№ 3467
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110200983 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-023931/23.11.2021 г., издадено оД.Д. - началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на Р. Е. М., с ЕГН **********,
за това, че на 08.11.2021 г., около 16:12 часа, в гр. София, по ул. „Д-р Йордан
Йосифов“, с посока на движение от ул. „Акад. Стефан Младенов“ към ул. „Акад. Б.
Стефанов“, управлява лек автомобил „БМВ 325 ЦИ” с рег. № ХХХ, регистриран на Е.М.А.,
като непосредствено преди кръстовището с ул. „Акад. Б. Стефанов“, при извършване на
маневра ляв завой, водачът използва пътища отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – извършва
рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довежда
до загуба на сцепление на гумите. С горното Р. Е. М. нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП,
поради което му е наложено следното наказание:
- на осн. чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от Р. Е. М., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъкват процесуални нарушения, изразяващи се
в това, че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН бил съставен в присъствието само на
един свидетел, а не изискуемите най-малко двама. Не било взето и становище относно
виновното поведение на водача. По същество се отрича жалбоподателят да е шофирал по
начин, различен от обикновения и било абсурдно да се смята, че в гъсто населен квартал
1
същият би предприел нарочно вменените му действия. Завоят, описан в НП, бил
„неприятен“ и не било невъзможно кола със задно предаване да поднесе на него. Не се
касаело обаче за трайно шофиране с ускоряване, забавяне, пилене на гуми и т. н.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител за
последното с. з., като за предходни такива процесуален представител изпраща писмени
бележки по същество, с които се моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО и заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Даниела Дескова на
длъжността началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между
описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация;
нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно
ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
По повод възражението в жалбата за допуснато процесуално нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН съдът следва да се посочи, че количественото изискване за двама свидетели се
отнася само до случаите, когато свидетелите са такива по съставяне и връчване на акта, по
смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Когато свидетелят е такъв по установяване на
нарушението или очевидец на същото (какъвто е настоящия случай) свидетелят в АУАН
може да бъде един.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят Р. Е. М. притежавал СУМПС, издадено на 02.07.2020 г. и валидно
до 02.07.2030 г.
На 08.11.2021 г., около 16:12 часа, в гр. София, по ул. „Д-р Йордан Йосифов“, с
посока на движение от ул. „Акад. Стефан Младенов“ към ул. „Акад. Б. Стефанов“,
жалбоподателят Р. М. управлявал лек автомобил „БМВ 325 ЦИ” с рег. № ХХХ, регистриран
на Е.М.А.. С него в автомобила пътувал и св. Н. Ц.. Двамата се придвижвали към Зимния
дворец в ж.к. „Студентски град“, където М. тренирал фигурно пързаляне, а св. Ц. – хокей на
лед.
2
Непосредствено на кръстовището с ул. „Акад. Б. Стефанов“ водачът М. предприел
маневра завиване наляво, при което подал повече газ от нужното. Последното довело до
поднасяне на задната част на МПС отляво надясно по пътното платно. Това поведение на
автомобила било непосредствено възприето от полицейски екип на СДВР-ОПП, в лицето на
свидетелите С. С. и А. К.. Последните спрели автомобила на жалбоподателя около 500
метра след горепосоченото кръстовище. Там снели писмени сведения от водача и пътника в
автомобила.
Св. С. заявява в с. з., че пътувал със служебен автомобил зад автомобила на
жалбоподателя и наблюдавал ситуацията от разстояние десет метра. Същият сочи
първоначално за единично поднасяне, вследствие на рязко подаване на повече газ, а после
уточнява, че след завоя автомобилът пак преднамерено поднасял.
Св. К. заявява, че при подаване на повечко газ в завоя на кръстовището задницата на
автомобила на жалбоподателя поднесла първо наляво, после надясно и след това водачът
успял да центрира автомобила. С него пътувало друго лице. Изказва предположение, че
предвид малкия му опит като водач на МПС, жалбоподателят не е могъл да прецени колко
газ подава в завоя.
В писмени сведения Р. М. и св. Н. Ц. сочат идентични обстоятелства – че при завоя
наляво М. подал повечко газ от необходимото, което довело до поднасяне на задницата на
автомобила, вследствие загуба на сцепление на гумите.
Разпитан в с. з., св. Ц. твърди, че автомобилът, управляван от приятеля му, бил със
задно предаване и напълно възможно било да е поднесъл при острия завой наляво, тъй като
имало множество паркирани коли и пешеходци. Поднасянето обаче не било умишлено.
Полицаите се държали надменно по време на проверката.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите по акта С. С. (частично)
и А. К., от тези на допуснатия като свидетел Н. Ц., както и от приложените по преписката и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства: писмени сведения от Р. М. и св.
Н. Ц.; справка-картон от КАТ за водача М.. Показанията на посочените свидетели са в
достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени, логични и вътрешно
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Независимо от
определената заинтересованост на всеки един от тях (свидетелите по акта са контролни
правоохранителни органи по спазване на ЗДвП, а св. Ц. – приятел на жалбоподателя) съдът
не констатира в достатъчна степен съществени противоречия между изложеното от тях.
Изложеното от свидетелите кореспондира и на изложеното в двата броя писмени сведения.
Няма спор, че св. Ц. е присъствал в автомобила на жалбоподателя по време на проверката,
за което потвърждават и самите полицейски служители.
Съдът не кредитира изложеното от св. С. единствено в частта за многократно
извеждане на автомобила от контрол от страна на водача, което се явява изолирано и не се
3
потвърждава от показанията на неговия колега К. и другия свидетел Ц..
При така установената фактическа обстановка Съдът счита, че вмененото на Р. М.
административно нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП («На водача на моторно превозно
средство е забранено да:…2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“) е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Макар да няма подобна
легална дефиниция в ЗДвП, в случая за жалбоподателя се твърди, че е осъществил така
нареченото „дрифтиране“. Последното е познато като техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез „презавиване", което
автоматично довежда до загуба сцеплението на задните гуми. Точно подобни преднамерени
действия („извършва рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез
презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите“) се вменяват и на жалбоподателя с
текстовата част на НП. Фактите по делото безспорно сочат, че жалбоподателят е управлявал
на посочените в НП време и място лек автомобил „БМВ 325 ЦИ” с рег. № ХХХ, както и че
при маневра ляв завой е подал газ повече от нужното по начин, който е довел до поднасяне
на задната част на МПС по посока на движението си наляво и след това надясно.
Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира случаите на съзнателно
използване на пътищата, отворени за обществено ползване, с цел различна от тяхното
основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са
нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила
извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни
действия, които не се налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай е
доказано еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на маневра завой
наляво, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила, но не и до съзнателно
използване на пътя - за „дрифтиране“, примерно. Последното предполага по-продължителни
и настойчиви действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна
обстановка, каквито действия не се доказват по в достатъчна степен безспорен начин. За
това свидетелства и един от полицейските служители (К.), който, за разлика от
актосъставителя, счита, че предвид малкия му опит като водач на МПС, жалбоподателят не е
могъл да прецени колко газ подава в завоя. Видно от справката от КАТ, М. има стаж като
водач на МПС малко повече от година. В този смисъл не е безспорно доказано
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, а неумишлено, еднократно
неправилно манипулиране с органите за управление на автомобила (в случая за подаване на
гориво) при маневра ляв завой, дължащо се на липса на достатъчно опит като водач на
МПС.
С оглед недоказаността от обективна и субективна страна на вмененото
административно нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В рамките на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя
не е депозирал искане за присъждане на разноски.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-023931/23.11.2021 г., издадено оД.Д. - началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, на Р. Е. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5