№ 785
гр. Бургас, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500791 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 14339/26.04.2022г. на БРС от „ГСИ-Балкани“ ЕООД с ЕИК-
*********, представлявано от управителя Юрий Борисович Бородавин, заявена чрез
юк.Радомир Вълчев против решение № 681/12.04.2022г. по гр.д.№ 6630/2021г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която уволнението на К. Л. Ш., ЕГН ********** е
признато за незаконно и е отменена Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на
„ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, поради дисциплинарно уволнение; К. Л. Ш. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „И., е. д.“ в ответното дружество, като
последното е осъдено да му заплати сумата от 11 044,80лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода
от 03.08.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва за забава върху горната
сума, считано от датата на подаването на исковата молба - 24.09.2021г. до
окончателното й изплащане, като в тежест на въззивника ответник са възложени и
сторените от въззиваемия ищец разноски по делото и заплащането на държавната
такса.
С отделно депозирана частна въззивната жалба от „ГСИ-Балкани“ ЕООД с
ЕИК-102696671е въведено оплакване и срещу допуснатото с атакувания акт
предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл.242, ал.1 ГПК. На
основание чл.243, ал.2 ГПК се моли за отмяна на инкорпорираното в решението
определение в тази връзка.
Въззивникът навежда, че обжалваното решение е постановено при допуснати
процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон,
1
немотивирано, без да са обсъдени всички събрани доказателства. Счита, че изводите на
съда, че посоченото в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение нарушение не е
доказано по категоричен начин и извършеното от работника нарушение не съответства
на тежестта на наложеното наказание са неправилни, незаконосъобразни и в
противоречие със събраните по делото доказателства, като в тази връзка е обширно
изложено собствено виждане и изводи по нарушените норми от работника и събраните
в тази връзка доказателства. Изложен е подробен анализ и преразказ включително на
събраните гласни доказателства по делото. Твърди, че ответникът не е доказал по
безспорен начин, че е останал без работа през периода от 03.08.2021г. до 03.02.2022г.,
за който се търси и е присъдено обезщетението по чл.225 КТ, като е сторен анализ на
разпоредбите в ГПК/чл.127, ал. ГПК, чл.147ГПК,чл.15 ГПК/, касаещи задълженията
на страните и на съда при представянето/събирането на доказателства. Навежда, че по
делото пред БРС е представен болничен лист от въззиваемия ищец, че е боледувал за
периода от 03-31.08.2022г., за който период той в случай че е получил обезщетение от
ДОО, то тази сума счита, че следва да се приспадне от присъденото от съда
обезщетение по чл.225 КТ. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което предявените от въззиваемия претенции срещу
въззивника да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на въззивника се присъдят
сторените пред двете инстанции съдебни разноски. Отправени са следните
доказателствени искания: за разпит на свидетеля Г. М. на осн.чл.266, ал.2, т.1 ГПК, за
който се твърди, че работел към друго дружество, но поради отказ на това дружество
да съдейства на въззивника от самото начало на производството и до даване на
показанията на св.Р. пред БРС, въззивникът не е знаел, че и този свидетел бил
присъствал на вземането на пробата за алкохол от въззиваемия. Моли св.Г. М. да бъде
призован чрез работодателя си „Г. Е. Е. Е.“ ЕАД. Отправено е искане на осн.чл.266,
ал.3 ГПК за задължаване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД да представи запис от
охранителните камери от 04.07.2021г. за периода 21,07ч. до 21,45ч. съдържащ момента
на настъпилото ПТП с „Фолксваген Кади“ с рег № А 1954 КС и поведението на
участниците в него, като се задължи издателят на записа да удостовери, че същият е
автентичен и съдържа именно момента на ПТП, както и да бъде назначена съдебно-
медицинска експертиза за установяване влиянието на установеното количество
алкохол от 0,23 промила в организма на ищеца с въпроси касаещи субективна
психологическа преценка или средно статистически данни за влиянието на алкохолно
опиянение в посочения промил.
Въззиваемият К. Л. Ш., представляван от процесуалния му представител адв.
Росен Диев от АК-Бургас, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като в тази насока се излагат
подробни съображения, включително се навежда, че в жалбата са изложени голословни
твърдения за тврърдяно ПТП допуснато от въззиваемия, като се позовава на изискан
запис, чието съдържание опровергава твърденията на насрещната страна. Посочва, че
работодателят не установява нито техническа изправност на средството, с което е
тестван въззиваемия, нито е съставен какъвто и да било документ за извършеното
тестване и резултатите от него, с което въззиваемия да е бил запознаван, като се
посочва, че видно от събраните доказателства въззиваемият не е бил отстраняван от
работа и е довършил работната си смяна, което не би следвало да бъде допуснато от
работодателя ако е вярно твърдението, че е бил в нетрезво състояние или негоден да
изпълнява служебните си задължения. Счита за неверни твърденията на насрещната
страна, че липсват доказателства, за периода, в който въззиваемият е останал без
работа, като посочва, че по делото са приети трудовата му книжка и анкетна карта на
бюрото по труда. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
2
Противопоставя се на отправените с въззивната жалба доказателствени искания като
счита същите за преклудирани. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Решение № 681/12.04.2022г. по гр.д.№ 6630/2021г. по описа на РС-Бургас, в
частта, с която е отхвърлена претенцията на К. Л. Ш., ЕГН ********** за осъждане на
„ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението в периода от 03.08.2021г. до
03.02.2022г., за горницата над уважения размер от 11044,80лв. до претендираните
11666,40лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила
в срока по чл.259, ал.1 ГПК; подадена е от лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, следователно е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в
първоинстанционното производство доказателства намира, че първоинстанционният
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно следното:
Възникналото по силата на сключен трудов договор № 66/28.03.2021г., ТПО, по
което въззиваемият К. Ш. е заемал длъжността „И., е. д.“ във въззимаемото
дружество. ответното дружество. По силата на Заповед № 48/09.07.2021г.
работодателят е образувал дисциплинарно производство срещу въззиваемия поради
инцидент на 04.07.2021г. по време на работната смяна на последния и е назначена
комисия, която да изясни фактите довели до инцидента. Тази заповед е връчена на
работника и по нея той е представил на 16.07.2021г. своите писмени обяснения.
Приложен е по делото и протокол от 27.07.2021г. за проведено съвещание на
назначената със Заповед № 48/09.07.2021г.. комисия.
Със Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на работодателя е прекратено
трудовото правоотношение с въззиваемия, на основание чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ във вр.
с чл. 187, т. 9 от КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето от КТ, във вр. с т. 5.1.2.8. от
Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и във вр. с т. 5.3.9. от
Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и на основание чл. 188,
т. 3 от КТ- прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение. На гърба на заповедта е извършено саморъчно
отбелязване, че е заповедта е прочетена и връчена на К.Ш. на 03.08.2021г., който е
отказал да я получи, поради което лицата В. Г. и Т. Д. са удостоверили с подписите си
направения отказ. Издадена е и втора Заповед № Кп-13/03.08.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с работника във връзка с горепосочената заповед.
Установено е чрез събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
В. Г., присъствал като свидетел, че при връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение работникът не се е ползвал от се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4
от КТ, тъй като връчването е извършено след приключване на работната му нощна
смяна, която е от 19,00ч. до 07,00ч. на следващата сутрин, като към 08:15ч. на
03.08.2021г. ищецът не е бил хоспитализиран и не е бил в отпуск по болест и заповедта
му е била връчена при отказ, съгласно отбелязването върху нея.
При тези данни в обжалваното решение е направен правилен и законосъборазен
извод, че работодтелят е спазил процедурата, пердвадена в чл.193 КТ преди налагане
3
на дисциплинарно наказание; последното е наложено от компетентен орган по смисъла
на чл.192 КТ и в сроковете по чл.194 КТ, а самата заповед има изискуемото по чл.195,
ал.1 КТ съдържание, в нея са изложени мотиви и е връчена на работника.
След гореустановеното БРС правилно е пристъпил към разглеждане на
заповедта за дисциплинарно уволнение по същество по следващите възражения по на
работника.
За да издаде оспорената заповед за уволнение, работодателят е приел, че от
работника са извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина по см. На
чл. чл.190, ал.1, т.7 КТ, които в конкретния случай се изразяват в това, че на
04.07.2021г., около 21.30 часа, по време на работа К.Ш., като водач на лек автомобил е
допуснал самостоятелно пътно-транспортно произшествие на територията на
комбината, поради което му е взета проба за алкохол с преносим апарат „Drager
Alcotest 7410“ с фабричен номер ARSJ 0189, които отчел наличие на алкохол от 0.23
промила. Освен това, във връзка с ПТП, е увредил л.а. „Фолксваген“ с ДК № А1954КС,
който представлява имуществото на дружеството, предоставено на Ш. за изпълнение
на трудовите му задължения. С тези си действия работника е нарушил т.5.1.2.2 от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, съгласно която работниците и
служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да
изпълняват възложените задачи, като стриктно спазват следните забрани: да не се
явяват на работа след употреба на алкохол и/или под въздействието на алкохол. За
употребил и/или намиращ се под въздействието на алкохол се счита работник, за
когото след тестиране с алкотестер е установена алкохолна наситеност (концентрация)
в организма е размер на 0,1 промила и повече. Нарушил е още и т. 5.1.2.8., която гласи,
че работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е
поверено или с което са в досег (машини, съоръжения, инструменти, МПС и др.) при
изпълнение на възложената им работа. Да пестят суровините, материалите, енергията,
паричните и другите средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите
задължения. За неизпълнение на тези задължения на работниците и служителите се
търси имуществена отговорност по съответните текстове на раздел II от глава X на
Кодекса на труда, както и дисциплинарна отговорност по чл. 188 от КТ.
Страните не спорят, относно допуснатото от въззиваемия самостоятелно ПТП,
при което управлявания от него автомобил при движение с около 40км./ч. се е удал в
бордюра, както и че нанесените имуществени щети в размер на общо 681,26лв. са
удържани от възнаграждението му съгласно т. 6 от заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, която не е обжалвана в тази й част.
Спорно е по делото дали това ПТП е допуснато от работника по време на работа
под влияние на алкохол. Работодателят е пирел, че работника е бил под влияние на
алкохол по време на работа, поради което е издал и оспорената от работника заповед за
дисциплинарно уволнетние.
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът правилно е приел, че по
делото не са ангажирани убедителни доказателства от работоадателя - носещо
доказателствената тежест относно тези факти в процеса, водещи до извода, че
работникът е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поради което
издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконна и като такава същата е
отменена.
Горните изводи се споделят и от настоящия съдебен състав по следните
съображения:
По делото е представено копие на инструкция за дейността на длъжностните
лица при отстраняване на работниците в нетрезво състояние, употребили алкохол при
4
явяване на работа или през работно време в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в сила от
29.06.2021 г., забраняваща работници по трудов договор с „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД, работници и служители от външни дружества, опериращи на територията на
комбината, каквото е „ГСИ-Балкани“ ЕООД и служителите на овътрешната
охранителна фирма „Гард Ейч Ем Си“ ЕАД да се явяват на работа с алкохлна
наситеност повече от 0,5промила и правилник за вътрешния трудов ред в „ГСИ-
Балкани“ ЕООД. По делото липсват писмени доказателства, установяващи, че
въззиваемият К.Ш. е запознат срещу подпис със съдържанието на тези документи в
актуалната им към датата на инцидента редакция. Следователно в случая важи общото
правило по чл.187, ал.1, т.2 КТ вменяващо задължение за явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи.
От докладна записка на дружеството „Г. Е. Е. Е.“ ЕАД с описание на инцидента
от 04.07.2021 г. се установява, че не е представен констативен протокол за
нарушението.
От постъпил по делото отговор от „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, се установява, че
писмен доклад от охранителя не може да бъде предоставен, тъй като същият е
докладвал за случая устно (по телефона) на Ръководител смяна, след което е отразено в
бюлетин № 185 от 04.07.2021 г., приложен по делото. Посочено е още, че не може да
бъде представен и протокол от взимането на пробата за алкохол.
Относно изискваните документи за извършвани метрологични проверки на
преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен номер ARSJ 0189, установяващи
годността и техническото му състояние към 04.07.2021 г. „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД
посочва, че апарата е собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като предвид
подновяване на апаратурата, същият е предаден обратно на собственика му на
25.10.2021г., за което е представен приемо-предавателен протокол.
Тъй като БРС е установил, че писмени доказателства за извършено тестване с
технически годно устройство за измерване на алкохол не са съставени/или поне не са
представени по делото/ е постановил и събиране на гласни доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява тестването
на въззиваемия да е извършвано с преминало метролгичен контрол техническо
средство, няма данни да са сигнализирани органите на КАТ или други полицейски
органи.
Така св.В. Г. - г. и. в „ГСИ Балкани“, посочва,че на проведена оперативка на
05.07., старши инженер химик на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е докладвал, че
предната вечер на 04.07 около 21.30 часа е настъпило ПТП на територията на завода в
близост на пресечната точка между основния път на завода и жп линия, с участник
К.Ш.. Пояснява, че има охранителна фирма, която се нарича „Гард Ейч Ем Ес“ и има
задължение в такива случаи да посети мястото на инцидента. Служителите й имали
прибори за алкохолна проба от издишания въздух. В случая бил направен тест и било
докладвано, че е показана стойност 0,23 промила. Сочи още, че протокол за замерване
не му е бил предоставен, тъй като в тяхната инструкция протокол се издавал, ако
показанието на теста е над 0,5 промила. Свидетелят Р.Р., о. в „Г. Е. Е. Е.“ ЕАД посочва,
че е бил на работа нощна смяна на 04 юли. Твърди, че винаги, когато има ПТП се
тества и водачът за алкохол, като винаги теста се правел по два пъти, след определен
интервал на време, така в случай, че първия път е отчетен резултат от 0,24-0,25
промила обикновено се вписвал по-малкият процент промилите, а в случая - 0,23
промила. Когато станел такъв инцидент на тях им давал разпореждания старшият
началник, който е на смяна и който бил длъжен да уведоми и старшия химик, така че
счита, че той трябва да е присъствал там, но за случая не може да си спомни. Първата
5
проба била или 0,24 или 0,25 промила. Спомня си, че е била малко по-висока от
втората. Двете проби били взети с един и същ дрегер. Посочва, че дали ще се състави
протокол при промил от 0,5 зависило от ръководството. В случая не им разпоредили да
съставят протокол, но било записано като точка в бюлетина и там бил упоменат
водача, марката, промилите, в колко часа и къде. Въпросният бюлетин се съставял в
тяхната дежурна стая от началник смяната. Свидетелят Г. Г.- с. на „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД - с. и. х. д., т.нар. дежурен по комбинат, свидетелства, че когато
показанията на дрегера са 0,5 и над 0,5 промила, тогава се съставя протокол и той е
компетентен да го състави. Когато е под 0,5 промила ангажиментът е на фирмата о., в
случая „Г. Е. Е. Е.“ ЕАД. Когато е под 0,5 промила изобщо не го уведомяват, т.е. не
разбира, че има инцидент. В случая бил отишъл на мястото на ПТП, защото Ш. го
повикал, за да му окаже помощ с гумата на автомобила, а не заради констатацията на
дрегера. Твърди, че не се намесвал, когато пробата е под 0,5 и не е информиран за
случая.
При тези доказателства и като взе предвид, че дисциплинарното уволнение
може да бъде наложено само при наличието на изрично изброените в чл. 190 КТ
хипотези, настоящият съдебен състав също намира, че работодателят не установява, с
всички допустими по закон доказателствени средства, при условията на пълно и главно
доказване, че работникът е извършил твърдяното нарушение, за което му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение.
В настоящия случай работодателят е приел, че ищецът е извършил „друго
тежко нарушен на трудовата дисциплина“- основание по чл. 190, ал.1, т.7 от КТ -
явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи - чл. 187, ал.2 от КТ. При определяне на дисциплинарното
наказание работодателят, следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. В тежест
на работодателя е да докаже както извършването н а нарушението, така и
обстоятелството, че то съставлява тежко нарушение и предвид поведението на
работника, следва да бъде санкционирано с конкретно избраното наказание. Не се
установява по категоричен начин от събраните поделото доказателства, че работникът
по време на работа на 04.07.2021г. е бил в състояние, което не му позволява да
извършва възложената му работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че проверката за
алкохол, извършена с посочения по - горе уред, не е извършена съгласно изискванията
на закона. От друга страна при вземане на пробата не са спазени указанията от
производителя, за използването му. В този смисъл, не може да се приеме, че
резултатите от тази проверка не установяват действителните стойности на наличие на
алкохол в кръвта на въззиваемия К.Ш.. Не са налице доказателства по делото и при
налагането на дисциплинарното наказание на Ш. за действителното съдържание на
алкохол в кръвта му. Не се установява степента на алкохолно опиянение на работника
по категоричен и точен начин, което прави невъзможна преценката дали тази степен го
прави негоден да изпълнява възложената му работа.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушение, което не е
установено по безспорен начин е незаконосъобразно. Обжалваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание "уволнение" правилно е отменена, и предявеният иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е уважен.
Правилно е приет за основателен и предявения иск и е постановено
предварително изпълнение на решението относно заплащането на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от уволнението до 03.02.2022г. , за
6
които въззиваемият представил по делото копие от трудовата си книжка и копие на
регистрационна карта, за това, че ищецът е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“
към Агенция по заетостта като безработно лице, от която се установява, че за
процесния период след уволнението до момента на постановяване на съдебното
решение не е ангажиран по друго трудово правоотношение. Размерът на
обезщетението е установен от вещото лице изготвило назначената по делото СИЕ.
Частната жалба против постановеното предварително изпълнение на решението в
частта осносно присъденото обезщетение обсъжда събраните доказателства и касае
основателността на претенцията чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за
което са изложени по-горе съображения.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното решение на БРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените поделото разноски в
размер на 1450лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
При горните съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 681/12.04.2022г. по гр.д.№ 6630/2021г. по описа
на РС-Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас ул. Южна индустриална зона, площадка на "Лукойл
Нефтохим Бургас" АД, административна сграда на "ГСИ -Балкани" ЕООД,
представлявано от Бородавин Юрий Борисович да заплати на К. Л. Ш., ЕГН
**********, сумата от 1450лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7