РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Враца, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 10.06.2020 г. /десети юни две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 123 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на В.В.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0248-000221/23.08.2019 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР – Враца, РУ Бяла Слатина, с която му
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването й и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че на посочената дата не е извършил визираните в Заповедта нарушения на
ЗДвП. Излага доводи за липса на мотиви относно размера на наложеното наказание,
при коя от формите на вина е извършено нарушението, както и необсъждане на
възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на заповедта, с
произтичащите от това законни последици.
В съдебно заседание,
чрез упълномощения процесуален представител адв. М.Д., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и твърди нови обстоятелства, като посочва, че не е
управлявал МПС, не е спиран от контролните органи за установяване на
нарушението, а районният инспектор е извършил проверката в МБАЛ – Бяла Слатина,
където оспорващият е бил на лечение и не е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Ответникът, Полицейски
инспектор към ОДМВР – Враца, РУ Бяла Слатина
не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 04.02.2020 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Б. Слатина при ОД на МВР Враца
на 10.02.2020 г., с рег. № 248000-918, с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.08.2019 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ Д898751 от мл. автоконтрольор към ОДМВР –
Враца, РУ – Бяла Слатина затова, че на същата дата, около 04.30 ч. в гр. Бяла
Слатина по ул. „З.С.“, посока гр. К., срещу Папас Мел ЕООД е управлявал мотоциклет
Я., с номер на рама ***-***, неизвестна собственост, с несъобразена скорост на
движение в тъмната част на денонощието, в следствие на което реализира ПТП,
като се блъска в бордюр и се самонаранява падайки на пътното платно. С
техническо средство Алкотест Дрегер № 7510 0018 е установено, че е управлявал
под въздействието на алкохол, като светлинната индикация на уреда в 05:15 ч. е
отчела 1,77 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0031510. Жалбоподателят не носил СУМПС и контролен талон към него.
Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл.
20, ал. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.
На същата дата – 23.08.2019
г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0248-000221/23.08.2019 г. от полицейски
инспектор към ОДМВР – Враца, РУ Бяла Слатина, с която на жалбоподателя на
основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Към преписката е приложен
цитирания АУАН № Д898751/23.08.2019 г., в който е изложена същата фактическа
обстановка, както и НП № 19-0248-000827/17.09.2019 г. на Началник РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР – Враца.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР –
Враца, РУ – Бяла Слатина, чиято компетентност е установена от т.1.8 на
приложената по делото Заповед № 369з-1400/02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на
органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването
му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС,
изразяваща се в управление на МПС след употреба на алкохол. Изложените мотиви в
оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере
съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е
налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда.
Възраженията на процесуалния
представител на оспорващия, относно съставения АУАН касаещи допуснати нарушения
на процедурата по неговото съставяне са неотносими към предмета на делото и не
следва да се обсъждат в настоящето производство. Същите са относими в процедурата по оспорване
на НП, но не и в настоящето производство. Това е така, защото законодателят е
предвидил отделен процесуален ред за прилагане на принудителните
административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките
за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са
различни. С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната
отговорност на адресата или на установения с АУАН нарушител, за да се решават
въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност,
респективно да бъде обсъждана формата на вината и наличието на условията по чл.
28 от ЗАНН, в каквато насока са възраженията на процесуалния представител на
оспорващия. Принудителните административни мерки като вид административна
принуда засягат в негативна степен правата и интересите на адресатите си, но не
са санкция и за тях не важат правилата по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. ПАМ
се прилагат с индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл. 21,
ал. 1 от АПК и описанието в заповедта следва да съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК, което в случая е сторено. Към момента на издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП е достатъчно установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.
1 от ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. Не е необходимо да съществува пълно съответствие на
фактическите обстоятелства по АУАН, респ. по последващото наказателно
постановление, и тези по заповедта за прилагане на ПАМ. В случая установените в
АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ
– управление на МПС след употреба на алкохол, установено с годно техническо
средство. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Една от хипотезите в текста на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед,
предвижда временно отнемане на СУМПС на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена в случая с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Цитираната
разпоредба е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в
нея, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е
независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде
издадено наказателно постановление и кога ще влезе в сила, или ще бъде
възбудено наказателно преследване, т.е. независимо от това дали нарушението ще
бъде санкционирано или не), органът е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане
на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. От представеното по делото НП № 19-0248-000827/17.09.2019 г. се
установява, че за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП АНП е прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и липсват данни за развитието на възбуденото
наказателно преследване, т.е. към настоящия момент не е решен въпросът за
отговорността на оспорващия.
Анализът на
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение -
същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект,
тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната, а както е в случая наказателна
отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален
18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й.
В настоящото производство
жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в акта и заповедта
нарушение, защото не е управлявал процесния мотоциклет, но не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки предоставената му от съда
възможност. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител въвежда нови
фактически обстоятелства, като твърди, че в момента на проверката е бил на
болнично лечение в МБАЛ – Бяла Слатина, поради което не е имал качеството на
водач на МПС по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. За доказване на това
твърдение също не са посочени и представени никакви доказателства, например
амбулаторен лист, за да се установи от съда кога е настанен в болничното
заведение - преди или след датата и часа на ПТП, с какви оплаквания, поставена
диагноза, назначено лечение и пр. Въпреки изложените доводи, че описаната в
АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, липсва
изрично изявление, че се оспорва неговата истинност. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването ѝ
предпоставя изричното му оспорване и доказване на неистинността му от страната
която го оспорва по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. С това си бездействие оспорващият не обори нормативно предвидената в чл.189,
ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение съставен за нарушение по ЗДвП. Поради това съдът
кредитира материалната доказателствена сила на АУАН и приема за доказана
установената с него фактическа обстановка, с оглед на което наведения в жалбата
довод за недоказаност на извършеното административно нарушение, дало основание
на органът да издаде оспорената заповед се явява неоснователен.
Не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както
в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. Тя е наложена в
нормативно определения размер, който не може да бъде намаляван.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.В.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0248-000221/23.08.2019 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ Бяла Слатина, с която е приложена ПАМ по чл.171,
т.1 б.“б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: