Решение по дело №10617/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 515
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100510617
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров

Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510617 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10617/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Областна
администрация на Област София срещу решение №8547 от 26.07.2022 г по гр.дело
№64249/2021 г на СРС , 61 състав ; поправено с решение №8916 от 04.08.2022 г по същото
дело , с което по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е отменено уволнението
на Е. Г. Ц. ЕГН ********** от гр.София със заповед №ЛС-063 от 28.10.2021 г на областния
управител на Област София ; Ц. е възстановена на длъжността „главен специалист“ в Отдел
„Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно
обслужване , финанси и управление на собствеността“ при въззивника ; както и въззивникът
е осъден да заплати на Ц. сумата от 7800 лева обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконно уволнение за периода 28.10.2021 г – 28.04.2022 г ; ведно със законната лихва от
10.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 650 лева разноски по
делото ; както и въззивникът е осъден да заплати по сметка на СРС 372 лева държавна такса
и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл.344 ал.1 т.3
КТ във вр.чл.225 ал.1 КТ .
Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС . Налице е фактическия
състав на чл.325 ал.1 т.12 КТ , защото длъжността на ищцата е опредЕ. за заемане от
държавен служител , а не е съкратена . Старата длъжност „главен специалист“ е
трансформирана в длъжността „главен експерт“ за държавен служител по служебно
1
правоотношение с валиден акт на работодателя и при оперативна самостоятелност . Новата
длъжност е запазила основните и характеризиращи я трудови функции , но се разширява
обхвата и функционалните характеристики.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з оспорва
жалбата .
Въззивната жалба е допустима. В последното о.с.з СРС е обявил , че ще се произнесе с
решение на 26.07.2022 г и е спазил този срок . Въззивната жалба от 03.08.22 г /по пощата/ е
подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел от фактическа страна , че ищцата е заемала въз основа
на допълнително споразумение от 27.10.2021 г длъжността „главен специалист“ в Отдел
„Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно
обслужване , финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация на
Област София.
С процесната заповед №ЛС-063 от 28.10.2021 г на областния управител на Област София е
прекратено ТПО на ищцата на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ поради определяне на
длъжността й за заемане от държавен служител .
Заповедта за прекратявне на ТПО е издадена въз основа на заповед от 28.10.2021 г , с която е
утвърдено ново длъжностно разписание , като в него двете длъжности за „главен
специалист“ са определени вече за държавни служители като „главен експерт“.
СРС е констатирал , че независимо от това , че ищцата вече е заемала длъжността „главен
специалист“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „
Административно-правно обслужване , финанси и управление на собствеността“ , на
27.10.2021 г й е връчена длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ в
Отдел „Правно и информационно обслужване“ , Дирекция „ Административно-правно
обслужване , но двете длъжностни характеристики са на практика едни и същи .
От правна страна СРС е приел , че длъжностните характеристики на „главен специалист“
в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ , Дирекция „ Административно-правно
обслужване и на „главен експерт“ в Отдел „Финанси и управление на собствеността“ ,
Дирекция „ Административно-правно обслужване коренно се различават. Изискванията за
2
главен експерт са и по-високи – вместо средно образование се изисква висше образование .
Длъжността главен експерт е с изцяло нови функции , поради което не е налице
фактическия състав по чл.325 ал.1 т.12 КТ .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Страните нямат спор по отношение на фактите , като спорът е чисто правен – дали
длъжността , която е заемала ищцата е същата , която е опредЕ. за заемане от държавен
служител или новата длъжност е различна .
Законосъобразно и след задълбочен анализ на представените длъжностни характеристики
първоинстанционният съд е констатирал , че посочените по-горе длъжности „главен
специалист“ по ТПО и „главен експерт“ по служебно правоотношение са различни .
Длъжността „главен специалист“ е чисто изпълнителска - по същество ищцата е била
обикновен деловодител /по нейни твърдения периодично е била и секретарка на областния
управител /. Ищцата само е обработвала , сканирала и съхранявала постъпили и изходящи
документи и ги е предавала за експертна работа на съответните служители или е пращала
отговори на други лица . От своя страна длъжността „главен експерт“ е експертна
изисква се от служителя умствен труд по изготвяне на експертни анализи , подготовка на
заповеди , становища , контрол на договори и пр. Логично и образователните изисквания за
двете длъжности са различни – докато за деловодител е достатъчно средно образование без
опредЕ. специалност , то за експертната длъжност се изисква висше образование /бакалавър/
и то само в областта на социалните , стопанските и правните науки . Съвсем ясно е , че при
дейност свързана с актуване/деактуване и управление на имоти /и то в гр.София/ няма как да
се допусне длъжността да се заема от лица без на практика никакво образование и
опит/подготовка/възможности за умствен труд . Не е налице фактическия състав по чл.325
ал.1 т.12 КТ , при който се изисква длъжността опредЕ. за заемане от държавен служител да
е същата като предходната длъжност . На практика в случая има съкращаване на щата по
отношение на длъжността на ищцата по ТПО и трансформация на щатните бройки за
експерти по служебно правоотношение . Ответникът обаче не се е позовал на основанието
„съкращаване на щата“ и такова не може да се изследва по настоящото дело .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 1050 лева адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8547 от 26.07.2022 г по гр.дело №64249/2021 г на СРС , 61
състав ; поправено с решение №8916 от 04.08.2022 г по същото дело.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област София да заплати на Е. Г. Ц. ЕГН
********** от гр.София сумата от 1050 лева разноски пред СГС .
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 03.02.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4