Р Е Ш Е Н И Е
№..................../ ................ 2020 г, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Йова Проданова
касационно административно - наказателно дело № 3505 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Милки
Груп Био“ ЕАД с ЕИК *********, против Решение № 2035/13.11.2019 год.,
постановено по н.а.х.д. № 4601/2019 год. по описа на Районен съд Варна, ХХХVІІІ
състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № КХ-047/10.06.2019 г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Варна, с което на „Милки Груп Био” ЕАД, на основание чл.48,
ал.2 от Закона за храните са наложени две административни наказания -
имуществена санкции по пункт 1 и по пункт 3,
всяка от които в размер на 1 000 лв. и на основание чл.43, ал.2 от Закон
за храните е наложено административно наказание – имуществена санкция по пункт
2 в размер на 3 000 лв.
Решението на първоинстанционния съд е
оспорено като незаконосъобразно, поради
противоречието му със събраните доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Изложени са съображения за липса на мотиви по отношение на
нарушението по т.1 с довод за бланкетен характер на нормата на чл.48, ал.2 от ЗХ
и необсъдени възраженията на дружеството по акта, както и нарушение на
материалния закон като не е извършена оценка за маловажност на деянието.
Оспорена е съставомерността на деянието по т.2, като е изложено становището на
жалбоподателя за кумулативно изискване от закона наличието на производство и
продажба на храни при изпълнителното деяние по чл.43, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ,
предвид употребения съюз „и“. В АУАН не е посочено качеството на субекта на
нарушението – дали е производител на храни или търговец, с което е нарушено
правото на защита на дружеството; всички документи за вход и изход, анализни
сертификати, сертификати за произход и здравни сертификати са предоставени на
ОДБХ Варна преди съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Искането е решението на
районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата по съображения.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по
съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Касационният състав, преценявайки
обжалваното решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на ал.2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С оспореното решение от 13.11.2019 г. въззивният
съд потвърждава Наказателно постановление №КХ-047/10.06.2019 г., издадено от
Директора на ОДБХ-Варна, с което на „Милки
Груп Био” ЕАД на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните са наложени две
административни наказания „имуществена санкция“, всяка от които в размер на 1 000
лева, съответно – по пункт 1 за нарушение на чл.15, ал.1, във вр. чл.14, ал.1,
т.7 от Закон за храните, по пункт 3 за нарушение на чл.21а, ал.2, във вр.
чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за храните, и „имуществена санкция“ в размер
на 3 000 лв. на основание чл.43, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от Закон за храните,
за нарушение на чл.18, ал.1 от Закон за храните, вр. с чл.2 от Наредба №1/2016
за хигиената на храните.
Административнонаказателната отговорност
на „Милки Груп Био“ ЕАД е ангажирана за това, че при извършена проверка на 03.04.2019
г. в 11.40 ч. от служители на ОДБХ – Варна в обект, стопанисван от дружеството –
склад за съхранение на храни, които не изискват съхранение с контролирана
температура, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Перла“ № 26, ЗПЗ, в логистичен
парк, сграда А6-102.1.1/изход 9, 10, 11/ е установено, че 1. „Милки Груп Био“ ЕАД, като търговец на храни е започнал работа
преди да е заявена писмено промяната на обстоятелствата – фирмата или името на
лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта, като към
момента на проверката е установено, че на този адрес е регистрирана фирма „Екол
Логистик България“ ЕООД, 2. Като търговец на храни „Милки Груп
Био“ ЕАД не е внедрил и приложил система за управление на безопасността на
храните, включваща добри търговски практики и система за анализ на опасностите
и критични контролни точки във връзка с пар.1, т.2, т.56 от ДР на ЗХ. 3. Като търговец на храни „Милки Груп
Био“ ЕАД не е предоставил при поискване системи и процедури за събиране и
съхранение на информацията за храните, които са се намирали в обекта, както и
не са били представени информация за всички негови доставчици на храни и
информация за производителите или търговците на храни, на които те са доставили
своите продукти, от което се установява, че не е била внедрена система за
самоконтрол, която да осигури проследяване на храните на всеки етап, като в
обекта не се води дневник за входящ контрол и не се съхраняват търговски
документи за произход и годност на наличните хранителни продукти. Срещу „Милки
Груп Био“ ЕАД е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който на 10.06.2019 г. Директорът на ОБДХ - Варна издава процесното
Наказателно постановление, като възприема изцяло описаните в Акта за установяване
на административно нарушение факти, както и дадената им от актосъставителя
правна квалификация.
При служебната проверка на актовете,
постановени в административно-наказателното производство, въззивният съд
приема, че Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи, съдържат
реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в хода на развилото се пред
АНО производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на наказателното постановление районният съд намира за
правилна дадената от наказващия орган правна квалификация на деянията и
приложената санкционна норма. В решението е приета за неприложима разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, предвид факта, че са констатирани три отделни административни
нарушения. По отношение на нарушението по т.2 въззивният съд, като съобразява
легалното определение на „търговец на храни“, дадено в нормата на т.61, пар.1
от ДР на Закона за храните и на понятието „търговия“ по смисъла
на т.60, пар.1 от ДР на Закона за храните, приема, че качеството на „търговец
на храни“ припокрива действията по продажба на храни. По възражението по т.3,
че се касае за бланкетна норма, като в хода на проверката са били предоставени
всички необходими документи, въззивният съд посочва, че възражения по
съставения АУАН не са направени, като приема, че представянето на документи
след проверката не представлява изпълнение на изискванията на закона, то има
значение при определяне размера на административните наказания, като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Касационният състав намира решението на
районния съд за постановено при съобразяване на приложимите материални и
процесуални норми.
Установените в хода на проверката и
послужили като основание за ангажиране на отговорността на дружеството факти и
обстоятелства правилно са преценени от районния съд като достатъчни и относими
към материално-правните разпоредби на чл.15, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1,
т.7 от ЗХ, чл.18, ал.1, вр. чл.2 от
Наредба №1/2016 за хигиената на храните, чл.21а, ал.2, вр. чл.21а, ал.1 т.1 и
т.2 от Закона за храните. Правилна е преценката за приложимостта на санкционните
разпоредби на чл.48, ал.2 и чл.43, ал.2 от Закона за храните към установените
нарушения, както и индивидуализацията на наказанията с оглед на установената
обществена опасност на деянията, и неприложимостта на института на маловажност
по чл. 28 от ЗАНН предвид засегнатите обществени отношения и броя на
извършените нарушения.
Фактите, описани в Акта за установяване на
административно нарушение, съответно в т.1, 2 и 3, не са оспорени при
връчването му, нещо повече, изрично е вписано изявление на представляващия
дружеството, че няма възражения по акта, поради което съдът намира, че
възраженията по п.1 от наказателното постановление, предявени при въззивното
обжалване, повторени и пред настоящата инстанция, са свързани с приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав споделя становището на
районния съд за недоказаност на основания за квалифицирането на деянието като
маловажно. Нарушението, накърняващо значими обществени интереси, свързани със
здравето на хората, не се отличава от обичайните случаи от този вид.
Обстоятелството, че дружеството е предприело действия по съобразяване на
законовите си задължения веднага след проверката, установила нарушението, е от
значение за размера на наказанието, но не може да обоснове квалифицирането му
като маловажно. Още повече, както приема и районният съд, при констатираните с
проверката три нарушения.
Касационният състав преценява като
неоснователни и възраженията по отношение на нарушението по т.2 от
наказателното постановление за несъставомерност.
Тълкуването на разпоредбата на чл.43, ал.2
във вр.ал.1 от Закона за храните, във връзка с нормите на глава четвърта на
закона „Производство и търговия с храни“, във връзка с нормите на Регламент (ЕО)
№ 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно
хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том
44) и конкретно с разпоредбите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Глава втора „Задължения
на операторите на предприятия за храни“ на този регламент, налага категоричен
еднозначен извод, че посочените задължения тежат както за производителите, така
и за търговците на храни, респ. отговорността по чл.43 от Закона за храните не
е свързана с кумулативното осъществяване на дейностите по производство и
продажба на храни. Текстът на чл.3 на Регламент
(ЕО) № 852/2004 вменява общо задължение
на операторите на предприятия за храни на всички етапи на производството,
преработката и разпространението на храните под техен контрол. Качеството на
дружеството – жалбоподател на търговец на храни категорично го определя като
субект на нарушението.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията по отношение на нарушението по т.3 от наказателното постановление,
основани на довод за представяне на изисканите от органа документи в Областна
дирекция по безопасност на храните и постановената отмяна на Акта за забрана от
03.04.2019 година. Основание за издаването на Удостоверението за регистрация и
отмяната на акта за забрана е изпълнението на нормативните изисквания, но това
изпълнение не може да заличи извършеното нарушение и последиците от него –
ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца.
При изложените съображения за законосъобразно
постановено решение от районния съд, то следва да бъде оставено в сила, порди
което и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния
кодекс, Административен съд - Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2035 от 13.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 4601/2019 г. по
описа на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: