РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Пловдив, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262087 от 23.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 14218/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, III гр.с., се:
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, по предявения от Р. А. Х., ЕГН:
**********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, като измести за своя сметка
частта от подземния водопровод за питейна вода, преминаваща през част от
притежавания от ищците имот, означена на скица приложение № 2 от заключението на
СТЕ (л.326), която приподписана от съдията се счита за неразделна част от решението,
по точки 6, 13, 14, 7, граничеща с общински път, представляващ ПИ с идентификатор
№ *** по КК и КР на ***.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на Р. А. Х. и С. А. Х., на основание чл.49
ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1103 лв.– обезщетение за претърпени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за двукратно изораване и почиства на притежавания
1
от ищците имот с механизация, вследствие от противоправното поведение на Община
*** по възлагане на изграждането на напорен тласкателен водопровод от Помпена
станция – I подел до водоеми „Ниска зона“ на група *** – втори етап“, при което е
налице навлизане в ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на ***,
собственост на ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, собственост на ищците, без
дадено разрешение и без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането; на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 690 лв. – разноски пред първата инстанция,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищците разликата от уважения размер от 2 лв. до пълния претендиран
размер от 3000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл.49 ЗЗД,
във вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на Община *** да заплати на Р. А. Х. и С. А. Х. сумата
от 3000 лв.– обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществено по вина на
ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и
череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 01.10.2018 г.
ОСЪЖДА Р. А. Х. и С. А. Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на
Община ***, ЕИК: *** сумата от 497 лв. (– съдебно деловодни разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страна на
ответника – „Цид Атлас“ ЕООД, ЕИК: *********.
Недоволни от постановеното решение са останалите ищците Р. А. Х. и С. А. Х.,
които чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Г., са подали въззивна жалба против
решението в частта му, в която е отхвърлен иска им на основание чл.59 ЗЗД за
осъждането на Община *** да заплати на ищците разликата от уважения размер от 2
лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на
частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в землището на
***, както и в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска им с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на Община *** да им да заплати сумата от
3000 лв.– обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществено по вина на
ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и
череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 01.10.2018 г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваните части и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
2
правила и материалния закон, както и за необоснованост. Твърди се, че правният спор
не е изяснен от фактическа страна относно действителния размер на обогатяването на
ответника. Поддържа се възражение за нищожност на разрешението за строеж за
процесния водопровод и искането за извършването на косвен съдебен контрол по
отношение на същото. По отношение на иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД се излагат доводи, че
процесният сервитут е по 3 м. от двете страни на положения водопровод, както и че
размерът на обезщетението следва да се определи като лишаване от ползването на
цялата площ на имота. Оспорва се заключението на комплексната СТЕ като се сочи, че
същата е дала занижена цена за ползването на частта на подземния водопровод.
Излагат се доводи за уважаване на иска с пр.осн.чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД. Позовава се
на заключението на повторната СТЕ за установяване на размера на пропуснатите
ползи. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаването на
отхвърлените искове. Моли се за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от
Община ***, чрез пълномощника юрисконсулт К., с който същата се оспорва като
неоснователна. Взема се становище по доводите в жалбата и се излагат такива за
правилността на обжалваните части от решението. Приема се, че делото е изяснено от
фактическа страна. Искането за извършването на косвен съдебен контрол се оспорва
като недопустимо и неоснователно. Поддържа се, че ищците не са били
възпрепятствани да извършат плануваното засаждане на имота си. Иска се
потвърждаването на решението в обжалваните части и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение от 360 лева.
Подаден е отговор на въззивната жалба и от конституираното в производството
третото лице -помагач на ответника „ЦИД Атлас“ЕООД, чрез пълномощника адвокат
В., с който взема становище по оплакванията в жалбата и счита същите за
неоснователни. Приема, че РС правилно е отхвърлил исковете като недоказани. Моли
да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди решението.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо в обжалваната част. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото
в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато
при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
3
Районен съд - Пловдив е бил сезиран с искова молба от Р. А. Х. и С. А. Х. против
Община ***, с която са предявили обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл.109 ЗС, чл.59 и чл.49, във вр.с чл.45 ЗЗД.
С постановеното по делото решение са уважени следните искове: иск с пр.
основание чл.109 ЗС, иск пр.основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 1103
лв.– обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и с пр.основание чл.59 ЗЗД
за сумата от 2 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м.
от процесния ПИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. В посочените части
решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивната проверка е решението в частта му, в която са отхвърлени
исковете по чл.59 ЗЗД за присъждане на разликата от уважения размер от 2 лв. до
пълния претендиран размер от 3000 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на
частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, както и в частта му, в която
е отхвърлен изцяло иска по чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на 3000 лв.–
обезщетение за пропуснати ползи, поради неосъществено по вина на ответника
производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и череши) за
периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
деликта – 01.10.2018 г.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но
само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
При разрешаването на правния спор следва да бъде зачетена силата на
присъдено нещо на влязлата в сила част на първоинстанционното решение, което
съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните в настоящето
производство и за съда, като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не
може да бъде пререшаван. Това се отнася както за изразената от съда воля в
диспозитива на съдебното решение, така и съдебно установените общи
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез
4
основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е
приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и
същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е
произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на
пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ
спор. /Определение № 996 от 5.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2022 г., III г. о., Г.К./.
С оглед на изложеното, съдът намира, че между страните има формирана сила на
присъдено нещо по отношение на обстоятелството, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на територията: земеделска,
начина на трайно ползване: лозе, с площ от 2 652 кв.м., находящ се в землището на ***,
по силата договор за покупко-продажба от 13.04.2017 г. Следва да се приеме, че по
възлагане на ответната община, в землищата на ***, *** и *** е бил изграден напорен
тласкателен водопровод, който е бил предвиден да премине в границите на общинския
полски път, в съседство на имота на ищците. Строителството на водопровода е
извършено въз основа на разрешение за строеж № *** от *** г. на Община *** и
съгласно одобрени проекти от 05.03.2003 г. обект „Напорен тласкателен водопровод от
помпена станция I-ви подем на водоеми ниска зона на група *** - реконструкция от
площадка на съществуваща ПС имот 201 до срещу имот 122, масив 37 по обслужващи
пътища. На 27.08.2002 г. е изготвен протокол за откриване на строителна площадка и
определяне строителна линия и ниво. Фактическото приключване и приемане на СМР е
обективирането в протокол от 20.11.2018 г., подписано от възложителя Община ***,
изпълнителя „ЦИД Атлас“ООД и представител на „ВиК“ЕООД.
Сила на присъдено нещо е формирана и относно обстоятелството, че в полза на
община не е било учредено сервитутно право на водопрекарване през имота на
ищците, поради което, в отклонение от предвидения проект и без основание,
напорният тласкателен водопроводе навлязъл в имота на ищците. Отговорна за това е
Община ***, поради което с влязлата в сила част на първоинстанционното решение,
ответникът е осъден да измести за своя сметка частта от подземния водопровод за
питейна вода, преминаваща през част от притежавания от ищците имот, означена на
скица приложение № 2 от заключението на СТЕ (л.326), по точки 6, 13, 14, 7,
граничеща с общински път, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на
***.
По делото не е налице спор, че през исковия период подземният водопровод не е
била изместен от имота на ищците.
Спорен във въззивната инстанция е въпросът относно размера на площта, за
лишаване от ползването на която се дължи заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД,
5
доколкото районният съд е приел, че същата съставлява заетата площ от водопровода в
имота на ищците, т.нар сервитутна ивица и тя следва да се определи при приложеното
на разпоредбата на чл.112, ал.2 ЗВ. РС се е позовал на заключението на КСТЕ, според
което сервитутната ивица, определената по реда на чл.112, ал.3 ЗВ, възлиза в размер на
29 кв.м., за която е приел искът за доказан по основание и за исковия период е
присъдил размер на обезщетение от 2 лева.
С подадената въззивна жалба се оспорва приетата от РС пазарна стойност на
наемната цена за ползването на частта от подземния водопровод въз основа
заключението на КСТЕ и повторна СТЕ с довода, че са неотносими използваните от
тях критерии.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на КСТЕ,
изпълненият водопровод минава по точки 9 10,11,12,13,14 и частично навлиза в
източната граница на имот № ***, като това навлизане, измерено в разкритите точки от
водопровода, е както следва в т.6 -0, 26 метра, в т.13- 0,06 м., в т.14 - 0,46 м. В
одобрения проект не се установило да е посочен сервитут на новопроектирания
водопровод. Вещите лица посочват, че имот № *** е засегнат и от сервитута на
изпълнения водопровод като засегнатата площ е 142 кв.м. при нормативно определен
сервитут от три метра от оста на водопровода и 29 кв.м. при нормативно определен
сервитут и лица с широчина диаметър на водопровода +0,60м от двете му страни. В
Приложение 1 към КСТЕ, е означена засегнатата от имот № *** площ от сервитута на
водопровода с квадратура 142 кв.м, определена въз основа на чл.58, ал.4 от Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, според която извън урбанизираните територии не се разрешава
строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните
водопроводи и канали на разстояние 3 м от двете страни на водопровода, мерено по
оста му, а за водопроводи с диаметър над 1500 мм - на разстояние, определено с
проекта. В Приложение 2 към КСТЕ, е означена засегнатата от имот с площ от
сервитута на водопровода с квадратура 29 кв.м, определена въз основа на чл.112, ал. 2
от Закона за водите, според която ако се налага изграждане на тръбопроводи или
съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям
от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху
който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. За определяне
стойността на наемната цена за исковия период вещите лица са използвали като
критерий стойността на средно рентно плащане за 2019 г., при който наемната цена за
сервитут на подземния водопровод от 29 кв.м. е 2 лв., а при за сервитут от 142 кв.м. е 8
лв.
В първата инстанция е прието и заключение на съдебно - агротехническа
експертиза, която дава заключение относно възможността за засаждане на имота със
6
сочените от ищците култури - череши, краставици и домати, както и за чистата
стойност при реализирането на продукция. По отношение на размера на обезщетението
единствено сочи, че определяем на база средногодишен пазарен наем на имоти със
същия вид и функционална характеристики без да сочи конкретен размер.
Във въззивната инстанция беше приета единична и тройна СТЕ за определяне на
средния пазарен наем за исковия период за частта на процесния поземлен имот,
посочена от комплексната съдебно-техническа експертиза в първата инстанция в два
варианта: при сервитут от 142 кв.м. в Приложение № 1 и при сервитут от 29 кв.м. в
Приложение № 2.
Според заключението на единичната СТЕ, пазарната стойност на наемната цена
при сервитут от 142 кв.м. е 191, 70 евро /тоест 374, 93 лева/, а при сервитут от 29 кв.м.
е 39, 15 евро /тоест 76, 57 лева/.
Предвид оспорването на единичната СТЕ по делото беше назначена тройната
СТЕ. В заключението си тройната СТЕ посочва като среден пазарен наем за исковия
период сумата от 74 лева при сервитут от 29 кв.м. и 357 лева при сервитут от 142 кв.м.
Настоящият съдебен състав на ПдОС след преценка на доказателствената
съвкупност, предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, намира
следното:
Както вече беше посочено, по делото е установено, че ищците се легитимират
като собственици на ПИ с идентификатор № *** за периода, за който е предявен искът
по чл.59 ЗЗД. Установено е, че в полза на ответната община не е възникнало
сервитутно право върху имота на ищците, поради което в отклонение на одобрените
строителни книжа напорният подземния водопровод е преминал през част от
притежавания от ищците имот, означена на скица приложение № 2 от заключението на
СТЕ по точки 6, 13, 14, 7, граничеща с общински път. Предвид последното, ответната
община е държала водопровода в имота на ищците, респективно и е ползвала засегната
част от него, без да има правно основание за това, като по този начин е лишила ищците
от възможността безпрепятствено да ползват засегната част от имота си. При това
положение, отношенията между тях следва да се уредят от общата хипотеза на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – ответникът дължи на ищците
обезщетение, което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за засегнатата част
от имота, за съответния период от време, през който водопроводът се е намирал в
имота на ищците, без да е налице учреден сервитут. Стойността на обезщетението по
чл.59 ЗЗД се съизмерява със спестения от ответника пазарен наем за частта, засегната
от водопровода, до размера на който е налице и обедняване на ищците. В насока на
изложеното неоснователно въззивниците настояват за определяне на размера на
обезщетението въз основа лишаване от ползването от целия имот, доколкото такъв иск
не е бил предявен.
7
По отношение поставеният в жалбата въпрос за валидността на разрешението за
строеж на процесния водопровод, съдът намира същият за неотносим, поради което и е
неоснователно искането за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17,
ал.2 ГПК. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК, за да се осъществи такъв контрол от
гражданския съд, е необходимо административният акт да е с преюдициално значение,
каквото в конкретния случай липсва. Искането за осъществяване на косвен съдебен
контрол се прави за установяване изграждане на незаконно строителство, съгласно
доводите във въззивната жалба. С влязлата в сила част от първоинстанционното
решение обаче изрично е прието, че подземният водопровод е бил разположен
неправомерно в имота на ищците, доколкото е бил изграден при липсата на
сервитутно право и в отклонение на одобрените строителни книжа. При така
установените данни по делото, валидността на разрешението за строеж е без правно
значение за разрешаване на правния спор, доколкото е безспорно неправомерното
изграждане на водопровода в имота на ищците.
По същество поставеният във въззивната инстанция въпрос се заключава в
определянето на засегната площ от водопровода в имота на ищците и съответно
дължимият размер на обезщетението по чл.59 ЗЗД.По отношение на засегнатата площ
на имота от подземния водопровод в имота на ищците са дадени два варианта от
КСТЕ, приета в първата инстанция: при сервитута на водопровода с квадратура 29
кв.м, определена въз основа на чл.112, ал. 2 от Закона за водите и при сервитута на
водопровода с квадратура 142 кв.м, определен въз основа на чл.58, ал.4 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
При определяне на сервитутната зона съдът намира за приложима разпоредбата
на 112, ал.2 от Закона за водите. Законовата разпоредба на ЗВ е тази, която разписва
техническите изисквания за определяне на сервитутните ивици при изграждане на
тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване в с размер не по-голям от диаметъра
на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, както и ограниченията
върху същите за строителство и засаждане на трайни насаждения. Въведените
изисквания по чл. 58 от Наредба№ 7/22.12.2003 г. не могат да дерогират приложението
на законов текст от по – висок ранг, поради което намират приложение разпоредбите
на ЗВ. Следва и да се посочи, че Наредба№ 7/22.12.2003 г. е издадена въз основа на
законова делегация по общия текст на § 18 от ЗР на ЗУТ, а специалният Закон за водите
урежда размерите на сервитутите при изграждане на тръбопроводи или съоръжения за
водопрекарване.
Съгласно данните в заключението на тройната СТЕ, приета във въззивната
инстанция, средния пазарен наем за засегната част от 29 кв. от процесния недвижим
имот възлиза на 74 лв. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на
8
тройната СТЕ при определяне на средния пазарен наем за процесния имот, предвид
използвания от вещите лица оценъчен модел и сравнителни аналози за среден пазарен
наем за имоти с различен начин на ползване в землища на територията на Община ***.
В аспекта на изложеното се налага извод, че размерът на претендираното
обезщетение за исковия период възлиза на 74 лева, което се дължи от ответника на
ищците, ведно със законна лихва от предявява на иска до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното, отхвърлителната част на първоинстанционното
решение по иска с пр.основание чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 2
лева до размера сумата от 74 лева, тоест за 72 лева, следва да бъде отменено. Вместо
това, настоящата инстанция следва да уважи иска по чл.59 ЗЗД до размера на 74 лева
като осъди ответника да заплати същата на ищците, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД:
С предявения иск ищците претендират осъждането на ответника да им заплати
сумата от 3000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради неосъществено по вина
на ответника производство и продажба на земеделска продукция (домати, краставици и
череши) за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 01.10.2018 г. Ищците твърдят, че в процесния имот са
произвеждали плодове и зеленчуци за търговска цел. В края на предходната година
изорали и подготвили имота за предстоящата селскостопанска година. Предвиждали да
посеят/засадят и отгледат зеленчуци /домати и краставици/ и плодове /череши/, с цел
продажба. Твърдят, че вследствие на незаконното строителство в имота, изграждането
на подземния водопровод, не могли да засеят/засадят и отгледат земеделската си
продукция /домати, краставици и череши/, съответно да реализират печалба от нея. По
изложеното се твърди, че за ищците са настъпили вреди, представляващи пропуснати
ползи /доходи/ в размер на 3 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетението от непозволено увреждане
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането –
неимуществени и имуществени, като последните могат да бъдат под формата на
претърпени загуби и пропуснати ползи. В Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, макар и поставено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД, е даден
принципен отговор и на въпроса за изискуемостта на вземането за пропуснати ползи,
съгласно което установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше
изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото, тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда и не може да почива на логическо
9
допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В разглеждания случай търсеното обезщетение от ищците за пропуснати ползи,
като вреди от неправомерните действия от страна на ответника, които са довели до
невъзможността им да реализират сигурни ползи от имота, подлежат на пълно и главно
доказване. Както се каза, пропуснатите ползи не може да бъдат предполагаеми, без да
съществуват обективно, доказани по делото данни за това, че за исковия период от
време, ако подземният водопровод не е бил разположен в имота на ищците,
респективно или е бил отстранен, ищците като собственици, биха реализирала печалба
от отглеждането на земеделска продукция. От доказателствената съвкупност това не се
установява.
Според показанията на св.С. Х. /съпруга на ищеца Р. А. Х./, вследствие на
незаконното строителство са били препятствани да засадят плануваното за годината.
Планирали да засадят череши, а в междуредията домати и краставици. Последните не
се засаждали през октомври месец, но трябвало да се подготвят, което не били сторили
след като видели стореното. Сочи, че за първа стопанска година са щели да го засадят.
В имота, който купили имали лозя.
От показанията на св. С.К. става ясно, че с ищците са закупили имота през 2017
г.Искали да направят черешова градина и между редовете да зеленчуци - домати и
краставици. Подготвили имота през лятото на 2018 г., защото имало есенна сеитба на
череши. Не успели да засадят череши, домати и краставици, защото през октомври
2018 г. мястото е било разкопано, отъпкано с тежка техника.
В показанията свидетелката Р.В., която работи при ищеца, сочи, че е посетила
имота с фирмата по кадастър. Имотът представлявал едно поле, което било празно.
Имало растителност, не било прясно орано. Посетила имота когато била подадена
жалбата през февруари месец 2019 г.,тогава посетила имота.
От показанията на св.В.Б., съсед на имота, се изяснява, че познава имота от
десет години. Сочи, че имотът на ищците е изоставени лозя от около 20 години, в
много лошо състояние. Няма нищо, нито колове, просто паднали храсти. Имотът на
ищците никога не бил ограден, било запустяло място.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира, че от представената
доказателствена съвкупност не се обосновава извод за сигурното реализиране на
печалба от производството на земеделска продукция в исковия период. По делото се
установява от показанията на св.Б., че имотът е представлявал изоставени лозя от
около 20 години и е бил в лошо състояние. Ищците са придобили правото на
собственост върху имота през м.април 2017 г., съгласно представения титул за
собственост, но не се твърди и не се установя през следващата стопанската 2017/2018
г., да са реализирали инициатива по засаждането на имота със земеделска култура, да
са получавали. продукция от същата и печалба. От свидетелските показания
10
единствено се установява намерението на ищците да засаждат в имота с череши през
стопанската 2018/2019 г., на домати и краставици, но последното само по себе си не е
достатъчно да се приеме за сигурно реализирането на печалба от земеделска
продукция. Още повече, че по делото не се твърди и не се установява, ищците или
трети лица да са добивали земеделска реколта в имота. Предвид изложеното, макар и
ищците да са желали да засадят имота със земеделски култури, това не води до
обоснования извод за сигурното реализиране на печалба, респективно за
пропускането на полза като вреда от неправомерното поведение на ответника.
Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
По аргумент на изложеното се налага извод, че ищците при условията на пълно
и главно доказване не са доказали сигурното увеличаване на имуществото си. Искът по
чл.49 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД не е доказан по основание, поради което е без значение
заключението на повторната съдебно - агрономическата експертиза за размера на
пропуснатите ползи. Ето защото претенцията по чл.49 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД следва да
бъде отхвърлена като недоказана, до който извод е достигнал и районният съд, поради
което първоинстанционното решение е правилно в посочената част и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на делото на ищците следва допълнително да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 14 лева по
съразмерност. Присъдените на Община *** разноски следва да бъдат отменени за
разликата над 495 лева до присъдените 497 лева.
За въззивната инстанция на въззивниците следва да се присъдят разноски от 63
лева по съразмерност, а на въззиваемата Община - разноски от 1 531 лева по
съразмерност.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262087 от 23.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 14218/2019
г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. А.
Х., ЕГН: **********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, против
Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците разликата над уважения размер от 2 лева до размера
11
на 74 лева, при пълен предявен размер на претенцията от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в землището на ***, собственост на ищците, без
дадено разрешение и без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и в частта на присъдените разноски на Община *** за разликата над 495 лева до
присъдените 497 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Х., ЕГН:
**********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.59 от
ЗЗД разликата над уважения размер от 2 лева до размера на 74 лева, тоест още 72 лева,
при пълен предявен размер на претенцията от 3 000 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на частта с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***,
находящ се в землището на ***, собственост на ищците, без дадено разрешение и без
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262087 от 23.07.2021 г. постановено по гр.д.№
14218/2019 г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Х., ЕГН:
**********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, СУМАТА в размер на
77 лева - разноски по съразмерност за първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА Р. А. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и С. А. Х., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община ***, ЕИК: ***, адрес: ***, СУМАТА в размер
на 1531 лева - разноски по съразмерност за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страна на
ответника – „Цид Атлас“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12