РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Петрич, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Х. Б., ЕГН ********** от гр. София, кв. „Д., ул. „С.“ №
*против Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000567 от 11.10.2024 г. издаден от
ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР- Благоевград, РУ- Петрич, с което на основание чл.179, ал.2
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
В жалбата, се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, сочи се, че неправилно е отразена
фактическата обстановка, както и че действителната такава не е изяснена. Релевира се
довод, че АНО изцяло е основал фактическите си и правни изводи на твърденията на
актосъставителя и не е извършил разследване на спорните факти, съгласно изискванията на
чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Според въззивника, като не е отразил правилно съставомерните
обстоятелства актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничило правото на защитата на жалбоподателя, тъй като не била взета предвид
и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Счита, че написаното в издадения АУАН и в атакуваното
Наказателно постановление не съответстват с реалната фактическа обстановка, като
обстоятелствата които са описани са напълно скромни без даване на никаква яснота за какво
е ангажирана наказателната отговорност на въззивника. Липсват основания да се приеме, че
„водача, не съобразява поведението си с пътен знак Б2 отнемайки предимство“, а още по-
малко липсват доказателства за признака „създава опасност на движението“. Последният
адресира до съда искане НП да бъде отменено като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат А. И.. Иска се
от съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представяла и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.09.2024 г. св. А. /курсант в Академията на МВР и стажант в РУ – Петрич/ била в
района на ГКПП Кулата заедно със свой колега-стажант, където им било проведено обучение
от свидетелите И. и Д. във връзка с контрола движението по пътищата. След приключване
на обучението, около 11.20 часа на 25.09.2024 г. полицейските служители и стажантите се
отправили от района на ГКПП Кулата към град Петрич по АМ „Стурма“, като св.И. и Д. се
придвижвали с патрулния автомобил, а пред патрулния автомобил се придвижвали
стажантите с л.а. марка и модел „П. 207“ с рег. № **** /собственост на С.С.А./, управляван
от свид. А..
В началото на участъка от уширението на път І-1 Благоевград – Сандански – Кулата от края
на АМ „Струма“ лот 4 до ГКПП Кулата (съгласно приобщеното по делото копие на проект за
организация на движението – л.43 от делото) в дясно по посока на движението ГКПП
Кулата – София и с вход и изход от главния път се намира бензиностанция „Шел“.
Въззивникът Б., придружаван от приятеля си св.М., управлявал лек автомобил марка и
модел „Ауди Етрон 55“ с рег. № ****, собственост на „Южен кръст 2001“ ЕООД, като при
излизане от бензиностанция „Шел“, посочена по-горе не се съобразил с поставения пътен
знак Б-2, който е бил поставен на изхода на бензиностанцията към главния път, като при
излизане от обекта отнел предимството на движещия лек автомобил, управляван от свид.А.,
в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети – навлизащият в пътя с предимство
автомобил, управляван от жалбоподателя е препречил пътя на преминаващият с предимство
л.а. П., което довело до удар на П.-то в лявата предна част на л.а.Ауди, преобръщане на П.-то
странично и плъзгането му по асфалта и разделящата двете пътни платна мантинела.
Цялата обстановка е възприета непосредствено от свид.И. и свид.Д., които се движели по
пътя зад автомобила, управляван от А.. Полицейските служители спрели на място да
окажат помощ, блокирали движението, докато се изясни ситуацията. Водачите и на двата
автомобила се тествани за употреба на алкохол на място, като пробите им били отрицателни.
На място е съставен протокол за ПТП, подписан от участниците в същото. Пак на място на
въззиваемия Б. бил съставен и АУАН серия GA №1194433/25.09.2024 г., подписан от
въззиваемия без възражения, който получил и препис от АУАН срещу подпис, обективиран в
2
инкорпорираната към АУАН нарочна разписка удостоверяваща връчването. В
преждецитирания АУАН, съставен от свид.И. извършеното от жалбоподателят било
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, а именно: „Не
съобразява поведението си с Пътен Знак Б2 отнемайки предимство, създава опасност за
движението.“
Срещу АУАН не е постъпило възражение и въз основа на същия е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП. Последното е връчено на жалбоподателя на 21.01.2025 г., както в
законоустановения срок, а именно на 03.02.2025 г. жалбата е постъпила директно в
деловодството на съда. Същата е изпратена за окомплектоване на АНО и на 11.02.2025 г. е
постъпила в съда, окомплектована с административно-наказателната преписка.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA №
1194433/25.09.2024 г., НП № 24-0314-000567/11.10.2024 Г., Картон на НП № 24-0314-
000567/11.10.2024 г., Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, както и копие на протокол за ПТП рег. № 1586538,
Проект за организация на движението по път I-1 „Благоевград- Сандански- Кулата“ в
участъка от края на АМ Струма до Кулата.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. К. И.,
свидетелят по акта И. Г. Д., В. Г. М., М. М. А., изслушани са обясненията на жалбоподателя
П. Х. Б..
От разпита на св. И. и св. Д. се установява следното: св. И. “ … Пред нас се движеше
автомобил „П.“, доколкото си спомням марката, като буквално пред нас, автомобилът
който излизаше от бензиностанция ‚Шел“, мисля беше марка „Ауди“, излезе без да спре и
се блъсна в движещия си автомобил по автомагистралата. … Блокирахме движението,
спряхме го, докато се изясни ситуацията…. Обясни им се, че ще се състави АУАН и
протокол за ПТП… И АУАН беше подписан от водача на „Аудито“ без възражения и той
лично получи акта…. При съставяне на акта, изслушахме г-н Б.. Не си спомням какво каза
точно, но ние видяхме добре, че автомобила му не спря да изчака преминаващия по
автомагистралата автомобил. Там на изхода от бензиностанцията има знак Б2- стоп…
въпреки че има нещо като ускорителна лента… Аз съм очевидец“; св. Д.: „…. Ние
установихме, че там откъдето излизаше „Аудито“ има знак „Стоп“…. Нашият
автомобил беше зад П.то, не знам колко близо, но между нас и „П.то“ нямаше друга
кола….. П.то след удара беше обърнато наляво, подскочи, завъртя се и падна, вратата на
водача беше на асфалта…. Не мога да кажа дали водачката на П.то направи опит да
отнеме скоростта и дали натисна спирачки.“ Съдът кредитира изложените показания, като
непротиворечиви, последователни и подкрепящи се от данни по делото. Счита, че в тях няма
съмнение същите да са необективни, поради причината, че са изложени от длъжностни лица
3
- полицейски служители, които са очевидци на случилото се и които съдът не установи да са
заинтересовани от изхода на спора.
Св. А.- пострадалата при случилото ПТП, посочва че: „... Тръгнахме в посока Петрич, по
магистралата, като на Шел бензиностанцията, видяхме кола, но вече беше късно и бях
близо до колата и се блъснах в нея. Колата- джип ни засече пътя. Там е едно платно в
началото на магистралата и няма как да избегна удара…… Има видимост от
магистралата към бензиностанцията. Аз си мислех, че водача ще спре. Аз набих
спирачки…. Ограничението е 40-50 км./ч….. патрулния автомобил на колегите беше
буквално зад нашата кола и те лично възприеха случилото се ПТП….. Нито Б., нито
неговия спътник възразиха по констатациите на акта.“ Съдът кредитира напълно
изложените показания на свидетелката, тъй като са напълно във връзка с изложеното в
АУАН и НП, както и че същите не противоречат, а напротив, допълват свидетелските
показания дадени от полицейските служители И. и Д. и от установеното с писмените
доказателства по делото..
Тук е мястото да бъде заявено, че съдът, въпреки изложените доводи в тази насока не
намери причина да дискредитира показанията на полицейските служители и св.А. в
светлината на факта на познанството между същите. По делото безспорно се установи, че
такова познанство е налице и то във връзка с осъществяване на обучението на А. като
курсант в Академията на МВР. Това обстоятелство само по себе си обаче, не може да
обоснове заинтересованост и тенденциозност на събраните гласни доказателства, още
повече, че същите са изцяло в синхрон с останалия доказателствен материал, събран в хода
на производството, включително и от писмените доказателства, носещи подписа на
жалбоподателя – протокола за ПТП и АУАН, подписан без възражения.
Разпитаният свидетел, В. Г. М., които се возил в процесната дата на л.а. „Ауди“ заедно с
приятеля си- жалбоподател П. Б., излага следното: … през м. септември на бензиностанция
„Шел“ при излизане на автомобила, шофиран от г-н Б., беше ударен от кола „П. 207“ …
първото написано в АУАН, че не е спрял г-н Б. на стопа, не отговаря на истината….
Помолих представителите на органите на реда, тъй като има видеонаблюдение, да
изземат магнитния носител, за да подкрепят това свое твърдение… Второто, което е
записано, че „П. 207“ се е движило с изискуемата от закона скорост 40 км./ч., а караше по-
бързо, с около 100 км./ч…… В следствие на този удар, полетя „П. 207“ във въздуха,
преобърна се по таван и падна върху мантинелата по таван….. Аз като излизахме от
бензиностанцията инстиктивно, защото съм шофьор, погледнах на ляво, не видях тази
кола в близост, което да изисква да й се направи път. … Г-н Б. потегли, след което се оказа,
че тази кола се движи толкова бързо. Там няма лента за ускоряване. Спирачен път на
„П.то“ няма… и че скоростта на „П.то“ е превишена…. Г-н Б. спря на стопа…. П.то
според мен дойде изневиделица, беше твърде далеч и беше съвсем нормално да се направи
маневра на пътя…..“ Горепосочените показания на св. М. съдът съобрази и кредитира в
частта, която съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал и
игнорира същите досежно твърдението, че въззивникът е извършил необходимото, за да
спази предписанието на знака Б2, като спре и осигури предимство на преминаващото ППС
4
по главния път, констатирайки противоречие в тази част с останалите доказателства и
съобразявайки близките отношения на същия с въззивника, което поставя под съмнение
обективността на изложените възприятия. Съдът не кредитира тези показания и с оглед
обстоятелството, че същите страдат от вътрешно противоречие – свидетелят заявява, че
лично е възприел липса на автомобил в близост, на който следва да се направи път. Заявява и
че автомобилът, управляван от А. се е появил изневиделица на пътя и след това заявява, че е
възприел този автомобил, който бил твърде далеч и е било нормално Б. да направи маневра
за навлизане на пътя с предимство. Показанията на свидетеля в тази му част са в
противоречие с установената обстановка в пътния участник като организация на движение
по представения по делото проект, както и от заявеното от останалите свидетели, от което се
установява, че изходът от крайпътният търговски обект, от който е навлязъл автомобила на
жалбоподателя на главния път се намира на прав участък от пътя с дължина повече от
километър, без намалена или ограничена видимост, в светлата част на денонощието – т.е. не
е имало пречки приближаващият се по пътя с предимство автомобил да бъде възприет от
жалбоподателя. Не на последно място, при разпита от съдебния състав този свидетел се
опита да прави анализ на вписаното в АУАН и да излага предположения и правни съждения,
а не възприети от него факти и обстоятелства, относими по казуса. Ето защо в тази им част,
съдът игнорира тези показания.
В обясненията си жалбоподателят Б. оспорва механизма на ПТП, като заявява, че не
управлявания от него автомобил е причинил удара, а напротив – ударът бил причинен от
П.то, което според жалбоподателят се е движело с превишена скорост. „… в двата
документа се твърди че Аудито е ударило П.то. Това категорично не отговаря на
истината. П.то удари Аудито…. и в резултат на тази висока скорост и на този удар,
удара го отхвърли в ляво и отхвърча на 25-30 м….“ Съдът, кредитира обясненията на
жалбоподателя доколкото осветляват механизма на настъпилото ПТП. Отчитайки двояката
функция на тези обяснения обаче, настоящият съдебен състав е на мнение, че същите следва
да се възприемат преди всичко като израз на правото му на защита в процеса, тъй като по
съществото си същите представляват правозащитно възражение и не опровергават
установената по безспорен начин от другите доказателства, събрани по делото факти и
обстоятелства.
Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите (изключая това
дали Б. е спрял на знак Б-2 и досежно скоростта на движение на л.а. П.), а всички гласни
доказателствени източници са непротиворечиви в преимуществената си част и дават пълна
картина за процесните събития. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда
свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа
на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават,
5
но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:
- показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които при разпита си в съдебно
заседание изрично потвърдиха изложеното в АУАН и в качеството си на очевидци на
настъпилото ПТП;
-показанията на свидетеля А. – участник в ПТП-то и на свид.М. в кредитиираната им част;
-писмени доказателства, приложени по преписката, сред които констативен протокол за
ПТП и копие от проект за организация на движението по път I-1 „Благоевград- Сандански-
Кулата“ в участъка от края на АМ Струма до Кулата.
Посочените доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи и
подкрепящи се, поради което изцяло се възприемат от съда като обективни и достоверни.
От особено значение в тази насока са:
-показанията на двамата полицейски служители, които потвърдиха, че механизма на ПТП е
установен като са взети становищата на всички участващи водачи, включително и на
жалбоподателя, който на място не е възразил срещу констатациите на органите на реда
(както и в последствие не се е възползвал от правото му да направи и допълнителни
възражения в законоустановения срок) и не е предложил друга версия за случилото се. В
тази връзка заявеното от свид.М. за сторени от него в лично качество възражения и
доказателствени искания не се потвърди от останалия събран доказателствен материал по
делото, а и дори и да са действително сторени такива, същите са неотносими към казуса
именно поради обстоятелството, че М. е действал в лично качество (свидетел-очевидец) и
като такъв действията му биха били процесуално недопустими.
-приложените по делото протоколи за ПТП и АУАН, които са подписани без възражения
от жалбоподателя;
-показанията за механизма на ПТП на всички свидетели се базират на собствените им
възприятия, поради което притежават висока степен на доказателствена достоверност.
Жалбоподателя не успя да ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на
презумптивната доказателствена сила на АУАН досежно механизма на извършване на
нарушението, освен стореното искане на етап съдебно производство да се изискат записи от
видеозаснемането на бензиностанция „Шел“ в обхвата, насочен към изхода на
бензиностанцията към автомагистралата – към мястото на ПТП-то. Последното обаче е
направено несвоевременно и не доведе до оборване на доказателствената сила на АУАН.
Съдът, с оглед диренето на обективната истина положи максимални усилия да събере
налични такива записи на състоялото се ПТП както от крайпътния търговски обект, така и
от видеорегистратора на патрулния полицейски автомобил, каквито обаче с оглед изминалия
дълъг период от време не се установиха съхранени и налични.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и
справедливост на наложеното административно наказание, съобрази от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна.
6
Атакуваното наказателно постановление № 24-0314-000567/11.10.2024 г. на ВПД Началник
РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, е издадено от компетентен орган съгласно
разпоредбата на чл.189, ла.12 от ЗДвП и приобщеното по делото копие от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в
рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл.3 ЗАНН. Вмененото деяние на
въззивника е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че нарушението на чл. 6, ал. 1 ЗДвП е достатъчно ясно и точно описано, като
е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице, както и
относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на ПТП, поради
което съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя в
тази насока.
Относно мястото на инцидента и наличните пътни знаци, регулиращи движението в
посочения участък не е налице спор и между страните по делото. Възраженията на
въззъвника са единствено досежно констатациите на АНО, че същият не е спазил
предписанието на знак Б2 да спре и да осигури предимство на преминаващото по главния
път ППС – л.е. „П.“ и относно причинителя на пътно- транспортното произшествие, като
отрича да е реализирал противоправно поведение в причинна връзка с настъпилия резултат,
съответно твърди се, че произшествието е настъпило в резултат с несъобразена респ.
превишена скорост на другия водач.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл.42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл.6, т.1
от ЗДвП. Изискванията на чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с
изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателната отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз
основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в
друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма,
пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е
описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена
възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение се привлича към
административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на
защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието и начина на
изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „не спазва пътен знак „Б2“-
„ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като форма на съставомерна
деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл.6,
т.1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението- от друга напълно кореспондират с
изискванията на закона за релативност.
7
На следващо място, в процесния случай, от материалноправна страна е установено, че
действително в случая е налице настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т.30 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя
разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение на което са
причинени щети, но в случая все пак може да се отбележи, че и двата автомобила са чужди
за водача, причинил деянието и щетите по тях. Транспортното произшествие е онзи
противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за
останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с
неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по- същество
обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се
дължи именно на деяние, наказуемо по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, като тази разпоредба
покрива смисъла и съдържанието на текста по чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая се установява, че
поведението на жалбоподателя не е съобразено с пътен знак, определящ реда за
преминаване на ППС през кръстовища и стеснени участъци от по смисъла на чл.45 от
ППЗДв, а именно знак Б2 от чл.45 ал.2 от ППЗДвП, вменяващ дължимо поведение на
участника в движението - не просто да спре, но и да пропусне движещите се по пътя с
предимство. Дори в първата част задължението да е било изпълнено (така както твърди
жалбоподателя и св.М. противно на твърденията на останалите свидетели), във втората
нещата категорично не стоят по този начин, поради което с неспазване на предписанието на
пътния знак, обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за предимство, поради
което квалификацията по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е правилно и обосновано дадена. Налице е
необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на
нарушението, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин наличието
на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство
при извършване на движението в отклонение от правилата за движени е бил именно
жалбоподателят.
Неоснователно е възражението, че до ПТП се достигнало в резултат от неправомерните
действия на водача на л.а. „П.“ – св.А., доколкото тези твърдения се опровергават от
несъмнено установения по-горе механизъм за реализиране на ПТП.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бе основателно
възражението (а то не е такова), че управлявания от свид.А. л.а. П. се е движел
неправомерно (с превишена скорост) в казуса безспорно е налице отнето предимство от
страна на жалбоподателя. Т.е. отново деянието би се явило съставомерно, доколкото лекият
автомобил П. отново би се движел, макар и неправомерно, по пътя с предимство и в
този смисъл, би се запазило задължението на жалбоподателя да го пропусне. Това е така,
защото правилата на предимството, определящи реда за преминаването на ППС, очертани в
разпоредбите на ЗДвП и на чл. 45, ал.2 ППЗДвП са императивни и безусловни , като
задължават водачите, идващи от път без предимство, да пропуснат тези, които се движат
по пътя с предимство, независимо дали движението им е правомерно или не. В този
смисъл е трайната практика ВКС, която прима, че обстоятелството, че даден участник в
8
движението се движи неправомерно по пътя с предимство, не го лишава от
предимството, което има и не оневинява другия водач при ПТП. В този изричен смисъл са
и задължителните указания на ТР № 2/2016 на ОСНК на ВКС. Ако се установи, че и
двамата водачи са допуснали нарушение на правилата на ЗДвП, би било налице съвина
и съпричиняване на вредоносния резултат, в който случай и двамата водачи следва да
понесат своята отговорност в отделни процеси, но вината на единия водач в никакъв
случай не може да отпадне поради допуснато нарушение и от другия водач. Така
Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение №201 от 18.02.2019 г. по н. д.
№ 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №81/17.05.2019
по дело №216/2019 на ВКС, Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II
н. о., НК.
Въззиваемият като правоспособен водач, при излизане от крайпътния търговски обект
(бензиностанция ОМВ) и навлизане в пътя с предимство е следвало да прояви дължимата
грижа в това му качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по
управление на МПС и е могъл, а така също е бил длъжен да предвиди настъпване на
инцидента. Последното подкрепя извода за проявена непредпазливост от страна на
жалбоподателя при навлизане в пътния участък без да осигури предимство на движещите се
по пътя, ползван с такова, поради което е налице и съставомерно негово поведение.
В случая, в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на съставомерния и
вредоносен резултат е именно поведението на жалбоподателя, изразяващо се в нарушение на
правилата за предимство, поради несъобразяване, в смисъл на игнориране, неспазване на
предписание на пътен знак Б-2, вменяващ спиране и пропускане движещите се по пътя с
предимство.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.3 ЗДвП,
доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова, че в резултат от неправомерното
поведение на жалбоподателя при управление на л.а. Ауди, изразило се в отнемане на
предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил л.а. П., е
настъпило ПТП по смисъла на дадената в т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция и по-
конкретно: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.“
В процесния случай от доказателствата по делото се установяват налични материални
щети по двете МПС, участващи в ПТП, тоест условията за приложение на нормата на чл.
179, ал.2 ЗДвП са налице.
Наложената санкция е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която
липсва възможност за преценка относно размера й. В този смисъл съдът приема, че
наложената санкция е индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган,
поради което по-нататъшни съображения досежно нея не се дължат.
Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния
закон жалбоподателят е санкциониран с атакуваното наказателно постановление.
9
Случаят не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи
от такъв вид и не може да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от
ЗАНН (предвид отпадналата законова забрана за приложение на този текст, обективирана в
обявената противоконституционна разпоредба на чл.189з от ЗДвП (виж Решение №4 от
30.04.2025 г. на КС на РБ по к.д.№29/2024 г.,ДВ бр.38/09.05.2025 г.)
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от
страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган, досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съгласно обнародваното в ДВ бр. 38/09.05.2025 г. Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к.
д. № 29/2024 г., въведената в чл. 189з от ЗДвП генерализирана забрана, лишаваща
административно-наказващия орган и съда от правомощието да заменят административното
наказание с предупреждение, противоречи на правото на защита (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от
Конституцията), на принципа на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от
Конституцията), на принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) и на
принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), поради което разпоредбата
като противоречаща на Конституцията е обявена за противоконституционна.
Поради това, че от момента на обявяване на разпоредбата за противоконституционна,
съгласно чл. 22, ал. 2 от Закон за Конституционния съд, същата не се прилага, съдът е
длъжен да обсъди доводите на защитата за маловажен случай на административно
нарушение, съгласно чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на деянието и дееца, съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, съдът
съобрази че деянието и дееца не се отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид, засягащи
обществените отношения, които се охраняват с правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП. В конкретния казус се касае за нарушаване правилата относно
предимството – за реда за преминаване на ППС през кръстовища и стеснени участъци от
пътя и това нарушаване е довело до общественоопасни последици, каквото е настъпилото
ПТП с материални щети. Видно от справката за нарушител/водач л.12-13 от делото),
жалбоподателят е правоспособен водач от 1975 г. като същият е наказван с влезли в сила
санкционни актове по ЗДвП общо 8 пъти (3 броя наказателни постановления и 5 броя
електронни фиша) за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно приетото в Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., при
определяне на наказанието се следва принципа на хуманизма, чрез налагане на минимално
необходимото наказание, с което ще се окаже необходимата специална и генерална
10
превенция. Съдът е на мнение, че именно наложеното с атакувания санкционен акт
наказание в определения размер ще изпълнят целите на специалната и генерална превенция
и ще въздействат превъзпитателно и предупредително не само на дееца, но и на останалите
членове на обществото.
По така изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: Съобразно изхода на спора, на основание въззиваемата страна има право на
разноски, но такива не са поискани, не са направени и не следва да се присъждат.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното присъждане от
жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора, то в негова тежест
остават направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 63 ал.2 т.5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0314-000567/11.10.2024 г. на ВПД
Началник РУ в ОДМВР -гр.Благоевград- РУ- Петрич, с П. Х. Б., ЕГН ********** от гр.
София, кв. „Д., ул. „С.“ № *, с което на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП и за
нарушение на чл.6, т.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лв. /двеста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на П. Х. Б., ЕГН ********** от
гр. София, кв. „Д., ул. „С.“ № *, за заплащане на сторените от него разноски в хода на
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11