№ 170
гр. 1000 София , 20.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАНЯ П. КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното от ТАНЯ П. КАНДИЛОВА Гражданско дело №
20211100106344 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на детето
(ЗЗДт), вр. с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца от 1980 г. (наричана Хагската конвенция - ХК).
Образувано е по молба с вх. № 1511 от 19.05.2021 г., по чл. 29, вр. чл. 3 и чл. 12, ал. 1
ХК, подадена от Р. Н. Б., чрез пълномощника й адв.Т.Р.Й., срещу Р. Д. Б., с която се иска да
бъде възстановено положението непосредствено преди незаконното задържане, като бъде
разпоредено връщане на детето Р.Р. Б. в Конфедерация Швейцария при майката Р.Б., където
последната осъществявала предоставените й от съда родителски права.
В молбата се твърди, че молителката е майка на детето Р.Р. Б., родена на **** г. в
град Локарно, Швейцарска конфедерация, от брака й с бащата на детето - Р. Д. Б.. С
Решение от 21.09.2020 г. Окръжният съд в Аарау допуснал развод между Р.Б. и Р.Б., като
малолетното дете Р. е оставено под попечителството на майката, след който момент тя
ефективно упражнявала родителските права върху него. С цитираното решение бил уреден и
режима на лични контакти на бащата с детето– бащата имал право да го посещава два пъти
в годината за времето, през което няма адрес в страната (Швейцария). От момента на
раждането на детето то пребивавало в Швейцария и имало установен адрес там.
Молителката твърди, че в хода на бракоразводния процес Р.Б. напуснал страната и се
установил в България. След постановяването на решението за развод молителката и детето
пристигнали в България на гости. Това повлияло отрицателно на ответника, който от този
момент предприел мерки за незаконосъобразното задържане на детето в България, като
категорично отказвал да даде съгласието си по смисъла на чл. 127а от Семейния кодекс
(СК), за да може детето да напусне страната и да се върне заедно с майката в Конфедерация
Швейцария.
Молителката твърди, че към настоящия момент детето се отглеждало от баба му по
майчина линия – В.Т., в с. Първомай, Община – Петрич, ул.”****, тъй като тя самата била
ангажирана с работата й в Конфедерация Швейцария, с която осигурявала необходимите
1
средства за отглеждането на детето, защото ответникът преустановил заплащането на
определената от швейцарския съд издръжка.
Съобразно изложеното молителката смята, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 3 ХК. Отказът на ответника да даде съгласие детето Р. да напусне страната по
съществото си се приравнявало на неправомерно задържане на последното в Република
България, като по този начин лишавал детето от личните контакти с майка му, от социално
развитие и осуетявал упражняването на съдебно определените й родителски права.
Към молбата е приложен препис от цитираното съдебно Решение на Окръжен съд
Аарау от 21.09.2020 г.
Съдът, като съобрази изложените обстоятелства и искането в молбата, и предвид
приложимите закони, приема следното:
У молителката не е налице правен интерес от воденето на настоящото производство,
поради което и на последния не следва да бъдат давани указания за изправяне на
нередовностите по сезиращата молба, доколкото в случая е без значение каква
квалификация дава на изложените от самата нея фактически твърдения.
В конкретния случай молителката – майката на детето Р.Р. Б., твърди, че ответника -
бащата на това дете не е дал съгласие то да напуска пределите на РБ и да се върне заедно с
майката, титуляр на родителските права, в Конфедерация Швейцария, поради което и към
настоящия момент детето се отглежда от неговата баба по майчина линия.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 29 ХК лице, институция или орган,
който счита, че има нарушение на упражняването на родителските права или правото на
лични отношения, по смисъла на чл. 3 или чл. 21 ХК, може да се обърне директно към
съдебните или административни органи на договарящата държава съобразно или не с
разпоредбите на тази конвенция. Законите, обаче следва да се прилагат според точния им
смисъл, а в случая - за целите на ХК (чл. 5 от Конвенцията). В процесния случай,
молителката доброволно се е върнала с детето Р. в България, както тя твърди – на гости.
Липсват каквито и да са твърдения в молбата, че бащата е осъществил контакти с детето на
територията на РБългария, както и твърдения за това последния да да задържа детето при
себе си. Напротив – детето се отглежда към настоящия момент от баба му по майчина линия,
на територията на Община Петрич, както твърди самата молителка. Или, с други думи
молителката не е изложила каквито и да е твърдения за това ответникът да е прехвърлил или
задържал детето незаконно на територията на РБ. При това положение отказа на ответника
да даде съгласие детето му да напусне страната в предвидената от закона форма (чл. 76, т.9
ЗБЛД), не изпълва състава на чл. 3, вр. чл. 5 ХК, именно според точния смисъл и за целите
на ХК, дори и да се приеме, че с този му отказ бащата по някакъв начин затруднява
упражняването на родителските права от майката. Впрочем, следва да се има предвид, че
всяко разногласие относно упражняването на родителските права може да затрудни
съответния родител, особено когато родителите живеят в различни държави и очевидно
нямат съгласие къде да живее детето им, както е в процесния случай. Това обаче не
означава, че такова разногласие, респ. отказ на родителя на даде съгласие детето да напуска
страната, изпълва (приравнява) разпоредбата на чл. 3 ХК.
Изложеното дава основание да се приеме, че за молителката липсва правен интерес
от провеждане на съдебно производство по реда на ХК за връщане на детето Р.Р. Б. в
Конфедерация Швейцария. Интересът на молителката е не да образува дело с искане за
връщане на детето Р. в Конфедерация Швейцария, а да реализира съдебно производство по
чл.127а СК.
2
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща
възникването на правото на иск, респ. на правото на молба по ХК, за която съдът следи
служебно. Липсата на правен интерес има за последица недопустимост на предявения иск, а
в случая – недопустимост на подадената молба по ХК. Ето защо, молбата с приложенията
следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба с вх. № 1511 от 19.05.2021 г., с приложенията, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 6344 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд,
-ми
Гражданско отделение-Брачни състави, VІІ брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, с частна жалба пред Софийския
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3