлоснабдяването, на ответника е служебно начислено съответно
количество топлинна енергия.
При съобразяване на така изложеното от фактическа и от правна страна следва да се
приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземане за възстановяване
на настъпилото неоснователно обогатяване, чиято стойност се равнява на цената на
предоставената топлинна енергия- така, както същата бе установена в хода на настоящото
производство.
Установява се от неоспореното от страните заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, по отношение на чиято обективност и обоснованост за настоящия съдебен
състав не възниква съмнение при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, че в резултат от
извършени в периода от 04.04.2018г. до 14.08.2019г. плащания и след издадени от „Т.С.“
ЕАД кредитни известия на обща стойност от 770.44 лева, непогасена е останала сумата от
3.21 лева- цена на топлинна енергия за исковия период- от м. 01.2018г. до м. 04.2019г.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца и
останали непогасени чрез плащане вземания за стойността на предоставена топлинна
енергия на обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника
възражение за погасяване на тези вземания по давност. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, доколкото се касае за вземане, чийто източник е забраната за неоснователно
обогатяване, по отношение на което приложим е общият петгодишен давностен срок, който
в случая не е изтекъл от началната дата на исковия период- 01.01.2018г., до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК- 29.09.2021г., с което е прекъснато и е спряло течението на давността- арг. от
нормите на чл. 115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
При тези съображения искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до сумата от 3.21 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
С оглед източника на процесното главно задължение- забраната за неоснователно
обогатяване, и липсата на конкретен срок за изпълнение на задължението за възстановяване
на имуществения баланс между правните сфери на страните, същото става изискуемо
незабавно- от момента на получаване на престацията, а за да бъде поставен длъжникът в
забава, до него следва да бъде отправена покана за плащане- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, каквато в случая не се доказва да е отправена до ответника преди началния момент, от
който се претендира обезщетение за забава, поради което следва да се приеме, че в правната
сфера на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава за исковия период, което,
от своя страна, обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от 1.16 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 11.80 лева,
представляваща част от сторените в исковото производство разходи за заплатени държавна
такса, депозити за възнаграждения на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, които
части са съответни на уважената част от исковете, като в тези суми са включени и
определените от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
4
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
претенциите в полза на ответното дружество следва да бъда присъдена сумата от 246.14
лева- адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 393.83
лева- хонорар за един адвокат за исковото производство, за които по делото са представени
доказателства, че са реално заплатени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че в имуществената сфера на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
.................., съществува вземане от „Е.Г.“ АД, ЕИК ......................, формиращо стойността на
обедняването на „Т.С.“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, за сумата от 3.21
лева, представляваща цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 01.2018г. до м.
04.2019г. в имот, представляващ търговски обект (преустроен .............), находящ се в гр.
София, кв. ............., ..............., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 56213/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за разликата над установения до пълния предявен размер от 108.82 лева, както и изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.Г.“ АД, ЕИК
......................, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .................., сумата от 99.32 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до 20.09.2021г.
ОСЪЖДА „Е.Г.“ АД, ЕИК ......................, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК .................., сумата от 1.16 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 11.80 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .................., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Е.Г.“ АД, ЕИК ......................, сумата от 246.14 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 393.83 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5