О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
Гр.Кубрат, 21.03.2015г.
Кубратският районен съд в закрито заседание на
двадесет и първи март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря ................ и в присъствието на прокурора .................като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 28 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:
Съдът извърши проверка на подадената от Д.Р.П. искова молба, с оглед на разпоредбата на чл.140 от ГПК, и намира същата за редовна, а предявените установителен и кондикционен иск срещу ответника „Първа инвестиционна банка” АД гр.София, намира за допустими.
Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД гр.София, редовно уведомени за постъпилата искова молба в срока по чл.131 от ГПК депозират писмен отговор.
По доказателствените искания на ищеца: Представени са цитираните в исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат допуснати. Искането за представяне на кредитното досие на ищеца, както и за извършване на съдебноикономическа експертиза е допустимо и относимо към правния спор, и също следва да се допусне.
По доказателствените искания на ответника: Представени са цитираните в отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което също ще следва да бъдат допуснати.
В изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 от ГПК, съдът изготви следния доклад по делото: Ищецът Д.Р.П. *** твърди, че на 07.04.2006г. сключил договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 обезпечен с договорна ипотека върху собствения му недвижим имот за сумата от 39 000.00 лв. и краен срок на погасяване - 07.04.2023 год. В раздел V от договора е бил уговорен начина на изчисляването на лихвата /чл.9Б - годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 5.02 пункта./ При промяна на основния лихвен процент е следвало да се променя и договорения лихвен процент. Твърди, че от датата на сключване на договора е бил лоялен клиент, и въпреки това на 24.03.2009г., след настояване от банката, сключил анекс №1 към договора, по силата на който в договора е добавено определение за „базов лихвен процент” - променлив лихвен индекс, определен от банката на базата на съотношението между пазарната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката. Твърди, че по този начин - с анекса - годишната лихва се е променила от основен лихвен процент на БНБ + надбавка 5.02 пункта, на базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта. БЛП към тази дата е бил 7.3407 % годишно. Към 24.03.2009г. годишният лихвен процент е бил 9.3407 %, а впоследстие е нараствал. Заявява, че при случайна проверка установил, че дължи на банката за главница 3 500.00 лева повече, отколкото е било посочено в примерния погасителен план към анекс №1. Това го мотивирало да рефинансира ипотечния си кредит. При погасяването му, въпреки че бил изряден длъжник и не е имал просрочени вноски, банката му начислила неясно каква лихва за 2014г., към 30.10.2014г. в размер 846.15 лева, която също заплатил. Ищецът счита, че клаузите в анекс №1 към договора за кредит, за определяне на базисния лихвен процент, позволяващи на банката едностранно да определя БЛПБ, респективно да го изменя в периода на действие на договора са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Директива 93/13/ЕИО, противоречащи на закона и като такива са нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което прогласите за нищожни следните клаузи в анекс №1/24.03.09г. към договор за банков кредит № 95КР-АА- 0063, а именно: 1/нова буква М - „Базов лихвен процент” е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална и чуждестранна валута”; 2/ чл.2 „Считано от датата на сключване на настоящия анекс, дължимата от кредитополучателя/ите лихва по раздел V т.9 от Договора, се променя от Основен Лихвен Процент на БНБ плюс надбавка 5.02 пункта на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта";3/ З.чл.З „Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване на настоящия анекс е в размер на 7.3407% годишно”, като противоречащи на закона - чл. 143, т.З, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, както и добрите нрави, и да осъди „Първа инвестиционна банка” АД да му върне сумата от 7018.24 лева, заплатена от него и получена от банката без основание. Претендира да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски. Исковете намират своето правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответникът „Първа инвестиционна
банка” АД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев”, бул.
Драган Цанков № 37, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител
юриск.Деница Илиева Илиева заявява становище за недопустимост, неоснователност
и недоказаност на исковите претенции. Като не оспорват обстоятелството, че
между тях и ищеца са налице валидно сключени Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063/07.04.2006г. и Анекс №
1/24.03.2009г. към цитирания договор, считат на първо място, че исковата молба
е неоснователна. Съгласно т. 9.1. от раздел V „Лихви” от Договора дължимата от
ищеца лихва се заплаща периодично в размер и на падежи подробно описани в
погасителния план - Приложение №1 към договора. Размерът на лихвените плащания
е изчислен върху главницата на кредита и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен
лихвен период, а има
ориентировъчен характер. Дължимата вноска се определя на база плаващ лихвен индекс, а не
фиксиран и се изчислява от Банката за всеки лихвен период, на падежа на
съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план. Според т. 9.3. от
раздел V „Лихви" от Договора при промяна на основния лихвен процент,
договореният лихвен процент се
променя считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. Заявяват, че неразделна част
от договора са и общите условия на банката за кредити на физически лица
валидни към онзи момент, с които ищецът се е запознал и те са станали
задължителни за него предвид разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ТЗ. В договора и
общите условия са определени и начина за образуване на годишния лихвен процент,
както и начина на изчислението му и промяната му. Заявяват, че въз основа на
сключения на 24.03.2009г. Анекс № 1 към Договора, е била договорена промяна на лихвеният индекс по
договора, като от основен лихвен процент (ОЛП) на БНБ преминава в базов лихвен
процент (БЛП). Във връзка с отразените в анекса промени е бил съставен нов
погасителен план, неразделна част от Договора, като дължимите суми по договора
е следвало да се погасяват по погасителен план, съгласно Приложение № 2 към
Анекс №1/24.03.2009г., който изцяло замества погасителен план - Приложение №1
към Договора. Твърдят, че подписвайки посочения
Анекс №1 към договора, ищецът е дал съгласието си Банката да промени размера на годишния лихвен
процент, съответно от ОЛП на БЛП. Ето защо заявяват, че банката не е изменила
едностранно нито дължимата лихва по кредита, нито договорените погасителни
вноски. Позовават се на чл.20а от ЗЗД, съгласно който договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили. Твърдят, че формата на договора е спазена
съгласно чл.430, ал.З от ТЗ, а съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката. Заявяват, че всяко едно подписване на
какъвто и да е анекс между страните се извършва само след постигане на
двустранно съгласие между подписващите го страни, а нежеланието за подписване
на каквото и да е споразумение не води до постигане на такова. В този смисъл
твърдят, че изявлението за подписване на анекса от страна на ищеца по
настояване от страна на банката, се явява абсолютно неоснователно.
Във връзка с твърдението, че искът е и недопустим, заявяват, че липсва правен интерес от воденето на иска за нищожност на клаузи от Анекс №1, а и нещо повече - липсва интерес не само от завеждане на иска, но не е налице интерес и от резултата дори при обявяване нищожност на определени клаузи, тъй като това не би променило начина на формиране и начисляване на годишната лихва по кредита, тъй като разпоредбата на т.2 и т.З от Анекса няма отношение към цифровото изменение на лихвения процент, а само към праговете, от които това изменение ще се отчита. Клаузите, чиято нищожност се претендира са индивидуално договорени и дори да са неравноправни, не са нищожни.
Считат за неоснователни твърденията на ищеца, че не е уведомяван за промяната на БЛП на Банката, както и че не съществувала клауза, която да предвиди промяна на базисния лихвен процент в посока намаляване. Твърдят, че няма разпоредба в ЗЗП, която да забранява, респ. да обявява за неравноправна клауза, в която е уговорен фиксиран долен праг - размер на дължимите периодични плащания от потребителя в срока на договора и не е предвидено така уговореният с потребителя размер на престацията му да подлежи на намаляване. Излагат подробно аргументи в подкрепа на тезата, че посочените от ищеца клаузи не се явяват неравноправни. Твърдят, че за да бъде нищожна и неравноправна една клауза, тя следва да дава права на търговеца /в случая банката/ попадащи в хипотезите на чл.143 от ЗЗП, клаузата да не е уговорена индивидуално и да не попадат отношенията между страните в някое от изключенията на чл.144, които не се регулират от разпоредбите на чл.143 от ЗЗП. Поради това молят съда да прекрати производството по делото поради недопустимост или алтернативно да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и да им присъди направените по делото разноски.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК
всяка една от сраните следва да докаже
тези факти и обстоятелства, на които основава своите искания и
възражения по делото.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Насрочва първо съдебно заседание по делото на 29.04.2015г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото.
Допуска приложените и описани в исковата молба документи.
Допуска приложените и описани в отговора на исковата молба документи.
На ищеца да се изпрати препис от писмения отговор на ответника и приложенията.
Задължава ответника „Първа инвестиционна банка” АД
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев”, бул. Драган Цанков
№ 37, ЕИК ********* в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това да
представят кредитното досие на ищеца Д.Р.П..
Назначава извършването на съдебноикономическа
експертиза с вещо лице Петя Пенева – експерт от списъка на вещите лица при ОС
гр.Разград, която след като се запознае с документите приложени към исковата
молба и приложените такива към писмения отговор на ответника, с кредитното
досие на ищеца и извърши справка в счетоводството на ответника, да отговори на
следните въпроси: 1. Какъв е общият размер на дължимата лихва върху остатъчната
главница за периода 01.12.2009г.- 01.11.2014г., във варианти: А. при лихва
определена в договора за банков кредит /чл.9Б-ОЛП + надбавка 5.02пункта/, Б.
при лихва определена в анекс №1 / БЛП увеличен с надбавка от 2 пункта/ и действително
платения от мен размер на дължимите лихви; 2. Какъв е произхода на сумата от
846.15 лева, определена като лихва за 2014г. в удостоверение № 281-309/30.10.2014г.
на банката; 3. Какво означава среднопретеглени разходи по пасивите на банката,
договорени и сигурни промени в цената на финансирането на банката, очаквано
изменение на разхода по пасива, ефективен лихвен процент, лихвоносен пасив на
банката на неконсолидирана основа, подчинени задължения, дългово-капиталови
инструменти.
Задължава ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението за това да заплати по сметка на РС гр. Кубрат сумата 160.00 лева
– депозит за възнаграждение на вещото лице.
След представяне на вносната бележка за внесената
сума по експертизата, да се уведоми вещото лице за поставената задача.
Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен
в мотивите на настоящото определение.
Напътва страните към доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:/П/ Ал. Великова