№ 873
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209683 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от „...“ ЕООД, ЕИК (НОМЕР), против
наказателно постановление № 556982-F561265 от 22.01.2021 г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с което за нарушение
на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради неговата
незаконосъобразност. Твърдят се допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и
липса на нарушение. Сочи се и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
издаденото НП. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска съдът да потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно. Заявява, че
нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.07.2020 г. в 17:30 часа била извършена проверка в търговски обект –
кафене, находящо се в гр. (АДРЕС), стопанисвано от „...“ ЕООД. Свидетелят К.Н. -
инспектор по приходите в ЦУ на НАП – гр. София и негов колега посетили
горепосочения обект, като извършили контролна покупка на два броя безалкохолни
напитки на обща стойност 2,70 лева, които Н. заплатил в брой, но не му бил издаден
касов бон за платената сума от служителката в обекта, която приела плащането.
Впоследствие проверяващите се легитимирали и поискали документите на фискалното
устройство. Била извършена разпечатка от касовия апарат, въз основа на която се
установило, че заплатената сума от 2,70 лева не била отразена във фискалното
устройство. На същата дата бил съставен протокол за извършената проверка №
0036693 от 15.07.2020 г.
Впоследствие свидетелят Н. съставил срещу дружеството-жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение № F561265 от 27.07.2020 г., който бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели на съставянето му, след което същият
бил предявен на управителя на дружеството-нарушител, а той го подписал без
възражения. В съставения АУАН нарушението било квалифицирано по чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и
въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
556982-F561265 от 22.01.2021 г., с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Така изложената фактическа обстановка категорично се установява от разпита
на свидетеля К.Н., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят Н. подробно разказва за извършената проверка, как заплатил в брой сумата
от 2,70 лева за двете безалкохолни напитки, при което не му бил издаден касов бон от
служителката приела парите. Тогава се легитимирали, била пусната и разпечатка от
фискалното устройство, в която не фигурирала заплатената сума от 2,70 лева. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля, тъй като те са логични, последователни,
непротиворечиви и изцяло кореспондират с приложения по делото писмен
2
доказателствен материал – разпечатката от фискалното устройство, от която е видно,
че не е отразено плащането в размер на 2,70 лева, както и от съставения протокол за
извършена проверка. Следователно категорично се доказва, че на процесната дата не е
бил издаден касов бон за заплатената в брой от проверяващия сума в размер на 2,70
лева.
Предвид всичко изложено до тук съдът приема за категорично установена
описаната по-горе фактология.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
рамките на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, а
съставените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени
всички факти, имащи значение за неизпълнението на задълженията на субекта.
Посочени са дата и място на нарушението, вида на извършената покупка, нейната
стойност и съответно неиздаването на касов бон. Поради изложеното съдът приема, че
в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
нарушения на процесуалните правила, които съществено да са ограничили правата на
дружеството-жалбоподател и възможността му да се защити.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, като видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на
финансите. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/06 на
Министерство на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В настоящия случай се касае за плащане в брой
от клиента, тоест не е налице никое от посочените изключения и е трябвало да бъде
издадена фискална касова бележка.
Свидетелят Н. беше категоричен, че в проверения обект е имало регистрирано
към НАП фискално устройство с индивидуален номер и фискална памет, което е било
в изправност. Точният модел и номер на устройството са посочени както в съставения
3
АУАН, така и в издаденото НП. Задължението за издаване на касовата бележка е
трябвало да бъде изпълнено при получаване на плащането от клиента, а в настоящия
случай, след като клиентът е заплатил сумата от 2,70 лева, фискален бон не му е бил
предоставен. Законът е категоричен в кой момент е трябвало да бъде изпълнено това
задължение и организацията на работата в обекта не може да дерогира тези
изисквания.
След като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не
е необходимо да бъде обсъждан въпросът за вината, а е достатъчно само да е налице
нарушение от обективна страна.
Член 185, ал.1 от ЗДДС гласи, че на лице, което не издаде документ по чл.118,
ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лева. Следователно е предвидена отговорност не само за
физическите, но и за юридическите лица, които също могат да бъдат субект на
нарушението. Всяко юридическо лице действа чрез своите органи на управление, в
които участват физически лица, тоест няма как да се очаква юридическото лице, което
е неодушевено, лично да извърши нарушението. Нарушенията се извършват от
физическите лица, които извършват дейност от името и за сметка на юридическото
лице – неговите работници и служители. Няма как да се приеме, че винаги трябва да се
наказва физическото лице неиздало касовата бележка, тъй като това би означавало
никога да не може да бъде санкционирано юридическото лице, понеже винаги някое
физическо лице борави с касовия апарат и приема парите. В случая нарушението е
извършено от служител на юридическото лице, което следва да понесе
административнонаказателна отговорност за бездействието на този свой служител.
Отново следва да бъде отбелязано, че нямат никакво значение причините довели до
неиздаването на касова бележка, тъй като отговорността е обективна, а юридическото
лице така е следвало да организира работата на своите служители, че да не допуска
извършването на такива нарушения. Поради тази причина е без значение и на кой
точно служител е била дадена сумата, тъй като щом същият е бил натоварен със
задължението да приема парите от клиентите, то е трябвало да издаде касов бон при
получаването на сумата, но не го е направил.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 500 лева, поради
което съдът не може да я намалява повече.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се засяга фискалният интерес на държавата.
Неиздаването на касова бележка засяга както обществените отношения, свързани с
формирането на данъчната основа за дължимия данък печалба от страна на търговеца,
така и правата на купувача. За съставомерността на установеното нарушение
4
достатъчен е фактът на неиздаването на фискална касова бележка, което законодателят
е определил като формално административно нарушение, като е без значение
стойността на осъществената продажба и не е необходимо да са произтекли вреди. От
друга страна при контролни проверки за издаване на касови бележки проверяващите
правят контролни покупки на ниска стойност със собствени или служебни средства,
поради което няма как да им бъде указано да закупуват стоки на висока цена, само и
единствено, за да не излезе впоследствие случаят маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, предвид стойността на покупката. Поради тази причина стойността на стоката
не следва да бъде определяща за маловажността на нарушението, а евентуално може да
бъде взета предвид при определяне размера на санкцията. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция, а именно Решение № 4626 от 30.06.2015 г.,
постановено по КНАХД № 2473/2015 г. по описа на АССГ, III касационен състав.
С оглед на посочените съображения, атакуваното наказателното постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лева. Съдът намира, че в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, пред.1 и ал.5 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 556982-F561265 от 22.01.2021
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП
София, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), на „...“ ЕООД, ЕИК (НОМЕР) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, ЕИК (НОМЕР) да заплати на
5
Централно управление на Национална агенция за приходите - София сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6