РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Мария Методиева, като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 12386 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 172087/10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 56797 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 77-ми състав, ответникът „Б.Е.Е.” ООД е бил осъден да заплати на ищеца Р.Д.С. на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата в размер на 400,00 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет BGH2016 от Летище Хургада, Египет до Летище София, Република България на 16.04.2019 г. С решението ответникът е бил осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер на 410,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Ответникът „Б.Е.Е.” ООД е обжалвал в цялост решението на СРС като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба е направено възражение, че ищецът не бил доказал възникването на договорно правоотношение с превозвача и допуснато закъснението на процесния полет, тъй като бил представил самостоятелно бордна карта и справка информация от Летище София, но не и договор с превозвача. Неправилен бил изводът на СРС, че между страните не се спорило, че полетът бил осъществен със закъснение. От приложените към исковата молба доказателства не се установявало разминаване между предварително уговорения и в действителност реализирания час на пристигане, а и ищецът не бил представил в хода на производството договор или друг документ, доказващ конкретен час на пристигане, за който страните се били споразумели. Бордната карта не доказвала достигане до крайния пункт на местоназначение със закъснение от три часа или повече, защото същата не давала информация какъв час на пристигане бил изначално договорен между страните. От представената справка-информация от Летище София ставало ясно, че полет BGH2016 е следвало да кацне в 14.30 ч., а е кацнал в 18.46 ч., без да ставало ясно дали в отношенията си страните са договорили час на пристигане именно в 14.30 ч. Информацията от Летище София, без съпровождането ѝ от договор, не доказвала неизпълнение на договорно задължение спрямо конкретния пътник. Спорните по делото обстоятелства – налице ли е валидно задължение за превоз и отклонение от това задължение, изразяващо се в закъснение на превоз, не били установени, защото не бил представен договор за превоз, представляващ източник на договорно задължение. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство и въззиваема страна - Р.Д.С..
В открито съдебно заседание въззивникът е бил представляван от юрисконсулт П.Ш.. В пледоарията си по същество на спора процесуалният представител е направил искане за уважаване на въззивната жалба, като е преповторил накратко съображенията в жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се е явила лично и не е изпратила процесуален представител да я представлява. На 16.03.2022 г. (деня на откритото съдебно заседание) е била подадена по Български пощи молба. В молбат5а е посочено, че същата е от въззиваемата страна, подадена чрез адвокат Т.Л.. Молбата е била входирана в регистратурата на СГС на 18.03.2022 г. с вх. № 275542 и докладвана на съдията-докладчик по делото на 22.03.2022 г.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция за получаване на обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2019 г. В исковата молба са били изложени твърдения, че ищецът е направил резервация за полет BGH2016 с маршрут от Летище Хургада, Египет до Летище София, Република България и дата на полета 16.04.2019 г., изпълняван от ответника като авиокомпания. Полетът бил осъществен със закъснение и пътникът бил достигнал до крайната дестинация със закъснение повече от три часа. По разписание кацането трябвало да се извърши на 16.04.2019 г. в 14.30 часа местно време в гр. София, а реалното кацане било с повече от три часа закъснение. Разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно регламента, било 1964.651 км. Вследствие на закъснението ищецът бил претърпял вреди, като с исковата молба е било претендирано парично обезщетение в размер на 400,00 евро съгласно чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е бил депозирани отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Посочил е, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ищецът да е заплатил в срок стойността на услугата, поради което за ответника да е възникнало задължение да изпълни възложения полет съгласно договорените условия. Ответникът е изложил сходни с тези във въззивната жалба аргументи касателно представените от ищеца бордна карта и справка –информация, като е възразил, че не е бил представен договор, доказващ договорните правоотношения между страните.
От представената по делото бордна карта (отрязъкът от същата за пътника) се установява, че ищецът се е явил на гишето за регистрация, получил е своята бордна карта и е бил допуснат като пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния превоз. Представеният по делото отрязък от бордна карта съдържа имената на пътника и информация за процесния полет: номер, дата на полета, маршрут, място на борда, номер на изхода.
По делото е представената справка – информация от Летище София, съставляващо обективирано на хартиен носител електронно изявление – разпечатка от имейл от 03.05.2019 г. във връзка с искане за предоставяне на информация. В нея е посочено, че процесният полет е бил с планиран час на кацане по разписание на 16.04.2019 г. в 14.30 ч. местно време, а реалното кацане е било в 18.46 ч. на същата дата. По делото липсва възражение от ответника, с което да е оспорено авторството на електронното изявление, съдържащо се в самото електронно писмо както в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 184, ал. 2, изр. последно ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните във
въззивната жалба доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004. За да възникне право на обезщетение на посоченото основание в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, както и че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Регламентът определя конкретен размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро при полет с разстояние между 1500 км и 3500 км, какъвто е настоящият случай, при начална дестинация в държава извън Общността, но крайна дестинация – в държава на територията на Общността. Според Решение от 19.11.2009 г. по дело № С–402/07, право на обезщетение имат и пътниците на закъснели полети със закъснение три часа или повече, каквато се твърди, че е настоящата хипотеза. По делото не се спори за разстоянието между началната и крайната дестинация на полета. Спорни се явяват обстоятелствата за наличието на договорно правоотношение с превозвача и на закъснение на процесния полет.
Въззивният съд счита, че предпоставките за ангажиране на отговорността на въззивника-ответник са налице. Доказано е наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника за осъществяване на въздушен превоз, изводимо от представената към исковата молба бордна карта. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен полет и надлежно удостоверява своевременно явяване на пътника на гишето за регистрация (не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане). Съгласно чл. 2, б. „е” и „ж” от Регламент (ЕО) 261/2004 „билет” е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според разпоредбата на б. „ж” „резервация” означава факта, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. Контролиращият съд счита, че представеният по делото отрязък за пътника на бордна карта сочи издаването на такава, а оттам - същата представлява доказателство за съществуването на договорно правоотношение между страните по делото поради факта, че такава се издава след закупуване на билет. Този извод се подкрепя и от горепосочените дефиниции. Съответната бордна карта дава на ищеца право на въздушен транспорт и предполага наличието на правоотношение между страните по договарянето му. В представената по делото са обозначени ясно и по недвусмислен начин имената на ищеца, датата на полета, номера на полета и маршрута му. В този смисъл неоснователно се явява възражението на въззивника, че по делото не било доказано наличието на договорно правоотношение между страните за извършване на въздушния превоз.
Неоснователно е явява и възражението в жалбата, че не били доказани закъснението на процесния полет или първоначално договореният му час. От обективираното на хартиен носител електронно писмо, изходящо от Летище София се установява при условията на пълно и главно доказване в съответствие с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че на 16.04.2019 г. бил планиран полет BGH2016 на авиокомпания „BH Air” ( „БИ ЕЙЧ ЕЪР”) по маршрут Хургада (HRG) – София (SOF) с час на кацане по разписание в 14.30 ч., а реалното кацане е било в 18.46 ч. Видно от това, полетът на ищцата е пристигнал със закъснение над три часа.
Несъстоятелно е и възражението на въззивника, че не ставало ясно дали в отношенията си страните са договорили час на пристигане на полета именно в 14.30 ч., вземайки предвид, че по делото е доказано, че ищцата е имала закупен билет именно за този полет и той е бил планиран за кацане в летището на крайна дестинация в 14.30 ч.
Водим от горепосоченото, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на парично обезщетение поради неизпълнение на задължението на ответника да изпълни полета до крайната дестинация в предварително уговореното часово време на пристигане. Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но при правилна правна квалификация на иска по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В диспозитива на решението първоинстанционният съд е посочил като основание чл. 422, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква Б от Регламент (ЕО) 261/2004, но въззивният съд служебно констатира, че по делото не е било проведено заповедно производство вследствие на което да е било образувано текущото първоинстанционно произовдство.
При този изход на спора във въззивното производство въззиваемата страна има право на разноски. Такива се претендират с молба с вх. № 275542/18.03.2022 г., подадена по Български пощи на 16.03.2022 г. Въззивният съд счита, че искането в направено в допустим срок, доколкото се съдържа в писмена молба, подадена по пощата в деня на откритото заседание, в което е бил даден ход на устните състезания и делото е било обявено за решаване, и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК. Въпреки това, въззивният съд счита, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на страната. Молбата с вх. № 275542/18.03.2022 г. се явява подадена от неупълномощен адвокат, а отделно от това по делото липсва пълномощно и на адвокатското дружество, с което е сключен договор за правна защита и съдействие и е уговорено претендираното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена чрез адвокат Т.Л., като към нея е бил приложен списък с разноски, съдържащ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, и договор за правна защита и съдействие между въззиваемия и адвокатско дружество „Димитрова и Лозанова”. По делото не е представено пълномощно нито в полза на посоченото адвокатско дружество, нито в полза на адвокат Т.Л. или на посочения в договора управляващ дружеството съдружник адвокат Зорница Мирославова Димитрова.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172087/10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 56797 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 77-ми състав в цялост и при правилна правна квалификация на исковата претенция по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.