Решение по дело №1821/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „Електро Банч“ ЕООД, представлявано от Т.Г.Б. чрез адв. И.Р. срещу решение №153/31.07.2023г. на директора на ТД на НАП гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 35502/17.07.2023г. на "Електро Банч" ЕООД срещу разпореждане с изх.№ ****/29.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП - Варна.

С жалбата се твърди, че 15 публичните вземания по изпълнително дело №****/2013г. за корпоративен данък по декларация № 300И0067102/20.03.2012г., за ЗО и ДОО по декларация № 030021201068886/27.02.2012г. и за данък върху добавената стойност по 11 броя справки-декларации подадени през 2012г. всички на обща стойност към датата на разпореждането на публичния изпълнител в размер на 59 436 лева са погасени, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Жалбоподателят счита, че давностния срок за процесните публични вземания е започнал да тече на 01.01.2013г. и абсолютната давност по чл.171 ал.2 от ДОПК е настъпила на 30.03.2023г. и като се добави срока от 59 дни за спиране на погасителната давност на основание §29 и §52 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), то към момента на издаване на разпореждане № ****/29.06.2023г. и към момента на издаване на решение №153/31.07.2023г. всички тези публични задължения са били погасени по давност. Иска отмяна на оспореното разпореждане на публичния изпълнител и на решението на директора на ТД на НАП, което го потвърждава. В пледоарията по съществото на спора жалбоподателят чрез адв. Р. отново заявява изтекла абсолютна давност на публичните вземания срещу дружеството и претендира присъждане на съдебни разноски по делото.

Ответникът – директора на Териториална дирекция гр.Варна на Националната агенция за приходите чрез гл.юрисконсулт П. Н.оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Подчертава, че абсолютната погасителна давност не е изтекла спрямо претендираните публични задължения и същите са все още изискуеми. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки с.д. № 16278/15.11.2023г. подчертава, че обжалвания административен акт е законосъобразен, мотивиран и с обоснован. Смята, че съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК, погасителният давностен срок за задълженията за ЗО, ДОО, корпоративен данък и ДДС, които са били декларирани през 2012г. е започнал да тече на 01.01.2013г. и би следвало да изтече на 31.12.2022г., но същият е бил многократно прекъсван и спиран по реда на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК с налагането на обезпечителни мерки през 2014г., 2016г. и 2020г. Изтъква, че принудителното изпълнение по изпълнително дело № ****/2013г. е било спряно от 23.02.2022г., на която дата е бил спрян и давностния срок за всички задължения, възникнала през 2012г., съгласно чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК до приключване на съдебното производство по въззивно гражданско дело № 20223100501068/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Варна. Съдът намира за нужно да отбележи, че този номер на дело е погрешно посочен в писмените бележки, защото не фигурира в нито един от документите в административната преписка, нито в обжалваните административни актове.

Ответникът подчертава, че към срокът, който е бил изтекъл до 23.02.2022г. трябва да се прибави този, който ще изтече от същата дата до постановяване на решение от Варненския окръжен съд по цитираното дело. В съдебното заседание на 8 ноември 2023г. процесуалния представител на ответника е възразил срещу прекомерността на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Решение № 153/31.07.2023г. на директора на Териториална дирекция гр.Варна на Националната агенция за приходите е било съобщено на „Електро Банч“ ЕООД по електронен път на 02.08.2023г. Срокът му за обжалване според чл.268 ал.1 от ДОПК е 7-дневен и жалбата е била изпратена на 08.08.2023г., видно от пощенското клеймо върху плика, от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред Варненския административен съд.

Жалбата е допустима, при преценката относно нейната основателност, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане № ****/29.06.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна във връзка с подадена молба от дружеството-жалбоподател от 19.06.2023г. с искане за погасяване на публични вземания, поради изтекла погасителна давност е отказано прекратяването на изпълнително дело № ****/2013г. по отношение на публични вземания за здравни осигуровки, ДОО, ДДС и корпоративен данък, възникнали през 2012г. в общ размер от 59 436.06 лева, по отношение на които давността е започнала да тече на 01.01.2013г. Публичният изпълнител е приел, че към датата на неговото разпореждане – 29.06.2023г. не е изтекла погасителна давност на основание чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК, поради спиране на давността по чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК и с налагане на обезпечителни мерки на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК. Аргументите му са, че срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК е спрял да тече на 24.03.2020г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП/, като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок е продължила да тече от 21.05.2020г. предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето. Предвид образуваното исково производство пред Варненския окръжен съд по въззивно гражданско дело № 2784/2021г., изпълнителното производство е спряно на основание чл.34 ал.1 т.2 и чл.269 ал.3 от ДОПК считано от 23.02.2022г., на която дата е спрял да тече и срока по чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК. Административният орган, счита, че 10-годишният давностен срок е спрял да тече на основание чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК, чиято разпоредба предвижда спиране на абсолютната давност, когато има образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Според удостоверение изх.№ 15166/2019г. на Варненския районен съд, пред него е образувано гражданско дело № 15166/2019г. по искова молба вх.№ 69204/25.09.20198г. с ищец „Електро Банч“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.Б. и ответник Б. Г.Б., с която е подаден ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, с предмет: признаване за установено спрямо ответника Б. Г.Б., че „Електро Банч“ ЕООД е собственик на земя с площ от 3434 кв.м, представляваща имот с идентификатор 12406.50.19 по кадастралната карта и кадастралнитге регистри, одобрени със заповед № РД-18-939/18.12.2017г. на изп.директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, находящ се в землището на с.Въглен, община Аксаково, област Варна със стар № 050019, на основание договор № РД51-4272/17.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост по чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ и да осъди ответника Т.Г.Б. да предаде владението върху описания имот на „Електро Банч“ ЕООД.

Видно от удостоверение изх.№ 1485/18.02.2022г. на Варненския окръжен съд, пред него е образувано въззивно гражданско дело № 2784/2021г. със страни: „Електро Банч“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Б. в качеството на въззивник и Б. Б. в качеството на въззиваема страна, по жалба на „Електро Банч“ ЕООД против решение № 261967/15.06.2021г., постановено по гражданско дело № 15166/2019г- по описа на ВРС.

Подадената от „Електро Банч“ ЕООД жалба срещу горепосоченото разпореждане на публичния изпълнител е оставена без уважение от директора на ТД на НАП – Варна с негово решение № 153/31.07.2023г. Съображенията на горестоящия административен орган са, че основание чл.34 ал.1 т.2 и чл.269 ал.3 от ДОПК на 23.02.2022г. е спряно изпълнителното производство по изпълнително дело № ****/2013г. до влизане в сила на съдебен акт по въззивно гражданско дело № 2784/2021г. по описа на Варненския окръжен съд. Посочено е, че процесните 15 броя публични задължения, възникнали през 2012г. не са погасени по давност, тъй като тя е спряла да тече на 23.02.2022г. на основание чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК във връзка с неприключилото въззивно гражданско дело пред ВОС. Допълнено е, че с решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /обн. ДВ бр.22 от 13.03.2020г./ по предложение на Министерски съвет и на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република България е било обявено извънредно положения в цялата държава, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г., което е било удължено до 13 май 2020г. с решение на НС от 03.04.2020г. /обн. ДВ бр.33 от 07.04.2020г./. Твърди се, че съгласно §29 от ПЗР на ЗМДВИП до отмяната на извънредното положение срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК не се прилага и давността е спряла да тече на основание чл.172 ал.1 от ДОПК за времето на обявеното извънредно положение. Административният орган се е позовал на §52 от ПЗР на ЗМДВИП, като смята, че разпоредбата на §29 т.1 и т.2 следва да се тълкува, че от 24.03.2020г. до отмяната на извънредното положение на 13 май 2020г. сроковете на обикновената погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК и на абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК са спрели да текат, като времето на извънредното положение следва да се прибави към изтеклата до него момент давност, т.е. срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК трябва да се удължи с още 59 дни с времето от 24.03.2020г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИП, ДВ бр.28/2020г./ до 21.05.2020г. включително.

Предвид факта, че „Електро Банч“ ЕООД претендира изтичане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, при която спирането и прекъсването на давността нямат никакво значение, следва че страните не спорят по фактите и не е необходимо да се изследва дали са били извършени изпълнителни действия, които да са спирали или прекъсвали погасителната давност. Спорът е само правен и се свежда до това дали: 1/ нормата на чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК е приложима и по отношение на заведено гражданско производство /висящо въззивно гражданско дело № 2784 от 2021г. по описа на ВОС/ и ако да, 2/ неговия изход предопределя ли установяването и събирането на процесните публични вземания.

На горепосочените правни въпроси, съдът отговаря в следната последователност:

Няма спор, че 15 на брой публични задължения свързани със заплащане на ДДС, здравни осигуровки, социални осигуровки /ДОО/ и корпоративен данък са възникнали през 2012г. и тъй като те са свързани с подадени от „Електро Банч“ ЕООД декларации, то на основание чл.171 ал.1 от ДОПК, срокът за погасяването им е започнал да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. от първи януари 2013г. Десетгодишният срок на абсолютната погасителна давност, която не зависи от спирането или прекъсването, изтича на 31 декември 2022г., както сам твърди ответника в писмените си бележки с.д. № 16278/15.11.2023г. Като се прибавят 59 дни във връзка с обявеното извънредно положение в България по време на Ковид пандемията, то срокът се продължава до първи март 2023г. Към датата – 19 юни 2023г. на подаване на молбата от дружеството пред публичния изпълнител, според жалбоподателя 15 броя публични вземания са били изцяло погасени поради изтичане на 10-годишна давност.

Съгласно чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК, на която се е позовал административният орган с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Разпоредбата на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК касае спиране на давността, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Ответникът не твърди за образувано наказателно производство срещу „Електро Банч“ ЕООД, а се позовава на въззивно гражданско дело № 2784/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт към датата на постановяване на обжалвания административен акт. Нормите на чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК във връзка с чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК, на които се позовава ответника при отхвърляне на искането на жалбоподателя за погасяване на процесните публични вземания, възпрепятстват и спират давността, поради което възниква въпроса дали могат да се тълкуват разширително и по аналогия?

Основанията за препятстване и спиране на давността по чл.171 ал.2 от ДОПК са изключение от общото правило (давността), а изключения не могат да се тълкуват разширително, както и да се прилагат по аналогия. Всъщност по-точният израз на тълкувателното правило, изведено от теорията, е, че изключенията следва да се тълкуват ограничително (“Теория на тълкуването“, Р.Т., Сиби, 2007г., стр.156–157). От съществено значение е и пряко приложимата норма на чл.60 ал.2 от Конституцията на Република България, според която: „Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон“. Тази конституционна норма, която има императивен характер, поради което е и пряко приложима несъмнено сочи, че данъчни облекчения и утежнения не могат да се тълкуват разширително, нито по аналогия.

Съгласно чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актов, когато даден закон е неясен, той се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. На основание чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Според чл. 46, ал. 3 ЗНА по аналогия не може да се обосновава само наказателна, административна или дисциплинарна отговорност – други изключения от правилото не са предвидени. Тоест, наказателна отговорност за установяването и събирането на публични задължения не може да се обосновава по аналогия със заведено гражданско дело между два частни субекта. В случая, гражданско дело № 15166/2019г. по описа на Варненския районен съд, приключило с решение № 261967/15.06.2021г. е било образувано по искова молба с вх. № 69204/25.09.2019 г. от „Електро Банч“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Г.Б. срещу Б. Г.Б., с която е предявен иск, по който съдът да постанови решение, с което на основание чл.108 от Закона за собствеността да признаете за установено спрямо ответника Б. Б., че „Електро Банч" ЕООД е собственик на ЗЕМЯ с площ от 3 434 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор 12406.50.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-939/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Въглен, община Аксаково, област Варна, стар №050019, при граници, имоти с идентификатори: 12406.50.26, 12406.50.1 и 12406.50.20, на Община Аксаково, на основание договор № РД51-4272 от 17.11.2006 год. за покупко-продажба на недвижим поземлен имот частна държавна собственост земя - по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и да осъди ответника Б. Б. да предаде владението върху гореописания имот на „Електро Банч“ ЕООД. С първоинстанционното съдебно решение по исковото производство, ВРС е приел за установено в отношенията между „Електро Банч“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Б. и Б. Б., че „Електро Банч“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик на поземлен имот с идентификатор 12406.50.19 /едно, две, четири, нула, шест, точка, пет, нула, точка, едно, девет/ в землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна с площ 3433 кв.м. /три хиляди четиристотин тридесет и три стотни квадратни метра/ земеделска земя с начин на трайно ползване: за животновъдна ферма: категория при неполивни условия: 0 /нула/, съседи: 12406.50.26, 12406.50.1, 12406.50.20, като е осъдил Б. Б. да предаде владението на „Електро Банч“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Б. върху 2900,44 кв.м от гореописания имот, представляващи неповдигнатата в цвят част от имота, съгласно скица към заключението на вещото лице, находяща се на лист 162 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 108 ЗС, като е отхвърлил иска за разликата над 2900,44 кв.м (две хиляди и деветстотин и четиридесет и четири стотни квадратни метра) до предявените 3433 кв.м. (три хиляди четиристотин тридесет и три стотни квадратни метра), представляваща нормативно определената прилежаща площ от 533.56 кв.м към собствения на ответника недвижим имот - овцеферма с идентификатор 12406.50.19.1 и представляваща повдигната в зелен цвят площ, съгласно скица към заключението на вещото лице, находяща се лист 162 от делото и представляваща неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС.

Решението на Варненския районен съд е обжалвано от „Електро Банч“ ЕООД пред Варненския окръжен съд, където е било образувано въпросното въззивно гражданско дело № 2784/2021г., по което дружеството е въззивник, а Б. Б. е с качеството на въззиваема страна. Както производството пред ВРС, така и въззивното производство пред ВОС са граждански искови и с тях не може по аналогия да се обоснове наказателна отговорност за установяването и събирането на публични вземания. Тоест, посоченото въззивно гражданско дело пред ВОС изобщо не може да послужи за спиране на давността по реда на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК, както и не препятства изтичането на 10-годишна погасителна давност, какъвто ефект по чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК би имало наказателно производство.

В обобщение, законодателят в чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК е предвидил, че давността се спира, когато е образувано наказателно производство, като в чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК е въвел, че погасяването на публични вземания при изтекла 10-годишна давност се възпрепятства, когато е образувано наказателно производство, следователно при образуването на друго производство - гражданско или административно, разпоредбите на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК и на чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК са напълно неприложими. В тази връзка, отпада необходимостта да се обсъжда дали въззивното гражданско дело, образувано във връзка със съдебно решение по предявен иск по чл.108 от Закона за собствеността между два частни субекта би имало решаващо значение за установяването или събирането на публичното задължение. Отделно от това, исковото производство е образувано въз основа на ревандикационен иск, предявен от „Електро Банч“ ЕООД, а не срещу него, т.е. дружеството не иска да обеднее чрез въпросното исково производство.

За по-голяма пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да добави, че спирането на изпълнителното производство на основание чл. 172 ал.1 т.6 от ДОПК на 23.02.2022г. /датата на съдебното удостоверение на ВОС с изх.№ 1485/ до приключване с влязъл в сила съдебен акт по въззивно гражданско дело № 2784/2021г. на ВОС не прекъсва изтичането на 10-годишната погасителна давност, защото не е наказателно производство, поради което не представлява основание по чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК. Това е така, защото основание за спиране на давността по реда на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК може да бъде само и единствено образувано наказателно дело, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Тази норма не може да се тълкува разширително или по аналогия по съжденията, посочени по-горе и изтъкнати по отношение на чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК.

Действително, към датата 19 юни 2023г. на подаване на молбата от дружеството пред публичния изпълнител във връзка с погасяването по давност на процесните публични вземания, те вече са били погасени, считано от първи март 2023г. Още повече, че разпоредбата на чл.269 ал.3 от ДОПК дава възможност на публичния изпълнител да премине към друг способ за принудително събиране при образувано исково производство. Това означава, че за да е основание за спиране по чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК, производството освен, че трябва да е наказателно, но и от неговия изход трябва да зависи установяването и събирането на публичните задължения.

Следователно, разпореждането на публичният изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №****/2013г. по отношение на публични задължения, образувани в периода 01.01.2012г. до 31.12.2012 г. и описани в таблицата на стр.4 от него са погасени, поради изтичане на абсолютна 10-годишна погасителна давност и за тях разпоредбите на чл.171 ал.2 т.3 от ДОПК и на чл.172 ал.1 т.6 от ДОПК са неприложими, поради изложените по-горе съображения. Съответно за тях не следва да се начисляват лихви, поради което вземанията за лихви също се считат за погасени по давност.

Преписката трябва да бъде върната на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна за предприемане на действия по чл.173 ал.2 от ДОПК – служебно отписване на публичните вземания с падеж в периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. ведно с лихвите върху тях, описани в таблицата на стр.4 от разпореждане с изх.№ ****/29.06.2023г. и представляващи 15 публичните вземания за корпоративен данък по декларация № 300И0067102/20.03.2012г., за ЗО и ДОО по декларация № 030021201068886/27.02.2012г. и за данък върху добавената стойност по 11 броя справки-декларации подадени през 2012г. и съответно за прекратяване на изпълнително дело №****/2013г. по отношение на тях. На основание чл.174 от АПК следва да се даде срок на административния орган за изпълнение.

Основателността на жалбата дава право на нейния подател да получи възстановяване на сторените от него съдебни разноски включващи: 50 лева държавна такса и 2500 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер въпреки оспорването за прекомерност не следва да бъде намален, тъй като при материален интерес от 59 436.06 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е под минимума от 4604 лева.

На основание чл.268 ал.2 от ДОПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното и на основание чл.173 ал.2 от АПК във връзка с чл.174 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане с изх.№ ****/29.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело №****/2013г. по отношение на 15 публичните вземания с падеж в периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. ведно с лихвите върху тях, описани в таблицата на стр.4 от него и представляващи 15 публичните вземания за корпоративен данък по декларация № 300И0067102/20.03.2012г., за ЗО и ДОО по декларация № 030021201068886/27.02.2012г. и за данък върху добавената стойност по 11 броя справки-декларации подадени през 2012г. всички в общ размер от 59 436.06 лева, от които главница 27 941.14 лева и лихви 31 494.92 лева.

ОТМЕНЯ решение №153/31.07.2023г. на директора на ТД на НАП гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 35502/17.07.2023г. на "Електро Банч" ЕООД срещу разпореждане с изх.№ ****/29.06.2023г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна за ново произнасяне по молба/възражение с вх.№С230003-000-0300235/19.06.2023г. и по молба вх.№ 30124/16.06.2023г. и двете от „Електро Банч“ ЕООД с ЕИК ********* при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.174 от АПК публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна да издаде акта в 7-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Териториална дирекция гр.Варна на Националната агенция за приходите да заплати на „Електро Банч“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Б. съдебни разноски в общ размер от 2550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева.

На основание чл.268 ал.2 от ДОПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: