Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 590
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.А.А. против наказателно постановление № 936/14.09.2018 г. на началник РУ Ихтиман, с което за нарушение
на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД му е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 300,00 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното наказание.
Административнонаказващият орган,
без да изпраща представител, заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.09.2018 г. около 20,40 ч. в гр.
Ихтиман, жалбоподателят управлявал МПС –
„Рено Клио“ с рег. № РА 6058 ВК по ул. „Патриарх Евтимий“, когато бил спрян за
проверка от служители на РУ Ихтиман. Същите установили, че жалбоодателя е
осъществил нарушения по ЗДвП, отразени в съставения АУАН с бл. № Д 688814, въз
основа на който било издадено НП № 18-027-000823 на началника на РУ на МВР
Ихтиман, както и престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, за което било образувано
НОХД № 572/2018 г. на РС Ихтиман, приключило с влязло в сила на 27.05.2019 г.
определение, с което А. е признат за виновен в това, че на посочената дата и
място е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно – 2,18 на хиляда, установено по надлежния ред. Наред с това, при изискване документите за самоличност на жалбоподателя, при
проверката на 08.09.2018 г., същият не представил лична карта. Ето защо,
актосъставителят – св. Д., съставил АУАН с бл. № 7647467, в който отбелязал, че
при извършване на полицейска проверка, жалбоподателя не представя документ за
самоличност /лична карта/ и за виновно нарушена посочил разпоредбата на чл. 6
от ЗБЛД. Актът бил предявен на жалбоподателя и отказа му да го получи, бил
надлежно оформен с подпис на свидетел. По-късно,
било издадено и атакуваното НП №
936/08.09.2018 г. на началник РУ Ихтиман в което,
описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в акта, същото е квалифицирано, като такова по чл. 6
от ЗБЛД и администратинонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. на
основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД.
В хода на производството, като свидетел
е разпитан актосъставителят Д., която с
показанията си установява отразените в НП фактически обстоятелства. За осъществените
от жалбоподателя нарушение на ЗДвП и извършеното престъпление по чл. 343б ал.1
от НК, свидетелстват представеното по делото НП № 18-027-000823 на началника на
РУ на МВР Ихтиман и изисканото и приложено НОХД № № 572/2018 г., по описа на РС
Ихтиман.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, по следните съображения.
На
първо място, следва да бъде отбелязано, че съдът не споделя изтъкнатите от
жалбоподателя аргументи, касаещи недопустимостта на
административнонаказателното производство, предмет на контрол по делото.
Нарушенията санкционирани с НП № 18-027-000823 на началника на РУ Ихтиман са
такива по ЗДвП/ чл. 100 ал.1 т.1 и т.2, чл.137а ал.1 и чл.157 ал.8 от ЗДвП/,
както и престъплението по чл. 343б ал.1 от НК е такова по транспорта. С
описаното в атакуваното НП деяние, се сочат за нарушени разпоредби на закон за
българските лични документи. Нито нарушенията по ЗДвП, нито престъплението по
НК представляват „същите деяния“, като
това санкционирано с процесното НП, поради което и не е нарушена забраната ne bis in idem.
Що
се отнася до това, осъществено ли е санкционираното нарушение и извършено ли е то
от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:
Съгласно
посочената за виновно нарушена нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД: „Гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност.“ В случая, безспорно установено се явява
обстоятелството, че жалбоподателят не е представил на контролните органи по
ЗБЛД посочения в АУАН и НП документ за самоличност – лична карта. Не се
установява и да е представил някой от останалите посочени в закона лични
документи, посредством които самоличността му да бъде установена по предвидения
нормативен ред. Ето защо, се налага и извода, че на посочените в атакуваното
постановление дата и място, А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност на осн. чл. 80 т.5 от ЗБЛД.
Същевременно, що се отнася до размера на наказанието
„глоба“, наложено от административнонаказващия орган на максимума предвиден в
закона от 300,00 лв., съдът намира че същото е определено без да са съобразени
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Извън това, че в атакуваното НП липсват
мотиви обуславящи този размер, съдът намира, че не се установяват значителни
отегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до извода, че наказанието е
съответно на тежестта на осъщественото нарушение и дееца. Като единствени
такива, могат да бъдат преценявани обстоятелствата при които нарушението е
извършено – а именно в съвкупност с други административни нарушения и
престъпление. Именно при преценка тежестта на последното обаче, следва да се съобразява
настоящото нарушение, доколкото инкриминираното деяние води до ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя, а следователно и до по – тежки
санкционни последици за него. Извън това, липсват данни А. да е осъществявал
други нарушения по ЗБЛД, предхождащи
настоящото и данни за имотното му състояние, както и изяснено е, че при
извършената служебна справка от контролните органи, самоличността на жалбоподателя
е била установена при проверката. Ето защо и по изложените съображения, съдът
намира, че размера на следващото се административно наказание „глоба“ следва да
бъде намален от 300,00 лв. на минимума предвиден в закона от
50,00 лв., за да бъде съответен на тежестта на осъщественото нарушение.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 936/14.09.2018 г.
на началник РУ Ихтиман, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на
основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД на Л.А.А. е наложено административно наказание «глоба» в размер на
300,00 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 300,00 лв. на
50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ