№ 268
гр.
Велико Търново, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
При секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия
Данаилова адм. дело № 161/2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на И.И.П. ***, чрез *** Л.П. от ВТАК против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5010/12.04.2005г.
на Началник сектор „ПП-КАТ“ РДВР В. Търново, с която е иззето свидетелството му
за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР до
придобиване на правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП
В подадената жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществено
нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материално правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. На първо
място липсвали фактически и правни основания за налагане на заповедта. Видно от
приложеното към жалбата Удостоверение било, че към момента на издаване на ЗППАМ
са били отнети 22 контролни точки, което не е достатъчно за налагане на ПАМ. Не
се съдържали мотиви за издаването й. Посочените в заповедта електронни фишове
не му били връчвани и изобщо не знае за тях, поради което не са влезли в сила
спрямо него и по тази причина сочената в тях глоба не е дължима. Освен, че
липсвали матералноправните предпоставки за налагането на ПАМ, същата не би
могла да постигне определените й в закона цели – да отстрани вредните последици
от нарушението, а още по-малко да предотврати извършването на ново нарушение. В
съдебно заседание, чрез *** П., поддържа жалбата. По тези съображения иска съдът да отмени като
незаконосъобразна обжалваната заповед и да му се присъдят направените разноски.
Ответникът
– Началник
сектор „ПП-КАТ“ към ОД на МВР Велико Търново, не се явява и не заема
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 5010/12.04.2005г. на Началник сектор „ПП-КАТ“ РДВР В. Търново е иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя поради неизпълнение от
негова страна на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството
за управление в съответната служба на МВР до придобиване на правоспособност по
смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП.
Видно от
удостоверение рег. № 127500-19485/21.09.2017г. /л. 65 от делото/, издадено от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. В. Търново, на жалбоподателя за да му
послужи пред чуждестранните компетентни органи на Франция, Страсбург, И.П. е
бил водач на МПС и се е водил на отчет в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново,
но е загубил правоспособност по силата на закона, с последното издадено на
негово име наказателно постановление, с което е изчерпал всичките си контролни
точки, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. След направена справка в „Системата за
управление на Административно-наказателна дейност“ се установило, че на
основание издадени общо 8 бр. наказателни постановления, които са му
връчени и са влезли в законна сила, на П.,
са му отнети всички контролни точки, за което е издадена Заповед за ПАМ за
изземване на свидетелството за управление на МПС.
По делото са налични НП № 2823/24.09.2004г. /л. 37 от
делото/, с което са отнети общо 15 контролни точки; НП № 1927/23.09.2003 година
/ л. 51 от делото/ на РУ Горна Оряховица, с което са отнети общо 11 контролни
точки; НП № 1807/22.08.2003 година /л. 52 от делото/ на РУ Горна Оряховица, с
което са отнети 5 контролни точки и НП № 3458/16.05.2003г. /л. 53 от делото/, с
което са отнети 6 контролни точки. Видно
от справката за нарушител/водач И.И.П. контролните точки на същия са изчерпани
с издаването на НП №
2823/24.09.2004г. /л. 37 от делото/, с което са отнети общо 15 контролни точки.
Видно от докладна записка рег. №
275р-5360825.04.2019г., НП № 255/18.05.2001г. при извършена проверка в архива
на звено „Пътен контрол“ при РУ на Исперих, преписката не е открита. Архивът е
местен два пъти след 2001г. и е възможно преписката да е загубена при
преместването.
По повод така установеното, с процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 5010/12.04.2005г. на Началник сектор
„ПП-КАТ“ РДВР В. Търново, с която е иззето свидетелството му за управление на
МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР до придобиване на
правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП.
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 21.02.2019г., видно от
собственоръчното отбелязване и подпис на л. 3 от делото.
Към
доказателствения материал по делото е приобщена административна преписка изх. № изх. №
127500-4359/07.03.2019 г. на началник сектор Пътна полиция, както и допълнително представените в изпълнение
определение на съдията докладчик от 26.03.2019 година, а именно: оригинал на преписка под № 4332р-11241/26.03.2019 г.
на СДВР, оригинал на преписка под № 1275р-2216/25.03.2019 г. на РУ Горна
Оряховица, копия на писма, с които са изискали НП заведени под №
1275р-2214/18.03.2019 г. и 1275р-2215/18.03.2019 г.; Оригинал на справка за
контролни точки, издадена от стара програма АНД на дата 14.04.2005г.; Оригинал
на справка за нарушител от региона, издадена от стара програма АНД на дата
14.04.2005г.; Оригинал на ЗППАМ № 5010/12.04.2005 г.; Оригинал на писмо от РУ
гр. Трявна заведено под № ЗбОр-2137/01.04.2019 г.; 3аверено копие от НП № 1927/23.09.2003
г. издадено от Началник РУ гр. Горна Оряховица връчено по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
на дата 21.10.2004 г. и влязло в сила на дата 29.10.2004 г.; Заверено копие от
НП № 1807/22.08.2003г. издадено от Началник РУ гр. Горна Оряховица, връчено по чл.
58, ал. 2 от ЗАНН на дата 12.10.2004 г. и влязло в сила на дата 20.10.2004 г.;
Заверено копие на НП № 3458/16.05.2003 г., издадено от началник Сектор
„ПП" гр. Велико Търново в едно със заверено копие от Пощенска карта,
връчено на дата 26.06.2003г. и влязло в сила на дата 04.07.2003 г.; Заверено
копие от Докладна Записка във връзка с връчване на горепосочената ЗППАМ;
Оригинал на Докладна Записка от РУ гр. Исперих заведена под №
275р-5360/25.04.2019г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид
констатациите, становищата на страните, и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация - адресат на оспорения
административен акт и в рамките на преклузивния срок. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 21.02.2019 г. видно от разписката за връчване на самата
заповед (л. 3 от делото). Жалбата срещу нея е подадена на 27.02.2019 г., видно
от входящия номер в ОД на МВР, Сектор „ПП“, поради което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК и жалбата е
процесуално допустима. Налице е и правен интерес на адресата от решаването на
спора по същество.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 5010/12.04.2005г. на Началник сектор „ПП-КАТ“ РДВР В.
Търново, издадена по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да е
законосъобразна приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната
заповед е издадена от Началник сектор „ПП-КАТ“ РДВР В. Търново, следователно от
компетентен орган.
Съгласно чл.
4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за
нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. В случая не се оспорва от страна на жалбоподателя, че НП не са били
оспорвани и са влезли в сила. Според чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт,
наличен и установен, с чието проявление възниква публичното право на
административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за
правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано
правонарушение. Отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на
закона ( чл. 157 ЗДвП). С обективиране на
предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ с преустановителен характер.
Противно на доводите на жалбоподателя,
моментът на връчване на акта е ирелевантен за преценката на неговата
законосъобразност. Съгласно чл. 172, ал. 4,
вр. с ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 4 и т. 5, буква "а" се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност, като обжалването на заповедите се извършва
по реда на АПК. Следователно
законодателят е свързал прилагането на ПАМ с издаването на съответния акт, а не
със неговото съобщаване и изпълняемост. Административният акт произвежда
действие от момента на неговото издаване, т. к. правните му последици настъпват
тогава, поради това, че волеизявлението на административния орган, обективирано
в акта е насочено към промяна на определени правоотношения, такива, каквито са
към момента и за в бъдеще. Правната сила на акта съществува от датата на
неговото издаване, но се проявява посредством неговото изпълнение, с което
реално се осъществява и промяната в правоотношението. Самото изпълнение е
свързано с узнаване (връчване) на акта и се реализира в по-късен момент от
пораждане на правното му действие. Ето защо принципът на административното
правосъдие, че законосъобразността на административните актове се преценява към
момента на тяхното издаване, освен ако със закон не е установено друго, е
приложим на общо основание и в конкретния случай. ЗДвП
не установява друго и законосъобразността на оспорената заповед следва да бъде
изследвана към датата на нейното издаване - 12.04.2005 г.
Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответните НП, но само по себе си то не
съставлява административно наказателна санкция и не се подчинява на режима на
ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни)
органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със
съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на
опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК (Арг: чл.
84 от ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на
същата глава. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото
изпълнение на приложената ПАМ е ирелеватно. В този смисъл Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 15288/2008 г., VII о.
Процесната заповед се явява и материално
законосъобразна. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест
ответникът бе задължен да представи заверен препис от влезлите в сила наказателни
постановления, въз основа на които са отнети контролни точки, придобити
съгласно Наредба № - 139/16.09.2002г. По делото са
представени НП № 2823/24.09.2004г. /л. 37 от делото/, с което са отнети общо 15
контролни точки; НП № 1927/23.09.2003 година / л. 51 от делото/ на РУ Горна
Оряховица, с което са отнети общо 11 контролни точки; НП № 1807/22.08.2003
година /л. 52 от делото/ на РУ Горна Оряховица, с което са отнети 5 контролни
точки и НП № 3458/16.05.2003г. /л. 53 от делото/, с което са отнети 6 контролни
точки. Единственото липсващо НП, с което са отнети контролни точки е НП №
255/18.05.2001г. Същото, видно от докладна записка рег. №
275р-5360825.04.2019г., при извършена проверка в архива на звено „Пътен
контрол“ при РУ на Исперих, не е открито като преписка, тъй като архивът е
местен два пъти след 2001г. и преписката е загубена при преместването.
Настоящата инстанция обаче кредитира
като официален документ, издаден от компетентен орган, справката за
нарушител/водач И.И.П., посочваща изчерпването на контролните точки на същия,
намираща се на л. 47 от делото, в която е отразено, че с НП № 255/18.05.2001г. са отнети общо 6 контролни точки
/5+1/ за нарушения на ЗДвП. Съдът е мотивиран да направи това, тъй като по
отношение на останалите посочени в справката НП и контролни точки, които се
отнемат с тях съвпадат напълно с наличните по делото останали НП и
отразяванията, направени в тях, а именно: с НП № 2823/24.09.2004г. /л. 37 от
делото/ са отнети общо 15 /10+5/ контролни точки; с НП № 1927/23.09.2003 година
/ л. 51 от делото/ са отнети общо 11 /6+5/ контролни точки; с НП №
1807/22.08.2003 година /л. 52 от делото/ на РУ Горна Оряховица са отнети 5
контролни точки; с НП № 3458/16.05.2003г. /л. 53 от делото/, с което са отнети
6 контролни точки. Без значение по делото е непредставянето на НП
209/18.05.2000г., тъй като към издаването на последното НП № 2823/24.09.2004г.
броят на контролните точки вече е отрицателна величина /минус 5 точки/, с което
се компенсира недоказаността на отнетата една контролна точка с НП
209/18.05.2000г.
Действително, видно от приложеното
към жалбата Удостоверение № 3673 на л. 9 от делото, не се установява отнемането
на всички контролни точки. Съдът не кредитира същото, тъй като отразеното в
него по отношение на броя на отнетите контролни точки е в противоречие с
наличните по делото наказателни постановления. Така например по отношение на НП № 2823/24.09.2004г., налично по делото на л. 37 са
отразени отнети 10 точки, при реално
отнети общо 15 /10+5/; по отношение на НП № 1927/23.09.2003 година, налично на
л. 51 от делото, не са отразени отнети контролни точки, при реално отнети общо
11 /6+5/; по отношение на НП № 1807/22.08.2003 година на РУ Горна Оряховица,
налично на л. 52 от делото, не са отразени отнети контролни точки, при реално
отнети 5 контролни точки. Горепосоченото мотивира съдът да не кредитира Удостоверение
№ 3673, независимо, че същото изхожда от ОД на МВР В. Търново, тъй като същото
не кореспондира с приетите по делото като писмени доказателства посочени в него
наказателни постановления, в които са отразени отнетите с тях контролни точки.
По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим АПК.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите,
когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази
разпоредба се налага, извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно
изброени в закон случаи; налагат се от точно посочени в правната норма органи
на администрацията; прилагат се онази принудителни мерки, които по вид са точно
определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната
норма. В конкретния случай е наложена ПАМ – изземване свидетелството за
управление на МПС на водача, който не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП, при отнети всички контролни точки, с което е загубил
правоспособност, да върне свидетелството за правоуправление в съответната
служба на МВР.
Прилагането на обжалваната ПАМ е фактически
обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, същата се основава и
на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в
закона цел. Неоснователно в този смисъл е възражението за липса в заповедта на
материалноправните предпоставки, въз основа на които е издадена. Посочените фактически основания,
кореспондират с изложените в процесната заповед правни основания и се
потвърждават от доказателствата по делото. Нито се твърди, нито се доказа някой
от посочените в заповедта наказателни постановления да е обжалвано и отменено,
което се опровергава и от удостоверение рег. № 127500-19485/21.09.2017г. /л.
65 от делото/, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. В. Търново,
на жалбоподателя за да му послужи пред чуждестранните компетентни органи на
Франция в Страсбург.
Не се
твърдят и доказват и нарушения на административно производствените правила. Не
се налице и пороци във формата на административния акт. При прилагането на чл. 171, т. 4 от ЗДвП административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да
упражни, когато са налице уредените от закона материалноправни предпоставки. Неоснователно
е позоваването в жалбата за липса на мотиви в акта. В същия са посочени както
фактическото основание, че с влезли в сила НП са отнети всички контролни точки
придобити съгласно Наредба І-139/16.09.2002г., така и правното основание – чл.
171, т. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 157, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е
административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни
последици, различни от акта, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност,
чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
конкретната ПАМ се прилага с определен срок - до придобиване на правоспособност
по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Не е необходимо да се излагат мотиви относно
целите на процесната принудителна административна мярка, тъй като въпросните
цели са закрепени в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП - за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. За тяхното постигане административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, както вече се изтъкна по-горе.
Предвид
гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в
съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е приложен
материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Спазена е целта на закона. Това прави подадената до
съда жалба неоснователна и налага отхвърлянето й.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.П. ***, чрез *** Л.П. от ВТАК,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
5010/12.04.2005г. на Началник сектор „ПП-КАТ“ РДВР В. Търново, с която е иззето
свидетелството му за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр.
последно от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: