Р Е Ш Е Н И Е  

№ …….

гр. Велико Търново, 10.04.2009 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на десети март две хиляди и девета година, в състав:                                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 3204 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от Семейния кодекс

 

ИЩЦАТА – С.А.Б. *** Търново, чрез пълномощника си адвокат И.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника Б.Г.Б. са сключили граждански брак на 21.10.1984 г. От брака си имат родени две деца – Анелия и Галина, понастоящем пълнолетни. Сочи, че в началото съвместният им живот протичал добре, но с течение на годините между тях се появили сериозни и непреодолими различия и отношенията им охладнели. Твърди, че ответникът е установил извънбрачна връзка с друга жена, за която самият той признал. Излага, че от повече от шест месеца са във фактическа раздяла, като тя останала в семейното жилище, а ответникът се преместил да живее при другата жена. Моли съда, след като вземе предвид гореизложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключеният брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Желае след прекратяване на брака на нея да бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и на придобитите по време на брака: гараж, два леки автомобила – „Ландровер Фриландер”, „Шкода Октавия” и товарен автомобил „Мерцедес”. Желае, след прекратяване на брака, да продължи да носи брачното си фамилно име - Б.. Прави искане за заплащане на направените от нея по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. И.К., поддържа иска за развод, като заявява, че не възразява ползването на лекия автомобил „Шкода Октавия” да бъде предоставено на ответника Б..

ОТВЕТНИКЪТ – Б.Г.Б. *** Търново, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не сочи доказателства. В депозирания писмен отговор на исковата молба не оспорва вината си за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не се противопоставя на исканията на ищцата да й бъдат предоставени за ползване семейното жилище, гаража, товарния автомобил и лекия автомобил „Ландровер Фриландер”, както и да запази брачното име „Б.”. Единствено се противопоставя и заявява претенциите си за ползване на придобития по време на брака лек автомобил „Шкода Октавия”.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 6592 от 21.10.1984 г., издадено от ОбщНС – гр. Полски Тръмбеш, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.10.1984 г., за което е съставен акт № 39. От брака си имат родени две деца – Анелия и Галина, понастоящем пълнолетни.

Не се спори по делото, че от средата на 2008 г. съпрузите, страни в настоящия процес, живеят фактически разделени, като ищцата е останала да живее в семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Райчо Николов” № 1, ет. 4, ап. 36, а ответникът се е установил да живее в дома на друга жена, с която поддържа извънбрачна връзка. От свидетелските показания на Здравка Бисерова Попова, кредитирани от съда като обективни, последователни, кореспондиращи и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установи обстоятелството, че от около м. Юли       2008 г. и понастоящем Б.Б. живее с друга жена и не се интересува от съпругата си С.Б.. Не сочи за поведение на ищцата, което да е в разрез с нормалните съпружески взаимоотношения, както и за вина от нейна страна за настъпилата фактическа раздяла между двамата, напротив, говори за С.Б. като за грижовна съпруга, добра домакиня, отдала си изцяло на семейството си.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Установената трайна извънбрачна връзка на ответника – обстоятелство, признато от самия него, в резултат на което съпрузите са във фактическа раздяла от средата на 2008 г., са причините, т. е. онези факти от живота им, довели до разкъсване на брачната връзка. Налице е дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено доверието, разбирателството между съпрузите, взаимното уважение и общите грижи за семейството. Между тях липсва взаимност, привързаност и не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 15 от СК съдържание на съпружеските отношения. Бракът им съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Съдът приема, че разстройството в брачните отношения между страните е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между тях. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща от м. Юли 2008 г. фактическа раздяла между съпрузите, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Описаното състояние на брачните отношения между страните се е породило вследствие поведението на ответника, който е съзнавал, че руши устоите на брачната връзка и е способствал за отчуждаването помежду им, за прекъсването на физическата и духовна близост между тях, поддържайки извънбрачна връзка с друга жена. По делото не се доказа вина на ищцата. Не се доказа нейно поведение, с което да е съзнавала, че разрушава семейната общност. Анализирайки поведението на съпрузите, страни в настоящия процес, съдът приема, че разстройството на брачните отношения се дължи на виновното противоправно брачно поведение на ответника. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като обяви, че вина за разстройството на брака има мъжът, ответник по делото.

Между страните по делото не съществува спор относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Райчо Николов” № 1, ет. 4, ап. 36, както и по отношение ползването на придобитите по време на брака: гараж № 12, находящ се в гр. Велико Търново, ЖК „Чолаковци”, ул. „Райна Княгиня” № 1; лек автомобил „Ландровер Фриландер” с рег. № ВТ 80-05 ВВ и  товарния автомобил „Мерцедес 1117” с рег. № ВТ 22-63 ВА, ведно с фургон „Мерцедес 1120” с рег. № ВТ 80-29 ВА, които да бъдат предоставени за ползване на ищцата С.А.Б., а ползването на лекия автомобил „Шкода Октавия 1,9 ТДИ” с рег. № ВТ 42-92 ВА да бъде предоставено на ответника Б.Г.Б..

Доколкото е сезиран с иск, съдът с решението си по допускане на развода следва да се произнесе и относно фамилното име, което жената ще носи след прекратяването на брака с развод. С оглед направеното искане от нейна страна, даденото от ответника съгласие затова и на основание чл. 103, ал. 1 от СК, съдът следва да постанови жената след развода да продължи да носи брачното фамилно име „Б.”.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 329, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 225,00 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Наред с това, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лева, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 99, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 21.10.1984 г. с Акт № 39/21.10.1984 г. на ОбщНС – Полски Тръмбеш, между С.А.Б., ЕГН **********,*** и Б.Г.Б., ЕГН **********,***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има мъжът Б.Г.Б..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 36, находящ се в гр. Велико Търново, ул. ”Райчо Николов” № 1,  ет. 4, както и на придобитите по време на брака в режим на СИО: гараж № 12, находящ се в гр. Велико Търново, ЖК „Чолаковци”, ул. „Райна Княгиня” № 1; лек автомобил „Ландровер Фриландер” с рег. № ВТ 80-05 ВВ и товарен автомобил „Мерцедес 1117” с рег. № ВТ 22-63 ВА, ведно с фургон товарен автомобил „Мерцедес 1120” с рег. № ВТ 80-29 ВА, на С.А.Б., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на придобития по време на брака в режим на СИО лек автомобил „Шкода Октавия 1,9 ТДИ” с рег. № ВТ 42-92 ВА на Б.Г.Б., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 103, ал. 1 от СК, жената С.А.Б. да продължи да носи брачното фамилно име – Б., след прекратяване на брака.

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Б., ЕГН **********,*** сумата от 225,00 /двеста двадесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 50,00 /петдесет/ лева - окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: