РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1532

 

град Пловдив, 11 юли 2019 год.

 

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI състав, в открито заседание на  тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

           Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора……………,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 3546  по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.210, ал.3 и чл.215  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .

         Образувано е по жалба  на Дияна Д.П. и П.И. ***.

         Двете жалбоподателки са останали недоволни от определената им за изплащане сума за „отчуждаването“ на една част от имота, наследен от съпруга/бащата И.П.П..

         В уточняваща молба (л.159) се сочи, че се оспорва изцяло решение от 18.05.2018 г., произнесено от комисия по чл.210 от ЗУТ, конституирана със заповед № 307 от 22.03.2018 г. на Кмета на община Родопи, област Пловдив, обективирано в Протокол от 18.05.2018 г., с което е определена стойността на еднократно парично обезщетение в размер на 219 лева, което следва да бъде изплатено на жалбоподателите в качеството им на собственици на ПИ № ***по плана на с.Крумово, община Родопи, част от който се засяга от сервитута към обект „Нова ВЛ 400 КV „п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“ и с което се учредява сервитутно право ограничаване в ползването на имота, засегнат от изграждането на обекта.

         В уточняващата молба се твърди незаконосъобразност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, в нарушение на материалноправните  разпоредби и при несъответствие с целта на закон.

         Иска се обявяване на оспореното решение за нищожно или за отмяната му като незаконосъобразно като се излагат подробни аргументи за числеността на комисията, липсата на лицензиран оценител в нея, невключването в крайната оценка на насажденията в овощната градина.

         Претендират се разноски.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Ответникът по жалбата – Община  Родопи, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Д., която заема становище за законосъобразност на оспорената оценка.

         Представя писмена защита.

         Заинтересованата страна – Електроенергиен системен оператор ЕАД, чрез юрисконсулт И., също заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като  взе предвид представените по делото доказателства (административната преписки и приетата по делото СОцЕ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

С  протокол от 18.05.2018 г. , обективиращ решението на  комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 307/22.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи, е  определен размера на дължимото обезщетение, съгласно приложен списък на собственици на имоти на територията на община Родопи – землище на с.Брестник, с.Крумово, с.Ягодово, върху които ще се постанови сервитутно  право, обхващащо ограничаването в ползването на имотите, засегнати от изграждането на национален обект „Нова  ВЛ – 400 КV – п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“, за който е одобрен подробен устройствен/парцеларен план (ПУП/ПП) със заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Видно от табличната част на протокола (л.13) за имот с идентификатор ***с площ 1,175 дка, овощни насаждения с площ с ограничение 0,297 дка се определя парично обезщетение за учредяване на безсрочно сервитутно право в размер на 219 лева.

Видно от мотивите на протокола, при определянето на размера на това обезщетение, комисията е взела предвид изискванията на чл.64 от Закона за енергетиката.

За да определи пазарната стойност на учреденото сервитутно право, комисията е приела препоръчителната пазарна стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право в процесния ПИ, посочена в оценителски доклади (л.51) за определяна на препоръчителна пазарна стойност на ограничено вещно право върху поземлените имоти в земеделска територия, засегната от одобрен ПУП  - парцеларен план за обект „Нова  ВЛ – 400 КV – п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“ – п/ст Бургас“ в поземлени имоти в земеделски и горски територии“, в конкретния случай, съгласно приложение 1 към този доклад, под номер 15 е посочена конкретната оценка на пазарната цена на учреденото сервитутно право върху имота на жалбоподателките.

Предвид това, неоснователно е направеното по жалбата оплакване, че липсва такава оценка. Напротив, видно от така посочения оценителски доклад и приложенията към него, касателно процесния имот е надлежно изготвено предложение за справедлива пазарна цена от лицензиран оценител.  За изготвяне на същото, видно от приложение 2.1, 2.2 и 2.3 са използвани метод на сравнимите продажби, метод на приходната стойност и аналитичен метод като като крайна цена е предложена средната, получена от трите метода.

Именно така предложената пазарна оценка е възприета от комисията (съгласно мотивите на протокола на комисията) и е определена пазарната цена на сервитутното право.

При това положение, съдът намира, че комисията не е допуснала СПН в хода на административното производство. Възложена е оценка на лицензиран оценител, същият я е изготвил, комисията я е приела в 6 месечния срок, за който тя е действаща.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение, съгласно което стойността на процесното обезщетение, е определено по изискванията на чл.210 от ЗУТ и ЗЕ,  за частта от имот № 040103, попадаща в зоната на сервитута  -  0,297 дка,   и размерът е определен при съобразяване със законовите норми и пазарните стойности. Паричното обезщетение е определено в размер на 341, 55 лева. ВЛ е изготвило заключението си съобразно изискванията на ЗЕ, чл.210 от ЗУТ и чл.11  от Наредбата за цените на трайните насаждения, от стойност на земята и възвръщаемата стойност от насаждението като дървен материал за огрев поради силно закържавено, видимо болно насаждение в изтекъл срок на плодоползването.

  Съдът възприема заключението, като мотивирано и компетентно изготвено въз основа на направени проучвания и констатации, подробно описани в него.

При тези фактически констатации, съдът достигна до следните правни изводи:

 Жалбата е подадена от заинтересовани лица,   адресати на акта по чл. 210, ал. 3 ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима, разгледана по същество, същата е основателна.

Оспореното пред съда решение, обективирано в процесния протокол, е издадено във връзка с учредяване на сервитут по повод строеж на  линеен обект „Нова  ВЛ – 400 КV – п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“ – п/ст Бургас“ в поземлени имоти в земеделски и горски територии“ , с трасе, преминаващо през имот – собственост  на жалбоподателите, в нарочна процедура по чл.210 от ЗУТ. Съгласно посочената норма изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от Кмета на Общината.  С обжалваното  решение комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ при Община Родопи, назначена от Кмета на Общината, е определила, че цената на сервитута, засягащ площ от имота на жалбоподателите в размер на 0,297 дка възлиза на сума в размер на  219 лева, като този размер е приет на база експертна оценка, дадена от лицензиран оценител. Установи се по делото, на база приетата експертиза, че определената от комисията цена  не съответства напълно  на изискването на закона, съгласно който обезщетяването следва да бъде извършено по пазарна такава - чл. 210, ал. 1 ЗУТ дотолкова доколкото ВЛ е определило по-висока пазарна цена, в която са включени и насажденията в процесния имот, които също ще бъдат засегнати от учреденото сервитутно право. Предвид това, твърдяното в жалбата, че определената с оспорения протокол цена не съответства на действителната пазарна такава на конкретното право, съгласно изискването на закона, се явява основателно, като съдът възприема изцяло заключението на СОцЕ като компетентно дадено. Предвид това, съдът счита, че определеното обезщетение следва да бъде изменено към размера, посочен от ВЛ в заключението му, а именно 341,55 лева.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че кредитира изцяло заключението на ВЛ като компетентно дадено (същото е изготвено на база пазарна стойност по сравнителния метод като е определена пазарна цена на учредения сервитут съгласно изискването на чл.210 от ЗУТ)  макар и същото да е оспорено от жалбоподателките без обаче да е направено искане за назначаване на тройна СОцЕ например.

В този ред на мисли, следва да се посочи, че не са налице и основания за отмяна хода по същество на спора предвид подадена на 08.07.2019 г. молба от страна на процесуалния представител на жалбоподателките. Съдът се е произнесъл в последното проведено по делото заседание по всички доказателствени искания, направени от жалбоподателките в молбата им от 12.06.2019 г. като неуважаването на същите не формира основания за отмяна на дадения ход по същество на спора.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че оспореното решение е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.210 от ЗУТ, съответно не са налице основания за обявяването на това решение за нищожно като постановено от некомпетентен орган. Решението е подписано от четирима членове от общо шестте, посочени в Заповед № 307/22.03.2018 г. на Кмета на Община Родопи за назначаването на комисията по чл.210 от ЗУТ, които могат да формират надлежно мнозинство, съответно същите са длъжностни лица – специалисти от съответната област и юрисконсулт. Некоректно в тази връзка е позоваването от страна на процесуалния представител на жалбоподателките на нормите на чл.94 и чл.95 от АПК, които не намират приложение в случая – видно от систематичното място на същите в кодекса те се намират в глава шеста на същия – оспорване на административните актове по административен ред.

По разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателките се следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски по списък на л.292 по делото.

 

Така мотивиран, Съдът

Р   Е   Ш  И:

ИЗМЕНЯ  решение от 18.05.2018 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, конституирана със заповед № 307 от 22.03.2018 г. на Кмета на община Родопи, област Пловдив, обективирано в Протокол от 18.05.2018 г., за определяне на парично обезщетение, дължимо на Дияна Д.П. и П.И. ***, в качеството им на собственици на ПИ № ***по плана на с.Крумово, община Родопи, част от който, в размер на 0,297 дка, се засяга от сервитутното право, обхващащо ограничаване в ползването на имота им, засегнат от обект „Нова ВЛ 400 КV „п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“, като УВЕЛИЧАВА размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение от 219 лева  на  341,55 лева.

ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Дияна Д.П. и П.И. *** сторените по делото разноски в размер на 770 лева.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.                                       Административен съдия: