Решение по дело №1670/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 822
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300501670
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 822

 

гр. Пловдив , 13.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 13.08.2020г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                         МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михова  гр. дело № 1670 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Р.П.Л., ЕГН:********** , длъжник по изпълнително дело № 221/2018г. по описа на ЧСИ  А. *** действие ПОС, против Постановление на ЧСИ от 23.06.2020 г., с което й е наложена глоба в размер на 400 лева за неизпълнение задължението да предаде детето  Д.А. Л., ЕГН: *********,  на взискателя   А.К.Л., ЕГН: **********. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за налагане на глоба. Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на което моли съда да отмени обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Взискателят в изпълнителното производство   А.К.Л., ЕГН: **********,  изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложения препис  от изп. дело № 221/2018 г. по описа на ЧСИ А. *** действие ПОС,  че е образувано по молба на А.К.Л., ЕГН: **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.07.2018 г. по гр. дело № 2319/2016 г. по описа на РС-Пловдив, за режим на лични отношения на взискателя с детето Д. А. Л., ЕГН: *********, който включва свиждания всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя , един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката.

На 22.06.2020 г. взискателят депозирал молба, че на 20.06.2020 г. длъжникът не му предал детето и затова следва да бъдат предприети съответните действия от съдебния изпълнител.

Последвало е издаване на обжалваното Постановление от 23.06.2020 г. на ЧСИ, с което на  длъжника Р.П.Л., ЕГН:********** ,  е наложена глоба в размер на 400 лева за неизпълнение задължение  за предаване на дете.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно поради липса на предпоставките по чл.528, ал.5 ГПК за налагане на глоба на длъжника.

Разпоредбата на чл. 528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 от ГПК – съдебният изпълнител да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че обжалваното постановление е издадено на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК. От друга страна съдът приема, че за да наложи глоба по по посочения ред, съдебният изпълнител следва да е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение, която следва да му бъде връчена по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В процесния случай липсва изпратена от съдебния изпълнител и връчена на длъжника покана да предаде детето на определените от него дата, час и място, като същото обуславя невъзможността за длъжника да изпълни задълженията си предвидени в разпоредбата на чл. 528, ал. 2 от ГПК и е основание за отмяна на обжалваното постановление, само на това основание, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 528, ал. 1 от ГПК. Освен горното следва да се посочи, че  в изпълнителното производство не са събрани абсолютно никакви доказателства от страна на длъжника да е обективирано каквото и да било поведение, което може да се квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето. По делото липсват и доказателства  да е бил съставен от съдебния изпълнител  и протокол за предаване на дете. Постановлението, с което на майката е наложена глоба е основано единствено и само на твърденията на взискателя, че детето не му е било предадено, като за съответствието на тези твърдения с обективната действителност няма никакви доказателства, освен недопустимите свидетелски показания на  съсед на взискателя,  дадени в писмена форма.

Горното обосновава извод, че не са налице основанията на чл.528,ал.3 във вр.с чл. 527, ал. 3 от ГПК,а наложената от частния съдебен състав глоба се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изложените съображения, Пловдивският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, постановление от 23.06.2020г. на ЧСИ А. Атанасов, с рег. № 757, с район на действие ОС-Пловдив, по изп. дело № 221/2018г., с което на основание чл. 528, ал. 5, във вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ на Р.П.Л., ЕГН:**********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                               2.