Решение по дело №1448/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1448 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от В.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.С.,*** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. К.

В исковата молба се сочи, че на 13.03.2019 г. в гр. Кюстендил между ответника като Заемодател и В. В. С., ЕГН ********** от с.М., като Заемател, бил сключен договор за паричен заем № 3473947.

С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на В. С. парична сума в размер па 1 000 лв., която трябвало да върне на 10 месечни погасителни вноски, всяка от които 116.73 лв. Общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 1 167.30 лв.

На основание чл. 4, ал.1 и ал. 2 от процесния договор за заем била начислена неустойка, в резултат на което размерът на дължимата месечна вноска по погасяване на заема се увеличил на 196,10 лв. всяка.

Ищцата редовно (преди падежите на 7-о или 8-о число всеки месец)  погасявала месечните си задължения по договора с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Така изплатила първите три месечни погасителни вноски. Първата вноска била в размер на 132 лв. при ползване на „отстъпка“ от оскъпяването в размер на 64 лв., а втората и третата месечни вноски били изплатени в размер на 196.10 лв.

            След изплащане на третата погасителна вноска и преди настъпване на следващия падеж /11.07.2019 г./ В. С. починала и оставила наследници В.С.С. - син и С. Н. С. - съпруг.

Съгласно клаузата на чл. 13 договорът за паричен заем се прекратявал при смърт на някоя от страните без правоприемство.

Като наследници по закон на В. С. - заемател по договора за паричен заем № 3473947/13.03.2019 г., ищецът В.С. и С. С. се явявали длъжници по същия. За смъртта й ответникът бил уведомен чрез Б. А. М. - обслужваща кредита, като бил представен изискан за целта акт за смърт - представен в офиса в гр. Кюстендил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от съпругата на В.С.. На 08.04.2019 г. последната била потърсена по адрес на месторабота от представители на ответното дружество във връзка с изпълнението на процесния договор. След заплащане на четвъртата месечна вноска в размера й до 116 лв. са заявили, че ще бъде наложена и глоба.

Четвъртата месечна вноска по договора с падеж 11.07.2019 г., дължима от наследниците на В. С., била заплатена по отношение на главницата и лихвата - в размер на 116.73 лева., като остатъкът до 196 лв., в размер на 79.37 лв. неустойка („оскъпяване“) в случай на непредоставяне на обезпечение, не бил заплатен, т.к. клаузите на чл. 4, ал.1 и ал. 2 от процесния договор били нищожни, като противоречащи на добрите нрави, евентуално неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Въведените в договора изисквания за вида обезпечение (чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора) и срока за представянето им създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен такава, то изцяло да се възпрепятства. Уредената в чл. 4, ал.2 неустойка съставлявала санкция, а отделно вреди за заемодателя могло да възникнат само от неизпълнение на основното задължение по погасяване на заема, но не и от непредоставяне на уговореното обезпечение. По този начин процесните клаузи целели единствено неоснователното обогатяване на заемодателя чрез оскъпяване на договора по заобиколен начин. Това обуславяло нищожността на същите (в т.см. се сочи съдебна практика) и като такива те не пораждали правни последици нито за заемателя, нито за неговите наследници.

Твърди се още, че сочените договорни клаузи били нищожни и на осн. чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправни такива. Те не били уговорени индивидуално, а представлявали предварително изготвени от дружеството типови клаузи, които били предлагани от търговеца масово на неограничен кръг потребители.

Именно заради нищожността на сочените договорни клаузи заемателят, с погасяването на първите три месечни вноски, надвнесъл сума в размер на 174 лв., която не била дължима и следвало да се прихване срещу задължението за заплащане на предстоящите месечни погасителни вноски, всяка в размер на 116,73 лв.

Ето защо се поддържа искане за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №3473947, сключен на 13.03.2019 г., между ответната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1324, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С.К. К. и В. В. С., ЕГН ********** от с.*., по силата на който: „Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по предходната алинея Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 793.70 лева. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2, т.2 се добавя сума в размер на 79,37 лева...“, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради това, че тази клауза е неравноправна.

Претендират се и съдебните разноски в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че заемателката е знаела за размера на неустойката при непредоставяне на обезпечение, като нейно право било да се съгласи или да откаже подписването му. Още в преддоговорните отношения между страните г-жа С. била наясно с краткия срок за предоставяне на едно от посочените алтернативно обезпечения. Била й предоставена подробна информация, вкл. чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Така уговорената неустойка не излизала извън присъщите й наказателна, обезпечителна и обезщетителна функции. Същата не съставлявала печалба, а имала за цел да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Неустойката не била и прекомерна доколкото обезпечавала изпълнението на цялото задължение по договора.

Ответникът излага подробни съображения за индивидуалния характер на уговореното неустоечно задължение, доколкото заемателят имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузата, която го урежда, вкл. да се откаже от договора, без да дължи неустойка. Отделно от горното, договорът не бил сключен при общи условия, а при индивидуални такива. Дори и при основателност на претенцията това нямало да повлече нищожност на целия договор и наследниците на В. С. щели да продължат да дължат плащане на общата сума по договора, както била посочена в чл.2, т.7 от същия.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като недопустима,  неоснователна и необоснована., както и за присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетото в Договор за паричен заем №3473947 от 13.03.2019 г. – „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на В. В. С., ЕГН ********** - наследодател на ищеца, сума в общ размер на 1000.00 лв., платими на 10 равни месечни вноски, всяка в размер на 116,73 лева за периода 12.04.2019 г. – 07.01.2020 г., с лихва при фиксиран годишен лихвен процент 35,00% и ГПР 41.87 %.

Сумата следвало да бъда върната съгласно приложения Погасителен план (л.9 от делото).

Не е спорно, че са погасени 4 месечни вноски, по три от които ведно с начислено оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 79,37 лв. и ползвана в тази връзка отстъпка при първото плащане.

Не се спори също, че пълната сума по договора не е възстановена.

От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 44/02.07.2019 г., издадено от кметството на с. * е че Заемателката по процесния договор В. В. С. е починала на 21.06.2019 г., оставяйки законни наследници – С. Н. С. – съпруг и В.С.С. – син и настоящ ищец по делото.

От представените заверени копия на Договори за паричен заем на л. 43 до 52 от делото са видни предходно възникнали заемни отношения между ответника и заемателката с идентично съдържание на клаузата за обезпечаване на същите и различен размер на неустойката при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок.

 

 

 

 

Останалите писмени документи не променят крайните изводи на съда, поради което не се налага подробната им оценка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) - за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 3473947, сключен на 13.03.2019 г.

Доказателствената тежест по иска е разпределена по правилата на чл. 154 от ГПК, като в тежест е ищеца е било възложено да докаже правоизключващото си възражение, че договорената уговорката по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №3473947, е неравноправна, а в тежест на ответника - да докаже формирането на договорната неустоечна клауза изцяло в съотвествие на законовите изисквания, относими към нея, вкл. да докаже индивидуалния характер на така уговореното акцесорно задължение (доколкото подобни твърдения поддържа).

При така разпределената доказателствена тежест са ангажирани доказателства, от които е установимо съществуването на процесното облигационно отношение. В т.см. не е налице спор по делото.

Спорно между страните е всъщност обстоятелството дали процесната клауза е индивидуално уговорена, респ. законосъобразна ли е тя.

При това следва да се вземат предвид критериите, заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В т. см. нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави ще бъде налице когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката в т.см. следва да е конкретна и да съпоставя естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението и т.н. (спр. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.).

В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер, който е почти равен на заемната сума, съответно: 793,70 лева и 1000 лева. Така, както е уговорена тук, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Но задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не може да рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Вярно е, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД), но тя е ограничена от закона, тъй като съдържанието й не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от договора („Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по предходната алинея Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 793.70 лева), следва, че размерът на неустойката представлява 79,37 % от заемната сума (793,70/1000)*100. Предвидено е предварително, че тя ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска („Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2, т.2 се добавя сума в размер на 79,37 лева.„). Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Така уговорената неустоечна клауза води до увеличаване на подлежаща на връщане сума в почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението (в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК), накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето, поради което същата се явява  нищожна.  Тъй като противоречието между приетото в клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие, респ. установената нищожност е пречка за възникване на задължение по нея.

Освен това, така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, т.к. заемателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, респ. противоречи на закона.

Че уговорката по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №3473947 е индивидуално уговорена, както сочи ответникът, по делото не са ангажирани доказателства. Няма данни за налична възможност кредитополучателят да е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Не са налични доказателства, че потребителят е имал възможност да заяви мнение по нея, нито пък да е осъзнавал достатъчно информирано избора си. В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. По аргумент за противното индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел, какъвто не е този случай. Именно защото това обстоятелство не бе установено със средствата на ГПК, не може да се приеме, че тя е изключена от потребителска защита.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, (освен ако не са уговорени индивидуално). В т.см. е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр.64/2007 г.).

Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Приетото в чл. 4, ал. 2 от договора в случая не отговаря на изискването за добросъвестност, както вече посочено по-горе, и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Принципно е разбирането, че възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая с атакуваната клауза е въведен още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, под формата на неустойка, непосочена и в ГПР, без това да е съобразено с действащите правила. Освен това, оспораната клауза е в директно противоречие с целта на Директива 2008/48 да се предотврати безотговорното кредитиране. Така се налага извод, че тази клауза е неравноправна, т.к. е в нарушение на принципа за добросъвестност, води до значителна неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и задълженията и е във вреда на потребителя. Като такава е нищожна и поради противоречие със закона, а именно поради директно нарушение на разпоредбите на ЗЗП.

При възприетите изводи следва са приеме, че досежно атакуваната клауза е налице едновременно противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, а противоречието със закона по правило винаги „поглъща“ накърняването на добрите нрави, респ. специалното основание изключва общото (така Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК)..

И т.к. съдът не е обвързан от посочения от ищеца начин на съединяване на исковете, когато те са за обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания (вж. в този смисъл мотивите на Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV г. о. на ВКС), следва да разгледа всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. Но при установеното „противоречие със закона – ЗЗП“ позоваването на основанието „накърняване на добрите нрави“, изключва възможността съдът да се произнесе по него, макар и да е било посочено като основно. (спр. Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС, Гражданска колегия, III г. о.). В който случай основанията, макар и да съществуват едновременно, правният резултат от уважаването на иска на едно от тях, изключва интереса от обявяване на нищожност на другите основания. Или прогласената от съда нищожност на сделката в процесната част като неравноправна, респ. противоречаща на закона, ще има идентични правни последици, които законът свързва с обявяването на нищожността й като противоречаща на добрите нрави. В този случай  съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане.

В изложения смисъл исковата претенция за прогласяване недействителността на неустоечната клауза от договора по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146 от ЗПК е основателна и ще бъде уважена, а заявена такава за прогласяването й като нищожна, поради нарушаване на добрите нрави ще бъде оставена без разглеждане.

По разноските: С оглед изхода от делото на ищеца се следват деловодни разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. От доказателството делото е видно, че са сторени такива в размер на 340 лв., вкл. държавна такса, адв. възнаграждение и в този размер те ще бъдат присъдени на страната.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                          

 

 

 

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на В.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.С.,*** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. К., клаузата по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №3473947, сключен на 13.03.2019 г., между ответната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1324, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от С. К. К. и В. В. С., ЕГН ********** от с.*, по силата на която: „Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по предходната алинея Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 793.70 лева. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2, т.2 се добавя сума в размер на 79,37 лева.“, като неравноправна, респ. договорена в противоречие със закона, като оставя без разглеждане иска за прогласяването й като нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. К., да заплати на В.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 340,00 лв. (триста и четиридесет лева и нула стотинки), за сторените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: