№ 55
гр. Чирпан, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно
наказателно дело № 20245540200106 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от адвокат М. З. от АК – Стара Загора, като пълномощник на З.
М. С. с ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 24-0375-000186/14.03.2024 г.
издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора,
РУ - Чирпан, с което на основание чл. 53 от ЗААН му е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и лишаване от правоспособност да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Оспорва се фактическата обстановка описана в
атакуваното НП, като се излагат съображения че неправилно е възприета фактическата обстановка.
Твърди, че не е управлявал и не е извършил вмененото му нарушение. Счита, че по този начин е
налице формално основание за отмяна на обжалваното НП и поради несъответсвие с изискванията
за неговото съдържание и нарушение на материалния закон.
По тези съображения моли НП да бъде отменено.
В деня на първото съдебното заседание жалбоподателят, чрез мл. адв. Х. заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпращат представител.
1
Изпращат писмено становище от гл. юрисконсулт Милен Алексиев. Считат, че издаденото
НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените пороци на акта в
жалбата, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима. С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), серия ГА, № 1148143/14.02.2024 г. жалбоподателят З. М. С. с
ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 53 от ЗААН (1) („Наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание,
когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя).
(2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина“), за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена
с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели,
както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: НП, АУАН Заповед на Министър на вътрешните работи, Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя и останалите събрани по делото писмени доказателства.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция
по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя
основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно приложената по делото
на Министъра на вътрешните работи заповед. Но при издаването им са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
В чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е указано, че
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
2
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.
В приложения по делото талон за изследване липсва попълване от жалбоподателя дали
приема или не приема показанията на техническото средство, което е в нарушение на чл. 6, ал. 5,
във вр. с чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (чл. 6, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
Контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а. Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: (т. 3
лицето не приема показанията на техническото средство или теста).
От друга страна, в графата ("Избирам да бъда изследван за употреба на алкохол чрез"), лицето
следва да посочи начина, по който иска да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта.
В приложения по делото талон за изследване липсва, посочване от страна жалбоподателя на
начина, по който иска да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта му. С което е налице
нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (чл. 6, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). В
талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се
приемат отчетените показания от техническото средство.
Талонът за медицинско изследване не отговаря и на императивното изискване на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (чл. 3, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Талонът по ал. 2 се
придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена
в края цифра от 1 до 8. При издаване на талона за изследване не са спазени изискванията на чл. 6,
ал. 1 от Наредбата, който гласи:( "Талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като единият
се предоставя на водача или се изпраща в лечебното заведение, където е настанен, вторият се
прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал.
3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат
към екземпляра за изследване, който се предоставя на водача"). Това изискване в процесния случай
не е изпълнено/Липсват доказателства/. Липсата на този реквизит в талона за медицинско
изследване не обвързва водача със задължение да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Нарушаването на реда за установяване употребата на алкохол е винаги основание за отмяна на
НП (Решение № 46 от 19.02.1999 г. на ВКС по н. д. № 443/1998 г., III н. о.). В конкретния случай е
налице е нарушаване на определения с цитираната Наредба ред за установяване употребата
алкохол, което е основание за отмяна на НП. Процедурата предвидена в Наредба № 1/19.07.2017 г. е
строго формална и в най-висока степен обвързва отговорностите на полицейските служители.
Неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица, води до
нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до издаване на незаконосъобразно
наказателно постановление.
Съдът констатира, че стикерите по чл. 3, ал. 3 не са приложени към екземпляра от талона за
3
изследване, който се предоставя на водача.
В този смисъл, съдът установи от представения с жалбата талон за изследване
№0152749/14.02.24 г., че има приложен само 1- бр. стикер (Талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три
екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е
настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от
стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а
останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на
водача.)
С оглед на изложеното съдебният състав счита, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна
на санкционния акт.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото
доказателствен материал/ гласните доказателства/ се установява, че жалбоподателят С. не е
осъществил от обективна и субективна страна соченото в НП административно нарушение.
Съдът споделя изложените от жалбоподателя и защитата възражения, че описаното
нарушение не отговарят на описаната фактическа обстановка, поради следното:
Установено от показанията на свидетелите разпитани по време на съдебното следствие/ З.
З. – свидетел по акта и В. М. – актосъставител/, които би следвало да са установили нарушението, е
че не са възприели ясно и по категоричен начин кой е управлявал автомобила, тъй като е било
тъмно и когато са спрели зад автомобила е имало и други хора.
Не става ясно и на какво разстояние е бил спрян патрулния автомобил. Става ясно
единствено, че С. е извадил документите от дясната страна на процесния автомобил и ги е дал на
полицейските органи.
Ето защо, съдът некредитира показанията на тези свидетели.
От показанията на свидетелите Диляков и С.а по категоричен начин се установява, че С. не е
управлявал процесния автомобил на 14.02.24. В този смисъл се установи, че автомобила се е
управлявал от свидетеля Диляков, като пробата за алкохол е взета от лице което не е управлявало
автомобила и не е установено по надлежния ред. Още повече, установява се, че С. се е опитал да
обясни на органите на МВР, че не е управлявал автомобила, и че е употребил алкохол, тъй като
кооперацията е отпразнувала Трифон зарезан и не би си позволил да кара кола, но не му е била
дадена такава възможност.
Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели –
Христо Деляков и Таня С.а, тъй като същите са категорични, обективни и логични, подкрепят се
от събраните по делото доказателства.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен
извод, че С. не е управлявал и не е боравил със системите за управление на процесния автомобил и
не е извършил вмененото му нарушение на въпросната дата 14.02.24 г.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, а НП – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
4
направените по делото разноски в размер на 800,00 лв., поради което на основания чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, следва ОДМВР – Стара Загора да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в
размер на 800,00 лв.- разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-0375-000186/14.03.2024 г. издадено от
Иван Димитров Димитров, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан,
с което на З. М. С., ЕГН ********** от с. Братя Даскалови, Общ. Братя Даскалови, ул. Партизанска
4 на основание чл. 53 от ЗААН му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване
от правоспособност да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на З. М. С., ЕГН ********** сумата в
размер на 800 лв., представляваща адв. възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото производство на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5