Р Е Ш
Е Н И Е № 811
27.11.2017г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай Трендафилов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №967 по описа на съда за 2017г.
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.Д.Б. от Ирак, с посочен по делото адрес: РПЦ – Харманли - ДАБ, срещу Решение №12566/20.06.2017г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен и необоснован. Постановен бил в нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Неправилно и необосновано, в противоречие с направените от жалбоподателя изявления относно причините да напусне страната си на произход, административният орган постановявал процесния акт, с който отказвал да му предостави закрила в България, поради липса на предпоставките на закона за предоставяне на статут на бежанец по чл.8, ал.1 ЗУБ, вр. чл.1А от Женевската конвенция за статута на бежанците. Счита, че по отношение на него били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец поради опасенията му от преследване по причина на религията, която изповядвал – йезид, кюрд, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Ирак, по-специално в обл. Синджар, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност поради преследването спрямо йезидите - кюрди от страна на „Ислямска държава“. Цитира определенията на понятията „религия“ и „националност“ съгласно чл.10, ал.1, букви „а“ и „в“ от Квалификационната директива (2011/95/ЕС) и сочи, че съгласно §29 от Преамбюла на същата, едно от условията за признаване на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция било наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове. Законът изисквал опасенията му да са основателни, а не задължително лично да е претърпял неблагоприятните последици върху самия себе си. Освен, че тълкувал превратно фактите по заявената от жалбоподателя бежанска история, административният орган подходил формално и незадълбочено при обсъждането на основанията за предоставяне на закрила и възможността за вътрешна закрила. На следващо място в жалбата се твърди, че алтернативно административният орган следвало да приеме, че били налице предпоставките на закона за статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В тази насока се цитира практика на Съда на Европейския съюз и ЕСПЧ и член 19 от Хартата за основните права на ЕС. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила на жалбоподателя.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ - Любимец под вх.№105450-8108/02.12.2016г. (под името Х. Д. Б.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№7162/30.12.2016г., заведени в ДАБ под рег.№УП 13136/30.12.2016г., Х.Д.Б., гражданин на Ирак, поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.Д.Б., гражданин на Ирак, роден на *** г. в Ирак, гр. Синджар, женен.
Чужденецът бил регистриран
чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 13136/30.12.2016г. като Х.Д.Б.,
гражданство Ирак, етническа принадлежност кюрд, роден на ***г. в Ирак, гр.
Синджар, със същия постоянен адрес, професия общ работник, с начално
образование, религия йезид, женен, без документи за самоличност. Съгласно данни
от регистрационния лист, чужденецът бил придружаван в Р. България от съпругата
си – Н. С.Б. и от четирите им деца, едно пълнолетно, две непълнолетни и едно малолетно.
С Писмо рег. №УП 13136/05.01.2017г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-1961/07.02.2017г. (рег. №УП 13136/13.02.2017г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” било посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С Х.Д.Б., ЛНЧ **********,
било проведено интервю, резултатите от което били обективирани в Протокол с
рег.№УП 13136/30.01.2017г. По време на интервюто търсещия закрила посочил, че
цялото семейство били в България. Напуснали Ирак на 18.11.2016г. с редовен полет от гр.Арбил до гр.Истанбул, Турция. Дал
паспорта на брат си, който се върнал обратно в Ирак. На 21.11.2016г. влязъл в
България, нелегално, пеш, през гората, с помощта на трафикант минали границата,
нямало ограда. Платили по 1800 долара на
човек на трафиканта. До България трябвало да ги докара трафиканта, който говорел на арабски.
Чужденецът заявил, че не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход
или в друга държава. Относно напускането на страната си посочил, че живеел в
гр. Синджар. На 03.08.2014г. ДАЕШ нахлули в града. Избягали в планината, били там 7 дни. С помощта на YPG
ги прекарали през Сирия в лагера в гр.Захо. Останал само 10 дни в гр.Захо. Имал приятел в гр.Арбил и отишъл там със семейството си. Този приятел му намерил работа.
Там чужденецът не се чувствал добре, но не можел да се върне в Синджар. Градът
бил освободен от присъствието на ДАЕШ, но там вече не можело да се живее, имало
други партии. Имало ДАЕШ и други партии. Не се върнал в Захо, защото не можело
да се живее в лагера в Захо, нямал никаква работа и имал задължения към
голямото си семейство. Не можел да издържа семейството си, но и там нямало
спокойствие. Това били основните причини да напусне Ирак, също така и защото като йезиди те не били обичани, а в Европа
били по-толерантни към религиите. Нямал лични проблеми заради етническата си принадлежност. Лично не бил имал проблеми заради
изповядваната от него религия, само общите като йезидите. Върху него не било оказвано насилие. Не било имало заплахи лично към
него. Нямал
проблеми с властите в страната си. Заявил, че нямало да се върне в Ирак. Не
опитал да се премести в друг град. Смятал, че Европа била добре за него. Искането му
било да получи статут и да подсигури спокоен живот за семейството си и да
живеят в мир.
С Решение №12566/20.06.2017г., Председателят на ДАБ при МС отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Д.Б.. На 28.06.2017г. срещу подпис решението било връчено на жалбоподателя и същия бил запознат с неговото съдържание на език, който владее и това било удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението била депозирана на 06.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна, но по следните съображения:
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на молителя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила, като разбираем и владян от него, вкл. са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа (л.31 от делото на АССГ), което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДА„НС“ по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.
Въпреки това, съдът установява допускането на друго съществено процесуално нарушение при провеждане на това административни производство, което се изразява в следното:
Безспорно се установява по
делото, че жалбоподателят пристига в Р.България, придружаван от своето
семейство, включващо съпругата му – Н. С.Б. и четирите им деца, – И. Х.Д. /малолетна/, З. Х.Д. /пълнолетна/, Л.Х.Д. и Ахлам Х.Д. /двамата
непълнолетни/,
всички граждани на Ирак. Това е възприето като безспорно и от самия
административен орган.
Съгласно чл.14 от Конституцията на Република България семейството е под закрилата на държавата и обществото. Отделно с разпоредбата на чл.8, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, част от българското право предвид нейното ратифициране, се установява и правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 се сочат предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право, от страна на държавата. Специалният закон – ЗУБ, също съдържа редица разпоредби - чл.8, ал.9, чл.9, ал.6, чл.22, чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Издателят на административния акт в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да преценява наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право.
Видно от изложеното в оспореното решение, съпругата на настоящия жалбоподател и децата му също са регистрирани в ДАБ, но с отделни молби за предоставяне на международна закрила. Макар формално да има подадени от жалбоподателя, от съпругата и децата им отделни молби за закрила и по тях ответникът да образува и провежда отделни административни производства, то органът не отчита обстоятелството, че между тези молби и производства е налице връзка и взаимна зависимост, предпоставяща необходимостта от разглеждане на отделните молби в едно общо производство с цел общо произнасяне.
В този смисъл е и действащата европейска нормативна база относно бежанците. Съгласно чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. държавите членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. В същия смисъл следва да се възприеме и установеното от нашия законодател право на зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството, установено в разпоредбите на чл. 8, ал.9, чл. 9, ал.6, чл. 22 и 34 от ЗУБ. Тълкуването на тези разпоредби следва да се разбира в смисъл, че за да е ефективно произнасянето на органа и за да е правилно прилагането на тези норми, то произнасянето следва да обхваща в едно производство молбите на всички „членове на семейството“, по см. на чл.2, §1, б. „Й“ от Директива 2011/95 на ЕП от 13.12.2011г., за да може решаващият орган да извърши преценката дали, ако са налице предпоставки за признаване на статут по отношение на един от членовете, останалите следва да се ползват от преимуществата, които се установяват в посочените по-горе норми.
Доводите на ответника досежно
тяхното неприложение не се споделят, защото при образуването на редица отделни
производства по отношение на всеки член от семейство, същият се произнася
единствено и само, отчитайки спецификата на конкретният молител, но без да се
отчита зависимостта и предпоставеността на същия от молбата на друг член на това семейство, което
сочи на едно едностранчиво и формално разглеждане на молбите за закрила, чийто
целен резултат е единствено отхвърляне на молбите на тези отделни членове на
семейство, което предпоставя и допускане на нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ,
което практиката възприема като съществено такова. Именно в тази насока следва
да се разбира и тълкува новелата на чл.23, §1 от директивата, установяваща
изискването, че държавите-членки гарантират запазването на целостта на
семейството, а не да се тълкува в смисъл, че преференциите в чл.24-35 от
директивата се признават само по отношение на тези членове на семейство на
лице, на което е призната международна закрила. При едностранното разглеждане на
молбите на всеки отделен член на семейство, без отчитане на факта на семейната
връзка между, постигане на такъв резултат не може да се очаква. Не без значение е
и обстоятелството, че три от решениятя на настоящия ответник, постановени по
молбите за закрила на други от членовете на семейство Б., са отменени от съда и
преписката е върната за ново разгреждане и произнасяне от органа /вж. д.
942/2017г; д.1016/2017г.; д.835/2017г./.
Така мотивиран съдът приема, че административният орган е длъжен да съобразява тези законови постановки /вкл. и европейските директиви/, като не допуска само на формална основа /предвид, че са налице две или повече отделни молби от членовете на едно семейство/ едностранчиво прилагане на същите с оглед недопускане нарушаване на правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и с оглед изпълнение на задължението си по чл.75, ал.2 от ЗУБ да извършва задълбочена и правилна преценка налице ли са или не законоустановените предпоставки на това право и съотв. на действително установеното от него да приложи закона, като признае или откаже предоставяне на закрила.
Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на член на семейство по смисъла на това понятие съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и тази, дадена в Директива 2011/95/ЕС. Това означава, че същият, като такъв, има възможност да ползва права, следващи се от тези на неговата съпруга или децата им при евентуално уважаване на искането им за закрила и обратно, именно на основа на тази връзка с тези лица. Целта на посочената разпоредба е да се запази целостта на семейството на чужденец, търсещ закрила или вече получил такава, като по този начин се препятства разделянето на членовете на едно семейство и накърняването на правото им на семеен живот, гарантирано от чл.8, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. /в този см. вж. Решение №5179/28.04.2016г., по ад №2366/2015г. на ВАС/.
Така аргументиран, съдът в заключение приема, че ответникът при провеждане на конкретното производство допуска съществени нарушения при разглеждане на молбата на настоящия жалбоподател, вкл. и не във връзка с молбата на неговата съпруга и деца, като поради това и издава решение, което не е съобразено с молбата на другите членове на семейството му и без тези молби да са обсъдени взаимно. Този съдебен състав, по посочените мотиви, приема извод за отмяна на жаленото решение, поради установени съществени нарушения при провеждане на особеното административно производство по ЗУБ, което налага връщане на преписката за ново произнасяне от ответника, като при новото й разглеждане следва органът да спази указанията на съда, вкл. и като извърши произнасяне по молбите на жалбоподателя и на другите членове на семейството му при съвместното им разглеждане. Освен това при издаване на новото решение относно преценка дали конкретните молби за закрила са основателни или не, административният орган дължи произнасяне и относно сигурността на държавата по произход на лицето, след отчитане на актуалните данни за обстановката в държавата по произход-Ирак, към датата на постановяване на новия административен акт.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Д.Б. от Ирак, ЛНЧ **********, Решение №12566/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.
ВРЪЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на Съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: