Определение по дело №44/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №209

                                   гр.Кюстендил, 05.04.2018г.

                          В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                           Председател: Мирослав Начев

                                                                                            Членове: Веселина Джонева

                                                                                                               мл.с. Мария Антова

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№44/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано след произнасяне на Апелативен съд-София по реда на чл.14 ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК с определение №318/25.01.2018г. по ч.гр.д.№6497/2017г., с което ч.гр.д.№6296/2010г. по описа на СГС е изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Кюстендил.

Предмет на разглеждане е частна жалба с вх.№1047900/21.12.2009г., подадена от М.Д.Д., като ЕТ „**************“, със седалище и адрес на управление: ******************************, против определение от 03.11.2009г. на Районен съд-София, 27 състав, по гр.д.№34672/2008г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените с молба от 26.10.2007г. иск в размер на 50.00 лева- частичен от 500 000 евро-пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба и иск в размер на 50.00 лева – частичен от 500 000 евро – пропусната печалба.

Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на РС-София с указание за изпращането му по подсъдност на СГС, поради заявено след постановяването му искане за увеличение на предявените три частични иска.

В частната жалба се твърди, че прекратителното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при използване от страна на съдията на служебно положение и при злоупотреба с власт, тъй като по делото имало множество доказателства за причинените на ищеца от ответниците загуби и пропуснати ползи и печалби, изразяващи се в невъзможността ЕТ да ползва собствените си игрални автомати и оборудване, поради отказа им да му ги върнат. Жалбоподателят изразява недоумение относно причините, поради които съдът е прекратил частично производството по делото, вместо да вземе предвид подадените от същия молби от 10.12.2009г. за увеличаване на предявените искове и да „прехвърли“ делото по подсъдност на СГС. Жалбата съдържа и редица обидни квалификации и клетви по отношение на множество съдии, в това число и на постановилия атакувания съдебен акт.

Ответниците по жалбата не са изразили становище в предоставения им срок.

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следното:

С искова молба, депозирана пред СГС, адв.М.Г., като пълномощник  на ЕТ „представляван от М.Д.Д., е предявила срещу Б.Г.М.XЙ.Б.М. и ХР.Б.М., тримата от гр.София, иск за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ЕТ сумата от 136 500 евро, представляваща обезщетение за причинени вреди – претърпени загуби от задържане и невръщане на собствените му игрални автомати и бинго-оборудване, ведно със законната лихва върху тази сума до датата на предявяване на иска. По исковата молба е било образувано гр.д.№2337/2005г. по описа на СГС.

При дадено указание от страна на съда за заплащане по делото на държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, ищецът е депозирал молба, в която е уточнил, че предявява иска като частичен – за 10 100 лева от общия първоначален размер от 136 500 евро и е представил вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 404 лева (л.35 от делото на СГС).

С молба от 17.10.2006г. ЕТ „**********.“ е заявил, че увеличава размера на общия предявен иск с още 400 000 лева, но след дадено указание за доплащане на държавна такса, с молба от 03.11.2006г. ищецът е оттеглил искането си за увеличение на иска.

По делото са били проведени няколко съдебни заседания. В молба от 26.10.2007г. (л.216-л.217 от делото) ищецът е заявил, че прави изменение на иска, като изменя – намалява предявения един частичен иск и го разделя на три частични иска, които уточнява по следния начин: 1/ частичен иск в размер на 9 900 лева от общ иск в размер на 136 500 евро – обезщетение за причинени загуби, поради невръщане от страна на ответниците на собствените му машини и оборудване; 2/ частичен иск в размер на 50 лева от общ иск в размер на 500 000 евро – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба по вина на ответниците и 3/ частичен иск в размер на 50 лева от общ иск в размер на 500 000 евро – обезщетение за пропуснати печалби от неизпълнение на договора по вина на ответниците. Във връзка с така заявеното изменение на иска и направено уточнение е поискано изпращане на делото на СРС, както и е обърнато внимание, че и по трите иска е била заплатена държавната такса със завеждане на исковата молба.

С определение №612/24.10.2008г. (л.222) състав при СГС е допуснал намаление на исковата претенция, както следва: 1/ частичен иск за сумата от 9 900 лева – от сумата 136 500 евро, представляваща обезщетение за причинен и загуби; 2/ частичен иск за сумата от 50 лева – от общ размер 500 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба от страна на ответниците и 3/ частичен иск за сумата от 50 лева – от общ размер 500 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба от страна на ответниците. Съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СРС.

С обжалваното определение от 03.11.2009г. по образуваното пред РС-София гр.д.№34672/2008г.,съставът на съда е приел, че доколкото в исковата молба се е твърдяло ищецът да е претърпял загуби в размер на 136 500 евро, но не и в резултат на действията на ответниците да е пропуснал печалби или други ползи в размери от по 500 000 евро, то заявените в последния смисъл две претенции в молбата от 26.10.2007г. имат характера на самостоятелни искове, които не биха могли да бъдат предявени в хода на съдебното производство. Съдът е посочил, че доколкото определението на СГС, с което такива искове са били приети не обвързва съда, то производството по делото в тези му части следва да се прекрати, при което е прекратил същото в частта по предявените с молба от 26.10.2007г.: 1/ иск в размер на 50.00 лева- частичен от 500 000 евро-пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба и 2/ иск в размер на 50.00 лева – частичен от 500 000 евро – пропусната печалба.

Така постановеното определение е правилно, а мотивите на СРС напълно се споделят от настоящата инстанция. Недопустимо е под формата на изменение на размера на иска да се предявяват нови искове, като за пръв път се излагат фактически твърдения и се заявяват претенции, които не са били предмет на исковата молба.

В случая, ЕТ „*********** е претендирал солидарното осъждане на тримата ответници за сума – след направено уточнение – в размер на 10 100 лева – частично от общо дължима 136 500 евро, представляваща обезщетение за причинени вреди – претърпени загуби от задържане и невръщане на собствените му игрални автомати и бинго-оборудване. В този смисъл, допуснатото намаление на размера на частичния иск на 9 900 лева представлява допустимо процесуално действие.

Тъй като за пръв път с молбата от 26.10.2007г. са заявени частични претенции за дължими обезщетения от по 500 000 евро за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизпълнение на договор, същите не биха могли процесуално законосъобразно да бъдат въведени в предмета на делото, поради което правилно районният съд е преценил, че същите не подлежат на разглеждане в това производство и го е прекратил в тази му част. Противното би представлявало процесуално нарушение и би довело до засягане на правата на насрещните страни.

Що се касае до оплакването в жалбата, че съдът е следвало да увеличи исковете и да изпрати делото на СГС, трябва да се отбележи, че молбите по чл.116 ал.1 от ГПК (отм.) се били депозирани след постановяване на обжалвания акт, а и увеличаване на иска може да бъде допуснато едва след доплащане на дължимата за увеличението държавна такса.

Предвид изложеното, като неоснователна, жалбата следва да се остави без уважение, а определението на СРС в обжалваната му част – да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 03.11.2009г. на Районен съд-София, 27 състав, по гр.д.№34672/2008г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените с молба от 26.10.2007г. иск в размер на 50.00 лева- частичен от 500 000 евро-пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба и иск в размер на 50.00 лева – частичен от 500 000 евро – пропусната печалба.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчването на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.