Р Е Ш Е Н И Е
№1494
09.11.2018г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
При секретаря: Илияна Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №3964
по описа за
2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от Г.С.В., срещу Наказателно постановление №18- 0769-
002888/11.07.2018г., издадено от Началник- група към ОДМВР- Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което е наложена глоба в размер на 50 лв., за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизползване по време на движение на МПС
на обезопасителен колан и глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.104а от ЗДвП, изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на
МПС. В жалбата са изложени твърдения, че административнонаказващият орган не е
взел предвид направените възражения и приложените документи, с което е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗАНН. Твърди се, че съставеният АУАН и
последвалото наказателно постановление са издадени от некомпетентни органи.
Посочено е, че административнонаказавaщият орган е посочил
като собственик на МПС- то единствено, без да е посочен ЕИК и други
индивидуализиращи дружеството белези. Изложени са съображения за наличието на
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното
наказателно постановление, респ. намаляване на наложеното административно
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява и взема отношение по случая. Представител на административнонаказващият
орган не се явява.
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата се
явява подадена в законен срок и от активно легитимирано лице. Съдът намира, че същата съдържа предвидените от закона реквизити за редовност, както и е предявена пред компетентен съд. По съществото на спора настоящият съдебен
състав намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
От фактическа съдът
намира следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №18- 0769- 00288/25.06.2018г., съставен
от П.П.- мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Бургас, е
констатирано, че Г.В., на 25.06.2018г., около 15:15 ч., в гр.Бургас, на
кръговото кръстовище на бул. „Стефан Стамболов” и ул. „Транспортна”, в посока
ПП- I-6, е управлявал товарен автомобил, собственост на, без да
използва обезопасителен колан, с какъвто МПС- то е оборудвано, с което е
нарушил чл.137а от ЗДвП и използвайки мобилен телефон, без наличие на
устройство за свободни ръце, с което е допуснато нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Съставеният АУАН за констатираното
нарушение е връчен лично на нарушителя на същата дата.
Постъпило е възражение с вх. №769000- 11227/27.06.2018г. срещу горепосочения АУАН, в
което са изложени съображения за неправомерно съставяне на АУАН. Между кориците
на делото се намира докладна записка от актосъставителя, съдържаща обяснения по
случая.
Издадено е обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр.
чл.183, ал.1, т.7 от ЗДвП вр. чл.183,ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на чл.104а от ЗДвП, е
наложена глоба в размер общо на 100 лв., съответно по 50 лв. за всяко едно от двете
нарушения, като са възпроизведени фактическите констатации, изложени в АУАН.
Препис от наказателното постановление е
връчен лично на административнонаказаното лице на 10.08.2018г.
В открито съдебно заседание е разпитан
като свидетел актосъставителя, който посочва, че при обход на района при
приближаване към кръговото кръстовище на бул. „Стефан Стамболов” и ул.
„Транспортна” е забелязал, че водачът на горното МПС, което се намирало пред
полицаите и в този момент вече е навлизало в кръстовището, е използвал мобилен
телефон по време на движение, който е задържал, между рамото и ухото си.
Превозното средство е спряно за проверка. Установено е, че шофьорът не е
поставил обезопасителен колан.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите,
които твърдят, че са възприели непосредствено обстоятелствата по извършената
проверка от органите на реда като пътници в спряното МПС. Двамата свидетели
отричат водачът на лекотоварния автомобил да е имал съпричасност към така
описаните нарушения. Твърдят, че същият е бил с поставен предпазен колан и не е
говорил по мобилен телефон по време на движение.
Настоящата съдебна инстанция достигна до
следните правни изводи:
При обжалването на наказателно
постановление съдът се явява инстанция по съществото на спора, която дължи
цялостна проверка относно правилното приложение на закона, независимо от
наведените основания. Съобразно правомощията си настоящата инстанция намира, че
съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма, като е спазен
законоустановения ред за това. Същите са връчени редовно на страната, както и
надлежно са описани констатациите на органа, извършил проверката, нарушението и
нарушената правна норма.
Законът установява правила за
поведение, които целят да защитят живота и здравето на участниците в движението
и да осигурят безаварийното и безопасно придвижване в пространството.
В
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП е установена забрана за водача на моторно превозно средство
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен при наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, при установяване
на нарушение на горната разпоредба се налага наказание глоба в размер от 50 лв.
Съгласно чл.137а от ЗДвП, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. При неизпълнение на задължението за използване
на предпазен колан се налага административно наказание глоба в размер на 50
лв., на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
При установяване на съставомерните елементи,
предвидени в съответната правна норма, административнонаказващият орган ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителите.
При съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление общото
правило е, че върху администативнонаказващия орган се възлага тежестта за
доказване на административното нарушение. В разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е посочено, че редовно съставеният АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното, с което е установена презумптивна доказателствена сила
на съставения АУАН. В съдебната практика е застъпено виждането, че независимо
от горното фактическите констатации в съставен АУАН не се ползват с
доказателствена сила в съдебното производство по оспорване на наказателно
постановление, поради което в тежест на административния орган е да докаже
извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина.
В процесния случай в съдебното производство
са събрани взаимно противоречaщи си
доказателствени материали. Свидетелят- актосъставител и служител на МВР в
показанията си поддържа, че наказаното лице е извършило гореописаните
нарушения. Останалите двама разпитани свидетели, за които се твърди, че са
преки очевидци на процесното събитие, отричат жалбоподателят В. да е извършил
така описаните нарушения. Видно от приложеното по делото възражение срещу съставения
АУАН е споменато наличието на двама свидетели към момента на извършване на
проверката от органите на реда. С оглед на горното нито една от двете групи
свидетели, обективиращи информация за извършване на нарушенията и съответно за
неизвършването им, не са достатъчно категорични и обективни, за да формират
вътрешно убеждение у съда относно наличието на безспорно доказани факти и
обстоятелства. Отчитайки гореизложеното
съдът намира, че извършването на процесните нарушения не е установено по
категоричен начин, за да може да бъде ангажирана административнонаказателната
отгворност на нарушителя. Следва да се посочи, че административното наказване
представлява своеобразен вид наказателно обвинение по смисъла на чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧ, поради което принципите
на административнотонаказателното производство следват тези на наказателното
право и намират субсидиарно приложение. При ангажирането в съдебна фаза на
доказателства, доказващи обратното спрямо констатациите в съставения АУАН в
тежест на администартивнонаказващият орган е да установи нарушението по
недвусмислен начин. В разглеждания казус не е изпълнено това изискване, поради
което наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл. III oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-
0769- 002888/11.07.2018г., на Началник- група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на Г.С.В., ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.104а
от ЗДвП и глоба в размер на 50 /петдeсет/ лв., на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл. чл.137а от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия:
Вярно
с оригинала: Ил. Георгиева