Решение по адм. дело №344/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба с вх. № 2153-17-45/2/08.05.2025 г. по деловодния регистър на ТП на НОИ Русе, подадена от Р. В. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], като се оспорва Решение № 2153-17-45/24.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. на началник отдел „Пенсии“. С посоченото разпореждане на К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по Заявление с вх. №2113-17-1409/13.08.2024 г. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят и неговия надлежно упълномощен процесуален представител - адв. М. Д., АК Русе, поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира доказателства и претендира разноски, представя писмено становище.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител старши юрисконсулт И. К., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения; след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Р. В. К. е подал Заявление вх. № 2113-17-1409/ 13.08.2024 г. за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и. В заявлението е посочено, че К. желае да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 69в от КСО, като е декларирал, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са приложени както следва:

• Военна книжка № 029958/30.09.1978 г.
• Трудова книжка № 2645/10.11.1982 г.
• Трудова книжка № 25/01.09.1985 г.
• Трудова книжка № 25/28.07.1999 г.
• Трудова книжка № 25/01.10.2015 г.
• Трудова книжка № 003184/01.11.2009 г.
• Документ за банкова сметка.

Видно от приложения на л. 19 от делото документ, впоследствие представените към заявлението една военна книжка (тук военната книжка е посочена като издадена на 01.01.1978 г.), пет трудови книжки и документ за банкова сметка са върнати на К. на 31.12.2024 г.

В административната преписка е налична Справка от Регистър на осигурените лица на НОИ при пенсиониране - обобщени суми по осигурители и години и трудови договори на К. към 30.09.2024 г., от която се установява осигурителя и осигурителния доход на лицето.

Във връзка с отпускането на поисканата пенсия от К., административният орган е изпратил писмо (л. 23) до директора СУ “Cв. Cв. К. и М.”, [населено място] могили, с което изисква представяне на служебна бележка за периода 01.09.1986 г - 01.04.1995 г., в който период К. е заемал длъжността заместник-директор в ОУ “П. Р. С.”, [населено място] за изпълнена учителска норма съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Директорът на училището е уведомил ТП на НОИ Русе с писмо (л. 24), че „в предадената ни за съхранение документация от закрития Социално-педагогически интернат „П. Р. С.“ - [населено място] не са налични документи, доказващи дали лицето Р. В. К., [ЕГН] е изпълнило пълната норма задължителна преподавателска работа, съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС.“

В административната преписка е наличен Опис на осигурителния стаж на К., изготвен на 23.12.2024 г., като е посочено, че към датата на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ той има навършена възраст 64г1м22д. При извършената предварителна преценка за придобити права е отбелязано, че изискуемата възраст по чл. 68 от КСО е 64г8м, която К. ще навърши на 21.02.2025 г. Посочено е, че действителният осигурителен стаж на К. е 39г3м16д, като осигурителния стаж от трета категория труд (OS3) е 39г11м16д. Учителският стаж на лицето е в размер на 25г09м06д, което е по-малко от изискуемия в размер на 30г8м.

С разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. ръководителя на ПО е отказал отпускането на ЛПОСВ на К. като се е мотивирал с факта, че за отпускане на пенсия по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО е необходимо кумулативното наличие на две условия: навършена възраст от 61г07м за мъже (изпълнено при К.) и учителски осигурителен стаж 30г8м (неизпълнено при К.). В забележка е посочено, че „Периодът от 01.09.1986г. до 01.04.1995г. като “зам.директор в ОУ “П.Р.С.” - [населено място] не е зачетен като учителски стаж, тъй като няма налични документи доказващи изпълнението на пълната преподавателска норма часове, съгласно чл.19, ал.1 от НПОС в предадената за съхранение документация на закрития Социално-педагогически интернат - [населено място].“. Разпореждането е връчено на К. чрез член на неговото семейство на 02.02.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JNOW3 I.

К. е обжалвал процесното разпореждане пред директора на ТП на НОИ Русе с доводи за неправилност. Твърди, че периодът от 01.09.1986 г. до 01.04.1995 г. на длъжността помощник-директор следва да му се зачете като учителски стаж. Сочи се в жалбата, че К. е полагал труд в учебно заведение по смисъла на отменения Закон за народната просвета, като притежава необходимата професионална правоспособност за заемане на длъжността учител по математика. Независимо от факта, че след 01.01.1991 г. е бил назначен на длъжност помощник-директор, той е изпълнявал учителска длъжност. Позовава се на чл. 5 от Закона за пенсиите (отм.) и чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм., в редакцията обн. ДВ, бр.40/1991 г.) и релевира възражение, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и заместник- директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Посочва, че периода до приемане на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗП - 21.05.1991 г. следва да се зачете за учителски трудов стаж и без да се изследва дали е изпълнявал задължителната учителска норма, защото няма такова изискване в относимата нормативна уредба. Според жалбоподателя, след 21.05.1991 г. е изпълнявал регламентирания минимум преподавателски часове по изискванията на приложимите нормативните актове, защото при липса на изпълнение на изисквания брой преподавателски часове от помощник-директор не е било възможно определяне на основна заплата за учител/помощник-директор. Излага съображения относно статута на Социално – педагогическия интернат (СПИ) [населено място], което е учебно заведение съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за народната просвета (отм.). Оспорва прилагането на нормите на чл. 19, ал. 2 от НПОС и чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.) за част от спорния времеви период от 01.09.1986 г. до 21.05.1991 г. като твърди, че същите са материалноправни и нямат обратно действие. Релевира възражение, че не са изяснени всички фактори относно неговия учителски стаж. Уведомява решаващият орган, че е подал заявление до СУ "Св. Св. К. и М." [населено място] могили за да получи информация от първични документи, на база на които да се изяснят спорните въпроси. Иска жалбата му да бъде разгледана по същество; да се отмени оспореното разпореждане и да му бъде отпусната ЛПОСВ по чл. 69в, ал. 1 от КСО при напълно признат учителски стаж. Към жалбата е приложено цитираното в нея заявление, както и извлечение от Трудова книжка № 25/ 01.09.1985 г.

На основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № ЗР-5-17-01873992/ 20.03.2025 на ръководителя на ТП на НОИ Русе е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на СУ "Св. Св. К. И М.", [населено място] могили; ЕИК/Булстат *********. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-17-01877297/ 27.03.2025 г. Проверката е във връзка с писмо изх. № 1012-17-48#1/28.02.2025 на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ Русе относно действително отработения стаж на Р. В. К. за периода 01.09.1986 г. - 01.04.1995 г. в СУ ”Св. Св. К. и М.”, [населено място], съхраняващи документацията на СПИ “П. Р. С.”, [населено място] и във връзка с жалба с вх. № 1012-17-48/ 31.01.2025 г. на К. против разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. за отказ на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Със Заповед № РД 14-39/08.05.2006 г. на министъра на образованието и науката от 08.05.2006 г. е закрит СПИ “П. Р. С.” - [населено място], общ. Две могили. Документацията на закритото учебно заведение е приета от СУ ”Св. Св. К. и М.”, [населено място] могили съгласно Заповед № РД 01/0326 от 21.06.2006 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието Русе. При проверката е установено, че за предадената документация са налични три приемо-предавателни протокола, съставени на следните дати:

28.07.2006 г. – приети са разчетно платежни ведомости; главни книги; лекторски часове (5 папки за периода 2001 г. - 2006 г.); касови и безкасови документи; заповедна книга и други първични счетоводни документи.

12.07.2006 г. - приети са 21 бр. лични дела на лицата, работещи по трудови правоотношения в учебното заведение.

12.07.2006 г. - приети са книги за учениците; дневници на паралелките от 2001 г. до 2006 г.; заповеди на директора по дейността; списък образец № 1 по години от 2001 г. - 2005 г. за възложена преподавателска норма и отчитането й; протоколи от изпити и други книги на учениците.

При проверката относно Р. В. К. е установено следното:

1. В приетата документация не е налично трудово досие на К..

2. В разчетно платежните ведомости за периода 01.09.1986 г. - 01.04.1995 г. фигурира Р. В. К. на длъжност заместник-директор/ помощник-директор като за същия период са изплатени трудовите възнаграждения, видно от положени подписи.

3. В папките със заповеди на директора на учебното заведение се установяват три допълнителни споразумения за промяна на трудовите възнаграждения на Р. В. К. с длъжност помощник-директор по административни въпроси.

4. Установени са няколко заповеди за назначаване на лекторски часове (л.ч.) на К.:

4.1. Заповед № 8 ва основание телекс № 4720-27487/01.10.1992 г. – 12 л.ч.

4.2. Заповед № 9 за учебната 1992/1993 г. – 12 л.ч.

4.3. Заповед № 10 – 2 часа седмично кръжок информатика.

4.4. Заповед № 34/02.11.1994 г. – 47 л.ч.

4.5. Не се установени декларации за изпълнените лекторски часове.

5. Налични са 20 бр. протоколи от изпитни комисии, в които К. фигурира като член на комисии.

6. О. С. образец № 1, с който се доказва пълната преподавателска норма съгласно чл. 19 от НПОС, като са налични книги за лекторски часове от 2001 г. до 2006 г. В книгите са посочени възложената преподавателска норма и отчитането на същата по преподаватели и лекторски часове. Не са налични декларации от К. за изпълнена преподавателска норма за периода 1986 г. - 1995 г.

Направен е извод, че от наличната първична документация не може да се докаже изпълнена ли е пълната преподавателска норма от К. за периода 01.09.1986 г. - 01.04.1995 г.

Във връзка със сезиращата го жалба, директорът на ТП на НОИ Русе е постановил Решение № 2153-17-45/24.04.2025 г., предмет на настоящото съдебно производство. С решението жалбата на К. е отхвърлена и разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. ръководителя на ПО е потвърдено. В мотивната част са изложени подробни доводи относно осигурителния стаж на К. като същия е представен в табличен вид. Цитирана е нормата на чл. 19 от НПОС, която дефинира понятието учителски стаж. Изложени са съображения относно понятието пълна норма за задължителна преподавателска работа на директорите и заместник-директорите, както и начините, по които се установява изпълнението им. Описани са предприетите действия от страна на административния орган в тази връзка кореспонденция с СУ „Св. Св. К. и М.“ [населено място] могили и проверка и проверка на предадената документация от СПИ „П. Р. С.“ [населено място], за което е съставен констативен протокол. Не са намерени доказателства, подкрепящи тезата на К., че за спорния период е изпълнявал тази норма. По изложените причини жалбата е отхвърлена, а обжалваното разпореждане е потвърдено. Решението е връчено на член на семейството на К. на 29.04.2025 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JP6IW H.

Недоволен от така постановеното решение К. оспорва същото в настоящото производство, като съдържането на жалбата е почти идентично със съдържанието на жалбата до директора на ТП на НОИ във връзка с обжалването по административен ред. Поддържа се твърдението, че спорният период между страните от 01.09.1986 г. до 01.04.1995 г. следва да се приеме за учителски стаж. Счита, че пенсионният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства като е постановил отказ от отпускане на ЛПОСВ по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Изложени са същите разсъждения за приложимото законодателство и как то следва да бъде оценявано. Прави се изявление, че освен заеманите последователно длъжности заместник-директор и помощник-директор, е изпълнявал учителска длъжност като преподавател по математика. Релевира възражение, че е несправедливо той да носи вина, че правоприемника не съхранява първична документация, която да докаже, че е полагал пълната преподавателска норма. Новото възражение, непосочено в хода на административното обжалване е твърдението, че е направил проверка в Държавен архив и е открил, че там се съхранява летописна книга на интерната, в която фигурира неговото име. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да уважи искането му за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Претендира деловодни разноски.

С разпореждане [номер]/20.05.2025 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

По искане на жалбоподателят и за изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е представило заключение с вх. № 3830/ 25.08.2025 г. Експертът е отговорил на поставените въпроси при съобразяване на събраните от самия него доказателства за извършваната от К. работа като заемащ длъжността първоначално на заместник-директор, а след това на помощник-директор. Дадено е подробно описание на всички установени по отношение на К. за спорния период писмени доказателства, като е посочено, че в нито едно от тях не се съдържа информация за изпълнение на пълната норма на задължителната преподавателска работа. Доказано е, че за всеки месец от спорния период К. се е разписвал в разчетно-платежни ведомости за получаване на работна заплата. Вещото лице, позовавайки се на собствения си опит като експерт, е достигнало до извод, че при наличие на лекторски часове (доказателства за които са налични) може да се направи извод, че лицето има часове над ПНЗПР. В тази връзка е предложен извод (без налични доказателства и без позоваване на нормативен акт), че след като заплатата на К. е изплащана в пълен размер, той е изпълнявал ПНЗПР. Вещото лице е представило доказателства защо не може да се установи размерът на тази ПНЗПР относно К.. В съдебно заседание вещото лице е направило изрично изявление, че не е изследвало въпроси, свързани с подобна длъжност, но има опит от други длъжности. Страните не са оспорили заключението.

Постъпили са писмени бележки с вх. № 3948/05.09.2025 г. от процесуалния представител на ответника. Представена е в хронологичен порядък приложимата нормативна база, като се сочи, че изискването за изпълнение на ПНЗПР е задължително за да се признае наличие на учителски осигурителен стаж и по тази причина именно е отказано отпускането на ЛПОСВ на К. на основание чл. 69в, ал. 1 от КСО. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочен размер.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, е ангажирал писмени бележки с вх. № 3951/05.09.2025 г. Изложени са факти относно заеманите от К. длъжности в спорния между страните времеви период, като се сочи, че чл. 19, ал. 1 от НПОС е неприложим преди 1.12.1999 г. Цитирана е нормата на § 9, ал. 1 от КСО и чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.). Твърди се, че експертизата е събрала доказателства, че в спорния период К. е съвместявал длъжността заместник-директор, респективно помощник-директор с преподавател по математика на осми клас. Цитирана е съдебна практика на ВАС.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-17-45/24.04.2025 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и с което разпореждане на жалбоподателя Р. В. К. е отказано отпускане на ЛПОСВ.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от КСО, в кръга на правомощията му по закон. разпореждане [номер]-17-32/18.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл. 98, ал. 1 от КСО.

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.

Съдът е задължен по силата на чл. 168, т. 1 от АПК да провери дали са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би довело до отмяна на оспорения акт. Според жалбоподателя подобно нарушение е налице, защото не са изяснени всички обстоятелства във връзка с положения от него учителски стаж в периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. Въведено е твърдение, че „В нормативните актове, действали през този период и по конкретно в Правилника за социално-педагогическите интернати /отм./ е регламентирано изрично коя документация е училищна и периода и на съхранение. При условие, че има изискване за безсрочно съхранение на определена писмена документация, надлежно оформена, не е възможно същата да не бъде открита!“. Оплакването е неоснователно. Съдът счита, че както административният, така и решаващият орган са положили всички необходими усилия за установяване на фактите относно положения от К. учителски стаж. Самият жалбоподател е проверил, че при закриването на социално-педагогическия интернат в [населено място] и предаването на документацията на същия в училището в [населено място] могили неговото трудово досие не е предадено. Не отговаря на действителността, че в сочения Правилник за социално-педагогическите интернати (издаден от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 73/17.08.1999 г., отм., бр. 71 от 01.09.2006 г.) е направено разграничение между училищна и друг вид документация и периода на нейното съхранение; още повече, че този правилник е въобще неприложим за спорния период. К. не е посочил нито един действащ нормативен акт за спорния период, който да не е съобразен от административния орган. Съдът не установява нарушение на административнопроизводствените правила както при постановяване на разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г., така и на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе в настоящото производство.

Съдът намира, че обжалвания административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Спорът между страните се свежда до законосъобразността на постановения отказ за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО, съгласно който Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст.

При подадено заявление на 13.08.2024 г. и съобразяване на нормата на чл. 69в, ал. 1 за 2024 г., учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете при навършване на 61г07м и учителски осигурителен стаж 30г08м. Двете условия следва да са налични кумулативно. Не е спорно, че К. е имал изискуемата възраст за пенсиониране. Спорът се концентрира върху въпроса дали към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ е имал изискуемия учителски осигурителен стаж. Този спор се дължи на позицията на ответника, че посочения вид стаж в периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. не следва да се признава в полза на К., защото няма писмени доказателства, че като заместник-директор, респективно помощник – директор на СПИ в [населено място] същият е изпълнявал пълната преподавателска норма часове съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС. Становището на жалбоподателя се свежда до твърдението, че за посочения период въобще не се изисква изследване на въпроса за изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа (ПНЗПР) и по тази причина учителски стаж в размер на 08г07м следва да бъде зачетен и да му бъде отпусната исканата пенсия.

Съдът намира за правилно становището на жалбоподателя (макар и частично по различни мотиви) по следните причини:

Както се сочи и в Описа на осигурителен стаж на жалбоподателя, изготвен от пенсионния орган (л. 20 и л. 21), така и в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя, условията за възраст и стаж на К. към датата на подаване на заявлението – 13.08.2024 г., необходими същият да получи ЛПОСВ, са следните:

Възраст: изискване – 61г07м; навършени – 64г01м22д

Осигурителен стаж трета категория – 39г11м16д

Учителски осигурителен стаж: изискване – 30г08м, признати – 25г09м06д

Спорен учителски осигурителен стаж за периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. в размер на 08г07м.

Следва да се установи дали по делото са ангажирани доказателства за спорния период и каква е приложимата нормативна база.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата по искане на жалбоподателя съдебно – икономическа експертиза, при проверка, извършена в СУ „Св. Св. К. и М.“ [населено място] могили; в Регионално управление на образованието Русе и в Държавен архив Русе за периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. не се установява да се съхраняват трудово досие на К.; материални книги; списък – образец № 1; летописна книга; доклади за учебните години, протоколи от провеждани педагогически съвети. Установените документи, които се отнасят до дейността на К., са подробно описани от вещото лице в констативно-съобразителната част на експертизата. За целия спорен период в хода на експертизата е установено, че във всяка разчетна ведомост на СПИ фигурира името на К. като са посочени заеманата длъжност, отработените дни, тарифната заплата в лева за действително отработените дни. Във ведомостите са вписани и лекторски часове с посочени суми за изплащане. Според професионалното мнение на експерта, базиращо се само на емпирични данни, но не и на обективни доказателства, следва да се приеме, че К. е изпълнявал ПНЗПР след като фигурира във всички разплащателни ведомости. Съдът не е съгласен с този извод, който се подкрепя и от жалбоподателя, тъй като получаването на заплата за спорния период не води автоматично до извода, че К. е изпълнявал тази норма, за която дори няма доказателства в какъв размер следва да бъде. Подобна релация не съществува нормативно нито през спорния период, нито към настоящия момент. Фактът, че размерът на ПНЗПР, която К. е следвало да изпълнява, не може да се удостовери, се доказва и от експертизата (писмо – отговор изх. № ПД-03-25/04.08.2025 г. на РУО Русе).

Приложимата нормативна база за спорния период включва Закона за народната просвета (Обн., ДВ, бр. 218/17.09.1948 г., отм., бр. 86/18.10.1991 г., в сила от 22.10.1991 г.) (ЗНП 1948); Закон за народната просвета (Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., отменен със Закона за предучилищното и училищното образование – обн., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) (ЗНП 1991); Указ № 330 за Народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.) и различни подзаконови нормативни актове. Претенцията на административният орган за прилагане на чл. 19 от НПОС са неоснователни. Алинея първа на посочения чл. 19 въвежда легална дефиниция на понятието учителски стаж Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Алинея втора въвежда правило, че Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Според алинея трета Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование.

НПОС (с първоначално наименование Наредба за пенсиите) е публикувана като Приложение № 1 към член единствен, т. 1 на ПМС № 30/10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Следователно, като нормативен акт, съдържащ материалноправни разпоредби, същата няма обратно действие, защото такова не е предвидено. За осигурителен стаж, придобит преди 01.01.2000 г. следва да се приложи § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно който Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Тук трябва да се поясни, че законодателят има предвид общо осигурителен стаж, а не автоматично да се приеме, че се визира учителски осигурителен стаж. Изводът е, че при решаване на спорния въпрос относно учителския стаж на К. не следва да се прилагат нормите на НПОС, а тези на посочените нормативни актове, действащи към спорния времеви период.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП) (Утвърден с ПМС № 3/15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5/17.01.1958 г.; отм., бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) Учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.. Според чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) Учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В посочения списък под № 1 фигурира длъжността помощник – директор с преподавателска насоченост, т.е. това е длъжността, изпълнявана от К.. Разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ППЗП (отм.) посочва, че Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). При разглеждане на всички тези норми се установява изискването лицата, които претендират, че са положили учителски осигурителен стаж, да са изпълнили ПНЗПР. В конкретния случай обаче е необходимо да се отбележи, че изискването за изпълнена ПНЗПР е въведено действително с чл. 41 от ППЗП (отм.), но едва с изменението му с ДВ, бр. 10/27.01.1998 г., в сила от 01.01.01998 г., т. е. след спорния период. Предходната редакция на тази норма не е свързана с учителски стаж.

Според чл. 11 от ЗНП 1948 (отм.), приложим за част от периода Службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. Кои са редовни учители е посочено в чл. 48, буква В от ЗНП 1948 (отм.) - Права на редовни основни учители имат: завършилите историко-филологически или природо-математически факултет, както и завършилите висше училище за физическа култура и съответните отдели за подготовка на учители в Музикалната и Художествената академии. Следователно, като лице с висше образование диплома от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, с призната [жк], учител по математика, К. отговаря на условията за редовен учител по смисъла на посочените правни норми, но не е заемал подобна длъжност.

Разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 7/22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри (Издадена от министъра на културата, науката и просветата, обн., ДВ, бр. 55/ 18.07.1989 г., отм., бр. 47 от 14.06.1991 г.), действала през част от спорния период, предвижда, че С тази наредба се уреждат условията и редът за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения с директорите, зам.-директорите, учителите и другия педагогически персонал (наричани по-нататък "учителски кадри") в предучилищните възпитателни заведения, училищата, интернатите, пансионите, общежитията и извънучилищните учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани по-нататък "учебно-възпитателни учреждения") независимо от ведомствената им принадлежност. К. попада под регулацията на тази правна норма в качеството си на заместник – директор.

Не се спори между страните, че К. е заемал последователно длъжностите заместник директор на СПИ за периода 01.09.1986 г. – 30.09.1991 г., и вторият – 01.10.1991 г. – 01.04.1995 г., през който е бил помощник – директор на СПИ като периодите се установяват от трудова книжка, издадена на 01.09.1985 г. (л. 13 и л. 14). На л. 4 от експертизата (л. 68) експертът вероятно е допуснал техническа грешка, като в абзац трети отдолу нагоре е посочил, че К. заема длъжността помощник директор от 01.01.1991 г. Както административният орган, така и експертизата са установили, че в СУ „Св. Св. К. и М.“ [населено място] могили (където е предадена документацията на СПИ Острица); в Регионално управление на образованието Русе и в Държавен архив Русе за периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. не се съхраняват доказателства за определената на жалбоподателя ПНЗПР и за нейното изпълнение. По принцип, от приемо-предавателния протокол на оригиналната документация на СПИ Острица в училището в [населено място] могили (подробно описан в заключението на вещото лице) категорично се установява, че такава документация не е предавана, независимо от нейния вид (трудово досие, утвърдени образци, материални книги, разчетно – платежни ведомости и др.). Това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на К. и не следва същият да търпи последиците от неправомерното поведение на съответните компетентни органи в тази връзка. Посочените липси не могат да са основание за отказ спорния период да бъде зачетен за учителски стаж в полза на жалбоподателя.

Съдът счита, че трудът, положен от К. в периода 01.09.1986 г. – 01.04.1995 г. следва да се приеме за учителски осигурителен стаж по изложените дотук причини и поради факта, че неговия стаж би бил приет за такъв, ако необходимата за целта документация се съхраняваше надлежно.

За пълнота на изложението, съдът отбелязва следното:

Относно писмените бележки на ответника – направено е позоваване на нормите на чл. 69в, ал. 1 от КСО, приложим специално за учители и на чл. 19, ал. 1 от НПОС за дефиницията на понятието учителски стаж. Въведено е твърдение, че на основание чл. 12 от Наредба № 5/14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета (отм. ДВ бр. 27/11.03.2008 г.) преподавателската работа на педагогическите кадри се планира и утвърждава ежегодно чрез списък-образец № 1 и списък-образец № 2, които имат официален характер и служат като доказателство за възложена и реално изпълнена ПНЗПР. Съдът не е съгласен с това твърдение по причина, че посочената наредба е издадена значително по-късно във времето, за което се спори между страните (01.09.1986 г. – 01.04.1995 г.) Следователно, предвидените в тази наредба списък – образец № 1 и списък – образец № 2 не се отнасят до спорния период. Доказателство в тази насока може да се приеме и Приемо-предавателен протокол от 12.07.2006 г., т. 12, (л. 87), представен от експертизата, от който се установява, че едва от учебната 2001/2002 г. се съхраняват списък образец № 1. Посочено е още, че „Подобни изисквания съдържат и по-ранните нормативни актове — включително отменената Наредба № 4 от 1996 г. и чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) за периода 01.09.1990 г. - 31.12.1999 г.“. При хронологично проследяване на подзаконовата нормативна база в тази връзка (доколкото това е възможно предвид отдалечеността във времето) се установява следното:

нормативен акт	обнародван	отменен
Наредба № 4/1996 г. на МОНТ за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета.	не се установяват данни за нейното обнародване и съдържание	ДВ, бр. 111/21.12.1999 г.; в сила от 25.12.1999 г.
Наредба № 3/27.06.1997 г. за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета	ДВ, бр. 53/ 4.07.1997 г.	ДВ, бр. 111/21.12.1999 г.; в сила от 25.12.1999 г.
Наредба № 7/06.12.1999 г. за определяне на числеността на персонала в детските градини, училищата и обслужващите звена	ДВ, бр. 111/21.12.1999 г.; в сила от 25.12.1999 г.	бр. 51 от 21.05.2002 г., в сила от 25.05.2002 г.
Наредба № 5 от 14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета	бр. 51 от 21.05.2002 г. в сила от 25.05.2002 г.	отм., бр. 27/11.03.2008 г., в сила 15.03.2008 г.

Видно от заглавието на посочената в таблицата Наредба № 4/1996 г. (което не е посочено в писмените бележки на ответника) наредбата се отнася до числеността на персонала в системата на народната просвета. Дори да се приеме, че в нея са инкорпорирани норми относно ПНЗПР, то този подзаконов нормативен акт отново е неотносим към спорния период за признаването на учителския осигурителен стаж на К.. Следователно, посоченото твърдение „Подобни изисквания… „ е недоказано.

Според ответника, особено важно значение има ПМС № 50/02.11.1989 г. (обн. ДВ бр. 91/24.11.1989 г.), като съгласно чл. 3 Министърът на народната просвета съгласувано с Министерството на икономиката и планирането и Централния комитет на Съюза на българските учители да утвърди норми за задължителна преподавателска работа в училищата и учебно-възпитателните заведения, които да се прилагат от 1 септември 1990 г. Направен е извод, че „Това постановление поставя нормативната основа за обективно измерване и изискване на задължителна преподавателска работа в учебните и възпитателните заведения. След тази дата доказването на изпълнена пълна норма задължителна преподавателска работа е въпрос на конкретни официални документи, издадени по реда, уреден с постановлението и последващите нормативни актове.“. В тежест на пенсионният орган е да докаже каква точно е била ПНЗПР на К. и да изследва факта дали той е изпълнил същата. Както в оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе, така и в разпореждането на ръководителя ПО, с което се отказва отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателя не е направено позоваване на конкретен нормативен акт или друг официален документ, с който за спорния период е определен размера на ПНЗПР на К. за заеманите от него длъжности. П. Т. решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, подобна информация не се установява в нито едно приложено към административната преписка доказателство. Недопустимо е въвеждането на нови правни основания едва в представените писмени бележки по съществото на спора.

В този смисъл, от изложените твърдения в писмените бележки на ответника не се доказва материалната законосъобразност на оспореното решение.

Относно писменото становище на жалбоподателя:

Съдът не е съгласен с трактовката на нормата на § 9, ал. 1 от КСО съгласно която Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Волята на законодателя е да се признае осигурителен стаж от общ вид, а не конкретно учителски осигурителен стаж. Именно проследяването на приложимата нормативна база ще определи дали положения в спорния времеви период стаж от К. е учителски или следва да се разглежда като общ такъв. В този смисъл пенсионният орган не е игнорирал цитираната правна норма, но не е издирил действително приложимата нормативна база.

Съдът не е съгласен и с твърдението, че „Независимо от всичко посочено по-горе назначената по делото експертиза установи и събра писмени доказателства които водят на извода, че жалбоподателят в спорният период е съвместявал функциите си като „Заместник директор“ и „Помощник директор“ с функциите на преподавател по математика, участвал е в изпитни комисии и учителски съвети.“. Съдът намира за неотносимо позоваването на определен брой лекторски часове като доказателство, че е реализирана преподавателска дейност – чл. 13 от ЗНР 1948 (отм.). Нормата на чл. 13 има следното съдържание На учителите се заплащат като лекторски онези редовни и извънредни часове, които те вземат над предвидения максимум брой часове. Като лекторски се заплащат и онези преподавателски часове, с които са натоварени и други служебни и неслужебни лица. Първото изречение се отнася до учителите, каквато длъжност в спорния период К. не заема. Второто изречение се отнася до приравняване на преподавателските часове на лекторски такива, но това не означава автоматично, че през целия период К. е имал лекторски часове. Видно от описаните заповеди на директора на СПИ (л. 3 от експертизата; л.67 от делото) не се установява назначени лекторски часове на К. за 1986 г., за 1987 г., за 1988 г.; за 1990 г.; за 1991 г. и за 1992 г. Към експертизата са приложени следните заповеди:

лист № от делото	заповед	брой лекторски часове	предмет
88	№ 10/1989 г. годината е посочена от вещото лице, върху самата заповед няма означение; заповедта е предназначена за "лекторски часове на кръжок ръководителите и ръководители на спортни секции"	2 часа седмично, 60 часа годишно	кръжок информатика
89	№ 8, издадена без дата, "на основание телекс № 4720-27487/ 01.10.1992 г. във връзка с отмяна на изпитите при завършване на основно образование и увеличаване учебните седмици в VІІІ клас от 31 на 34"	допълнителни, 3 седмици по 4 часа = 12 часа	математика осми клас
90-91	№ 9, издадена без дата, "за лекторските часове на учителите от СП интернат "П.Р.С." [населено място] за учебната 1992/1993 година" (К. е заемал длъжност помощник-директор)	12 часа	математика осми клас
92	№ 34/12.11.1994 г., "Относно: Лекторските часове на учителите от СП Интернат, за учебната 1994/1995 г." (К. е заемал длъжност помощник-директор)	47 часа	изобразително изкуство осми клас

Видно от Справка (Приложение № 1) към експертизата, няма изплатени лекторски часове за продължителни периоди от време и по-скоро може да се достигне до извод, че заплащането на лекторски часове е инцидентно. Отделно от това участието в изпитни комисии и учителски съвети може да е било по силата на длъжностната характеристика за съответната длъжност (такива не са установени сред предадените документи, нито са ангажирани като доказателства от страните). Действително, К. е преподавал математика на осми клас, но това не е било през цели спорен период, видно от данните в таблицата.

Цитираната съдебна практика в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя се отнася до други длъжности (повечето от съдебните решения се отнасят за лица, заемащи длъжността дружинен ръководител, а също и спортни преподавател, лектори и други, като едното от тях е и за заместник-директор) води до извода, че от значение е характера на дейността, която е извършвана в този период като в настоящия случай се установява, че след като посочените на пръв поглед отдалечени от учебно-възпитателната дейност длъжности (дружинни ръководители, лектори и др.) са приравнени на учителски, то на още по-силно основание заеманите от К. длъжности следва да се приемат като учителски.

В изложения смисъл е преобладаващата част от практиката на ВАС – например съдебни решения по административни дела № 6050/2024 г.; № 2324/ 2024 г.; № 2073/2023 г.; № 8201/2021 г.; № 9620/2020 г. и множество други. Настоящият съд установи и постановени решения от различни състави на ВАС в противоположен смисъл (при липса на надлежни доказателства за изпълнение на ПНЗПР не се признава учителски юридически стаж), като например съдебни решения по административни дела № 8201/2021 г.; № 7961/2015 г. и др., но възприема същите като инцидентни.

По изложените причини съдът приема, че периодът 01.09.1986 г. – 01.04. 1995 г. следва да бъде зачетен като учителски осигурителен стаж в полза на Р. К.. Подадената от последния жалба до съда е основателна и поради това оспореното решение на директора на ТП на НОИ следва да се отмени като тази отмяна ще има за последствие и отмяна на разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. но ръководителя на ПО при ТП на НОИ Русе.

Целта на социалното осигуряване е лицето, подало заявление за отпускане на ЛПОСВ да получи при настъпването на съответното осигурително събитие обезщетение в размер, който е адекватен на размера на внасяните от и/или за него осигурителни вноски. В случая поради неправилното приложение на материалния закон тази цел не е постигната, поради което оспореното решение е постановено в противоречие с целта на закона.

В обобщение на всичко изложено дотук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя, а присъждане на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на ответника.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат (500 лева); държавна такса (10 лева) и депозит за вещо лице (678,60 лева). Ответника е заявил своевременно възражение срещу евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът намира, че възражението не следва да бъде уважено, тъй като посоченото адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правната сложност по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-45/24.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-784/27.12.2024 г. на началник отдел „Пенсии“.

ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ Русе за произнасяне по Заявление с вх. №2113-17-1409/13.08.2024 г., подадено от Р. В. К., [ЕГН] за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията, изложени мотивната част от настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ да заплати на Р. В. К., [ЕГН] сума в размер на 1 188,60 лева (хиляда сто осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт на страните по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. М. Д. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Страните следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено при условията на чл. 137, ал. 3 от АПК.