№ 596
гр. Пазарджик, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500590 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:19 ч. се явиха:
Жалбоподателите Н. И. В., С. И. И. редовно призовани, не се явяват. За
тях се явява адвокат Ц. Д. Т., надлежно упълномощена.
Жалбоподателката С. Д. Г. се явява лично и с адв. Т., надлежно
упълномощена.
Ответницата Н. С. М. се явява лично и с адвокат Е. А. А. – Василева,
надлежно упълномощена. Представя договор за правна защита и съдействие
и за настоящата инстанция.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. - Василева – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пещерски районен съд №260915 от 01.07.2022г.
постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, са осъдени С. Д. Г. с
1
ЕГН ********** от с.***6; Н. И. В. с ЕГН- ********** от гр.***, С. И. И. с
ЕГН - ********** от гр.*** да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на ищцата Н. С. М. с EГH-********** от гр. *** да упражнява
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на град Брацигово, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот,
било от 20.082018 г., адрес на поземления имот: гр. *** кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 306, квартал 19, парцел XXVIII, съседи: ***., като премахнат
намиращите се в собствения им съседен недвижим имот -представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово : 11 броя асми
и 1 бр. плодно дърво, което не е от дървесен вид черница, които са засадени
на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, посадени при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Със същото решение
е отхвърлен предявения от Н. С. М. иск срещу С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И., за
премахване на намиращото се в съседен недвижим имот - представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово черничево
дърво с височина около 3 метра и на около 0.80 метра до вътрешната
регулационна линия между двата съседни имота, посадено при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Ответницата С. Д. Г. е
осъдена да заплати на ищцата Н. С. М. разноски по делото в размер на 792
лева.
Решението се обжалва от ответниците в производството пред първата
инстанция.
Жалбоподателката С. Д. Г. обжалва решението изцяло с доводи за
порочност като постановено по нередовна искова молба с искане да бъде
обезсилено като постановено по непредявен иск и делото да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по иска с който съдът е бил сезиран.
Като съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя сочи разгледана от съда нередовна искова молба и
при неизяснен предмет на делото-че в ИМ са изложени твърдения за неточно
разположение на страничната дворищно-регулационна линия, а в петитума се
иска премахване на насажденията поради това, че корените им пречат на
ищцата, като съдът не бил дал указания на ищцата да конкретизира има ли
2
или не претенции по отношение на границата; корените ли пречат на ищцата
или самите насаждения. Твърди се, че тази неяснота нарушава правото на
защита на жалбоподателката защото не било наясно от какви твърдения да се
брани-дали за неточна граница или за пречещи насаждения засадени в
нарушение на изискванията за отстояние от съседния имот или за пречещи
корени на насажденията преминаващи през имота на ищцата, като
експертизата работила по въпроса за разположението на страничната
регулационна линия между двата имота, коментирана и от съда. Твърди, че на
жалбоподателката /ответник по иска/ й е изпратен препис от ИМ с липсващи
страници, за което депозирала молба до съд, като в новата ИМ било заличени
данни със същия вх.№ както на първоначално подадената без за това да има
придружаваща молба и неяснота кой ги е отстранил. Производството било
спряно поради настъпила смърт на страна /определение №260186 от
19.04.2021г./, без страната да е била уведомена за спирането, като в
последствие делото било възобновено с определение №260193/27.04.2021г.,
за което страната също не била уведомявана. На следващо място се твърди,
че решението било постановено при пълна липса на каквито и да е
доказателства относно вида на дърветата, които съдът е постановил да бъдат
премахнати за преценка, дали същите са високи, средни или ниски, съгласно
чл.52 от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,.2 и т.3 от Наредба №7 от 22.12.2003г.
за ПНУОВТУЗ, като твърди, че е възможно всички тези насаждения да са
защитен вид и че това обстоятелство останало неизяснено. Сочи се съдебен
протокол от открито съдебно заседание на 06.10.2021г. и заявеното от вещото
лице, че няма компетентност агроном за определяне на характеристиките на
дървото и затова било записано като плодно дърво. Цитират се показанията
на експерта относно неговата специалност и че отговорило в експертното си
заключение като вид насаждения и тяхното местоположение, но не може да
каже от какъв сорт са и че е констатирал само 2дървета, а не три.
Жалбоподателката счита, че заключението е изготвено от некомпетентно
вещо лице като не ставало ясно защо съдът не е приложил нормата на чл.52
от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7 относно
категоризацията на дърветата на ниски, средни и високи и на какво отстояние
от границата на съседния имот следва да се намират. Твърди, че при
констатирано от експерта овощно дърво с височина над 3м, отстоящо на
2.38м.л. посока запад от оградата, според наредбата се изисква дървото да е
3
на отстояние от 1.5м. и че в случая това дърво се намира на много по-голямо
разстояние от нормативно изискуемото. Посочва, че за другото овощно дърво
на разстояние 80см. от оградата, било от вид „черница“, за което е отказано
от страна на Община Брацигово да издаде разрешително за премахването му
защото е от защитен вид, но че същото не било предмет на исковата молба.
По отношение на 1 бр. слива и 1бр.круша нямало яснота къде са засадени и
от кой вид са, доколкото жалбоподателката твърдяла, че има насадени и
други овощни дръвчета в двора откъм границата с ищцата за които било
преценено от експерта, че не пречат, констатациите му били само за две
овощни дръвчета. Решението било постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства и предвид констатацията на експерта за две дървета,
а не за три, едното от които било черница, която не е предмет на делото,
защото се намирала в дъното на двора и не е посочена като спорен предмет и
че съдът е постановил недопустимо решение отхвърляйки иска по отношение
на черницата като е постановил решение по въпрос по който не е сезиран и
който е безспорен между страните, с което съдът излязъл извън
компетенциите си. Решението било постановено при неяснота на фактите
относно това колко дървета жалбоподателят има засадени до оградата с
ищцата и от какъв вид са, има ли защитени видове със специален режим, като
черница, която е защитен вид, на какво разстояние в дълбочина на имота са
засадени въпросните дървета с начална точка на измерване откъм уличната
регулация. Диспозитивът бил неясен доколкото вещото лице не било в
състояние да разпознае дърветата и как би се стигнало до принудително
изпълнение, че в случая е следвало да запише кое дърво не се премахва.
Подържа се, че обжалваното решение не е ясно и без противоречиво и по
несъмнен начин да решава възникналия правен спор и било постановено при
противоречие със закона, съдебната практика и другите нормативни актове.
Решението било постановено при неправилно прилагане на материалния
закон, като посочената правна квалификация от ищеца не обвързвала съда.
Цитира се нормата на чл.52 от ЗС и че ищецът би могъл да се защити чрез
друг правен способ дерогиращ негорната претенция, а именно по
административен ред-чрез разрешение от Кмета на общината, район или
кметството за отсичане на клони и корени. Цитира се съдебна практика -
решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375 /2012, на ВКС, Второ г.о; когато
дърветата са разположени на нормативно предвидените отстояния, и само
4
клоните се разпростират над съседен имот. Неправилно бил приложен от
съда закона и по отношение на асмите, които не били дървета и доколкото
чл.52 от ЗС се отнася само за дървета, и че същият няма приложение за
асмите и неговия обхват не може да се разширява. Решението било
немотивирано, защото нямало извършен правен анализ на доказателствата и
при превес на кои от тях съдът е постановил решението си като съдът бил
извършил в същност подробен преразказ на доказателствата. Било налице
съществено противоречие между обстоятелствената част на ИМ и петитума, и
постановено решение при неясна фактическа обстановка и неяснота относно
това с кои свои действия ответницата пречи на ищцата. Имало
несъответствие между приложените в кориците на делото документи на
хартиен носител и електронното досие на делото, като според последното
били налични молба на жалбоподателката от 06.10.2021г., с вх.№
2631/06.10.2021г. липсваща на хартиен носител като тази липса се
квалифицира с въпрос дали съдът е взел в предвид документите към тази
молба-писмо до ДНСК-РДНСК-Пазарджик от 16.09.2021г с изх.№*** от
електронното досие. От тези документи се установявало, че ищцата М. е
вече изградила оградата си и че при извършена от .длъжностни лица от
РДНСК-Пазарджик на 18.08.2021г. проверка било установено строителство
представляващо ограда в имот идентификатор *** по КККР на гр.Брацигово
изпълнявана при наличие на разрешение за строеж №15 от 17.09.2019г.,
ситуирана следвайки линията в план и във височина на съществуващата
ограда от каменна зидария между този ПИ и ПИ ***, при реализирано до
момента строителство с масивна стоманобетонова конструкция.
Жалбоподателката счита, че с изграждането на оградата за ищцата липсва
правен интерес от търсената защита и води до недопустимост на
постановеното съдебно решение, поради което счита, че същото следва да се
обезсили в тази част и производството да се прекрати. За другата останала
част от обжалваното решение жалбоподателката поддържа, че на ищцата
следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности като
приведе обстоятелствената част на ИМ в съответствие със заявения петитум
за да може ответницата да подаде отговор и направи възраженията си.
Поддържа, че в случай на предявен спор за граница ищцата следва да поиска
назначаване на експертиза на нейни разноски относно съвпадението на
регулационната и имотна граници на двата съседни имота, чрез извадка на
5
експерта от регулационните планове на гр.Брацигово и при налични разлики
между имотна и регулационни граница да отрази същите на комбинирана
скица и да изследва въпроси при наличие на разлики дали същите са в
нормативно признатите и допустими отклонения както и да се допусне
експертиза от агроном който да отговори на въпроса дали има посадените в
собствения двор на ответницата твърдените от ищцата слива и круша, с
каква височина са като се съобразят нормите на чл.52 от ЗС и чл.94 ал.2 от
Наредба №7. Жалбоподателката счита, че след установяване на тези факти и
обстоятелства съдът може да направи преценка дали е спазено нормативно
установеното в закона отстояние за засаждане на дърветата, с което ищцата да
реализира доказателствената си тежест която има в процеса за доказване с
какво дърветата пречат на упражнява своето право на собственост. Моли да
се обезсили постановеното първоинстанционно решение като постановено по
непредявен иск и делото се върне на РС-Пещера за произнасяне по
предявения иск или да се обезсили решението като недопустимо като
постановено по недопустим иск поради липса на правен интерес за ищцата и
се прекрати прекрати или по същество да се отхвърли предявения иск като
недоказан.
Подадена и самостоятелна въззивна жалба от останалите двама
ответници Н. И. В. и С. И. И. чрез адв. Ц. Т. от АК-Пловдив, с вх.***г. срещу
същото съдебно решение №***. На първо място се твърди, че ИМ е
нередовна, доколкото в обстоятелствената част били изложени твърдения, че
кореновата система на 11бр. лозови насаждения, както и коренова система на
1бр.слива и 1бр.круша пречат на ищците да си построи ограда, а в петитума
се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат насажденята-11бр.асми,
1бр.слива и 1бр. круша засадени на регулационната линия между имотите при
несъобразяване с чл.52 от ЗС на отстояния, които пречат за изграждането на
ограда. Считат, че е явно несъответствието между обстоятелствената част и
петитума, но жалбоподателите не посочват точно и ясно в какво се изразява
това несъответствие. Допълват, че в ИМ не било посочено в какво точно се
състои преченето и какво се иска от съда да бъдат осъдени ответниците да
направят или да не правят и по какъв начин да го направят. Твърдят, че
произнасянето по нередовна ИМ ограничава правото на защита на
ответниците, опорочава процеса и че такова решение е процесуално
недопустимо. Молят жалбоподателите въззивната инстанция за даде указания
6
на ищцата за отстраняване на нередовностите в ИМ. Поддържат, че
редовността на ИМ има отношение и по възможностите на съда да реши
спора доколкото се иска премахване на корени за което е предвиден само
административен способ-разрешение от Кмета на Общината, поради което
ищцата не може да търси защита по чл.109 от ЗС. Твърди, че ако преченето с
изразява в нещо друго, то същото следва да бъде посочено ясно и конкретно в
обстоятелствената част на ИМ и в петитума, за да могат ответниците за
организират защитата си. Цитира се решение на ВКС №644 от 12.10.2010г.
по гр.д.№1296/2009г. постановено по чл.290 от ГПК, в което ВКС приемал, че
съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане,
което сам следва да квалифицира, а при неяснота на претенцията
включително и при вътрешно противоречи между твърдения и петитума да
предприеме действия по чл.129 от ГПК като остави ИМ без движение.
Твърди, че в случая съдът не е изпълнил процесуалните си задължения
установени с императивни правила, затова се иска ИМ да бъде оставена без
движение за отстраняване на противоречията между обстоятелства и
петитум. По същество се сочи, че ищцата вече е построила оградата/
инвестиционни проект/ което обуславяло липса на правен интерес от
търсената защита, затова предявения иск бил и недопустим поради липса на
правен интерес, и че решението следва да бъде обезсилено и производството
прекратено.
Подадена е и трета жалба от С. Д. Г. чрез пълномощника си адв. Ц. Т. с
вх.№260653 от 26.07.2021г., като в първата си част са изложени същите
доводи и съображения предмет на въззивната жалба подадена от Н. В. и С.
И. чрез същия пълномощник. Допълнено е още, че по въведените от
ответницата възражения и оспорване допустимостта на иска/същите
подробно се излагат в жалбата/ и разпределението на доказателствената
тежест-кой следва да докаже, че предявеният иск е недопустим и следва ли
съдът да се произнесе с решение; че докладът на съда не отговаря на
изискванията по чл.146 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК и че практически липсвало
доклад; че инвестиционният проект на ищцата не е реализиран, с което
ищцата не е доказала правния си интерес от предявяване на иска. Акцентира
се, че ищцата не е доказала допустимостта на предявения иск, но и че
съгласно писмо на ДНСК-РДНСК-Пазарджик от 16.09.2021г. оградата била
построена от ищцата, поради което липсвало правен интерес от търсената от
7
ищцата защита. Съдът не изпълнил задължението си да изготви доклад по
делото и да разпредели доказателствената тежест между страните като укаже
на ищцата да конкретизира петитума, и че дадената правна квалификация по
чл.109 от ЗС е съобразно заявеното в ИМ и постъпилите възражения на
ответниците с отговора на ИМ. Счита, че това процесуално нарушение води
до невъзможност да бъде разпредЕ. доказателствената тежест за факти които
следва да бъдат доказани съответно и към тези факти да се приложат
правилата на доказателствената тежест в процеса по отношение
основателността /неоснователноста на предявения иск. Като преюдициален
въпрос за произнасяне по иска по чл.109 от ЗС жалбоподателката поставя
въпроса за съвпадане на имотната и регулационната граница на двата имота,
които твърдения били въведени с ИМ и се твърди, че поставената ограда не
съвпада с границата между двата имота.. Счита, че без разглеждане на
преюдициалния въпрос съвпада ли имотната и регулационната граница на
двата имота съдът не може да се произнесе с решение по спорния въпрос дали
е спазено нормативно установеното отстояние на засадените дървета, а не
насаждения. Счита, че в случая е приложим ЗУТ уреждащ съвпадението на
имотната и регулационната граница и че съдът по иск по чл.109 от ЗС следва
да формира извод коя е имотната граница и съвпада ли с регулационната
граница, за което следва да бъде назначена експертиза която да установи
отразяването на границата между съседните имоти по първоначалния
кадастрален план, съвпада ли тази граница с одобрената първа регулационна
граница, отразяването на границите по последващите кадастрални и
регулационни планове и съвпада ли с някоя от кадастралните или
регулационни граници по предходните планове, както и основанието на което
са изработени и приети последващите планове с изготвяне на комбинирана
скица с отразяване на евентуално различно положение на кадастралната и
регулационна граница от първия до настоящия план. Следващият посочен
довод, е че такава техническа експертиза не е назначавана, а приетата такава е
от експерт който няма нужната компетентност да даде отговор какъв е видът
на насадените в двора дървета, което от компетентност на агроном. Счита, че
в нарушение на чл.201 от ГПК при липса на компетентност на експерта, съдът
е постановил неправилно и необосновано решение. Счита, че въззивният съд
следва да назначи експертиза на разноски на ищцата относно несъвпадането
на имотната граница с регулационната, и навлизането на оградата в имота на
8
ищцата. Счита, че следва да се назначи агрономическа експертиза на
разноски на ищцата за определяне на вида на дърветата-високи, средни или
ниски по правилата на чл.52 от ЗС, със задача до каква височина достигат
съответния дървесен вид, кои дървета са ниски, високи и средни по Наредба
№7/2003г., като отстоянието да бъде съобразено и със засаждането на
съответния дървесен вид-цитира се решение №293 от 02.08.1941г. Първо г.о.
и решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375/2013г. на ВКС, Второ г.о. за
преценката от съда на дали е спазено нормативно установеното в закона
отстояние за засаждане на дървета в имота на жалбоподателката. Счита, че
обсъждането на доказателствата от съда не отговаря на процесуалните
изисквания-да се обсъждат в тяхната взаимовръзка по отделно и в
съвкупност, тяхната относимост към претендираните от страните права и че
преразказването на доказателствата не съставлява нито преценка нито
обсъждане. За жалбоподателката липсвало яснота кое плодно дърво е
осъдена да премахне. Счита, че съдът служебно е изменил предмета на спора
като е въвел в него “черничево дърво“, какъвто вид дърво ищцата не е въвела
с ИМ и че същото важи и за „плодното дърво“ и без да е извършил преценка
за достоверността на свидетелските показания и липса на обсъждане на
установените от съда факти, включително и по въпроса за липса на правен
интерес и недопустимост на предявения иск както и липса на произнасяне по
предмета на спора. Счита, че съдът не е отговорил в диспозитива си на
искането на ищцата относно премахването на 11бр.асми, 1бр.слива и
1бр.круша и съдът е излязъл извън рамките на исканата защита. Моли да се
обезсили решението като постановено по непредявен иск и се върне делото на
районния съд за произнасяне по предявения иск или да се обезсили решение
по непредявен иск поради липса на правен интерес и се прекрати
производството или по същество се отмени решението и се отхвърли иска
поради недоказаност.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните
жалби от ищцата в производството пред първата инстанция Н. С. М. чрез
адвокат Е. Василева, в който се излагат доводи за неоснователност на
жалбите. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано и се иска да бъде потвърдено. Оспорва се като невярно
твърдението на жалбоподателите , че е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Повтарят се
9
твърденията изложени в ИМ за разположени непосредствено на вътрешната
регулационна линия между имотите на засадени от ответниците 11бр. асми и
2броя овощни дървета, като до част от асмите са поставени етернитови тръби
за укрепването им и че корените на асмите са проникнали в имота на ищцата
и ще попаднат в основите на оградата. Формулираното от ищцата искане в
ИМ е ответниците да бъдат осъдени да премахнат тези насаждения. Твърди
се, че петитумът е конкретизиран и ясен, затова и исковият съд е приел, че
ИМ е редовна; че когато отстоянието по чл.52 от ЗС не е спазено,
собственикът може да поиска премахване на така създаденото противоправно
състояние без да е необходимо да доказва дали и с какво насажденията в
съседния имот му пречат на спокойното упражняване на правата му /цитира
се Решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375/2013г. на ВКС и решение
№1048 от 26.06. 2017г. по гр.д.№1575/2016г. на ОС-Варна/.Оспорва се
твърдението в жалбите за липсващи страници на ИМ и че в същност е
подадена нова ИМ без придружаваща молба, като в тази връзка се цитира
издадено разпореждане №260315 от 24.02.2021г. за дадени от съда указания
за представяне на ИМ с изложени ясни, логично свързани обстоятелства, на
които се основава иска, като новата ИМ е подадена с придружаваща молба от
26.02.2021г.Допълва, че делото е било спряно поради настъпила смърт на
ответника *** / определение №260186 от 19.04.2021г. / като определението е
връчено на ищеца с вменени задължения по посочването на наследници на
починалия ответник и за конституирането им като ответници и че липсва
указание на закона това определение да се връчва на ответниците. Поддържа,
че експертът е посочил вида на насажденията, тяхната височина и
отстоянието им от границата с имота на ищцата, като същите са в нарушение
на чл.52 от ЗС. Като невярно се квалифицира твърдението на
жалбоподателите, че корените на асмите пречат, а не самите насаждения, като
се посочва, че в ИМ е записано ясно, че асмите са засадени в нарушение на
чл.52 от ЗС на границата между имотите, а корените проникват в имота на М.
и че няма твърдения в ИМ, че корените пречат, а точно обратното, че пречат
самите насаждения с уточнението, че корените попадат в основата на
оградата. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон, след
обсъждане на всички събрани в хода на делото доказателства. Оспорва се
твърдението за недопустимост на обжалваното решение поради липса на
правен интерес от търсената защита тъй като оградата била построена.
10
Прилага се писмени доказателства-справка изх.№11-48-17 #4 от 06.07.2022г.
,че в имота на ищцата не е реализирано строителство на ограда по издадено
разрешение за строеж №5 от 17.09.2019г. на Главния архитект на Община
Брацигово. Признава се, че в имота на ищцата е извършено строителство,
като е изпълнена подпорна стена с височина от 0.90см. направена по искане
на жалбоподателите за обезопасяване свличането на земни маси в техния
имот, направено по предписание на Община Брацигово и изпълнено от
ищцата М. по повод на подадена жалба от Г. до РП-Пещера. За твърдението
за непостроената ограда, ищцата М. прилага разрешение за строеж №15 от
17.09.2020г. по чл.153 ал.2 от ЗУТ като излага аргумент, че ако оградата е
била реализирана разрешението за строеж е нямало да бъде презаверено.
Като несъстоятелен се определя довода на жалбоподателите за
несъответствие между документите на делото на електронен носител и тези на
хартиен. Оспорва се искането за допускане на нова съдебно-техническа
експертиза и експертиза от вещо лице агроном, доколкото в производството
пред първата инстанция такива експертизи били поискани и допуснати от
съда, но че същата -отв.Г. се отказала от тях и че ако такива бъдат допуснати,
следва изцяло да бъдат заплатени от жалбоподателите, доколкото същите
твърдят и следва да докажат, че решението на РС-Пещера е неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва се довода за
липса на доклад по чл.146 от ГПК доколкото в него са посочени релевантните
за спора с правна квалификация по чл.109 от ЗС права във връзка с чл.52 от
ЗС както по иска на ищцата така и по възраженията на ответниците в отговора
на ИМ, че докладът е бил приет без възражения от ответниците и
процесуалния им представител, че с доклада е разпредЕ. доказателствената
тежест и е указано, на ищцата че следва да докаже, че ответниците й пречат
да упражнява своето право на собственост тоест, че с твърдените насаждения
в техния имот описани в ИМ му пречат тя да си построи ограда между двата
имота за което е одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за
строеж, влязло в сила. Счита, че исковият съд е спазил всички материално-
правни и процесуални норми, назначена и е изслушана съдебно-техническа
експертиза, извършена от компетентно вещо лице, която експертиза не е била
оборена от жалбоподателите и същите не са представили в хода на делото
доказателства, че насажденията им не пречат да се реализира изграждането на
нова ограда, разположена изцяло в имота на ищцата. Последният изложен
11
аргумент е, че съгласно нормата на чл.52 от ЗС когато посочените отстояния
не са спазени, не е необходимо собственикът на засегнатия имот да доказва в
какво конкретно се състои неоснователното действие или състояние над
обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, поред нейното
предназначение. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно ,
законосъобразно и обосновано. Прилага писмени доказателства- писмена
справка посочена в отговора №11-48-17 #4 от 06.07.2022г. и разрешение за
строеж №15 от 17.09. 2019г. презаверено от главния архитект на Община
Брацигово на 25.07. 2022г. по чл.153 ал.2 от ЗУТ.
Адв. Т. – Поддържам жалбите. В исковата молба, която продължавам да
твърдя, че е нередовна и след получаване на отговора на въззивната жалба,
има смесване на двата фактически състава по чистия чл. 109 от ЗС и чл. 109,
във вр. с чл. 52 от ЗС. В доклада на първоинстанционния съд
доказателствената тежест се разпределя по чистия чл. 109 от ЗС, а цялото
доказване в процеса е във вр. с чл. 52. Ако приемем, че правната
квалификация е чл. 52 исковата молба е изрядна, абсолютно задължително
следваше пред първоинстанционния съд да се докаже какъв е видът на тези
всички дървета. Простият пример, исковете по чл. 109 и постановеното от
съда подлежат на принудително изпълнение. С диспозитива на това решение
ние кое дърво ще премахнем от нашия двор? Искането за експертиза аз не го
поддържам. Това е била възможност на ищцата в първоинстанционното
производство. След като не е изпълнила задължението си по възложената
доказателствена тежест, аз няма как да го направя във въззивното
производство и не желая. Така, че в тази част, ще моля да се произнесете с
решение, което като отхвърлите исковата молба като напълно неоснователна.
Не поддържам искането за експертиза. Относно представените писмени
доказателства в отговора на въззивната жалба, въззивната инстанция може да
ги приеме само и единствено, ако тези писмени доказателства се отнасят до
нововъзникнали към настоящия момент обстоятелства, като началния момент
е приключване на съдебните прения пред първата инстанция. Обстоятелствата
дали е било или не е било построена тази ограда или подпорна стена е било
добре известно на ищцата още по времето на първата инстанция.
Снабдяването с подобни писмени доказателства, за мен, се нарича просто
12
казано новосъздадено доказателства. Въззвината инстанция не може да
приеме и да разглежда новосъздадени доказателства, т.е. такива, с каквито
страната е могла да се снабди още в първата инстанция за обстоятелства,
сочени в отговора на исковата молба. Те не са новоузнати. Те са просто
новосъздадени, за да обсъждат тезата пред въззивната инстанция, че това,
което твърдим ние не отговоря на истината. Така, че съдът следва да не ги
приеме.
Жалб. Г.: - Искам да представя във връзка с оспорването на ответната
страна за представени и входирани в РС – гр. Пещера документи. Те са
представени, но липсват, няма ги по делото. Входирани са пред Районен съд –
гр. Пещера, но ги няма по делото на хартиен носител. Аз не ги виждам, като
прелиствам делото. В електронен вариант ги виждам, но на хартиен носител
не ги виждам, за което ги представям с мокър печат в оригинал на входирана
молба пред РС- Пещера. Предвид на твърденията на ответната страна, че са
несъстоятелни моите твърдения. Моля да ги приемете, защото те са в
оригинал с мокър печат.
Адв. А. – Василева: Аз съм взела становище и съм го изложила в
писмения отговор. Продължавам да твърдя, че това твърдение е
несъстоятелно и смехотворно. Абсолютно всичко по делото е налице, защото
имаше твърдение, че не сме представили вносна бележка за платена
експертиза, а такава има. Известни са ми тези обстоятелства. За да бъде
сканирано и прикачено, значи е представено.
Жалб. Г.: - В деловодството, непосредствено преди съдебното заседание
са входирани. Входирах я в деловодството. Това са приложените
доказателства към нея, които са описани подробно в приложените документи.
Адв. А. - Василева – Аз считам, че след като представените
доказателства фигурират и са сканирани и се съдържат в електронното досие
на делото не е необходимо да бъдат приети. Оспорвам жалбите срещу
решението на РС – гр. Пещера. Считам, че същите са неоснователни.
Подробни съображения за това съм изложила в писмения отговор, който
поддържаме.
Съдът след съвещание намира, че ще следва да приеме представената в
днешното съдебно заседание молба от С. Д. Г. с приложение към същата, тъй
13
като същите са относими към предмета на спора.
Намира за неоснователно искането за приемане на писмените
доказателства, посочени в отговора на въззвината жалба. Касае се за
установяване на факти и обстоятелства, които са били известни на ищцата в
първоинстанционното производство и не е съществувала пречка към момента
на приключването на съдебното производство тези документи да бъдат
депозирани там. В този смисъл, за същите е настъпила преклузия, поради
което не следва да бъдат приети от въззивния съд, затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото молба на С. Г. с вх. №
263128/06.10.2021 г., ведно с приложените към нея доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено в отговора на
въззивната жалба за приемане на двата писмени документа по опис - писмена
справка и разрешение за строеж.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Т.: - Ув. окр. съдии, моля да дадете срок за писмени бележки. Сега
съвсем на кратко, във връзка с подадения отговор на нашите въззивни жалби
и това, което казах, че ние не можем да натрапим на ищцата по никакъв начин
да защити своите права. След като сме се запознали с отговора на подадените
от нас въззивни жалби, с подадената искова молба, за нас считам, че и за
съда, има един единствен начин да приеме, че правна норма и
квалификацията на претендираните с иска права е по чл. 109 във вр. с чл. 52
от ЗС. Многократно се повтаря и в исковата молба, и пред
първоинстанционния съд, и отново в отговора на въззивната жалба, че
ищцата не е длъжна да доказва по какъв начин въпросите „растения или
насъждения“, както ги наричат й пречи. Няколкократно се позовава на
Решение по гр. д. № 7375 от 2013 г. на ВКС, в който действително
касационната инстанция казва, че когато говорим за чл. 52 от ЗС е важно само
и единствено какъв е видът на дърветата, на какво отстояние се намират те от
границата и до каква височина може да достигне всяко едно от дърветата.
14
Тези факти, обаче, останаха недоказани пред първоинстанционния съд.
Независимо, че в петитума и в обстоятелствената част на исковата молба се
иска: „да се премахне 11 бр. асми, 1 бр. слива и 1 бр. круша.“ Нито едно от
тези растения не бе доказано, от посочените, извинява се, в исковата молба
дървета не беше посочено и доказано кой от какъв вид е по простата причина,
че чл. 52 определя различната височина, която могат да достигнат различните
дървета. За нас е най- важно това, че ние следва да приложим чл. 52 и
прилагайки него, да достигнем до извода, че подадената от въззиваемата
страна искова молба е неоснователна и като такава следва да не бъде
уважавано първоинстанционното решение и съответно да бъдат уважени
нашите въззивни жалби. Моля в полза на моите доверители да се присъдят
сторените разноски съгласно списък, който представям и договор за правна
защита и съдействие.
Адв. А. - Василева : - Ув. окр. съдии, представям списък на разноските.
Считам, че жалбите са неоснователни. Подробни съображенията за това съм
изложила в писмения отговор. Моля да ми бъде дадена възможност за
представяне на писмени бележки. Моля да присъдите и разноските на
доверителката, сторени за въззивната инстанция.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ срок на адв. Т. до 30.11.2022 г. включително да представи
писмена защита с препис за връчване на другата страна, както и на ответника
до 05.12.2022 г. включително.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
23.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15