№ 1105
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501262 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260606 от 19.10.2020г., постановено по гр.дело № 12669/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, ЗД „ДаллБогг:Живот и здраве” АД е
осъдено да плати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на Д. В. И. сумата
52 996,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
15.08.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
52 996,40 лева до пълния предявен размер 70 000 лева. С решението е отхвърлена
и претенцията за плащане на законна лихва върху обезщетението за периода от
14.05.2019г. до 14.08.2019г.; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „ДаллБогг: Живот
и здраве” АД е осъдено да плати по бюджетната сметка на Софийския градски съд
разноски по делото в размер 2 383,32 лева, а на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, да
плати на адв. К.Д. адвокатско възнаграждение в размер 1972,50 лева; на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, Д. В. И. е осъдена да плати на застрахователното дружество
разноски по делото в размер 719,11 лева.
Решението на СГС е постановено при участието на Гаранционния фонд-трето
лице помагач на страната на ответника.
Въззивна жалба е подадена от Д. В. И., чрез пълномощника адв. К.Д., против
решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск, както и в
частта, която е отхвърлена претенцита за законна лихва. Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител сочи, че при определяне на обезщетението за
1
неимуществени вреди, съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съобразил в пълна степен вида и характера на причинените при ПТП увреждания,
интензитета на търпените болки и страдания, негативните последици за живота и
здравето на пострадалата, влошеното й емоционално състояние след ПТП,
промяната й в начина на живот. Смята, че при определяне размера на
обезщетението не са съобразени обществено икономическите условия в страната и
нивата на застрахователни покрития към датата на инцидента. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че платеното от застрахователя в хода на делото обезщетение
в размер 7 003,60 лева е във връзка с претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди, като поддържа, че още в ДИМ изрично е посочено, че с
тази сума е изплатена претенцията на ищата за причинените при ПТП
имуществени вреди. Предвид това оспорва извода на съда, че посочената сума
представлява частично плащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че вина за настъпването на
процесния инцидент има и водачът на мотоциклета, като сочи, че не са взети
предвид изводите на приетата по делото САТЕ, според които, дори при движение
на мотоциклета с разрешената скорост 50 км/час ударът би бил непредотвратим.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 70 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното
плащане. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД не е
постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез
пълномощника адв. В.П., против решението на СГС в частта, с която дружеството
е осъдено да плати на Д.И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
22 996,40 лева до 52 996,40 лева. Този жалбоподател сочи, че съдът неправилно е
приложил правилото на чл. 52 ЗЗД, приемайки, че справедливото обезщетение,
дължимо на пострадалата, е в размер 60 000 лева, тъй като този размер не е
съборазен с установените по делото факти и обстоятелства, относими към
определянето му. Смята, че след като съдът е приел, че мотоциклетистът е
допринесъл за настъпването на ПТП с 50 %, то обезщетението следва да бъде
определено в размер 30 000 лева, от които трябва да бъдат приспанати 7 003,60
лева, или дружеството дължи на пострадалата сумата 22 996,40 лева. Искането е
да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за сума над 22 996,40 лева.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Д.И., чрез адв. Д. оспорва въззивната жалба на
застрахователното дружество.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от третото лице помагач- ГФ, чрез
пълномощника юрк. Ш., са постъпили отговори и на двете въззивни жалби.
Решението на СГС, в частта, с която ЗД „ДаллБогг:Живот и здраве” АД е
осъдено да плати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на Д. В. И. сумата
22 996,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
15.08.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в
2
сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. В. И. с искова молба, с която
против ЗД „ДаллБогг: живот и здраве” АД са предявени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащена на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 70 000 лева, причинени при ПТП на 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2019г. в гр.София, около 16,50 часа
на бул. „Данаил Н.“ е настъпило ПТП с участието на л.а „Фиат Пунто”,
управляван от Ф. В. И. и мотоциклет „Сузуки Бългман 400”, при което ищцата,
пътувала върху мотоциклета е получила телесни увреждания. Сочи се, че вина за
настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, който навлязъл без
предупреждение в лентата за завиване на ляво, отнел предимството на
мотоциклета и причинил удар между двете ППС.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила открито множествено
счупване на бедрената кост; фрактура аперта крурис декс; сегментна фрактура на
тибия и фибула; усложение от травмите изразяващо се в рана с кожен дефект в
предната проксимална повърхност на дясната подбедрица след некректомия на
некротичен участък. Сочи че спешна медицинска помощ й е оказана в ИСУЛ,
където били извършени оперативни интервенции. Поддържа, че в следствие на
причинените при ПТП изключително тежки травми е търпяла болки и страдания,
имала е нужда от чужда помощ за елементарното си битово обслужване, че
въпреки предприетите оперативни интервенции и до днес не е възстановена, че
изпитва постоянен дискомфорт, влошено било и емоционлното й състояние,
нарушен бил и нормалния й социален живот.
В исковата молба се твърди, че към 31.03.2019г. за л.а. „Фиат Пунто” е имало
валидно сключена с ответника застраховка ГО, поради което на 14.05.2019г.
пострадалата предявила писмена претенция към дружеството. Предвид всичко
изложено се иска да бъдат уважени предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД оспорва исковете. Сочи, че водачът на лекия автомобил не е извършил
противоправно деяние; не е налице причинна връзка между поведението на
застрахования водач и причинените на ищцата неимущестени вреди. Смята, че
произшествието представлява случайно събитие за водача на лекия автомобил,
като оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Ответникът сочи, че
вина за инцидента има единствено водачът на мотоциклета „Сузуки бъргман 400“,
който се движил направо по лента предназначена за завой наляво, пресичайки
надлъжната маркировка, която отделя лентата за наляво от тази за направо,
3
нарушавайки правилата на чл. 63, ал.2, т. 2 и чл. 65, ал. 1 от ППЗДвП. Твърди, че
мотоциклетистът е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
управлявал мотоциклета със скорост, по-висока от максимално позволената,
нарушил е и правилата на чл. 20, ал. 2, чл. 47 от ЗДвП. Твърди също, че водачът на
процесния мотоциклет не притежава правоспособност за управлението на МПС от
категория „А“; че мотоциклетът не е бил технически изправен. Според ответника
представената към исковата молба медицинска документация не установява
настъпването на твърдените телесни увреждания; оспорва твърденията, че ПТП
има негативно отражение върху психиката на пострадалата. Смята, че
претенцията е силно завишена по размер. Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди,
че същата е била без предпазно облекло – защитна каска, защитен екип и
наколенки, както и че е пътувала на процесния мотоциклет с ясното съзнание, че
той е управляван от неправоспособен водач.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника,
направени с отговора, като излага твърдения, че на 01.10.2019г. застрахователното
дружество е платило по нейна сметка сумата 7 003,60 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от пострадалата имуществени вреди-разходи за
лечението от получените при ПТП травматични увреди.
В предоставения от съда срок ответникът не взема становище по ДИМ на
ищцата.
Конституираният с определение № 6373/27.04.2020г. на СГС Гаранционен
фонд, като трето лице помагач на страната на ответника, чрез процесуалния си
представител юрк. Ш., оспорва предявения иск, като твърди, че вина за
настъпването на инцидента има единствено застрахования при ответника водач на
лекия автомобил. Оспорва като силно завишен претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 31.03.2019г. в гр.София, около 16,50 часа на
бул.Данаил Н., в района на кръстовището с ул.Злетово, е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ********, управляван от Ф. В. И. и
мотоциклет „Сузуки Бъргман 400” с рег.№*******, управляван от Й. Н. И. при
което, като пътник върху мотоциклета, е пострадала ищцата Д. В. И..
В първоинстанционното производство е допусната и приета САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. И. А. Т., от чието заключение се установява, че
ПТП е настъпило на бул. Д.Н. в гр.София, който се състои от две платна,
разделени с двойна непрекъсната линия и предназначени за двупосочно движение,
като за посоката на движение на автомобила има четири пътни ленти-най-дясната
за автобуси, двете средни ленти - за движение на превозни средства в права
посока и крайна лява лента- за движещите се на ляво след кръстовището между
булеварда и ул. Злетово. Вещото лице е установило, че произшествието е
настъпило в светлата част от денонощието при добра метеорологична видимост;
4
че кръстовището е регулирано със светофарна уредба, работила към момента на
ПТП в автоматичен режим.
Според експерта механизмът на ПТП е следният: на 31.03.2019г. в гр. София
по бул. Д.Н. в крайната лява пътна лента се движи мотоциклет Сузуки със скорост
61 км/час, приближавайки кръстовището с ул. Злетово. В същото време върху
лявата пътна лента за посоката направо се движи л.а. Фиат Пунто. Преди
мотоциклетът да премине от лявата страна на автомобила, водачът на л.а. Фиат
Пунто предприема маневра за смяна на пътната лента, като с предната си част
навлиза върху крайната пътна лява лента, по която се движи мотоциклета.
Посочил е, че водачът на мотоциклета не е имал време да реагира с аварийно
спиране и е продължил движението си в първоначалната му посока, при което е
настъпил удар между двете ППС, като мотоциклетът с предната си дясна част
странично е ударил автомобила в пред¬ната му лява част странично в зоната на
преден ляв калник, като в момента на удара ъгълът между двете превозни
средства е бил около 20°. Установено е, че след удара предната част на
мотоциклета се е отклонила в ляво за посоката му на движение, при което
мотоциклетистът е изгубил управлението на мотоциклета и превозното средство
заедно с мотоциклетиста и спътничката му са паднали върху платното за
движение-първо прелитайки известно разстояние и след това плъзгайки се върху
пътната настилка са се установили по местата, където са констатирани в
протокола за оглед. Обяснено е, че вследствие на удара, предната част на
автомобила се е отклонила надясно спрямо първоначалната му посока и се е
установил в близост до мястото на удара. Инж. Т. е констатирал, че ударът е
настъпил върху крайната лява лента, предназначена само за завиващите на ляво в
кръстовището МПС. Изчислено е, че скоростта на движение на автомобила в
момента на удара е била около 10 км/час, а на мотоциклета около 61 км/час, както
и че опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост 61 км/ч е около 45,1
метра. Според експерта, причина за настъпването на ПТП са субективните
действия на водача на л.а.Фиат Пунто със системите за управление на
автомобила, който е навлязъл върху пътната лента, по която се е движил
мотоциклетът в момент, в който той го е приближавал от задната му страна и е
навлязъл в опасната му зона за спиране. Изчислил е, че в момента, когато водачът
на лекия автомобил е отклонил автомобила на ляво и е навлязъл върху лявата
пътна лента, мотоциклетът се е намира на около 18,3 метра преди мястото на
удара; че разстоянието на мотоциклета от кръстовището, в момента на навлизане
на автомобила върху пътната му лента е около 28 метра. Посочил е, че мястото на
удара е на около 7 м преди кръстовището и е направен иззвод, че за такова
разстояние мотоциклетистът няма възможност да намали скоростта и да извърши
ляв завой. Според вещото лице мотоциклетистът не е имал възможност да
предотврати удара, но от техническа гледна точка, ако се е движил със скорост 50
км/час интензитетът на удара би бил по-малък. Посочено е, че при извършването
на ляв завой, ако мотоциклетът се е движил със скорост 35 км/час, би преминал
без проблемно през кръстовището.
В откритото съдебно заседание пред СГС инж. Т. е обяснил, че в таблицата
към заключението е посочено, че безопасната скорост на мотоциклета е 32,8
км/час, тоест ако мотоциклетът е управляван с тази скорост или по-ниска, водачът
би могъл да предотврати удара с автомобила. Посочил е, че опасната зона за
5
спиране на мотоциклета при скорост 50 км/час е около 35 метра, което води до
извод, че и при тази скорост не би могъл да направи левия завой. Обяснил е, че на
разстояние около 20-30 метра преди кръстовището мотоциклетистът е трябвало да
намали плавно скоростта до 20-30 км/час, за да вземе завоя.
Установява се от приетата в първоинстанционното производство СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Д. К.-ортопед-травматолог, че при ПТП на
31.03.2019г. ищцата е получила тежка травма на дясната подбедрица-открита
фрактура на тибията (голям пищял) с напречен ход (директна травма) в средната
част; открита раздробена фрактура на фибулата (малък пищял) в средната част;
закрита коса фрактура на фибуларния малеол (външен глезен); разкъсно-контузна
рана с деколман (травматично отлепване) на кожата в горната част на тибията
под колянната става с дължина 25 см и оголване на подлежащата кост –тибията;
втора разкъсно-контузна рана от 8см под първата, също с оголване на
подлежащата кост. Посочено е, че пострадалата е хоспитализиран по спешност в
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, където е престояла 18 дни; извършени са 3
оперативни интервенции по наместването на фрактурите на тибията и фибулата и
поставянето на импланти-външен фиксатор за тибията и плака с 8 винта за
фибулата, направено е и почистване, опресняване и зашиването на раните.
Установено е, че в периода от 19.04.2019г. до 30.04.2019г.(за 11 дни)
пострадалата е била на лечение в „Софиямед”, където да извършени още 3
оперативни интервенции-за премахване на външния фиксатор от тибията, който е
заменен със стабилен костен имплант - интрамедуларен пирон, застопорен в двата
си края с по 2 винта; поради оформилия се кожен дефект по основната рана на
подбедрицата е направена кожна пластика за покриването му с разцепен кожен
присадък взет от външната повърхност на дясното бедро; поставен е имплант и на
закритата фрактура на латералния малеол (външния глезен) - плака с 4 винта, а в
периода от 09.07.2019г. до 15.07.2019г.(за 6 дни) отново в Софиямед е извършена
нова оперативна интервенция по дефинитивното покриване на кожния дефект със
свободен кожен присадък (транслационно ламбо) от бедрото; за три дни - в
периода от 25.02.2020г. до 15.02.2020г. в Софиямед е направена операция по
изваждането на единия от двата застопоряващи винта в горната част на тибиалния
пирон. Лекарят е посочил, че ищцата е провела 6 рехабилитационни курса в
„Пирогов“ с по 10 процедури всеки. Според експерта, описаните увреждания са в
пряка причнна връзка с процесната ПТП.
Д-р К. е посочил, че възстановителният период до ниво на работоспособност
е продължил 1 година, 2 месеца и 10 дни, като към датата на изготвяне на
заключението възстановяването на ищцата не е приключило. Според лекаря за в
бъдеще прогнозата е условна и се определя от множество фактори, но без
възможност да се стигне до нормалните анатомични параметри касаещи дясната
подбедрица от преди процесната травма. Обяснил е, че като функция се очаква
почти нормален обем на движения в коленната и глезенната стави, особено след
изваждането на многобройните импланти налични към момента, както и походка
без помощни средства.
Посочено е, че болките и страданията, които са претърпени от ищцата са
съпровождали целия оздравителен период на болничното и извънболничното
лечение повече от 1 година, били са с различна интензивност, като в началото са
били силни, после умерени с изостряния до силни следоперативно и при
6
рехабилитационните процедури, до слаби в края на периода. Лекарят е посочил,
че в бъдеще предстоят още 1-2 оперативни интервенции за изваждането на
имплантите от трите места на костите на подбедрицата, при условие, че ще е
налице пълно зарастване на фрактурите.
Д-р К. е установил при извършения личен преглед на пострадалата на
13.06.2020г., че тя е в невъзможност напълно да натоварва десния долен крайник,
като през лятото на 2021г. предстои изваждането на плаката от фибулата, а
пирона от тибията предстои да бъде изваден през есента на 2021г. при
положение, че има пълно зарастване на костта, което на настоящият етап не е
сигурно и зависи от бъдеща медицинска преценка. Устанновил е функционален
дефицит в активните движения - флексията на коленната става от 30°, а за
флексията и екстензията на глезенната става по 10°; походката е с помощни
средства - с една патерица и накуцване надясно; не е възможно да осъществи
пълен клек и моноподален стоеж на десния крак. Експертът е установил и наличие
на раневи, оперативни и реконструктивни кожни белези по цялата подбедрица и
част от бедрото: бедро - 7/4 см – на донорното място за кожния присадък; на
подбедрица - 23 см основна рана, с дефект от 6/3 см, покрит с донорска кожа от
бедрото; оперативни белези от 12 см в средата-външно, 11 см в средата- вътрешно
и от 6см в долния край на подбедрицата; налични 4 окръглени кожни белега с
диаметър 2 см от външния фиксатор. Лекарят е посочил, че ищцата е възстановена
до ниво на работоспособност като управител на предишната си работа, но не и
като общо физическо състояние.
В откритото съдебно заседание д-р К. е обяснил, че констатираните белези са
трайни, особено мястото, което е покрито с нова кожа, и няма да се заличат по
никакъв начин.
В първоинстанцинното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Й. Н. И.-съпруг на пострадалата, твърди, че е водач на
мотоциклета и преди удара е имал намерение да завива наляво, но приближавайки
кръстовището, една кола ги засякла. Спомня си, че след удара Д. паднала по
средата на платното и кракът й бил силно деформиран и кървял обилно. Твърди,
че по време на болничния й престой в ИСУЛ я придружавал, тъй като тя не
можела да става и да се обслужва сама; след изписването от болницата за около 3-
4 месеца била в инвалидна количка, след което започнала да се придвижва с
патерици. Твърди, че и към момента провежда рехабилитация. Сочи, че след ПТП
походката й се променила, че цялото й тяло е изместено в неестествена поза, че
при движение повече от 30 минути започва да изпитва болки, а дори когато е в
покой, кракът започва да променя цвета си. Твърди, че след инцидента ищцата
плачела непрекъснато, не можела да спи, тъй като имало опасност да изгуби крака
си, но сега тези моменти отшумяли. Твърди, че изпитва страх да се вози в
автомобил, притеснява се да излиза, тъй като целият крак е в белези.
По делото няма спор, че към 31.03.2019г. за л.а. Фиат Пунто с рег. № ******
е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество
и че на 14.05.2019г. ищцата е сезирала ответника с искане да й бъде изплатено
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Няма спор, че на 01.10.2019г. ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е платило
7
по сметка на пострадалата сумата 7 003,60 лева-обезщетение по щета № 0801-
001784/2019-01.
Не се спори и, че към 31.03.2019г. за мотоциклет „Сузуки Бъргман 400” с
рег. № ******* не е имало сключена застраховка ГО.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД - застраховател на деликвента Ф. В. И.-водач на
л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ********, спрямо увредената ищца, а именно:
наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредената ищца -
извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-
управление на МПС в нарушение на правилото на чл.25, ал.2 от ЗДвП(в
редакцията му към датата на събитието); причиняване на ПТП и телесни
увреждания на ищцата; вредоносен резултат-причиняване на неимуществени
вреди на пострадалата-болки и страдания от настъпилите увреждания; причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на
дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за изплащане на
обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Това е така, тъй като решението на СГС е влязло в сила, в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 22 996,40
лева, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
15.08.2019г. до окончателното плащане.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на пострадалата; налице ли е съизвършителство за настъпването
на ПТП от страна на мотоциклетиста и ако има такова следва ли да бъде намалено
обезщетението за неимуществени вреди на пострадалата с приетия принос на
водача на мотоциклета; следвали да бъде намалено претендираното обезщетение с
платената извънсъдебно от застрахователя сума 7 003,60 лева; кой е началният
момент от който се дължи лихви върху обезщетението.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
8
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от КСМЕ - тежка травма на дясната подбедрица, изразяваща
се в три фрактури- на големия пищял в средната част, на малкия пищял в
средната част и на външния глезен и две разкъсно-контузни рани с травматично
отлепване на кожата и с оголване на подлежащата кост; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
пострадалата-болнично лечение за общо 38 дни с проведени 7 оперативни
интервенции и домашно-амбулаторно, както и броя и продължителността на
проведените рехабилитационни процедури; продължителността на лечебния и
възстановителен период - общо за 14 месеца и 10 дни. САС съобрази и
установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки и
страдания, както и обстоятелство, че по време целия лечебен и възстановителен
период ищцата е изпитвала затруднения при придвижването и при елементарното
си битово обслужване и че е имала необходимост от чужда помощ. Съдът взе
предвид също изводите на вещото лице-медик, че с оглед характера на травмите и
проведеното лечение, възстановителният процес още не е приключил и че на
пострадалата й предстоят още оперативни интервенции за изваждане на
имплантите от трите места на костите на подбедрицата, при условие, че
фрактурите са напълно зараснали. Съдът съобрази и установения от лекаря
функционален дефицит в активните движения на колянната става и на глезенната
става на увредения крайник; че пострадалата продължава да се придвижва с
помощни средства - с една патерица и е налице накуцване надясно; че е в
невъзможност да осъществи пълен клек и моноподален стоеж на десния крак,
както и наличието на раневи, оперативни и реконструктивни кожни белези по
цялата подбедрица и част от бедрото, които са с траен характер. САС взе предвид
и изводите на лекаря, че ищцата е възстановена до ниво на работоспособност като
управител на предишната си работа, но не и като общо физическо състояние.
Съдът съобрази също и установените по делото негативни преживявания на
ищцата след процесния пътен инцидент и промяната в психическото и състояние,
установени от обсъдените гласни доказателства.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 33
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 31.03.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 70 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС, че в случая е
налице независимо съизвършителство на водачите на участващите в ПТП
превозни средства, тъй като водачът на мотоциклета в нарушение на правилото на
чл.21 от ЗДвП се е движил с неразрешена за населеното място скорост 61 км/час,
която е и несъобразена с конкретната пътна обстановка-наближаване на
кръстовище. Изводите направени в приетата в първоинстанционното
производство САТЕ са категорични, че приближавайки кръстовището и с оглед
намерението да извърши маневра завой наляво по него, при движение със скорост
32,8 км/час водачът на мотоциклета би имал възможност да реагира с аварийно
9
спиране, при навлизане на увреждащия автомобил в неговата пътна лента. Това
установено по делото обстоятелство обаче, не води до извод, че пострадалата е
съпричинила настъпването на ПТП, съответно, че има принос за собственото си
увреждане, каквато теза е развита във въззивната жалба на застрахователното
дружество.
Практиката на ВКС (напр.решенията по т.д.№ 2859/2013г. на І ТО, по т.д.№
1070/2014г. на ІІ ТО и по т.д. № 416/2017г. на І ТО и много други), е категорична в
становището си, че при съпричиняване по смисъла на чл.53 ЗЗД на увреждането
от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент. В тази връзка и с оглед
оплакванията на жалбоподателя-застрахователно дружество, следва да бъде
посочено, че съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
ищец е налице именно когато поведението на последния е станало причина или е
повлияло върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че
увреденото лице е пътувало на мотоциклет, участвал в ППТ не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката, тъй като приносът на водача на
мотоциклета за настъпване на произшествието е личен и не обосновава
автоматичен принос на пътника. Предвид това, искането на застрахователя да
бъде редуцирано обезщетението, дължимо на пострадалата съобразно приетото
съпричиняване на пътното произшествие от водача на мотоциклета, върху който
тя е пътувала, като неоснователно, не следва да бъде уважавано. Ако се възприеме
тази теза на застрахователя, то на увреденото лице ще бъде вменена отговорност
за чужди действия - тези на водача на мотоциклета, състоящи се в управление на
МПС с неразрешена и несъобразена с пътната обстановка скорост, като тези
действия не следва да бъдат съобразявани и преценявани от въззивната инстанция
спрямо дължимото от пострадалия пътник поведение. Това не са лични действия
на пътника, които обективно да могат да допринесат за настъпване на ПТП, на
вредоносния резултат и обективно да доведат до съпричиняване на вреди. По
отношение на пострадалия, за който не е установен личен обективен принос за
настъпване на инцидента, отговорност в пълен обем за репариране на вредите
носи застрахователят на водача по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, срещу който искът е предявен, до размер на застрахователната
сума, независимо от приноса на застрахования при него делинквент. Въпросът в
каква степен двамата водачи са допринесли за настъпването на произшествието и
непозволеното увреждане е ирелевантен при предявен иск от увредения по чл.45
ЗЗД, съответно и при прекия му иск по чл.226,ал.1 КЗ(отм.), съответно иск по чл.
432 КЗ, предявен срещу застрахователя на един от водачите. Разпределянето на
отговорността на двамата водачи спрямо третото пострадало лице е извън
предмета на този спор. В този смисъл решение № №52/28.05.2019 постановено по
дело №1497/2018г. на ВКС, ТК, I ТО.
От представените по делото писмени доказателства-фактури и касови бонове
към тях се установява, че за проведеното лечение, ищцата е направила разходи в
размер 7003,60 лева. Предвид това, въззивният съд намира, че с платената на
01.10.2019г. сума 7003,60 лева, застрахователят е платил на пострадалата при
ПТП обезщетение за причинените имуществени вреди-разходи за лечение. При
10
това положение, определеното от САС обезщетение за неимуществени вреди в
размер 70 000 лева не следва да бъде намалявано.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетението:
Въззивният съд, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018 г., I ТО, намира, че са основателни
оплакванията във въззивната жалба на ищцата относно началния момент, от който
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението. Обсъди се вече, че
пострадалата е отправила писмена претенция към ответника по реда на чл. 380 КЗ
на 14.05.2019г. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение, застрахователят дължи законната лихва за собствената си
забава. Следователно прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 14.08.2019г.
е основателен и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се присъди и за този период.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено, в
частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 52 996,40 лева до 70 000 лева, в
частта, с която е отхвърлена претенцията за плащане на законна лихва за периода
от 14.05.2019г. до 14.08.2019г., както и в частта, с която Д. В. И. е осъдена да
плати на застрахователното дружество разноски по делото в размер 719,11 лева.
Вместо това следва да бъде постановено решение, с което ЗД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД бъде осъдено да плати на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД, на Д. В. И. още 17 003,60 лева, като застрахователно обезщетение за
причинени при ПТП на 31.03.2019г. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 14.05.2019г. до окончателното плащане; на основание чл. 86
ЗЗД дружеството следва да бъде осъдено да плати върху сумата 52 996,40 лева
законна лихва, считано от 14.05.2019г. до 14.08.2019г.; на основание чл. 38 ЗАдв,
ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да плати на адв.Д. още
657,50 лева за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, а на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати по сметка на СГС още 680,15 лева за
държавна такса и още 87,83 лева депозити за вещи лица.
При този изход на спора, ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД трябва да бъде
осъдено, на основание чл. 38 ЗАдв, да плати на адв. Д. сумата 1040 лева за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителства.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260606 от 19.10.2020г., постановено по гр.дело №
12669/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав в частта, с която искът с
11
правно основание чл. 432 КЗ на Д. В. И., предявен против ЗД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, е отхвърлен за разликата над 52 996,40 лева до 70 000 лева ; в
частта, с която е отхвърлена претенцията за плащане на законна лихва за
периода от 14.05.2019г. до 14.08.2019г. , както и в частта, с която Д. В. И. е
осъдена да плати на застрахователното дружество разноски по делото в размер
719,11 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ДллБогг: Живот и здраве“ АД да плати, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на Д. В. И. още 17 003,60 лева-застрахователно обезщетение
за причинените при ПТП от 31.03.2019г. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, ЗД „ДллБогг: Живот и здраве“ АД да
плати на Д. В. И. законна лихва, считано от 14.05.2019г. до 14.08.2019г. върху
сумата 52 996,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
плати на адв.К.Д. още 657,50 лева за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА, ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
да плати по сметка на СГС още 680,15 лева за държавна такса и още 87,83 лева
депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА, ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, на основание чл. 38 ЗАдв,
да плати на адв. К.Д. сумата 1040 лева за осъщественото пред САС безплатно
процесуално представителства.
Решението на САС е постановено при участието на Гаранционния фонд-
трето лице помагач на страната на ответника ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12