ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№............................. 2021 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в
закрито съдебно заседание в състав :
Административен съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа постъпила по адм дело № 1311/2020 г. по описа на АС Варна молба с.д.№ 8688/10.06.2021 г., депозирано от адм. Ст.К., пълномощник на оспорващата, срещу наложената и с протоколно определение от 02.06.2021г. глоба в размер на 100 лв. и прие следното:
С молбата се иска отмяна на наложената от съда глоба по реда на ГПК, за която се твърди, че е наложена порочно, без правно основание, неморално, нелогично и незаконосъобразно. Това оплакване се аргументира с изрична препратка към обстоятелствата, изложени от адв. Пл.В. и подкрепени от молителката, обективирани на ст.9, 10, и 11 от съдебния протокол от 02.06.2021 г.
Заявено е искане за писмено уведомяване относно евентуално постановения от съда акт., посочен е адрес за кореспонденция.
Други аргументи, доводи, твърдения и обстоятелства, които да подкрепят вече заявените такива не се изтъкват, не се сочат и доказателства в подкрепа на основния довод за незаконосъобразност на наложената санкция.
Съдът като съобрази изложените от молителката доводи с данните по делото и е цялостното и поведение при осъществяване на процесуални действия в открити съдебни заседания на 10.03.2021 г. и на 02.06.2021 г. намира искането за отмяна на санкцията, наложената на основание чл. 89, т.З във връзка с чл. 91, ал.1 от ГПК , за депозирано в законоустановения срок, но за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Фактите по случая са следните:
На 10.03.2021 г. в открито съдебно заседание в хода на процесуалните действия, при изясняване на въпроса относно предмета на спора видно от съставения по реда на чл. 150, ал.2 от ГПК протокол, адв. К. директно е обвинила ответника, а и съда, че не е запознати с направеното уточнение („..няма кой да чете“)
Многократно отправените от съда предупреждения за корекция на тона и на ползваните изразни средства с ясно указание за последиците при неизпълнение не беше получен задоволителен резултат.
Адв. К. продължи да прекъсва съдията при воденето на протокола, както и ответната страна при изявленията и.
При поредното прекъсване на протокола (л.63 от делото, абзац 6) съдът отново обърна внимание на адв. К. да спазва реда в залата, реда за процесуални изявления , тона и изразните средства, с които упражнява процесуалните си права, адв. К. вместо да се коригира , излиза извън банката и размайвайки ръце към съда на висок тон обявява „ОТВОД!“
На същото открито съдебно заседание (л.64 от делото, абзац втори) отново прекъсва доклада на съдията; на л. 66 от делото (същият протокол) е възникнала ситуация, при която съдът отново двукратно е предупредил адв. К. да намали тона на комуникация, на л. 67 от протокола - прекъсва съда, препятства изявление на процесуалния представител на ответника след предоставена от съда възможност (л. 69 и л. 70 ) отново прекъсва воденето на протокола.
На 02.06.2021 г. открито съдебно заседание (л.152 последен абзац и л. 153 първи абзац) - прекъсва изявлението на процесуалния представител на ответника във връзка с изпълнение на разпореждане на съда от предходно открито съдебно заседание; в хода на същото открито съдебно заседание прави обръщение към съдията докладчик „....вие сте пристрастна в процеса“ (л.156 от делото), по -нататък, на л. 157 се съдържа изрично изявление, отправено към съда -„през цялото време помага на насрещната страна“ .
Цялостното и поведение - вербално и невербално на това открито съдебно заседание - последователно, явно и съзнателно демонстрира неуважение както страна-участник в процеса, така и към съда, което е видно от пълното съдържание на съдебните протоколи.
Изводът на съда за съзнавано поведение е резултат от цялостното му възприемане.
Санкционираният няма критична самооценка на собствените си прояви.
Санкцията на чл. 89, т. 3 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, на достойнството на страните, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение както към съда като правораздавателен орган, така и към всеки един от участниците в процеса - включително чрез употреба на обидни изрази, устно или писмено.
Понятието за "обида " по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ПК. Тя е едно от множеството основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското съдопроизводство.
Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция, но и към страна или нейният представител, свидетел или вещо лице.
Неоснователно в тези конкретни случаи е всяко позоваване на функционален имунитет на адвоката.
Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, или да засяга авторитета и достойнството на страна, неин представител, свидетел или вещо лице.
Несъмнено от такова естество са и употребяваните от адв. К. изразни, за които и е наложена процесната глоба. Всички те съдържа подчертано неуважително отношение към съда и към представител на страна по делото.
Съгласно Конституцията на РБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но от друга страна чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието".
С нормата на чл. 143а от АПК законодателят ясно и еднозначно е предвидил санкциониране за нарушения при разглеждане на делото, изброил ги е лимитативно и посочил правомощията на председателя на състава за налагането на санкция.
В молбата по чл. 92 от ГПК молителката не сочи никакви причини (обстоятелства), които да са уважителни по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание за отмяна на наложената й глоба, след преценка.
Досежно изявлениято на адв. Пл.В., направено в открито съдебно заседание на 02.06.2021 г., в защита на санкционираното лице, съдът ги счита за такива, изхождащи от лице без процесуална власт за осъществяване на процесуални действия за защита в производство по чл. 92 от ГПК.
Съобразно изложеното съдът намира молбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 92, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№ 8688/10.06.2021 г., депозирана
от адм. С.К., пълномощник на оспорващата, за отмяна на наложената й с
протоколно определение от 02.06.2021 г. глоба в размер на 100 лв.
Определението подлежи на обжалване е частна жалба в СЕДЕМ дневен срок от датата на съобщаването му пред ВАС.
Административен съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА