РЕШЕНИЕ
№ 208/14.7.2020 г.
14.07.2020г. гр. Ямбол
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно
отделение, IX-ти наказателен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юли втори октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар
В. Г.
като разгледа
докладваното от съдия Кирков
АНД №452/2018г. по описа на ЯРС,
За да се
произнесе все предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Д.А.С. *** , ЕГН:********** против НП №20-08-13-000568/21.04.2020г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл. 183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание-глоба в размер на 50лв.
С
жалбата се иска от съда да отмени издаденото
наказателно постановление .
В
съдебно заседание жалбата се подържа от
редовно упълномощен защитник. Излага се
,че в случая е приложима хипотезата на
чл. 137А ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП , тъй като поради увреждането си
жалбоподателят не бил задължен да ползва обезопасителен
колан.
Въззиваемата
страна редовно призована не иззпраща представител.
ЯРС, след като прецени събраните по делото
доказателства, наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.04.2020г. около 10.50 часа в
гр.Ямбол ,на бул.“Крайречен“ свид.
П.- мл. автоконтрольор
към сектор „ПП“ при ОД на МВР спрял за проверка управлявания от жалбоподателя
л.а. „БМВ 530 с рег. № У 8887 АХ.При спирането му свид.П. видял ,че
жалбоподателя не ползва обезопасителен колан, с какъвто автомобила бил оборудван.Свид.П. забелязал ,че жалбоподателя имал увреждане на горен десен
крайник-липсвала ръката му на ниво предмишница и го
попитал има ли пречка да ползва
колан.Жалбоподателят отговорил,че
увреждането не го затруднява и поставил обезопасителния колан.
На място на жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП и подписан от него без
възражения.
В
последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е
издадено и наказателното постановление.
По
горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от всички
гласни и писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалба
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не
са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно- наказателното производство по налагане на административното
наказание на нарушителя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Наказателното постановление е издадено от
орган, упълномощен за това със Заповед №812/з-825/2019г., поради което същия се
явява компетентен да издава наказателни постановления.НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него
не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По
отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
настоящият състав намира, че от събраните в хода на делото доказателства по
безспорен начин беше установено, че жалбоподателят е извършил нарушението,
доколкото е управлявал МПС, без да използва обезопасителен
колан. Последното категорично се установява от разпита на свидетеля П. и по
същество не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът
не споделя становището на защитата ,че в
случая е приложима нормата на чл.
137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1.По делото
са представени доказателства –Експертно решение № 2217 от 2004г., установяващо ,че жалбоподателя е с вродена аномалия
на десния горен крайник, но никъде не е посочено ,че увреждането не позволява
използването на обезопасителен колон, а и автомобила на жалбоподателя не е бил адаптиран спрямо неговите нужди.
С
оглед на това съдът намира ,че самото увреждане, само по себе си не е
основание попадащо в приложното на посочените от чл.137,ал.2,т.2 и 3 от ЗДвП
изключения, поради което правилно е
прието ,че жалбоподателя съзнателно е
нарушил разпоредбата на чл.137,а,ал.1 от ЗДвП.
Досежно размера
на наложеното наказание, същото е конкретно фиксирано в разпоредбата на чл. чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, поради което и
не може да бъде изменяно.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Ямболският районен съд
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-08-13-000568/21.04.2020г., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР-Ямбол , с което на Д.А.С. *** ,
ЕГН:**********,на основание чл.
183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание-глоба в размер на 50лв.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд- гр. Ямбол в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: