Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
18.06.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
10.04. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Р.Д. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1308 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл.124 от ГПК.
Предявена е искова молба от М.С. *** , в която сочи, че от 1999г. живее в жилищна сграда, находяща се в гр.Кърджали, *** заедно със съпругата си А.И.С.. През 1998г. апартамента бил дарен на съпругата му от нейните родители , за което бил съставен НА №49/16.04.1998г. по описа на нотариус Е.К.. Сградата била построена от БДЖ през 1958г. и в нея били настанявани под наем служители на държавните железници заедно със семействата си. След 1990г. апартаментите били продадени на живущите в тях, с изключение на апартаменти №1, №5 и №10, като първите два понастоящем били продадени, а ап.№10 останал собственост на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД въз основа на нотариален акт от 2006г..
Сочи, че сградата била с два входа. На първия етаж във вх. „Б“ било разположено складово помещение /бивша стая за колички/ , която дълги години живущите в блока използвали за съхранение на детски колички и велосипеди, но с течение на времето децата пораснали, а с това отпаднала и нуждата от такова помещение. Затова собствениците на самостоятелни обекти започнали да отдават помещението под наем, като получаваната сума се използвала за поддръжка и хигиенизиране на общите части. През 2007г. Л.Д. се отказал да води общите дела и му прехвърлил задължението да се грижи за помещението , да събира наема и да го разходва за нуждите на блока. Приел, защото се надявал след време останалите живущи в блока , предвид напредналата им възраст , да се дезинтересират от помещението и след 10 години владение да може да го придобие по давност. Първоначално освежил помещението и се разбрал с наемателя, че ще дава на него наема. На 06.11.2008г. съседът му И.Г.К. подал заявление в АГКК за издаване на скица на апартамент №17, вх. „Б“ и тогава се оказало , че етажните схеми на сградата не съответствали на действителното състояние. При изготвяне на новата етажна схема, специалистите от кадастъра дали на помещението с надпис „Телевизионен сервиз“ отделен идентификационен номер – 40909.118.164.1.19. В този момент и при изложената до тук хронология, стаята за колички била обособена като самостоятелен обект, без за това да бъде уведомен, който и да е от живущите в блока.
Както преди , така и след придобиването на идентификационен номер , продължавал да владее и да се разпорежда със стаята за колички като своя. Събирал наема , правел ремонти. Всички съседи знаели , че се занимава със стаичката и никой не се противопоставил на неговото владение. Затова след като наемателя С.М. починал през 2013г. и помещението било свободно, никой не проявил интерес каква ще е по-нататъшната му съдба. За да не стои празно, отдал помещението на сегашния му наемател Ю.Я..
В началото на 2016г. с изненада научил, че на 02.09.2016г. ответникът се снабдил за помещението с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК № 200, том 2 , дело № 396/2016г. по описа на нотариус №251 Д.Г..
Оспорва това обстоятелство, като сочи, че от 2007г. и до настоящия момент ищецът владеел въпросното помещение спокойно, явно и необезпокоявано. Никой от живущите в блока , включително и ответника не заявявали претенции към него. Винаги бил упражнявал непосредствена власт върху помещението за колички , като това владение било постоянно , непрекъснато , явно и несъмнително, с ясното намерение да държи вещта като своя, поради което счита , че е налице както обективния , така и субективния елемент на владението.
Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника , че не е собственик на процесния недвижим имот, представляващ помещение за колички с идентификатор № 40909.118.164.1.19 с площ от 11.22 кв.м., находящ се в гр.Кърджали, ***. Моли на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени издадения в полза на ответника нотариален акт № 200, том 2 , дело № 396/2016г. на нотариус № 251 Д.Г.. Претендира разноски.
Ответникът „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД гр.София оспорва предявения иск. В представения отговор, чрез процесуалния си представител , както и в писмени бележки излага подробни съображения.
Съдът, за се произнесе , съобрази следното:
От акт за държавна собственост №1783/1777 от 12.06.1972 г. и идентификация на недвижим имот на Гарант-инвест АД се установява, че процесната сграда – блок БДЖ е построена през 1958 и през 1972 г. е актувана за държавна собственост, като със същия акт имотът е предоставен за ползване на БДЖ-Кърджали. Процесното помещение представлява стая за колички с идентификатор 40909.118.164.1.19, вх.Б,ет.1, в жилищен блок на БДЖ на *** със застроена площ 11.22 кв.м.. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №200, том 2 , рег. № 396/2016г. на нотариус № 251 Д.Г. от 02.09.2016г. „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД гр.София е признат за собственик по давностно владение на процесния имот. От препис-извлечение от счетоводен журнал 14, сметка 20318 -жилищни сгради се установява, че процесното помещение е заприходено като ДМА в баланса на ПТП Пловдив на 31.12.1993г..
От показанията на св. К.К.А. се установява, че стаята за колички била собственост на БДЖ „Товарни превози“ съгласно констативен нотариален акт, изготвен въз основа на стар акт за собственост, съгласно който сградата е построена от фонд на БДЖ. През годините отделни жилища били продавани, но стаичката не била предмет на нито една разпоредителна сделка, както и ап.10 , където имали наемател. През годините стаята била ползвана от всички живущи в блока за техни общи нужди, включително била отдавана под наем, като всички я знаели стаята на БДЖ.
От показанията на св. Н.Ф.Я. – работи в ЖП гара –Кърджали от 1977г. на длъжност „специалист обработка контрол документи“ и от 2011г. като домакин, сочи, че навремето стаичката се ползвала за колички, хората се събирали там, провеждали се събрания. Като домакин наглеждала имотите на БДЖ в Кърджали. По въпроса със стаичката получавали информация от колегата им С. , който са настанил в техния апартамент. От Пловдив също й казали да види какви са нещата. От БДЖ тази стая никой не я бил ползвал.
От показанията на св. Л.К.Д. се установява, че до 2007г. бил домоуправител в блока, като до тогава процесното помещение използвали за колички , а след това започнали да го отдават под наем. След 2007г. не искал повече да е домоуправител и тогава М.С. решил да поеме нещата. Не го били избирали на събрание. Той събирал на доброволни начала пари, правил врати и прозорци в целия вход, без да са се събирали на събрания. Последните години тази стая отдавали под наем, за да може с парите от наема да правят ремонти на покривите, защото бил от керемиди и на пет години трябвало да се прави ремонт. Всички от блока одобрявали това помещение и доходите от него да се ползва за ремонт на общите части на блока.
По делото се установи, че „БДЖ“ЕАД е регистрирано еднолично АД с държавно имущество със седалище и адрес на управление гр.София, община Средец, ***, с предмет на дейност: предоставяне на железопътни транспортни услуги за превоз на пътници и/или товари във вътрешно или международно съобщение. Едноличния собственик на капитала е Държавата – Министерски съвет. Дружеството е правоприемник на Национална компания „Български държавни железници“. С решение №14 от 12.11.2007г. по ф.д. № 7/2002г. на СГС, ФО е вписано в Регистъра на търговските дружества преобразуването на „Български държавни железници“ ЕАД чрез отделяне от него на новоучредените дружества „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД и „БДЖ - Тягов подвижен състав /Локомотиви/“ЕООД при условията на чл. 262 от ТЗ. С решение №1 от 13.11.2007г. по ф.д. № 16662/2007г. е регистрирано „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД чрез отделяне от „Български държавни железници“ ЕАД. Всички дялове от капитала на дружеството били притежание на едноличния собственик на капитала „БДЖ“ЕАД. С решение № 151 от 22.10.2011г. на Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията, наименованието на едноличния собственик на капитала било променено от „БДЖ“ ЕАД на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД /“Холдинг БДЖ“ЕАД/, на който холдинг едноличен собственик на капитала е българската държава. Холдинга включва дейността на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира , че отрицателния установителен иск по чл. 124 от ГПК е неоснователен. Това е така, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че процесната сграда – блок на БДЖ е построена през 1958г. и през 1972 г. е актувана за държавна собственост с акт за държавна собственост №1783/1777 от 12.06.1972 г., като със същия акт имотът е предоставен за ползване на БДЖ-Кърджали. Процесното помещение представлява стая за колички с идентификатор 40909.118.164.1.19, вх.Б,ет.1, в жилищен блок на БДЖ на *** със застроена площ 11.22 кв.м.. От препис-извлечение от счетоводен журнал 14, сметка 20318 жилищни сгради се установява, че процесното помещение е заприходено като ДМА в баланса на ПТП Пловдив на 31.12.1993г.. Установи се, че през годините БДЖ е останало държавно дружество , а ответникът по делото е част от държавния холдинг, който се явява правоприемник на БДЖ. Установи се , че дружеството правоприемник не е разпродало всичките си имоти , като е оставило за себе си такива, които са необходими за служителите на дружеството, като на домакина на гарата в гр.Кърджали е възложено да стопанисва имотите, намиращи се в района на общината, включително и на процесното помещение. По отношение на претенцията на ответника , че е придобил собствеността върху процесното помещение въз основа на давностно владение, следва да се направи извод, че това негово твърдение не се доказа по делото. За целта е необходимо да се докаже обективния и субективния елемент на фактическия състав на придобивната давност, което по делото ответникът не стори. Напротив – от показанията на св. Д. се установи , че ответникът е отдавал под наем и поддържал процесното помещение като „домоуправител“ в интерес на всички съсобственици, а не за свой интерес и затова останалите собственици в блока били съгласни той да осъществява тази дейност. По делото не се събраха доказателства ответникът да е своил процесното помещение лично и само за себе си открито, спокойно и необезпокоявано в продължение на десет години, не се доказа периода на своене – от кога до кога, които предпоставки са императивни. Напротив - от показанията на св. Д. се установи , че всички собственици от блока одобрявали това помещение да се отдава под наем, за да може доходите от него да се ползват за ремонт на общите части на сградата и затова били съгласни с действията на ищеца. От друга страна по делото се установи, че ответникът не се е дезинтересирал от имота си, същия е включен в баланса му , снабдил се е с констативен нотариален акт. Ето защо , съдът намира , че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото , следва ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗНО оспорването на истинността на препис-извлечение от счетоводен журнал 14, сметка 20318- жилищни сгради за заприходяване на ДМА в баланса на ПТП Пловдив от 31.12.1993г., и го приобщава към доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С. с ЕГН ********** *** против „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, *** иск за признаване на установено по отношение на ответника, че „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК *** гр.София не е собственик на недвижим имот, представляващ помещение за колички с идентификатор № 40909.118.164.1.19 с площ от 11.22 кв.м., находящ се в гр.Кърджали, ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, *** направените по делото разноски от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: