Решение по дело №16/2001 на Софийски градски съд

                                              Р Е  Ш  Е Н И Е

                                            Гр. С., 25.11. 2013 г.

 

                                         В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение, ІІІ-б състав в публично съдебно заседание на пети  ноември през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

 

Председател:	АНЕЛИЯ МАРКОВА
Членове:	Г. ТАШЕВА
	ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

Секретар

Н.С.

Прокурор И. ГАНЧЕВА                               сложи за разглеждане

докладваното от съдия   МАРКОВА  АХД  № 16 по описа за 2001 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.6, ал.6 ЗОСОИ, първа фаза.

          Жалбоподателите М.Т.П. и М.Е.П. като наследници на починалия в течение на процеса жалбоподател П.Е. Р., твърдят че е незаконосъобразен  отказът на  Областния управител на област С.-град, изразен в заповед № РД-22-100/20.10.1999 г. да бъде уважено заявлението им по чл.6, ал.1 ЗОСОИ, вх.№ РД-97-06-3844 от 05.10.1998 г.

          Жалбоподателите искат от съда да отмени заповед № РД-22-100/20.10.1999 г., издадена от Областния управител на Област-С.-град и да им признае правото на обезщетение за имотите, за които е отказано такова, както и да бъдат обезщетени по посочения от тях начин в допълнителните молби от 26.03.2012 г. и 26.04.2012 г.

          В жалбата, по която е било образувано производството по делото/първо пред ВАС на РБ и след това препратено по подсъдност на СГС/ се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, защото ответникът не се бил произнесъл по искането за възстановяване на собствеността върху отчуждения недвижим имот в реални граници. Отказът бил постановен при нарушение на чл.11 ЗАП, защото ответникът не бил изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи, че обема на отчужденото, както и основанието за завземането и субекта били установени от съдържащите се в преписката документи. От представените нот.актове се потвърждавало, че единствен собственик на отчуждения имот е наследодателката им Х.М. Р./фамилията изписана по жалбата/. Имотът, предмет на заявлението бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Сочи, че несъответствието между описаните от наследодателката им в декларацията по чл.26 от Закона за защита на нацията имоти и тези в декларацията по ЗОЕГПНС от 1948 г. били ирелевантни , защото ЗЗН и произтичащите от него последици били отменени от Наредбата-закон за уреждане имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони, обн.ДВ, бр.50 от 02.03.1945 г. Счита, че е без значение, че след отчуждаването на имотите на Х.М. Р. по реда на ЗОЕГПНС, същите са били одържавени по ЗНЧИМП. Сочи    , че цитираният в заповедта договор от 12.12.1940 г., с който наследодателката на жалбоподателите продава имота си на „М. и Б.” АД не представлявал годно доказателство за прехвърляне на недвижима собственост.

В хода по същество пълномощниците им адв.К. и адв.И. считат, че по делото са събрани безспорни доказателства, че жалбоподателите са наследници на Х.Р.,  респ., че са правоимащи лица, тъй като от тяхната наследодателка в качеството й на собственик е отчужден процесния ПНИ № 1/стар/ от кв. 26/стар/, а понастоящем кв. 54 в м. „И.” по плана на гр. С., ведно с намиращите се в него сгради.Както от писмените доказателства, така и от изслушаните СТЕ се доказвало по безспорен начин, че недвижимия имот е отчужден по ЗОEГПНС. Същият бил в размер на 10 400 кв.м., от които 393 кв. м застроени. В имота след отчуждението били проведени различни мероприятия, а именно, част от имота бил застроен с жилищни блокове, където собственост, обаче, имала държавата и държавно дружество; част от имота можела да бъде възстановен реално ведно със съществуващите сгради и част от имота бил придобит от трети добросъвестни лица, както и била реализирана  улица. Затова жалбоподателите поискали да бъдат обезщетени с различните способи, предвидени в чл. 2, ал. 1 , ал 5 и ал. 7 на ЗОСОИ. Исканията им били подробно индивидуализирани, както в жалбата, така и с две молби, като конкретизацията се наложила във връзка с  представени от ответните страни писмени доказателства  и изслушаната СИЕ.

          В писмените си бележки излагат доводи, че обезщетяването за процесния имот било извършено от ответника в полза на наследниците на „М. И Б.” АД. Поддържа се тезата, че процесния имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Сочи се, че идентичността на притежавания от наследодателката на жалбоподателите и отчуждения от същата имот, била установена от заключенията на изслушаните и приети по делото съдебно-технически експертизи, както и от писмените доказателства. Обжалваният ИАА бил необоснован, немотивиран и постановен в несъответствие с доказателствата, представени още по административната преписка. Сочат, че начините на обезщетение са посочени в молбите им от 26.03.2012 г. и 26.04.2012 г. във връзка с приемането на заключението на СИЕ. От последната и от представените по делото АДС за частна собственост се установило, че ап., с които се иска обезщетяване са държавна собственост, т.е. те отговарят на изискването визирано в разпоредбата на чл.2,ал.1,т.1 ЗОСОИ. Една част от тези ап. били предоставени на държавни учреждения и институции, това обаче не променяло характера на собствеността, а именно: частна държавна собственост. Жалбоподателите били поискали и обезщетяване със съсобственост в ап., находящи се в двата 17 етажни жилищни блока, които към настоящия момент са част от имуществото на „А.” ЕООД. Сочи се, че тези ап. към периода 1992 – 1999 г. били част от държавното имущество, предоставено за стопанисване на БОДК към МВнР. През 1999 г. БОДК било трансформирано в ИА „Дипломатически имоти в страната ” като се позовава на ПМС № 266/30.12.1999 г., а едва през 2001 г. в ТД „АДИС”, което било станало по силата на ПМС № 252/05-11-2991 г. Счита, че така извършените действия по внасяне на държавното имущество в „А.” ЕООД са нищожни, защото било нарушено решението на ВНС за забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 1990 г., обн.ДВ, бр.69/1990 г., което било частично отменено само относно туристическите и търговските обекти. Считат, че дори тази теза да не се възприемела от съда, то били налице предпоставките на чл.2, ал.5 ЗОСОИ /нормата се изписва с оглед начина й на посочване в писмените бележки/ за обезщетяване със съсобственост, защото ап. били собственост на ТД по смисъла на чл.61 - едноличен собственик на „А.” ЕООД била държавата. Сочат, че при условията на алтернативност с молбата от 26.03.2012 г. на основание чл.1,ал.1,т.2 ЗОСОИ били поискани дялове от капитала на „А.” ЕООД. Наред с това се сочи, че са налице предпоставките на чл.2, ал.5 ЗОСОИ  за отделяне и реално връщане на част от имота, защото се установило, че в пределите на имот пл.1 от кв.26-стар, кв.44-по-стар, настоящ кв.54, бивша собственост на наследодателката на жалбоподателите, било възможно да бъде обособен имот с площ от 3 250 кв.м., съгласно заключението на вещото лице Т.Д.. Съгласно заключението на вещото лице инж.П. можело да се обособи реална част с площ от 3 045 кв.м., но това заключение било оспорено от жалбоопдателите, защото вещото лице не се бил съобразил с нормата на чл.19 ЗУТ, както и не бил отчел наличието на съществуващи в имота сгради, отчуждени от наследодателката на жалбоподателите и чието възстановяване се претендирало. Считат, че Наредба № 7 на която се позовава вещото лице е неотносима по спора, защото тя не се прилагала за терени, които подлежат на възстановяване. Посочените в Приложение № 1 отстояния се отнасяли до такива между сгради, а не между имотни граници. Считат, че за правилното и законосъобразно прилагане на материално-правните разпоредби не били необходими специални знания. Независимо от това считат, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Д., защото то кореспондирало с действащия РП, одобрен със заповед № РД-50-09-11/13.04.1989 г., който бил в сила към момента на издаване на обжалваната заповед. Сочат, че съдът следвало да се съобрази с възможностите за възстановяване на реални части от имота с необходимата площ и лице към момента на възникване правото на възстановяване, което било по силата на закона- ЗВСОНИ, обн.ДВ, бр.15/1992 г. Считат, че представения по делото АДС за публична собственост № 02841/09.03.2001 г. бил неотносим по спора, защото бил съставен през 2001 г., а молбата за възстановяване била подадена през 1998 г. Съгласно тогавашната редакция на ЗОСОИ пречка за възстановяване съществува само, ако имота е станал публична държавна собственост преди 25.02.1992 г. Наред с това ответниците не били доказали по кой закон и /или решение на МС имотът е обявен за публична държавна собственост; считат че този факт подлежи на доказване. Представеният АДС нямал контитутивно /вероятно се има предвид конститутивно/ правно действия и не можел да засегне правата на собственика, защото към този момент собствеността била възстановена по силата на закона. Имотът не бил публична държавна собственост нито към момента на влизане в сила на КРБ и приетите ЗДС и ЗОбС, както и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и ЗОСОИ. Сочи, че вещно-правния ефект настъпва по силата на закона, а неговите материално-правни норми нямали обратно действие; позовава се на решение № 711 по гр.д.1103 по описа за 2003 г. на ВКС на РБ, ІV-то ГО. Следвало да се има предвид и, че съгласно заключението на вещото лице Д. по градоустройство нямало предвидено отреждане за училище, което съгласно изискванията на ЗУТ следвало да бъде изрично.Обръща внимание на това, че по силата на решение № 563/28.08.2007 г. имота не се бил ползвал от училището за приложни изкуства „С.Л.”, което означавало, че поради отпаднала нужда същия следвало да бъде трансформиран от публична в частна държавна собственост, което становище се споделяло в писмо от ответника до МКТ от 31.05.2005 г. От кореспонденцията представена по делото се установявало и, че сградите в имота със застроена площ от около 393 кв.м., били в непроменено от времето на отчуждаване им по реда на ЗОЕГПНС, което обстоятелство налагало връщането им на жалбоподателите, ведно с имот от 3 250 кв.м., който се явява и прилежащ към същите. Напомня се, че за тази част било поискано и обезщетяване по реда на чл.2, ал.7 ЗОСОИ с молбата от 26.03.2012 г.  Със сащата молба било поискано и обезщетение съгласно чл.2, ал.1,т.3 ЗОСОИ за частта от одържавения имот, която попадала в улица и за частта, в която били построени жилищните сгради, придобити от третите добросъвестни лица.

          Ответникът Областния управител на област С.-град оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

          СГП счита, че жалбата е основателна.

          Заинтересована страна Р.Х.Б. и заинтересована страна Б.Х.Б., ответници по иска по чл.97, ал.1ГПК, отм. изразяват становище за неоснователност на жалбата /л.127 по делото, том 1 и л.555 и следв., том 2/ като поддържат мотивите за отказ, посочени в обжалвания административен акт и сочат, че имотът бил собственост на дружество „М. и Б.”. Оспорва се и наследственото правоприемство.
          Заинтересована страна А.Б.С., Заинтересована страна Б.С.С. заинтересована страна В.Б.А., заинтересована страна М.В.Г., заинтересована страна А.П. Т., заинтересована страна Б.К.Т., заинтересована страна И.С.К., заинтересована страна В.Г.В., заинтересована страна М.С.А.,заинтересована страна А.И.А.-Й.,заинтересована страна В.И.А., като собственици на обекти в сградата, реализирана в имот № 182 /оцветени в светло жълт цвят на основното заключение на вещото лице Д./ с административен адрес:*** /заключение на вещото лице С., л.169 по делото/ не вземат конкретно становище по жалбата.

          Заинтересована страна А.Г.А., заинтересована страна А.Г.А., заинтересована страна Г.Б.З. и заинтересована страна Л.К.Й., заинтересована страна Н.М.И., като собственици на обекти в имот № 519 с административен адрес: гр.С., ул.”Д.Д.” № *, не вземат конкретно становище по жалбата.

          Заинтересованата страна А.И.П. като собственик на обект в имот № 519 с административен адрес: гр.С., ул.”Д.Д.” №*, чрез особения си представител адв.Й. /назначен с определение от 05.01.2012 г.,л.477, том 2 по делото/ оспорва жалбата.

          Заинтересована страна Й.И.М., заинтересована страна С.Д.Г. и заинтересованата страна В.Г.Н., ответници по иска по чл.97, ал.1ГПК, отм., в настоящето производство не вземат конкретно становище по жалбите.

          Заинтересованата страна НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ оспорва жалбата; счита, че същата е неоснователна и недоказана; ангажира доказателства.Не претендира разноски.

          Заинтересованата страна М.НА В.Р. оспорва жалбата като се позовава на мотивите на ВКС на РБ, ІV-то ГО в решението от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 2424 по описа за 2008 г. Сочи се, че в частта, в която искът по чл.108 ЗС е бил отхвърлен от касационната инстанция по отношение на дворното място, в което са изградени двата 17-етажни жилищни блока, искането за обезщетяване е неоснователно – реализирани били 68 отделни жилищни обекта, притежавани от различни физически и юридически лица. От допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.П. се установявало и, че двата 17 етажни блока не са построени изцяло върху процесния терен, а в една част – в терен, общинска собственост. Съдебната практика в този случай приемала, че обезщетяване в съсобственост е недопустимо, а единственият възможен начин е с компесаторни записи. В този смисъл било и решение № 10835 от 02.12.2002 г. на ВАС на РБ по адм.д.№ 2768/2002 г., решение № 11450 от 14.12.2002 г. на ВАС на Рб по адм.д.№ 2828/2002 г. Не били налице и материално-правните предпоставки за обезщетение, тъй като не било установено правото на собственост в полза на праводателката на жалбоподателите извън обособените части с площ от 800 кв.м. и 350 кв.м. по решението на ВКС на РБ. Не било доказано и по кой ред и с какъв акт е била одържавена частта от процесния имот, върху която са построени двата 17 етажни жилищни блока.Не били изпълнени и предпоставките на чл.3, ал.2 и ал.5 ЗОСОИ, защото по делото не бил представен нарочен баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от ППЗНЧИМП. Ако съдът приемел, че тази част от имота е одържавена по реда на ЗНЧИМП, навежда доводи, че не са изпълнени изискванията на чл.3, ал.2 и ал.5 ЗОСОИ, защото не било установено акционерното участие на жалбоподателите, съответно конкретните им права, които са имали в национализираното предприятие. Счита, че доказателствата събрани по гр.д.№ 6857 по описа за 2001 г. не могат да се ползват в настоящето производство, защото били събрани от гражданския съд. Счита, че искането за обезщетяване със съсобственост в ап., предоставени за управление на МВнР е преклудирано, защото било направено през 2012 г., което било след изтичане на срока по чл.6 от ЗОСОИ. Претендира юрк.възнаграждение.
          Заинтересованата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА не взема конкретно становище по жалбата, но представя писмени доказателства.
          Заинтересованата страна „А.” ЕООД оспорва жалбата. Счита, че поискания начин на обезщетение-чрез съсобственост бил недопустим, защото обектите били собственост на дружеството и били включени в баланса му. Не претендира разноски.

          Заинтересованата страна МОН /предишно наименование МОМН, по-предишно МОН/ конституирана с оглед решение № 563 от 28.08.2007 г. на МС, с което имотът, предоставен на Средното художествено училище за приложни изкуства „С.Л.” към МК е продоставен на МОН /според тогавашното наименование на министерството/ за управление, представя писмени доказателства, но не взема конкретно становище по жалбата.
          Заинтересована страна ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ не взема становище по жалбата.
          Заинтересована страна ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ твърди, че имотите, за които се иска обезщетяване чрез съсобственост не са в патримониума на Съвета.
          Заинтересована страна МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на Р България в писмените си бележки сочи, че производството по отношение на МС следвало да бъде прекратено, защото МС не бил юридическо лице. Такова съгласно чл.20, ал.1 ЗА била Администрацията на МС, която не била конституирана. По същество излага доводи, че жалбоподателите не били доказали, че са собственици на терена върху, който бил построен бл.156/1 с административен адрес: ул.”Ф.Ж.К.” № 19 като се позовава на заключението на вещото лице Д., вх.№ 2544/2011 г./с.5/. Сочи се, че избраният начин на обезщетение чрез съсобственост бил недопустим, защото  се касаело за съсобственост върху неподеляеми имоти. Жалбоподателите не можели да бъдат обезщетени и „реално с ап.в сградата”, а само по начините, посочени в чл.2, ал.1,т.1-3 от ЗОСОИ. Цитира се съдебна практика на ВАС на РБ- решение № 7362 от 30.12.1999 г. на ВАС на РБ по адм.д. 4468/99 г. на ІІІ отд. Наред с това счита, че е изтекъл преклузивния срок на искането за обезщетяване по ЗОСОИ.
          Заинтересованана страна М.НА З. И Х. оспорва жалбата; счита, че не са налице предпоставките на ЗОСОИ за обезщетяване на жалбоподателите със собственост в ап., предоставен на МЗХ, защото конкретизацията на имота била извършена след подаване на заявлението от 1998 г., т.е. след преклузивния срок по ЗОСОИ. Наред с това този начин бил недопустим, защото се касаело не за един обект на право на собственост, а за жилищен блок, в който има множество обекти, собственост на различни правни субекти. Не претендира разноски.
          Съдът като взе предвид представените по делото писмени доказателства приема следното от фактическа  и правна страна на спора:

          По допустимостта на жалбата:

          С оглед обстоятелството, че адв.В., пълномощник на П.Е. М.Р. в административното производство, е уведомена на 01.11.1999 г., а жалбата е подадена на 15.11.1999 г., така подадената жалба е в срок.

          С въведената като предмет на разглеждане в настоящето производство заповед, ответникът е отказал да обезщети наследодателят на жалбоподателите чрез съсобственост в новопостроените сгради върху недвижим имот, представляващ усвоената част, в размер на около 5 500 кв.м. от имот с пл.№ 1 /стар/, в кв.26 /стар, по-стар кв.44/, понастоящем кв.54, м.”И.-И.”, целият с площ от около 9 900 кв.м., съгласно Протоколи от 24.07.1996 г. и 14.05.1997 г. на УАГ. Основният мотив за този отказ е, че в „отчета към 26.11.1942 г. по чл.26 от Закона за защита на нацията и Наредбата на МС от 26.08.1942 г. Х.М. Р. била декларирала като свой единствен недвижим имот: къща с дворно място в Слатинско землище, служещо за живеене и работилница, с овощна градина. Посоченото в тази декларация не съответствало на имотите, придобити с представените по преписката нот.актове, както и на описанието в декларацията по ЗОЕГПНС от 1948 г. В решението от 20.11.1948 г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС бил посочен следният недвижим имот: надпартерния етаж и таванската стая, находящи се в масивната къща на 80 кв.м.; една масивна постройка – фабрика за шпули, състояща се от партер, етаж и таван, застроена на 120 кв.м.; една масивна постройка от около 160 кв.м.; всичките, служещи на фабриката за шпули; леки постройки – бараки и градина от овощни дръвчета, находящи се в м.”Къро”, пътя за с.Д., заедно с мястото- в кв.44-парцели І и ІІ-102, в кв.42 – парцел І-101 и кв.43 – парцел І -110. Със същото решение бил освободен от отчуждаване партерния етаж от масивната къща. Върху АДС № 1463/18.10.1949 г., който не бил надлежно класиран в актовите книги на район „Изгрев”  било отбелязано, че имотът е бил отчужден по ЗНЧИМП, считано от 23.12.1947 г. Съгласно вписването на с.2 от решението на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС, датирана към 21.11.1951 г., не се следвало обезщетение по ЗОЕГПНС, защото целият имот бил отчужден по реда на ЗНЧИМП, считано от 23.12.1947 г. С АДС № 5080/25.07.1966 г. на основание ЗНЧИМП и ЗОЕГПНС от Х.М. Р.- шпулова фабрика, В. А. К. и стари общински и държавен имот, е актуван следният недвижим имот: парцел І, съдържащ по графични данни 6 460 кв.м. от кв.26, м.”И.”, заедно с две масивни фабрични сгради на два етажа, със застроена площ около 440 кв.м., стопански сгради и други, при съседи: ул.”К.”, новооткрита улица, БОДК, ул.”Д.Г.”, образуван от имоти пл.№ № 1,2,3,бивша собственост на Х.Р., № 4, бивша собственост на В. А.К., общински имот от улица и част от стар държавен имот-кантон на „Пътно управление”. От вписването  върху АДС с дата 10.02.1995 г. се установяввало, че към влизане в сила на ЗВСОНИ одържавените фабрични сгради били триетажни и нямало данни за извършено надстрояване след национализацията. С акт за държавна собственост № 5079/25.07.1966 г. на основание ЗНЧИМП от Х.Р. – шпулова фабрика бил актуван следният недвижими имот – парцел ІІ от 3 940 кв.м., образуван от имот пл.№ 1, бивша собственост на шпулова фабрика и част от площад – общински имот, кв.26, м.”И.”, при съседи: Промишлено училище за художествени занаяти, новооткрита улица, ул.”Ж.К.” и ул.”Д.Г.”. С АДС № 4756/15.04.1963 г. на основание ЗПИНМ и заповед № 358/29.10.1960 г. за Детски дом, изплатено с платежно нареждане от 18.12.1962 г. , от Х.М. Р., било отчуждено място с площ от 610 кв.м., съставляващо парцел V от св.43, м.”И.”. Заповедите, с които на основание чл.2,ал.1 ЗВСОНИ е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти , в частта относно 80 % от неусвоената част от имота, бивша собственост на шпулова фабрика „Б.”, представляващ дворно място с площ от 9 638 кв.м. и две фабрични сгради с обща площ от 440 кв.м., описани в т.1 от същата заповед  и собствеността била възстановена в полза на наследниците на Х. Б.-бивш акционер в бившето АД „М. и Б.” , били отменени с последваща заповед на Областния управител. Със заповед  РД-57-045/19.02.1998 г. на Областния управител били отписани от актовите книги 20 % от неусвоената част на същия имот, а владението му било предадено на наследниците на Й. С. М.-бивш акционер в бившето АД „М. и Б.”. Тази заповед е отменена със заповед № РД-15-013/23.02.2011 г./л.38 по делото, том 1/.

          При това положение налице е правен интерес от обжалване.

          Следователно жалбата  е допустима.

          По основателността на жалбата:

                Подадено е заявление № РД-97-00-3844/05.10.1998 г. /по делото пред ВАС на РБ/ от името на П.Е. Р. /името е по заявлението/ по реда на чл.6, ал.1 ЗОСОИ. Посочено е, че заявителят е наследник на Х.М. Р., последната  е бивша собственичка на недвижим имот с площ от 9 232 кв.м., от които 393 кв.м. застроени- къща, построена на 74 кв.м., състояща се от три етажа и зимник, масивна постройка на 120 кв.м. на два етажа с тавански етаж ; склад едноетажен, построен на 199 кв.м. Две от сградите и част от дворното място били отдавани под наем на фабрика за шпули „М. и Б.”. Посочено е, че с решение от 20.11.1948 г. на комисията почл.11 от ЗОЕГПНС имотът бил отчужден от Х.М. Р.. Поискано е да бъде възстановен в реални граници  имота, който се ползва от Средното художествено училище за приложни изкуства, пл.1-стар в кв.54-нов /стар кв.26, по-стар 44/ с площ от 3 250 кв.м., заедно със старите постройки, както и площ от 350 кв.м., западно от училището. Посочено е , че заявителят има намерение да дари на общината имота от 630 кв.м., съставляващо парцел V от кв.43, според АДС № 4756. За останалата част е поискано обезщетение с идеални части в съсобственост в построените след отчуждението сгради на основание чл.2, ал.1,т.1 от ЗОСОИ, а където е възможно, определяне и реално връщане на земята, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел – чл.2, ал.4 ЗОСОИ /тогавашна редакция/.

          Именно по това заявление е постановена обжалваната по настоящето дело заповед /От областния управител е била обединена преписката с подадените заявление от собствениците на имоти с № № 1,2 и 4, които попадат в парцел І, кв.26-стар/.

          От удостоверение за наследници № 2209/ 23.09.1998 г. се установява, че Х.М. Р. е починала на 01.02.1949 г. и е оставила за наследник  П.Е. М.Р.. Последният е починал в течение на процеса – на 06.12.2009 г. /л.196 по делото/ и като негови наследници по закон са конституирани като жалбоподателите  М.Т.П. и М.Е.П. / имената са по удостоверението за наследници/.

          От издаденото на 13.06.1947 г. удостоверение се установява, че имената П. Е.Р. и Е.П. – син на М.Р. и Х.Р. са имена на едно и също лице.

          Съгласно нот.актове, приложени по делото/ и цитирани в обжалваната заповед Х.Р. е била собственица на имоти в м.Къро, с обща площ от 10 233 кв.м., заедно с постройки – къща 74 кв.м. на 3 етажа и зимник, масивна постройка на 120 кв.м.-два етажа и тавански, едноетажен склад – 199 кв.м. С АДС № № 1463/18.10.1949 г., 5079/25.12.1956 г. и 5080/25.12.1956 г. на Х.Р. е одържавено място с площ от 10 400  кв.м., заедно с постройките, находящи се в парцел І и парцел ІІ от кв.26/стар кв.44/. По делото е приложена комбинирана скица, издадена от ОП „Софийски кадастър” на 27.10.1998 г., на която е показано разположението на имот пл.№ 1 /стар/ от кв.44 /стар/, м.Сталин, спрямо рег.план на м.”И.-И.”, одобрен със заповед № РД-50-09-114/89 г. В тази скица е отбелязано, че в разписния лист на м.Сталин от 1948 г. имота е записан на Х.Р.. Площта на имота по скицата е 10 300 кв.м.

          От заключението, изготвено от вещото лице Д. през 2002 г./л.17 по делото/ се установява, че имот пл.№ 1 от кв.44, м.Сталин към 1948 г. е идентичен с имота предмет на нот.актове и АДС с № № 1463/18.10.1949 г., 5079/25.12.1956 г., № 5080/25.12.1956 г. По плана от 1989 г. вещото лице Д. е изчертала процесния имот пл.№ 1/стар/, който по този план попада в кв.№ № 54,43,44 с отреждане за ОЖС, КОО, ОДЗ и улици. Мястото е отбелязано по оранжев контур на приложената към експертизата скица, като разположението на имота спрямо РП, напълно съответства на показаното на скицата, издадена от ОП „Софийски кадастър” към 1998 г./виж л.19 по делото, том 1. АДС № 4756/15.04.1963 г. касае имот на Р., отчужден по реда на ЗПИНМ- за детски дом, 610 кв.м., представляващ парцел V, кв.43. От мероприятията по отреждането по РП за 1989 г. са реализирани ОЖС, ОДЗ и улица с ОК 5-ОК 6. Улицата с ОК 20-ОК 15 не е реализирана /заключението е депозирано на 27.09.2002 г./. КОО не е реализирано. Съществуващите сгради са показани на скицата на вещото лице. Оцветените  с жълт контур сгради са новоизградени и представляват многоетажни жилищни блокове, детско заведение и жилищни сгради – на 2 и 4 етажа. Частта от имота, попадаща в реализирани мероприятия по оранжевия контур и неоцветена на скицата, е с площ от 6 300 кв.м. Част от имота –оранжевооцветена и по буквите АБВГА с площ от около 800 кв.м. представлява празно място с излаз на две улици и попада извън сервитута на жил.блок и прилежащия към нето терен.  Улицата в тази част не е реализирана /улица с ОК 20-ДК 15, виж по-горе/. Това място отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ /чл.54 от ППЗТСУ/ за обособяване на самостоятелно УПИ. В частта от имота-оранжевооцветена и по буквите ДЕЖЗИКЛМНОПД с площ около 3 200 кв.м. попадат сградите на 2 и 3 етажа с пристройки към тях, показани на скицата, които според вещето лице Д. са тези одържавени от Х.Р.. Това са сградите, ползвани от училището. Теренът е ограден частично с ограда, с излаз на улица и според вещото лице отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. Част от този терен, до размера на около 330 кв.м. по буквите ДД1П1П е напълно празно място. В източната част на терена е изпълнена и друга сграда, която не е нанесена в плана, вероятно строена след 1989 г./когата е одобрен РП/ и за която не са налице доказателства за законност. Според вещото лице идентичността на имота- по представените нот.актове и по отчуждаването, е категорично установена. При изслушване на заключението в публичното съдебно заседание, състояло се на 04.10.2002 г. вещото лице е конкретизирало, че частта по буквите АБВГА върху скицата на „Софийски кадастър” е отразена като самостоятелен имот под № 1520 с площ от 800 кв.м. През този имот се е предвиждало да премине улица; тази улица съществува по действия регулационен план. Тази улица е реализирана по начина, посочен в комбинираната скица, издадена от „Софийски кадастър” и не засяга процесното място. Двата многоетажни блока са на бившето БОДК. В допълнителното заключение/л.482 и следв., том 2 по делото/ е конкретизирано, че бившия имот на наследодателката на жалбоподателите, отразен на скицата с оранжев контур, попада в терени: за ОЖС-кв.43, ОДЗ и детско заведение, както и в УПИ ІІІ-519, кв.44; за ОЖС и КОО, кв.54, както и в улици. Незастроените части от имота са оранжевооцветени на скицата, представляваща неразделна част от това заключение и същите са с площи от около 800 кв.м. и около 330 кв.м., съответно по букви АБВГА и ДД1П1П/тези две части са възстановени от ВКС на РБ, виж по-долу/. Одържавените постройки се намират в частта от имота-оранжевооцветена и по букви Д1ЕЖЗИКЛМНОП1Д1. В останалата част от имота-неоцветена и по оранжев контур са изпълнени 17 ет.жилищни блокове, малко и средноетажни сгради и улица/скица л.488 по делото, том 2/.

Частите от имота, за които според вещото лице Д., не е признато право на възстановяване в реална собственост, са: мястото-оранжевооцветено, по зелен контур и букви МНЛКЙИЖЕПОН, с площ от 3 250 кв.м. и мястото-неоцветено, по зелен контур и по букви БРСТНОПЕДГВБ с площ от около 5 900 кв.м./скица л.488, том 2 по делото/.

          ЗОСОИ е издаден на основание чл.3, ал.3 ЗВСОНИ. Принцип на реституцията по ЗВСОНИ е, на лицата на които са отнети имущества да им се възстановят, а в случаите, в който това не е възможно, да получат  заместваща облага, вж. решение № 4/98 г. по кд.№ 16/97 г. на КС на РБ.

          В разпоредбата на чл.4 от ЗВСОНИ е посочено в кои случай  не се считат за обезщетени бившите собственици, а именно: получаване на облигации, извършване на прихващане.

          За да се признае правото на обезщетение по ЗОСОИ е необходимо освен това имуществата да са отнети въз основа на законите, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или същите да са отнети без законово основание, последното по арг. от разпоредбата на ал.1 на чл.3 ЗОСОИ.

          Съгласно чл.3, ал.2 ЗВСОНИ когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл.1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.

          Съгласно чл.3, ал.5 от ЗОСОИ собствениците на национализирани по ЗНЧИМП имущества или техните правоприемници се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на така национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от ППЗНЧИМП, намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.

          В конкретния случай от наследодателя на жалбоподателите се претендира обезщетение въз основа на отчуждаване, сторено по реда на ЗОЕГПНС.

          Първото спорно по делото обстоятелство е на какво основание е бил отчужден претендирания за обезщетение недвижим имот.

          С решение от 27.03.2003 г., постановено по гр.д.№ 6857 по описа за 2001 г. СРС, ГК, ІІ ГО, 45 с-в е признал за установено по отношение на Р.Х.Б., Б.Х.Б., Й.И.М., С.Д.Г., В.Х.М., В.Г.Н., че П. М.Р., е собственик на триетажна къща със зимник със застроена площ от 74 кв.м., двуетажна масивна постройка със  застроена площ от 120 кв.м. /с тавански етаж/, находящи се в гр.С., м.”И.-И.”, кв.54, на дворно място с площ от 350 кв.м. и дворно място с площ от 800 кв.м., гр.С., кв.54, индивидуализирани на скицата на л.276 по делото, която скица е неразделна част от решението/по настоящето дело скицата е на л.226, том 1/. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл.97, ал.1 ГПК /понастоящем отменен/  за останалата част от дворното място, представляващо кв.54, м.”И.-И.”, гр.С., и за едноетажен склад с площ от 199 кв.м., като неоснователни. За да постанови решение в горния смисъл, в решаващите си мотиви СРС е приел, че процесното дворно място /има се предвид това заявено с исковата молба с площ от 9 628 кв.м., съставляващо пл.№1 /стар/, кв.26-стар, по-стар 44/, а понастоящем кв.54, виж л.197 по настоящето дело, том 1 / и две от претендираните сгради били отнети от наследодателката на ищеца Х.Р..Тези имоти били придобити от Х.Р. на основание договори за покупко-продажба и към момента на одържавяването се намирали в патримониума на същата, защото договорът от 1940 г. не бил породил транслативен ефект, арг. от чл.219 ЗЗД, отм. За неоснователно е прието възражението, че имотите са отнети по закона за защита на нацията, защото същият нямал пряко отчуждително действие. Наред с това преди действието на законите за национализация ЗЗН бил отменен с Наредбата-закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони. СРС е приел, че имотите са отчуждени по реда на ЗНЧИМП. Действително, Х.Р. не била съдружник в предприятието, към което принадлежали имотите – дворно място и първите две описани в исковата молба сгради /има се предвид 3-етажната къща със застроена площ от 74 кв.м. и двуетажната масивна постройка със застроена площ от 120 кв.м./, но по реда на ЗНЧИМП не се отчитало дали отчужденият имот е собственост на притежателите на предприятието, което се национализира. Затова и следвало да се приеме, че отчуждаването е извършено по реда на ЗНЧИМП в лицето на Х.Р. като единствена тяхна собственичка. По-късно извършеното отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС не било породило действие. Прието е, че реално до размера на отчуждаването съществуват двете сгради и реалните части от дворното място, съответно около 800 кв.м. и около 180 кв.м., обозначени на скицата на л.277 от делото с черен контур и от 170 кв.м., щриховани на скицата, непосредствено до частта от около 180 кв.м. или две части с площ от 800 кв.м. и 350 кв.м., показани на скицата на л.276 по делото. Останалата част от дворното място била застроена след одържавяването с жилищни и обществени сгради, като не може да се обособи самостоятелна част, след приспадане на частите, необходими за обслужване на сградите. За частта от дворното място, предоставена на училището, в която по КП била нанесена масивна сграда, не се установила площ на част от дворното място, която може да съществува самостоятелно, след приспадане частта, необходима за обслужване на сградите. Затова и претенцията относно останалата част от дворното място и едноетажния склад била неоснователна.

          С решение от 10.10.2007 г., постановено от СГС, ВК, ІІ-В отделение по гр.д.№ 492 по описа за 2004 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в неговата уважена част и вместо това е отхвърлил претенцията като неоснователна. Оставил е в сила решението в частта, с която районния съд е отхвърлил иска.

          С решение № 681 от 22.03.2010 г. ВКС на РБ по гр. д. № 2424/2008 г., IV г. о., ГК ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, въззивна колегия, II-в отделение от 10.Х.2007 год. постановено по гр. д. № 492/2004 год. в частта, с която е отхвърлил предявения от наследодателя на жалбоподателите /по настоящето дело/ иск за признаването за собственик на триетажна къща със зимник със застроена площ 74 кв. м, двуетажна масивна постройка със застроена площ от 120 кв. м (с тавански етаж), ползвани за училище (Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата) с прилежащия към тях терен с площ от 3250 кв. м, защрихована в оранжев цвят на скица-приложение № 3 към тройната техническа експертиза на вещите лица арх. Ц.О.. арх. Б. Б., и арх. Т. Г., на лист 323 от въззивното производство, между буквите М-Н-О-П-Е-Ж-И-Й-К-Л-М, която скица представлява неразделна част от решението на касационната инстанция, по отношение на които е съставен констативен акт за публична държавна собственост № /9.III.2001 г., представляващо част от имот пл. № 518 по действащия регулационен план на местност "И." одобрен със заповед РД-50-09-114 от 13.IV.1989 г., както и в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд - II г. о. 45 състав от 27.III.2003 г. постановено по гр. д. № 6857/2001 г. за отхвърляне на иска срещу посочените ответници /заинтересованите страни физически лица по настоящето дело/ за останалата част от дворното място и за едноетажен склад с площ от 199 кв. м, като процесуално недопустимо. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, въззивна колегия, II-в отделение от 10.Х.2007 год. постановено по гр. д. № 492/2004 год. в частта, с която е отменено решението от 27.III.2003 год. на СРС, 45 състав по гр. д. № 6857/2001 год. относно дворни места с площ от 350 кв. м и 800 кв. м, индивидуализирани на скицата на лист 276 от делото, както и в частта за разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:  ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.Х.Б., Б.Х.Б., Й.И.М., С.Д.Г., В.Х.М., В.Г.Н., че П. М.Р. е собственик на две дворни места с площ от 350 кв. м и от 800 кв. м в гр. С.., кв. 54, индивидуализирани на скицата на лист 276 от първоинстанционното производство, защриховани в лилав цвят на скица - приложение № 3 към заключението на тройната експертиза на л. 323 от въззивното производство между буквите Д-Е-Ж-З-Д и между буквите А-Б-В-Г-А, представляваща неразделна част от касационното решение, обособени като нови имоти № 1587 и 1520 по неодобрения кадастрален план. В мотивите си касационната инстанция приема, че от приложените писмени доказателства - нот. актове от 1927 г. два броя за продажба, от 1929 г. също за продажба и нот. актове по регулация 1937 год. два броя, че Х.М. Р. е придобила на свое име части от процесното дворно място с обща площ 10232.8 кв. м (5314 + 3604 + 1037.8 + 213 + 64 кв. м.) в землището на с. С., местност Къро, като с първия нот. акт от 14.VII. 1927 г. са придобити и къща на три етажа със зимник със застроена площ от 74 кв. м, масивна постройка на два етажа с площ от 120 кв. м с тавански етаж, както и склад едноетажен построен на 199 кв. м. Посочените доказателства легитимират Х.Р. като собственица на процесните имоти по исковата молба. Ищецът е единствен законен наследник на починалата собственица Х.Р., видно от приложените акт за раждане на ищеца и удостоверение за наследници. Създаденото през 1940 г. акционерно дружество "М. и Б." било регистрирано в дружествения търговски регистър под № 227/1940 год. на Софийския областен съд, с публикация в ДВ бр. 230/1940 г. Предмет на дейност на дружеството била производство на всякакви видове шпули за текстилната индустрия и други книжни и картонажни изделия. Осъществяването на тази производствена дейност се реализирало в собствения на Х.Р., недвижим имот, предмет на частния писмен договор от 1940 г. като фабрика за шпули. Именно такава фабрика за шпули била национализирана по ЗНЧИМП, като преди това акционерното дружество било преобразувано в дружество с ограничена отговорност "М. и Б.". Според ВКС на РБ макар и да е извършено одържавяване по силата на ЗНЧИМП от ХII.1947 г. на фабриката за шпули, по отношение на която наследодателката на ищеца Хилда Р. няма качество на съдружник в ООД, именно спрямо нея е настъпил ефекта на отнемане на собствеността върху имота. Отмяната на противоеврейските закони възстановявала правата на Хилда Р. по силата на самия закон, така че неправилно СГС  приел, че непредставянето на опис по чл. 16 от Наредбата-закон от 1945 г. за предаване на имотите на собственика евреин води до неосъществяване на правните последици на реституцията като следствие от отмяната на противоеврейските закони. Посоченият опис в чл. 16 от Наредбата-закон от 2.III.1945 г. не представлявал елемент от фактическия състав на възстановяването на собствеността, а бил предназначен от законодателя да се конкретизира начина на възстановяването на отнетата собственост и елементите на нейния състав във връзка с доказване изпълнението на възложените на Дирекцията на държавните имоти задължения по този закон. Като приел противното, въззивният съд в обжалваното пред ВКС решение, направил необосновани фактически и незаконосъобразни правни изводи, отказвайки да признае възстановяване собствеността на наследодателката на ищеца след влизане в сила на Наредбата-закон от 2.III. 1945 г.

          „Шпулова фабрика „Б.” е включена в списъка към ЗНЧИМП от ХII.1947 г., виж л.103 по делото.

          Относно обхвата на преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, респ.обема на имуществото, което следва да бъде обезщетено по реда на ЗОСОИ:

    Лицата, на които са отнети вещи по изброените в ЗВСОНИ закони, ще получат възстановяване на собствеността си, респ. обезщетение за унищожените вещи, само ако не са получили заместваща облага. Двойно обезщетяване не може да се получи.

    Следва да напомним /и в настоящето решение/ че целта на производството по чл.6 ЗОСОИ е не възстановяване собствеността върху отчуждените имоти, а обезщетяване за имотите, които не могат да бъдат възстановени. Именно това е целта, заради която е бил приет ЗОСОИ.

    Основателни са доводите на ответника в публичното съдебно заседание, състояло се на 26.04.2012 г., че е недопустимо едновременно да се възстановява имот в реални граници и да се присъжда обезщетение за същите части.

    При определяне възможностите за реституиране на отчуждените на Х.Р. по ЗНЧИМП имущества по чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), ВКС е приел, че е необходимо да се установи наличието на законните предпоставки за това, визирани в чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ: при влизане в сила на този закон те да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

    След преценка на горепосочените предпоставки ВКС на РБ е достигнал до извода, че:

    В част от дворното място било осъществено многоетажно жилищно строителство на две седемнадесет етажни сгради с гаражи в парцел ІІ по плана от 1962 г. към улица "Ф.Ж.К.". Отхвърлянето на иска в тази част от процесното дворно място от Софийския районен съд не било предмет на въззивната жалба на ищеца П. Р., която се отнасяла за незастроената част от дворното място с площ от около 3 240 кв. м , посочена на скицата на л. 277 от първоинстанционното производство. Поради това в тази част бил налице влязъл в сила съдебен акт на СРС за отхвърляне на иска и ВКС няма правомощие да се произнася. Новото застрояване с високоетажни сгради очевидно не можело да бъде предмет на реституция.

    С касационното решение де факто е възстановена собствеността върху:

    Незастроената част от имота, в която не съществува пречка за възстановяване собствеността по чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ, представляваща нанесени имоти с пл. № 1520  с площ от 800 кв. м и с пл. 1587 с площ от 350 кв. м, според заключението на тройната техническа експертиза - т. 9 от писменото заключение (л. 169 от гр. д. № 492/2004 г. на СГС), както и очертаните на комбинирана скица приложение № 5 (л. 178 на производството пред СГС) на същата експертиза, които са защриховани в лилаво на приложение № 3 (л. 323 на въззивното производство) към тройната техническа експертиза на архитектите и двете тройни експертизи изслушани пред СГС. Такива са изводите и на Софийският районен съд, уважавайки иска за посочените две незастроени части от имота, които са обособени в отделни планоснимачни номера.

          Относно бившите сгради, училище /към момента на съдебния акт на ВКС на РБ/:

      В останалата част от имота, в която се намират бившите сгради, придобити по нот. акт от 1927 г., ползвани за шпуловата фабрика, а понастоящем за Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата/към момента на постановяване на касационното решение, а впоследствие на МОНМ / с прилежащ терен от 3250 кв. м, за които е съставен акт за публична държавна собственост № 02841 от 9.III.2001 г. на Областна администрация на Област С.-град, производството по делото ВКС на РБ е приел, че подлежи на прекратяване, тъй като ответниците - наследници на съдружниците в "Б." ООД не са надлежна страна, срещу която следва да се произнесе съдът за наличие на предпоставките за реституиране на имота. Такава страна би била Държавата, чрез процесуалния си субституент Министерство на културата, на когото е предоставен за стопанисване и управление имотът. Касационната инстанция приема, че постановените решения подлежат на обезсилване в тази част на основание чл. 218ж ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.). Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.VII.2001 г. на ОСГК на ВКС в задължение на касационната инстанция е да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

    Относно склада:

       В частта, с която въззивният съд се е произнесъл за оставяне в сила на решението на районния съд за отхвърляне на иска за останалата част от дворното място и едноетажния склад от 199 кв. м.,  ВКС приема, че въззивното решение е процесуално недопустимо на основание чл. 224 от ГПК (отм.), тъй като както се посочи по-горе, въззивният съд не е разполагал с правомощие да се произнася в тази част - въззивната жалба на ищеца се отнасяла само до частта от дворното място с площ 3240 кв. м, посочена на скицата на л. 277 по първоинстанционното производство. В останалата отхвърлена част на претенцията първоинстанционният съдебен акт бил влязъл в сила като необжалван.

    С решение № 302/2012, постановено на 28.01.2013 г. по гр.д.№ 588 по описа за 2012 г. ВКС на РБ, ІІ ГО е оставил без уважение молбата на Б.Б. и Р.Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 681/22.03.2010 г. по гр.д.№ 2424/2008 г. на ВКС, ІV-то ГО, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК, като неоснователна.

          Влязлото  в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което както неколкократно настоящата инстанция напомни на страните в течение на процеса, не подлежи на преразглеждане и е задължително и за настоящата инстанция, ар.от чл.220 и чл.224 ГПК, отм.

          Бившите сгради, придобити по нот. акт от 1927 г., ползвани за шпуловата фабрика, а впоследствие за Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата /към момента на постановяване на касационното решение, а впоследствие на МОНМ / са възстановени с решението на ВКС на РБ, виж и АДС № 1201 от 07.08.1997 г. в парцел І се намират двете сгради, бивши фабрични; същият е съставен въз основа на стар АДС № 5080/25.07.1966 г. за актуване на парцел І, кв.26-стар, като в последния подробно са описани границите на парцела и имотите попадащи в него, както и площта на масивните фабрични сгради- общо 440 кв.м., понастоящем представляващи част от сградата на бившето училище/л.940, том 2 по делото/. С оглед писмото от 19.02.2001 г. на УАГ, л.955, том 2 по делото, от имот пл.№ 1, бивша собственост на Х.Р. по РП-1962 г. попадат 3 420 кв.м., но тъй като реално училището не е ползвало целия отреден му по плана терен, де факто в територията на училището попадат 3 250 кв.м. Останалите две части с площ, съответно 350 и 800 кв.м. са извън терена на училището и същите са признати за възстановени с постановеното от ВКС на РБ, решение.

          Видно от удостоверението от 11.11.2010 г./л.546, том 2 по делото/ заповед № РД-15-341 от 29.10.1999 г., с която е отказано отписване от актовите книги за държавна собственост, в частта, касаеща недвижим имот с площ от около 350 кв.м.-западно от училището и 800 кв.м., находящи се в най-западната част от имота /ъгъла между ул.”Фр.Ж.К.” и ул.”Д.Ш.”/ е отменена със заповед № РД-15-341/06.07.2010 г./л.547, том 2/.Последната е издадена в изпълнение решението на ВКС на РБ и се намира на л.995, том 3 по делото.

    Следователно, предмет за преценка на възможностите за обезщетяване в настоящето производство са имотите, които не са върнати с постановеното от ВКС на РБ решение и при съобразяване с обхвата на заявените по чл.6, ал.1 ЗОСОИ за обезщетяване, а именно:

1- прилежащия терен от 3250 кв. м към бившите сгради, придобити по нот. акт от 1927 г., ползвани за шпуловата фабрика, а впоследствие за Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата /към момента на постановяване на касационното решение, а впоследствие на МОНМ /;

2- част от дворното място, където е осъществено многоетажно жилищно строителство на две седемнадесет етажни сгради с гаражи в парцел ІІ по плана от 1962 г. към улица "Ф.Ж.К.".

3-едноетажния склад от 199 кв. м.

От заключението на вещото лице инж.П., депозирано за публичното

съдебно заседание на 26.03.2013 г., л.1073, том. 3 по делото/ се установява, че имотите с № № 1587 и 1520, възстановени от ВКС на РБ по иска по чл.97, ал.1 ГПК, отм. са различни от имот проекто-планоснимачен № /1908/, описан в исковата молба на л.821, том 2 от настоящето дело. Първите два са част от процесния имот, който е с пл.№ 1, кв.26 –стар, по-стар 44 и са оцветени в зелено на скицата, а пл.№ 2 по стария КП-1948 г. е съседен нему и е изчертан с черни пунктирни линии. Разположението на тези имоти е отразено на нарочна скица, представляваща л.1075, том 3 по делото. Процесният имот пл.№ 1 е означен на скицата със зелена линия и цифрите 1,2,3,4,5,6,10,7,8,11,1. РП е изчертан и надписан със сини и червени линии, цифри и букви. Имот с пл.№ 2  е бил отчужден по ЗПИНМ „за гимназия” в лицето на наследниците на Х. М.М. /преписката по отчуждаването и отмяната на същото по реда на чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. също е представена по делото/. Отчуждената част от процесния имот пл.№ 1,кв.26 по реда на ЗПИНМ с площ от 610 кв.м., попадаща в кв.43, парцел V, по рег.п.№ 212/1961 г. е оцветена в синьо на същата скица. Отчуждаването е било „за ОДЗ”. В този смисъл заключението съвпада с това на вещото лице Д.. По графични данни останалата част от имот пл.№ 1, извън отчуждените по реда на ЗПИНМ 610 кв.м., е 9 690 кв.м. Възстановеният с решението на ВКС ПНИ № 1520 е нанесен в кадастралната основа с цитираната в заключението заповед № РД-09-140/2011 г.

В скицата под № 1, представляваща неразделна част от заключението на

вещото лице инж.П., депозирано за публичното съдебно заседание на 13.06.2013 г., л.1122, том. 3 по делото/ е отразен УПИ с площ от 3 045 кв.м. и лице 62 м, изчертан с непрекъснати зелени и пунктирани червени линии, означен по цифрите 31,32,33,34,35,36,37,38,39,31 и защрихован със зелени линии. Тази част е извън деактуваните от ответника по силата на решението на ВКС и нанесени в КП, части. От същото заключение се установява, че АДС № 5079/1966 г. и 5080/1966 г. са съставени по РП- 1962 г. /листове 51-53,63-64 , том 1 по делото/. Върху комбинираната скица № 2 към това заключение са изчертани имотите по КП към 1962 г., върху който е проектиран цитирания РП-1962 г., изчертани със зелени линии/л.1125, том 3, по делото/. АДС № 5079/25.07.1966 г. е съставен за парцел ІІ, кв.26 с площ от 3 940 кв.м. и е бил отреден „За спортна площадка и градина” Означен е по цифрите 10,11,14,15,16,10 като в него влиза част от процесния имот с пл.№ 1 и площад-общински /виж скицата на л.50 по делото/. Всъщност това е парцела в който попадат 17-етажните блокове, където са ап. с които се иска обезщетяване в съсобственост. С АДС № 5080/15.07.1966 г. е актуван като държавен парцел І, кв.26, отреден „за училище” с площ от 6 460 кв.м. Означен е на скица № 2 по цифрите 11,12,13,14,11. Всъщност това е терена с училището. При изслушването на заключението вещото лице инж.П. е конкретизирал, че училището попада в нов ПНИ 518, което е видно от скицата към основното му заключение. Относно частта, за която е приел, че може да се обособи в самостоятелен УПИ по реда на чл.19, ал.1 ЗУТ, не е взел предвид застроеността в тази част с училището и съответнетно не го е посочил в скицата. По искане на съда и страните в публичното съдебно заседание, състояло се на 13.06.2013 г. е означил на скицата къде точно попада училището, виж протокола на л.1129, том 3 по делото. Частта, която е отчуждена по реда на ЗПИНМ е извън частта, за която вещото лице приема, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 ЗУТ.При преценка възможността на чл.19, ал.1 ЗУТ, вещото лице е определил прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове и ап., където се намират тези терени, които не се възстановяват от ВКС на РБ, при условията на Наредба № 21. Тази част е защрихована със зелен цвят и според вещото лице може да бъде реституирана за ново жилищно строителство, съгласно чл.21, ал.3 ЗУТ. В ал.2 на чл.21 ЗУТ било посочено какво не може да се реституира. В очертанията на парцел І влизат част от имот с пл.№ 1,2/3/,4 и 5, както и общинско място, и стар държавен имот. Имот с пл.№ 3 по зелените пунктирни линии произлиза от имот с пл.№ 1-процесния. Имот с пл.№ 4 е оцветен в оранжево и в АДС е записано, че е отчужден от В. К. по реда на ЗОЕГПНС. От скицата се установява, че имота на В. К. е извън процесния имот с пл.№ 1, кв.26-стар. Върху комбинираната скица № 2 с кафяв цвят е оцветен процесния 17 етажен блок с № 156/1, а с жълт- № 156/2. От тази скица действително се установява, че жил.блокове не са изградени изцяло върху процесния имот с пл.№ 1, като частта от бл.156/1 извън очертанията е 27 кв.м. /в очертанията са 382 кв.м./ и от бл.156/2 – 94 кв.м. /в очертанията са 307 кв.м./. Частта върху която попадат блоковете извън очертанията на процесния имот, попада върху „площад-общински имот” по плана 1962-1966 г. като в тази част попада и част от имот с пл.№ 5 по КП-1948 г., като по делото липсват данни за отчуждаването на този имот, както и за това как „площадът” /към 1962 г./ е станал общински. Тъй като това заключение не е съобразено с постановеното от ВКС на РБ решение по иска по чл.97, ал.1 ГПК, отм., е възложено изготвянето на второ допълнително СТЕ, депозирано на 30.10.2013 г. От последното се установява, че частта за която вещото лице инж.П. е приел, че може да се обособи в самостоятелно УПИ по реда на чл.19, ал.1 ЗУТ ,  представлява част от имота по решението на ВКС и АДС № 02841/09.03.2001 г. за публична държавна собственост.Процедирането му /административно и съдебно/ до момента е с чупката по буквите Й-К-Л /виж т.б от първата допълнителна СТЕ/. Частта на застъпването /идентичността/ на имота, определен от вещото лице инж.П. по реда на чл.19, ал.1 ЗУТ и имотите по решението на ВКС и АДС№ 02841/09.03.2001 г. е тази по букви и цифри 31,32,33 /И/,К,Л,М /38/,39,31 с площ от 2 943 кв.м. Разликата между това заключение и заключението на вещото лице Д. се състои в това, че инж.П. е определил по-голямо отстояние от жилищните блокове, намиращи се на серевозапад. Двете фабрични сгради, ползвани за училището /записани в АДС/ са оцветени в кафяво върху скицата.

          Относно предявения за обезщетяване имот, съставляващ парцел V,

кв.43 /АДС № 4756/, установи се, че същият е бил отчужден по реда на т.нар.благоустройствени закони по рег.преписка № 212/1961 г., л.490 и следв., том 2 по делото; съставен е и АДС № 4756/15.04.1963 г./л.498, том 2/. Определеното обезщетение е преведено по банков път чрез платежно нареждане /цитирано в обжалваната заповед, виж и отбелязването в АДС № 4756/15.04.1963 г., както и намиращо се на л.491, том 2-ри по делото като част от рег.преписка/.Нещо повече относно обезщетението е налице влязло в сила съдебно решение от 01.03.1962 г./л.493, том 2 от настоящето дело/, постановено по жалбата на Х.Р..

          Възстановяването на собствеността, отчуждена по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, става чрез отмяна на отчуждаването по искане на правоимащия и при наличие на посочени в закона условия.

          Правото да се иска отмяна на отчуждаването е ограничено с 6-месечен срок, след изтичане на който правото се преклудира. С разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗОСОИ правото да се иска отмяна на отчуждаването се възстановява от законодателя, който го е предоставил на гражданите през 1992 г. при същите условия и ред.Липсват данни, а и твърдения, че наследодателя на жалбоподателите се е възползвал от тази дадена от законодателя втора възможност. Наред с това не се спори, а и от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на вещото лице Д. се установява, че мероприятието- за Детски дом, за което е извършено отчуждаването, е реализирано /виж л.486 по делото, том 2/.

          Относно предявения начин на обезщетяване:

          В молба –уточнение от 17.04.2000 г. в изпълнение указанията на ВАС на РБ е поискано обезщетяване с ап. в един от двата 17-етажни блока, построени в отчуждения по ЗОЕГПНС недвижим имот, бивша собственост на Х.М. Р..

          В молбата от 09.06.2003 г./л.179 по делото/ пълномощникът на починалия в течение на процеса жалбоподател Е. М.Р. поддържа този начин на обезщетяване.

          В публичното съдебно заседание, състояло се на 31.01.2012 г./л.638, том 2 по делото/ адв.К. прави ново уточнение относно начина на обезщетение, а именно: поддържа се обезщетяването чрез съсобственост в ап., построени върху дворното място; претендира реално връщане на обособимите по ЗУТ части от 10 дка дворно място, както и обезщетение за тези, които не могат да бъдат обособени; претендира обезщетение по чл.2, ал.7 ЗОСОИ-  заплащане по действителни пазарни цени /с оглед редакцията на тази разпоредба към този момент/ и по чл.3, ал.1,т.3 ЗОСОИ- компесаторни записи, виж л.640, том 2 от делото.

          С молба от 26.03.2012 г./л.781, том 2 по делото/ се градира претендирания начин на обезщетение, а именно:

1-връщане в реални граници на:

-частта от имота, за които според вещото лице Д., не е признато право на възстановяване в реална собственост, представляваща мястото-оранжевооцветено, по зелен контур и букви М., с площ от 3 250 кв.м.;

- имотите с площ от 800 кв.м. и 350 кв.м., по които иска по чл.97, ал.1 ГПК, отм.  е уважен с решението на ВКС на РБ;

-всяка част от процесния имот, обособима в самостоятелен парцел;

2- обезщетение чрез съсобственост в построените след отчуждаването сгради в бл.156/1 и 156/2, представляващи държавна собственост:

А-ап.№ 14 и 32, бл.156/2 предоставени за управление на МВнР;

Б-ап., предоставени на „А.” ЕООД, индивидуализирани в АДС /частна/ № 02079 от 25.02.2000 г.- ап.№ № 1,2,5,6,9,10,11,12,17,19,20,22,23,25,26,28,29,30;

В-в бл.156/1 – ап.№ № 7,24,29,32,  предоставени за управление на МВнР;

-ап.№ № 1,2,5,6,8,10,13,14,16,21,22,26 и 28, описани в АДС № 2203/28.12.1998 г. за частна държавна собственост, предоставени на „А.” ЕООД.

3-при условие на евентуалност – дялове от „А.” ЕООД.

          С допълнителна молба за насроченото на 26.04.2012 г. публично съдебно заседание/л.816, том 2 по делото/ се добавят нови ап., с които се иска обезщетяване в съсобственост, а именно:

1-в бл.156/2- ап.3,7,15,31, които били собственост на ответника и са актувани като частна държавна собственост;

2-в бл.156/1 – ап.11,23,27 и 31, които били собственост на ответника и са актувани като частна държавна собственост.

          Неоснователен е довода на заинтересованите страни, че заявлението за обезщетяване не е подадено в срок- както беше вече посочено по-горе това е сторено на 05.10.1998 г., а срокът по чл.6, ал.1 ЗОСОИ действително е преклузивен, но изтича на 21.11.1998 г.

    Промяната в начина на обезщетение не е ново искане. Правоимащият до постановяване на окончателно решение по ЗОСОИ има право да преминава от един към друг способ за обезщетение, с изключение на обезщетяването чрез акции и дялове, виж в този смисъл Решение № 5162 от 27.07.2000 г. на ВАС по адм. д. № 8051/99 г., III отд.

          Следователно, неоснователен е довода на пълномощника на жалбоподателите, че в закона липсва срок, в който може да бъде предявено искане за обезщетение чрез дялове.

          Искането за обезщетяване с дялове от „А.” ЕООД не може да бъде разгледано в настоящето производство и защото:

  Съгласно чл. 6 от ЗОСОИ: "Исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до: 1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон; 2. областните управители - във всички останали случаи.". Исканията за обезщетяване с акции и дялове, т.е. тези по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, съгласно чл. 7 от същия закон, се разглеждат и решават от съответния министър или ръководител на ведомство, упражняващ правата на държавата в търговските дружества, в активите на които са включени одържавените имущества. В случая принципал на „А.” ЕООД е Министъра на външните работи, виж в този смисъл решение № 13093 от 14.10.2011 г. по адм.д.№ 8550/2011 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд.

          Съгласно чл. 3, ал.1 ЗОСОИ лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:

1. с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 2, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;

2. или с акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества;

3. или с компенсаторни записи.

(2) По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 1949 г.) и на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.; изм., бр. 191 от 1948 г.), или пък не са изплатени по други причини.

…

          Обезщетяването като заместваща облага по чл. 3 и чл. 4, ал. 3, т. 1, буква "в" ЗОСОИ обхваща всички имущества, отнети по законите и начините, посочени в ЗВСОНИ, които реално не могат да се върнат.

          Установи се в случая, вкл. и от приетото във влязлото в сила съдебно решение по иска по чл.97, ал.1 ГПК, отм., че претендираното за обезщетяване имущество е отчуждено по реда на ЗНЧИМП, без наследодадателката на жалбоподателите – Х.Р. да е била съдружник в „М. и Б.” АД, както и не е получено никакво обезщетение.

          Ето защо настоящата инстанция приема, че процесното имущество е „отчуждено не по установения законов ред”, така и в ТР № 6/2006 по т.гр.д.№ 6/2005 г. на ОСГК на ВКС на РБ, виж и решение № 7827 от 26.06.2008 г. по адм.д.№ 5042/2007 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд.

          Съгласно чл.3, ал.4 ЗОСОИ (Изр. второ обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 1998 г. - ДВ, бр. 30 от 1998 г.) лицата по ал. 1 и 2 имат и всички права по чл. 2. А правата по чл.2 от ЗОСОИ са следните:

          Ал.1- собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право:

1. или на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизането на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците, се увеличават с тяхната стойност;

2. или на част от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1;

3. или на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1.

          Установи се по делото, че имот пл.№ 1, кв.26-стар, не е включен в активите на ТД, а върху него са изградени жилищни блокове. Част от тези жилищни блокове, обаче, попада и извън терена на бившия имот пл.№ 1, кв.26-стар.

          Съгласно ал.4 от чл.2 на ЗОСОИ (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнал при влизането на този закон в сила.

          Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост- ал.5 (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.).

          Когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г.- ал.6 (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.).

          Съгласно ал.7 от чл.2 на ЗОСОИ (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Когато имотът е превърнат след 25 февруари 1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет, или на общината - с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите или от общината, извършила превръщането.

          Следователно правото на бившите собственици да избират между трите начина на обезщетяване, вкл. и чрез съсобственост по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, е ограничено с условията на чл. 2, ал. 3 ЗОСОИ, а именно: до 25.II.1992 г. земята да не е станала публична собственост, до същата дата да не е придобита от трети добросъвестни лица или на такива да е отстъпено право на строеж и строежът да е започнал до влизане в сила на ЗОСОИ.

          Реституиране на публична собственост е забранено както от ЗВСОНИ, така и от ЗОСОИ, който продължава целта, а оттук и принципите, залегнали в първия закон. Защото реституцията преструктурира собствеността от държавна в собственост на други недържавни физически и юридически лица, но в рамките и обхвата на частната собственост. Реституцията не посяга на публичната държавна собственост, защитена от Конституцията, защото публичната собственост обслужва определени конституционно установени обществени интереси, виж в този смисъл горецитираното РКС № 4 от 1998 г., както и приетото в решение № 1897 от 2.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2003 г., III отд.

          Теренът, който се претендира за обезщетяване по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ /предишна ал.4/, отговарящ на изискванията по чл.19 ЗУТ за обособяване на самостоятелно УПИ, всъщност е терена на училището, актуван като държавен с АДС № 5080/25.07.1966 г./л.100 по делото, том 1/. Съгласно последния теренът, представлява парцел І и е с площ от 6 460 кв.м. като в него попадат двете масивни сгради, в които се е помещавало училището. С акта за публична държавна собственост № 02841 от 09.03.2001 г./л.72 по делото, том 1/ са актувани като такива 3 250 кв.м., представляващи принадлежащ терен, от национализираните общо 9 638 кв.м., а по графични данни 9 628 кв.м. Разликата се дължи на това, че АДС са съставени по РП-1968 г., който се различава от КП-1948 г., виж допълнителното заключение на вещото лице инж.П. отразеното относно т.нар.”чупка”, л.1123, том 3 по делото.

          Видно от АДС № 1200, съставен на 06.08.1997 г., л.956, сградата на училището също е актувана като публична общинска собственост.

          С акта за публична държавна собственост № 02841 от 09.03.2001 г. са актувани като такива и бившите две фабрични сгради./Същите са възстановени от ВКС на РБ, независимо, че са посочени в АДС за публична държавна собственост, но както казахме вече въпросите приети от ВКС на РБ не подлежат на преразглеждане в настоящето производство/.

          С оглед решение № 563 от 28.08.2007 г. на МС, имотът публична държавна собственост е предоставен на Средното художествено училище за приложни изкуства „С.Л.” към МК за безвъзмездно ползване и управление на МОН /л.377 по делото, том 1/. От представените от МК писмени доказателства с молба на л.391 по делото, се установява, че предаването на имота на МОНМ /сега МОН/ е приключило. Видно от писмото на л.934, том 2 по делото, № 1001-23 от 20.02.2009 г. , МОН е предоставил безвъзмездно имота публична държавна собственост за управление на Център за отдих и обучение, гр.С.. Със заповед № РД-14-158 от 24.11.2010 г. Център за отдих и обучение, гр.С. е преобразуван в Учебен център, л.962, том 2 по делото. Центърът е звено на бюджетна издръжка към МОН и към настоящият момент Центърът ползва предоставените му за управление сгради и терен за учебни цели, виж писмото от 24.04.2012 г., л.980, том 3 по делото. Представен е и протокол от 13.09.2010 г. за предаване и приемане на държавен имот, л.964, том 2 по делото. Видно от отбелязванията върху АДС № 02841 от 09.03.2001 г. на л.968, том 2 от делото,  това приемане-предаване е отразено върху АДС.

          Липсват данни, а и твърдения, че акта за публична държавна собственост № 02841 от 09.03.2001 г. е отменен. Без значение е обстоятелството, че предходния областен управител е изразил съгласие за трансформация на собствеността от публична в частна /изразено в писмо от 31.05.2005 г., л.542 по делото, том 2/. В настоящето производство не може да се изследват налице ли са предпоставките за трансформация на собствеността от публична в частна, а и това не е компетентност на съда, защото той не съставя актове за държавна собственост.

          Неоснователен е довода на адв.К., че в тази си част имота бил отчужден по силата на ЗВСОНИ, както вече беше посочено законът изрично изключва тази възможност.

          При това положение без значение се явява обстоятелството дали от терена на училището може да се образува самостоятелен парцел по смисъла на чл.19, ал.1 ЗУТ или не. Затова и съдът не обсъжда оспорването на адв.К. на допълнителното заключение на вещото лице инж.П., депозирано и прието в с.з. на 13.06.2013 г.

          Относно искането за обезщетяването по чл.2, ал.7 ЗОСОИ:

          Това искане е обусловено от изхода по чл.2, ал.5 ЗОСОИ.

          Тази част от отчужденият имот още към 1966 г. попада в терен за училище, а освен това представлява публична държавна собственост по силата на чл. 10, ал. 4 от Закона за народната просвета /, т.е. отпреди 25.02.1992 г. Разграничението на собствеността на публична и частна е проведено за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г., като едва през 1996 г., с приемането на Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост е отграничен режима на обектите държавна и общинска собственост, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 6337 ОТ 15.05.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 8839/2008 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 10278 ОТ 10.12.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 7696/2004 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС,решение № 10239 от 08.12.2004 г. по адм.д.№ 7639/2004 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд.,  РЕШЕНИЕ № 184 ОТ 08.01.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 4990/2007 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС.

          Следователно искането за обезщетение по реда на чл.2, ал.7 ЗОСОИ не може да бъде уважено.

          Задължение на съда е, в случай, че приеме за незаконосъобразен отказа на административния орган да удовлетвори заявлението по чл.6, ал.1 ЗОСОИ, е да реши претенцията по същество, арг. от разпоредбата на чл. 6, ал. 6, предложение последно от ЗОСОИ.

          Следователно, в рамките на правомощията си решаващият съд е длъжен да изследва всички, предвидени в закона способи на обезщетяване, в случай, че не може да удовлетвори претенцията за реално връщане на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 5 и 6 от ЗОСОИ, след като потестативното материално право е упражнено в законовия срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. В този случай следва да се приложи този способ, чийто фактически състав съответства на установените по делото факти, след като беше прието, че претенцията за реално връщане е неоснователна.

          Спорно по делото е и  обстоятелството може ли да се определи обезщетение по начина по който се претендира от жалбоподателите- чрез съсобственост:

          В конкретния случай жалбоподателите претендират право на обезщетяване чрез съсобственост в ап., намиращи се в построените, върху одържавения по реда на ЗНЧМП – 1947 г. на наследодателката им имот, т.е. тяхното искане е такова по чл. 2, ал. 1, т. 1 от специалния реституционен закон и компетентен да се произнесе по него, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ, е именно областният управител.

          Следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен по ЗОСОИ административен орган.

          Относно възможността за обезщетяване чрез съсобственост:

          От представените от заинтересованата страна Народно събрание с молбата от 18.04.2012 г. писмени доказателства се установява, че ап.9 и 25 в бл.156/3 и ап.18 и 21 в бл.156/2 са актувани като публична държавна собственост с АДС № 02439/28.12.2000 г. и 02440 от 28.12.2000 г., виж м.л.700 -703 по делото. Основателен е довода на представителя на заинтересованата страна Народно събрание, че ап. предоставени му за стопанисване и управление не попадат сред посочените в молбите от пълномощниците на жалбоподателите за обезщетяване чрез съсобственост.

          Следователно по отношение на заинтересованата страна Народно събрание производството по делото ще следва да бъде прекратено като решението в тази си част има характер на определение.

          От представените от заинтересованата страна МВнР с молбата от 18.04.2012 г. писмени доказателства се установява, че ап., предоставени на това министерство за стопанисване и управление са актувани като държавна частна собственост с АДС, съответно № 06837/06.10.2008 г., № 05184 от 18.08.2005 г., 05183 от 18.08.2005 г., 04757 от 05.05.2005 г., 02079 от 25.02.2000 г. и 07227/07.07.2009 г. /л.709-720, том 2 по делото/.

          От представените от ответника с молбата му от 23.03.2012 г. писмени доказателства се установява кои ап. са били отписани от актовите книги като са представени и съответните заповеди на Областния управител за това отписване, виж л.721 и следв., л.757-768, том 2 по делото. От АДС, представени със същата молба се установява, че ап., предоставени на МС – ап.26, бл.156/3 е частна държавна собственост /АДС № 02956 от 26.04.2001 г., л.739, том 2 по делото/, но бл.156/3 не е предмет на делото. От АДС № 03681 от 20.08.2004 г., л.745, том 2 по делото, представен със същата молба се установява, че ап., предоставени на заинтересованата страна ВСС са № 20 и № 27 в бл.156/1. От заповед № РД-57-014 от 06.02.2009 г. на Областния управител се установява, че ап.№ 20 е отписан от актовите книги за държавна собственост, л.755 по делото. Впоследствие се установява, че ап.№ 20 е продаден на трето за процеса лице – Славка Каменова, но с оглед заявеното от жалбоподателите в публичното съдебно заседание, състояло се на 05.11.2013 г. , същите не претендират обезщетение чрез съсобственост в този ап. От същия АДС за частна държавна собственост се установява, че описания там ап.23 е предостване за стопанисване и управление на ДКЕВР, л.746, том 2 по делото. От АДС № 03867 от 06.10.2004 г., за частна държавна собственост се установява, че ап.11 в бл.156/1 е предоставен за стопанисване и управление на МЗГ /според тогавашното наименования на министерството/, л.747, том 2 по делото.

          От заповед № РД-21-002 от 09.01.2006 г. /л.777, том 2 по делото/ се установява, че с ап.№ 4, бл.156/2, актуван като държавен с АДС № 02936/18.04.2001 г., е присъдено от Областния управител на Област С.-град, обезщетение в съсобственост на наследниците на Х. Х.Б. и Й. С. М..

          От представените с молбата от 29.02.2012 г. писмени доказателства се установява, че за ап. в блок 156/2, вкл. в капитала на „А.” ЕООД е съставен АДС /частна/ № 02079 /л.661 по делото, том 2/.

          От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П., л.1024, том.3 по делото, депозирана на 07.12.2012 г. се установи, че ап.с № № 3,7,15 и 31 в бл.156/2 са държавна собственост и са били предоставени за управление на МВнР- ИА „ДИС”. Към момента на извършената в счетоводството на ответника проверка, същата не са отразени в баланса му, защото според данни от счетоводителката до 2005 г. не е съществувало задължение за завеждане на имотите в баланса. Апартаменти с № № 11,23 и 27, находящи се в бл.156/1 са предоставени за управление на МЗГ, ДКЕВР и ВСС. С оглед писмото на ответника от 19.07.2013 г. липсват данни за разпореждане, съответно отписване от актовите книги на ап.№ 27, предоставен на ВСС. Ап.31 в бл.156/1 е предоставен, считано от 2005 г. на ответника, а впоследствие на МДААР, понастоящем Администрацията на МС. Ап.31, бл.156/2 е продаден на „К.С.Реал” ООД с нот.акт № 1, дело 1/2005 г., приложен по делото. АП. в бл.156/1 към дата 30.11.2012 г. също не са отразени в баланса на ответника. Ап., предоставени за учредяване на „А.” ЕООД – в бл.156/2 с № № 1,2,5,6,9,10,11,12,17,19,20,22,23,25,26,28,29 и 30 и в бл.156/1 с №№ 1,2,5,6,8,10,13,14,16,21,22,26 и 28 са включени в баланса на „А.” ЕООД към 30.11.2012 г. и са заведени по сметка 224-3 „Инвестиционни имоти”. В баланса на МВнР са включени ап.№ 14 и 32 в бл.156/2 и ап.7,24,29 и 32 в бл.156/1. АП. с № № 14, в бл.156/2, ап.7,24 и 29 в бл.156/1 са предоставени на Посолството на Р Куба по междуправителствена спогодба за двустранно сътрудничество в областта на обслужване на дипломатическите мисии на Р България в Хавана и Р Куба в С.. Ап.32 в бл.156/2 и ап.32 в бл.156/1 са част от Ведомствения жилищен фонд на МВнР.

          Във връзка със заявеното от адв.К. на въпроса на съда, че поддържа искането си за обезщетение в съсобственост на ап., продаден на „К.С.Реал” ООД, както и тези, предоставени за стопанисване и управление на МЗГ, ДКЕВР, ВСС и МС /виж л.1036, том 3 по делото/ с определение от 13.12.2012 г. съдът е конституирал същите като заинтересовани страни по делото. С молба от 20.12.2012 г. жалбоподателите са се отказали от обезщетение в съсобственост с ап., пораден на „К.С.Реал” ООД, поради което с определение от 07.01.2003 г. съдът е прекратил производството по отношение на тази заинтересована страна /л.1041, том 3 по делото/.

          С определението от 13.12.2012 г. е конституиран като заинтересована страна МС на РБ, но в СПЛ същият е бил отразен като Администрацията на МС. Наред с това МС е бил представляван в течение на близо две години от двама юрк. – И. и К., служители в Администрацията на МС/виж л.1058-1062,том.3 от делото/; касае е се до административно правораздаване в което заинтересованите страни се конституираха на основание чл.41, ал.2 ЗАП, понастоящем отменен, без да има значение дали са ЮЛ или не. Безспорно МС на РБ не е капиталово търговско дружество, поради което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.6, ал.10 ЗОСОИ. Затова и настоящата инстанция приема, че не е допуснато твърдяното в писмените бележки накърняване правото на защита на тази заинтересована страна.

          Настоящата инстанция приема, че ап., предоставени на заинтересованите страни МЗХ, ДКЕВР, ВСС, МС, МВнР са такива във връзка с изпълнение на функциите им – за жилищни нуди на служителите им, поради което обезщетяването със съсобственост в тази ап. е неподходящо.

          АП. с № № 14, в бл.156/2, ап.7,24 и 29 в бл.156/1 са предоставени на Посолството на Р Куба по междуправителствена спогодба за двустранно сътрудничество в областта на обслужване на дипломатическите мисии на Р България в Хавана и Р Куба в С., поради което същите не могат да послужат за търсеното обезщетение.

          Апартаментите, претендирани като обезщетение, за които се твърдеше, че са в патримониума на ответника не се доказа това да е така, виж по-горе заключението на СИЕ. Наред с това видно от представените нот.актове на л.625 и л.628 ап.№ 7 и ап.31 в бл.156/2 са продадени на ЮЛ-търговци.

          Установява се от събраните по делото  писмени доказателства, че „А.” ЕООД е образувано с държавно имущество по силата на ПМС № 252 от 05.11.2001 г./л.467, том 2-ри по делото/. Част от имуществото преди това е било стопанисвано от Държавна фирма „Д.С.”, БОДК и ИА „Дипломатически имоти в страната” с оглед приетото в ПМС № 127/20.12.1974 г., ПМС № 26/06.02.1992 г., ПМС № 221 от 30.11.1999 г. и ПМС № 266 от 30.12.1999 г./л.665 и л.693, л.695, л.695, том 2 по делото/. По силата на ПМС № 252 от 05.11.2001 г. е била закрита ИА „Дипломатически имоти в страната” и нейното имущество е преминало към МВнР-  чл.3, ал.1 от същото. Същевременно в ал.2 от същия член 3 е дадено нареждане на Министъра на външните работи да образува ЕООД с държавно имущество, като внесе в капитала на новообразуваното дружество съответното движими и недвижимо имущество, както и наличните към 27.09.2001 г. по сметките на закритата агенция финансови средства /постановлението се намира на л.691 том 2-ри от делото/. Именно в изпълнение на това ПМС е образувано „А.” ЕООД. Затова и неоснователни са доводите на пълномощника на дружеството, че „АДИС” ЕООД било образувано на самостоятелно основание е нямало нищо общо с БОДК/виж протокола от с.з. на л.972, том 3 по делото/.

          Неоснователен е и довода на пълномощниците на жалбоподателите, че прехвърлянето на имуществото в капитала на ТД е в нарушение на решението на ВНС за забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 1990 г., обн.ДВ, бр.69/1990 г. Касае се не до разпореждане с имущество, защото принципал на образуваното ЕООД е държавно учреждение –след служебно извършена справка в ТР настоящия състав констатира, че едноличен собственик на капитала на дружеството продължава да е МВнР, т.е. дружеството е такова по чл.61 ТЗ.

          Същевременно са налице данни, че с решение № 2285/27.05.2003 г. Агенцията за приватизация е пристъпила към процедура за продажба на 100 % от капитала на дружеството, а не на обособени части от него, виж л.543, том 2-ри по делото.

          Ап, включени в активите на дружеството не са държавна собственост, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество - чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост - те са собственост на самото дружество, което като юридическо лице е самостоятелен правен субект.

          Следователно, разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС изключва прилагане на обезщетителен способ по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ, така и в РЕШЕНИЕ № 2064 ОТ 16.02.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 4132/2008 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС на РБ.

          При това положение единствения възможен начин на обезщетяване е чрез компесаторни записи.

          На основание гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед № № РД-22-100/20.10.1999 г., с която от Областния управител на област С. /град/ е отказано да бъде уважено заявлението по чл.6, ал.1 ЗОСОИ, вх.№ РД-97-06-3844 от 05.10.1998 г., е частично незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена, както следва:

          На жалбоподателите следва да бъде признато право на обезщетяване за 7 079 кв.м. относно терена- по заявлението се претендират 9 232 кв.м., от които 393 кв.м.-застроени или – 8 839 кв.м.- терен /имот пл.№ 1, кв.26-стар/. От последните 1 150 кв.м. са възстановени от ВКС на РБ и 610 кв.м. отчуждени по реда на ЗПИНМ, за които приехме, че не подлежат на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. От ВКС е признато право на собственост върху двете бивши фаблични сгради с обща площ от 194 кв.м. или от сградите остана за обезщетяване склада с площ от 199 кв.м.Действително ВКС е приел по-голяма площ на терена, но той е бил сезиран с иска за собственост и се е ръководел от нот.актове за придобиването му. В настоящето производство водещо е отчуждаването като съдът е длъжен да се съобрази и със заявеното в срока за обезщетяване имущество.

          По разноските:

          На жалбоподателите разноски ще бъдат присъдени съобразно действително извършените такива, както и с оглед уважената част на жалбата или при направени такива в размер на  3 035,50  лв., съдът присъжда разноски в размер на 1 500 лв.

          Ответникът претендира разноски и такива са сторени в размер на 750 лв. за вещо лице; полага се и юрк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. с оглед активната позиция на процесуалния представител на Областната управа, както и отчитайки сложността на делото. С оглед изхода на спора, обаче, в полза на ответника ще бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.

          Заинтересованата страна МВнР претендира разноски и такива му се присъждат с оглед изхода по спора /по отношение на него жалбата беше приета за неоснователна/ в размер на по 300 лв.- юрк.възнаграждение, което съдът определя с оглед активнана позиция на процесуалния представител на Министерството както и за депозит за вещо лице в размер на 180 лв. или общо в размер на 480 лв.

          Останалите заинтересовани страни не претендират разноски, поради което и съдът не им присъжда такива.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ възнаграждението на особения представител – адв.Й. в размер на 150 лв.

 

                   ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ заповед № РД-22-100/20.10.1999 г., с която Областния управител на Област С. е отказал да уважи заявлението, подадено от наследниците на Х.М. Р.  за обезщетяване по реда на чл.6, ал.1 ЗОСОИ, вх.№ РД-97-06-3844 от 05.10.1998 г., за имуществото, одържавено по реда на ЗНЧИМП-1947 г. от Х.М. Р., актувано като държавна собственост с АДС № 5079/25.07.1966 г. и АДС № 5080/25.07.1966 г., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл.№ 1, кв.26-стар и склад с площ от 199 кв.м., използувани за нуждите на „Шп. Ф.”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ПРИЗНАВА ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в полза на М.Т.П. и М.Е.П. като наследници на починалия в течение на процеса жалбоподател П.Е. Р., наследник на Х.М. Р., за имуществото, одържавено по реда на ЗНЧИМП-1947 г. от Х.М. Р., актувано като държавна собственост с АДС № 5079/25.07.1966 г. и АДС № 5080/25.07.1966 г., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл.№ 1, кв.26-стар и склад с площ от 199 кв.м., използувани за нуждите на „Ш. Ф.”

 

          ОПРЕДЕЛЯ КАТО НАЧИН НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ –компесаторни записи.

          ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА в останалата част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

          ОСЪЖДА Областния управител на област С.-град, гр.С., ул.”А.” № **, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.П. и М.Е.П.,***- адв.К. и адв.И., разноските по делото в размер на 1 500 лв.

                   

          ОСЪЖДА Областния управител на област С.-град, гр.С., ул.”А.” № **, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националното бюро за правна помощ възнаграждението на особения представител – адв.Й. в размер на 150 лв.

 

          ОСЪЖДА М.Т.П. и М.Е.П.,***- адв.К. и адв.И., ДА ЗАПЛАТЯТ на Областния управител на област С.-град, гр.С., ул.”А.” № **, разноските по делото в размер на 500 лв.

 

          ОСЪЖДА М.Т.П. и М.Е.П.,***- адв.К. и адв.И., ДА ЗАПЛАТЯТ на М.НА В.Р., гр.С., ул.”А. Ж.” № *, сумата в размер на 480  лв.- юрк.възнаграждение /за един юрк./ в размер на 300 лв. и 180 лв.-разноски за вещо лице.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Р България.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р България, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, а в частта, в която има характер на определение – в 7-дневен срок.

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: