Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 08.12.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети
състав
На седемнадесети
ноември година
2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Янка
Ганчева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка И.
АД № 73 по описа за
2020 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с ЗКПО и ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на „Авита“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
„Христо Ботев“ № 31, представлявано от В. В. и М. В. против Ревизионен акт №
Р-03002519004635-091-001/ 06.01.2020 г., който е потвърден с Решение № 35/
27.03.2020 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главница от
51, 74 лв. и лихва от 4, 02 лв. и задължения по ЗДДС в общ размер на 27 220, 63 лв. главница и 2007, 64 лв. за лихви, както следва:
за ДП м.02.2018 г. лихва от 2, 90 лв.; за ДП м. 03.2018 г. лихва от 34, 82 лв.;
за ДП м.04.2018 г. главница от 129, 14 лв. и лихва от 45, 79 лв.; за ДП
м.05.2018 г. лихва от 23, 68 лв.; за ДП м.07.2018 г. главница от 81, 02 лв. и
лихва от 11, 48 лв.; за ДП м.12.2018 г. главница от 274, 63 лв. и лихва от 27,
24 лв.; за ДП м.01.2019 г. лихва от 3, 56 лв.; за ДП м.02.2019 г. лихва от 33,
07 лв.; за ДП м.04.2019 г. главница от 23 177, 05 лв. и лихва от 1615, 87 лв. и
за ДП м. 06.2019 г. 3558,79 лв. главница и лихва от 209, 23 лв.
Жалбоподателят оспорва изцяло
ревизионния акт (РА), с който са му определени задължения за корпоративен данък
(КД) и молбата е да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. РА е издаден и
противоречие с принципа за законност, прокламиран в чл. 2 от ДОПК, съгласно
който органите по приходите действат в рамките на правомощията си, установени
от закона и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Ако органите
по приходите бяха приложили правомощията си в рамките на закона, то резултатът
едва ли би бил такъв. На второ място е нарушен принципът на обективност,
прокламиран в чл. 3 от ДОПК. Органите по приходите са длъжни да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. РА е издаден
при формални мотиви в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Адм. орган е
преразказал РД. За да бъде мотивиран РА е достатъчно от адм. орган да бъде
направен непротиворечив извод, че данъчно задълженото лице дължи този данък. Не
е достатъчно компетентния орган да изреди, какво е констатирано по време на
ревизията и с едно бланкетно изречение да потвърди РД. РД не замества мотивите
в РА, това е така, тъй като РД е част от РА. Липсват самостоятелни мотиви на
издателя на РА, от които да се изведат фактически и правни изводи за наличието
и липсата на предпоставките за извършване на ревизия по особените правила на
ДОПК. Липсват предпоставките по закон, което е достатъчно за да се иска отмяна
на РА. С РД е установено, че дружеството е бракувало стоки, закупени преди 2012
г., съобразно определен фирмен стандарт за брак, определен със заповед на
управителя. Органът по приходите не признава този фирмен стандарт, без да
излага мотиви в тази част, като се прикрива с общи фрази и цитати от закона.
Според действащото право при липса на нормативен акт или отраслова нормала е
възможно да бъде определен фирмен стандарт, който да определи стоките, които
следва да бъдат бракувани и начина на тяхното бракуване. Няма изискване във
фирмения стандарт да се извършва подробен анализ и той да е в писмен вид.
Органът по приходите в тази връзка приема, без всякакво нормативно основание,
че бракът на стоки не е 5%, както е по фирмен стандарт, а е 0, 25 %, като
доводът е, че клиентите имат досег със стоките. Същевременно не се признава, че
стоки, закупени преди повече от 5 години е нормално да се с променени
физико-химични свойства и да са опасни за употреба. Дружеството продава
електроуреди с повишена опасност като бойлери, електрически печки и досегът на
клиенти с тях не би могъл да ги повреди, но излагането им на атмосферни
условия, води до промяна на свойствата им, което ги прави опасни и нуждата от
бракуване е належаща.
Неправилно и в пълно противоречие
със закона органът по приходите не приема вложените материали в ремонта на
собствената сграда на дружеството, тъй като същите са на по-ниска стойност и
дружеството е посочило по-висока амортизационна стойност на сградата. Липсват
доказателства ревизиращият екип да има познания в областта на строителството,
поради това следваше да бъде назначена експертиза. В противоречие със закона са
изводите на органа по приходите и за констатациите по ЗДДС. В дружеството е
установена фундаментална грешка за минали периоди, която се коригира по
предвидения в НСС-8 „Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки
и промени с счетоводната политика.“ В тази насока са представени доказателства
и са приложени стокови разписки за закупените стоки. Липсва, каквото и да е
обяснение на изводите по повод обстоятелството, че дружеството е декларирало,
че стоките описани в стоковите разписки са с покупни стойности с ДДС. Липсват
мотиви и затова, че за стоковите разписки е използван програмен продукт, който
се използва за фактуриране. Липсват мотиви и затова, че дружеството не е
представило доказателства за цените в стоковите разписки. Неправилно и в
противоречие със ЗСч, ДОПК и НСС-8 органът по приходите сравнява стоковите
разписки от 2017 г. със салда от 2018 г. за да стигне до извода, че „Цените в
стоковите разписки са с ДДС.“ Ревизията обхваща на първо място определен
времеви обхват, посочен в ЗВР и на следващо място органът по приходите приема,
че в дружеството е установена счетоводна грешка, която води до недостоверност
на счетоводните данни за съответната година. При това е необяснимо, как от две
неверни факта, органът по приходите е достигнал до верен извод. Жалбоподателят
счита обжалваните адм. актове за нищожни, поради липсата на мотиви. Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК адм. акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е.
да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил адм. орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован се представлява от а.. И., който подържа
жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на издадения РА поради
недължимост на корпоративен данък. Пледира за присъждането на разноски по
представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В
дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище за отмяна
на оспорения РА.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си
представител, А.П. – главен юрисконсулт, в писмена молба по делото изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на юрк. възнаграждение в размер на 1 301, 76 лв. и прави
възражение за прекомерност на а.. възнаграждение на жалбоподателя. Представя
подробни писмени бележки с изразено становище за потвърждаване на оспорения РА.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя е
възложена със ЗВР № Р-030025119004635-020-001/18.07.2019г., (стр. 4 от адм. преписка
– том 1) в която е определено тя да се
извърши за задължения за корпоративен данък за периода на 01.01.2018 - 31.12.2018
г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2019
г. Заповедта е издадена от Д. Б. Кр. на длъжност началник сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна.
Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №030025119004635-020-002/23.10.2019г.,
(стр. 2 от адм. преписка – том 1) в
която е определено тя да се извърши за задължения за корпоративен данък за
периода на 01.01.2018 -31.12.2018 г. и за данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г. Заповедта е издадена от Д. Б. Кр. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията – 22.11.2019 г.,
ревизиращите органи и ръководителят на ревизията.
На 06.12.2019 г. екипът от ревизори,
Г. В. К. и Св. Ст. Б. са съставили Ревизионен доклад № 030025119004635-092-001/06.12.2019г.(стр.
993 от адм. преписка – том 5)
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № 030025119004635-091-001/06.01.2020 г . от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА на дружеството – жалбоподател
„Авита“ ООД са установени задължения за корпоративен данък, лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 06.01.2020 г., както следва: за 2018 г. – 51,
74 лв. за главница и 4, 02 лихви, както и задължения за ДДС: ДП м.02.2018 лихва от 2, 90 лв., ДП м. 03.2018
г. лихва от 34, 82 лв., ДП м. 04.2018 г. главница от 129, 14 лв. и лихва от 45,
79 лв., ДП м. 05.2018 г. лихва от 23, 68 лв., ДП м. 07.2018 г. главница от 81, 02 лв. и лихва от 11, 48 лв.,
ДП м. 12.2018 г. главница от 274, 63 лв. и лихва от 27, 24 лв., ДП м.01.2019 г.
лихва от 3, 56 лв., ДП м. 02.2019 г. лихва от 33, 07 лв., ДП м. 04.2019 г.
главница от 23, 177, 05 лв. и лихва от 1615, 87 лв., ДП м. 06.2019 г. главница
от 3558, 79 лв. и лихва от 209, 23 лв. или в общ размер на задължения от
29 284, 03 лв. в това число и лихвите (2007, 64 лв.) и главница от
27 220, 63 лв.
Така установените задължения са
направени въз основа увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат,
извършени на различни основания, изложени в отделни точки в РА, като всички от
тях са оспорени в настоящото производство.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред на 24.01.2020 г. В жалбата по административен ред са
оспорени същите основания, посочени в РА, както и в жалбата до съда.
Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 35 от 27.03.2020 г. от
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Варна. По-горестоящият орган по
приходите е приел жалбата за частично основателна в частта за ДДС за ДП м. юни
2019 г. и е потвърдил ревизионния акт изцяло в останалата част.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 30.03.2020 г., а жалбата
срещу РА е постъпила при ответника на 06.04.2020 г.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят извършва търговия на дребно на битови електроуреди и търговия на
дребно с промишлени стоки.
От правна страна:
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законоустановения срок, разгледана по същество е
частично основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис като това не беше оспорено от
жалбоподателя.
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 24.07.2019
г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад
е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е
връчен на дружеството-жалбоподател на 09.12.2019 г.
Ревизираното лице не се е
възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи
възражение.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на
ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол
за законосъобразност на акта.
По съществото на спора:
Спорът между страните е по
приложението на материалния закон.
От заключенията на двете вещи лица
по допуснатите по делото две ССЕ се установява, че дружеството е осчетоводявало
стоките с начислен ДДС, с което счетоводството на дружеството не е отразявало
действителните размери на стоковите запаси. Воденото счетоводство не е давало
възможност за установяване на действителната основа за данъчно облагане. На
22.04.2019 г. в дружеството-жалбоподател е направена инвентаризация, при която
е установена разлика между фактическата и стоковата наличност с липса от
26 107, 16 лв. На установената липса дружеството доброволно е начислило
ДДС в ДП м. април 2019 г. от 5 221, 43 лв. Първото ВЛ даде заключение, че
счетоводството на жалбоподателя до м. март 2018 г. е било правилно заведено и
начина на завеждане на стоките е давал възможност за последващ контрол. До м.
март 2018 г. има изходящи документи, които не са били осчетоводявани правилно.
Материалите, които са влагани в ремонти, извършвани за „Тракия Глас“АД не са
изписани. Това е довело до увеличение на наличните стоки. През м. март 2018 г.
дружеството е коригирало това, съобразно с НСС-8, „Нетни печалби или загуби за
периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“.След м.март
2018 г. счетоводството по отношение на входящите и изходящи документи са
осчетоводявани по реда на тяхното постъпване. Начинът на завеждане на
счетоводството след м.март 2018 г. дава възможност за последващ контрол.
По делото са назначени комплексна СТЕ
(КСТЕ) и две ССЕ. Назначените по делото две вещи лица икономисти, независимо
едно от друго са достигнали до извода, че търговската надценка по години за
2015 г., 2016 г. и 2017 г. по данни от приложените по делото оборотни
ведомости е правилно определена като
проценти (и за трите години), но е неправилно определена като размер за 2017 г.
от ревизиращите органи. Второто вещо лице дава заключение, че първото вещо лице
и ревизиращите органи са допуснали техническа грешка при практическото
изчисляване на действителния размер на стойността на изписаните стоки, вложени
в извършените услуги. Второто вещо лице по делото сочи, че нелогично е
посочените продажни цени да се умножат по получения осреднен процент търговска
надценка, тъй като последната е надбавка и се изчислява като доставната цена (
а не продажната цена) се умножи с посочения процент. Ако е необходимо от
продажната цена да бъде изчислен размерът на търговска надценка и/ или
отчетената стойност на изписаните стоки, трябва посочената продажна цена да се
раздели на сумарния процент, определен за доставна цена (отчетна стойност) от
100% и полученият процент на търговската надценка и да се умножи с процента на
търговската надценка и/ или процент доставна цена (отчетна стойност) от 100 %.
Втората СИЕ дава търговската надценка по години, както следва: за 2015 г. –
7 107, 73 лв., за 2016 г. - 11 368, 31 лв. и за 2017 г. – 7 403,
01 лв. или всичко: 25 879, 05 лв. Размерът на отчетната стойност на
изписаните стоки (без ДДС), вложени в извършените услуги: за 2015 г. –
28 431, 27 лв. за 2016 г. - 64 420, 67 лв. и за 2017 г. – 60 957, 17 лв. или всичко
153 809, 11 лв. С изчислената надценка в размер на 25 879, 05 лв.,
която е определена като неправомерно изписана отчетна стойност на стоките,
вложени в извършваните услуги за данъчен период м. април 2019 г. се увеличава
липсата от извършената инвентаризация и върху нея следва да се начисли ДДС в
размер на 5 175, 81 лв. Новият размер на ДДС за данъчен период м. април
2019 г. е с 809, 13 лв. по-малко от изчисления в РА. Поради това и размерът
на начислените лихви (от 15.05.2019 г. до 06.01.2020 г.) следва да бъде намален
с 55, 52 лв. СИЕ дава заключение, че размерът на задълженията по РА от
27 220, 63 лв. следва да бъдат намалени с 809, 13 лв. до размера от 26 411,
50 лв., като лихвите от 2007, 64 лв. следва да бъдат намалени с 55, 52 лв. до размера
от 1952, 12 лв. Корпоративният данък от 51, 74 лв. главница и лихви от 4, 02 лв. в РА остава непроменен и
от СИЕ.
Експертизата установи размера на КД
и ДДС по данни от РА, след като преизчисли наново надценката на стоките за
2015, 2016 и 2017 г. и взе предвид посочената сума от КСТЕ в размер от
34 619, 98 лв. за невложени материали от дружеството. Изчисления нов размер на ДДС да ДП м.
април 2019 г. относно стойността на невложени материали е с 4 079, 27 лв.
в по-малко от този в РА. В тази връзка размерът на начислените лихви за
задължения за ДП м. април 2019 г. следва също да бъде намален с 279, 98 лв.
Размерът на задълженията по РА, коригирани с тези по т. 1 от СИЕ и намалени в
тази точка със сумата от задълженията, определени за стойността на невложените
в ремонта на сградата на жалбоподателя строителни материали в размер на
34 619, 98 лв. от изготвената комплексна КСТЕ са за ДДС в размер на
26 411, 50 лв. намалени от задълженията по КСТЕ от 4 079, 27 лв. с
нов размер от 22 332, 23 лв. Лихви от 1952, 12 лв. съставляващи
задължението, определено от РА и намалено със задължението от определената СИЕ
по т. 1 намалено от сумата от задължението, определена от КСТЕ - 279, 98 лв. и с нов размер за лихвите от
1 672, 14 лв.
По отношение на КД ревизиращите са
приели, че стойността на вложените материали в строежа на сградата на
жалбоподателя е в размер на 55 016, 35 лв. и със същата сума е увеличен
размерът на извършената инвентаризация и върху нея също е начислен ДДС, както и
лихви за просрочие. Размерът на разликата на изписаните материали, без
основание изписани в ремонта на сградата, установен от КСТЕ е по-малък с 20 396, 37 лв. С
тази разлика, изчислена от ревизиращите органи нова аморнизационна стойност, с
която е увеличена стойността на сградата следва да се промени от 63 011,
76 лв. на 83 408, 13 лв. и следващите се счетоводни разходи за амортизация
следва да бъдат увеличени от 1 470,
27 лв. на 1 946, 19 лв. или с повече от 475, 92 лв. Новият размер на разходи
за амортизация променя размера на увеличението на облагаемата печалба по реда
на чл. 77 от ЗКПО от 1 807, 51 лв. на
1 331, 59 лв. и променят данъчната печалба от 517, 41 лв. на 41, 49
лв. Върху тази нова данъчна печалба при непроменени други показатели при
данъчното преобразуване, дължимият КД за 2018 г. би се намалил от 51, 74 лв. на
4, 15 лв. с разлика от 47, 59 лв. и лихви за просрочие от 4, 02 на 0, 32 лв. с
разлика от 3, 70 лв. Ревизиращите органи са приели, че стойността на
невложените материали е в размер на 55 016, 35 лв., като върху същата сума
е начислен ДДС, както и лихви за просрочие. Извършената КСТЕ определя
стойността на невложените в ремонта на сградата на жалбоподателя строителни
материали в размер 34619, 98 лв. или в
размер по-малък с 20 396, 37 лв. Изчисленият нов размер на ДДС за ДП м.
април 2019 г. относно стойността на невложените материали е с 4 079, 27
лв. в по-малко от изчисления в РА. Поради това размерът на начислените лихви за
задължения за ДДС за ДП м. април също следва да бъде намален с 279, 98 лв.
Установената липса в размер на
34 619, 98 лв. за невложени материали
от дружеството-жалбоподател и сумата от 20 449, 85 лв. формирана от
предположението, че материалите по позиции 4, 7, 18, 19, 20, 21, 26, и 27
липсват възлиза на 55 069, 83 лв. Ревизиращите органи са приели, че
стойността на невложените материали е в размер на 55 016, 35 лв. и със
същата сума е увеличен размера на липсата на извършената инвентаризация и върху
нея също е начислен ДДС и лихви за просрочие. Размерът на разликата на
изписаните материали без основание, изписани в ремонта на сградата е
по-малък с 53, 48 лв. от установения от
СТЕ. С тази разлика, изчислена от ревизиращите органи новата амортизационна
стойност, с която е увеличена стойността на сградата, следва да се промени от
63, 0 11, 76 лв. на 62 958, 28 лв. и следващите се счетоводни разходи за
амортизация следва да бъдат намалени от 1 470, 27 лв. на 1 469, 03
лв. или в по-малко с 1, 24 лв.Този нов размер на разходи за амортизация биха
променили размера на увеличението на облагаемата печалба по реда на чл. 77 от ЗКПО от 1 807, 51 лв. на 1808, 75 лв. и биха променили данъчната печалба
от 517, 41 лв. на 518, 65 лв. Върху тази нова данъчна печалба при други
непроменени показатели на данъчното преобразуване, дължимият КД за 2018 г. би
се увеличил от 51, 74 лв. на 51, 86 лв. с разлика в повече с 0, 12 лв. и
респективно с лихви за просрочие от 4,
02 лв. на 4, 03 лв. с разлика от 0, 01 лв.
Извършената КСТЕ определя стойността
на невложените в ремонта на сградата на жалбоподателя строителни материали в
размер на 34 619, 98 лв., а сумата формирана от предположението, че
материалите по позиции 4, 7, 18, 19, 20, 21, 26 и 27 липсват или общата сума от
невложените материали възлиза на 55 069, 83 лв. посочена обща сума е в
размер по-голям с 53, 48 лв. от установения такъв от КСТЕ. Изчисленият нов
размер на ДДС за ДП м. април 2019 г. относно стойността на невложените
материали е с 10, 70 лв. по-голям от изчисления в РА. В тази връзка и
изчислените лихви за задължения за ДДС за ДП м. април 2019 г., изчислени от
15.05.2019 г. до 06.01.2020 г. следва също да бъде увеличен с 0, 73 лв.
Втората СИЕ установи размера на КД и
ДДС по данни от РА, след като преизчисли наново надценката на стоките за 2015,
2016 и 2017 г. и взе предвид посочената сума от КСТЕ в размер на 34 619,
98 лв. за невложени материали от
жалбоподателя, както и сумата от 20 449, 85 лв., формирана от предположението,
че материалите по позиции 4, 7, 18, 19, 20, 21, 26 и 27 липсват или общата сума
на невложените материали възлиза на 55 069, 83 лв. Коригираният размер
на задължението по РА по видовете задължения е за ДДС 26 422, 20 лв. с
лихва от 1952, 85 лв., КД от 51, 86 лв. с лихва от 4, 03 лв. при общ размер на
задълженията от 28 430, 94 лв.
При това положение съдът счита, че
видно от Решение № 35/ 27.03.2020 г. (обжалвана част) определеният КД е в
размер на 51, 74 лв. с лихва от 4, 02 лв. и ДДС от 27 164, 87 лв., с
лихва от 2003, 62 лв. при задължения по РА – КД от 51, 74 лв. с лихва от 4, 02 лв. и ДДС
от 27 168, 89 лв. с лихва от 2003, 62 лв. Или според изготвената втора
ССЕ положението на жалбоподателя следва да бъде влошено в смисъл, че
задълженията по КД са увеличени. Предвид на разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът счита, че посочените данъчни задължения за дружеството-жалбоподател за
КД в РА се явява по-благоприятна за жалбоподателя. В тази част жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на ДДС задълженията на
дружеството следва да бъдат редуцирани на 26 422, 20 лв. за главница и
лихва от 1952, 85 лв. В тази връзка РА в частта му, с която са определени главница
от 27 168, 89 лв. и лихви в размер на 2003, 62 лв. следва да се измени на главница
от 26 422, 20 лв. и лихва от 1952, 85 лв., като в останалата част жалбата
следва да бъде отхвърлена. В тази част РА следва да бъде изменен.
Разноски: Жалбоподателят претендира
разноски за държавна такса- 50 лв., за възнаграждения за вещи лица – 1100 лв. и 1 800 лева - адвокатско
възнаграждение или общо в размер на 2 950 лв. След възражението за
прекомерност на а.. възнаграждение -1 406 85 лв.
Ответникът претендира направените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и 1 301,76
лева за юрк. възнаграждение, или общо в размер на 1 451, 76 лв. Прави
възражение за прекомерност на а.. възнаграждение на жалбоподателя.
При изложеното съдът приема, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски от 74, 15 лв., определени съобразно с
уважената част от жалбата, а на адм. орган следващите се разноски са в размер
на 1 409, 26 лв. за депозит за ВЛ и юрк. възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-03002519004635-091-001/06.01.2020 г., който е потвърден
с Решение № 35/ 27.03.2020 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер
на главница от 51, 74 лв. и лихва от 4, 02 лв. и задължения по ЗДДС в
общ размер на 27 168, 89 лв. главница и 2003, 62 лв. за лихви, като по
определената главница по ЗДДС от 27 168,
89 лв. намалява на 26 422, 20 лв., а лихвите на 1952, 85 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част
(по отношение на задълженията за КД).
ОСЪЖДА „Авита“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“
№ 31, представлявано от В. В. и М. В., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП
сумата от 1 409, 26лв. лева - разноски по делото за възнаграждение за вещо
лице и за юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Авита“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“
№ 31, представлявано от В. В. и М. В. направените разноски съобразно уважената
част от жалбата в размер на 74, 15 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: