М
О Т И
В И
Гр.Средец, 20.10.2020г.
към Присъда № 260003/07.10.2020г., постановена по нчхд №
47/2020г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.
Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Г.Я.А.,
с която е повдигнато обвинение срещу А.Ж.Д., за извършени престъпления от
частен характер по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.130,
ал.2 от НК.
Подадена е и частна тъжба от А.Ж.Д., с която е
повдигнато обвинение срещу Г.Я.А., за извършено престъпление от частен характер
по чл.146, ал.1, т.1 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК.
Съгласно първата тъжба, тъжителката Г.А. на
28.09.2019г. вечерта била в заведение „***“***, заедно с малката си дъщеря А. и
няколко близки приятели – Ц. Т. и Я. И. В заведението била изпълнявана жива
музика от дъщеря ѝ М. Около 22.45 часа в заведението влезли М. Д. и А.Д.,
като последният бил в явно нетрезво състояние, като седнали на служебната и си
поръчали питиета. След това Д. дошъл на масата на А.. Наредил на по – малката
ѝ дъщеря да се измести на другия стол и седнал срещу А. и с груб и остър
тон попитал къде е майка ѝ и заявил, че иска да я убие. На тази реплика тъжителката
отговорила, че първо трябвало да убие нея, а тогава майка ѝ. В следващия
момент последвал удар нанесен от Д. с шамар с дясна ръка в областта на лявата
буза на А.. В резултат на това тъжителката усетила силна болка, причерняло
ѝ пред очите, няколко минути не била на себе си, дъщеря ѝ се
уплашила от видяното, извикала силно от уплаха и се разплакала. Ц. Я. спрял Д.
да не нанесе още удари на тъжителката, а К.Г. извела А. от заведението, за да я
успокои. След като обстановката се успокоила малко Д. седнал на масата си, като
започнал разговор с Ц. Т., който седял при тъжителката. Тогава Д. постоянно
сочел А., като я наричал „нещо обидно“. За случилото се обадила на Полицейското
управление в Средец, но дежурният я уведомил, че служителите били на друг адрес
и не можели да дойдат в момента. Предвид това А., заедно с дъщерите си, Ц. Т. и Я. П. отишли в управлението
и подали жалба за случилото се. В тази връзка била образувана полицейска
преписка, по която било постановено постановление от прокуратурата за отказ да
бъде образувано досъдебно производство. Твърди, че вследствие извършените
спрямо деяния е претърпяла неимуществени вреди и поради това предявява
граждански искове за сумата от 3000 лева за извършеното спрямо нея деяние по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и за сумата от 5000 лева за
деянието по чл.130, ал.2 от НК, претендирани ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.
Частният тъжител Г.А., чрез редовно упълномощения си
повереник адв.С.П., поддържа обвинението, прави анализ на доказателствата по
делото. Искат от съда подсъдимият да бъде признат за виновен по предявените му
обвинения, да бъдат уважени гражданските искове, както и да бъдат присъдени
сторените разноски по делото.
Подсъдимият А.Д. оспорва повдигнатото обвинение и релевира
подробни съображения във връзка с неговата недоказаност. Изтъква, че причина за
гнева му била случка преди години, когато майката на А. – дългогодишна
учителка, пребила с пръчка неговия син и от тогава тази случка винаги
предизвиквала в съзнанието му ненавист към техния род.
В тъжбата, подадена от А.Д., се твърди, че на
28.09.2019г. около 22.30 часа заедно с приятели отишли в питейно заведение,
находящо се в близост бл.* на ул.“П.“ в гр.Средец, собственост на Д.К..
Вътре имало много хора и почти нямало места, поради което седнали на масата на
собственика. Тъжителят забелязал, че на масата отсреща седяла Г.А.. Отишъл при
нея и я попитал как е майка ѝ и още ли е жива. Тогава А. буквално изригнала
срещу него, като започнала да вика: „нещо обидно“. Изненадал се от агресивното
ѝ поведение, но отдал това на алкохола, който бил сервиран пред нея, а и
после разбрал, че подобни изблици не били рядкост от нейна страна след употреба
на алкохол, като дори обиждала дъщеря си в такова състояние. Сочи, че
изречените думи „нещо обидно“ са крайно унизителни за честта и достойнството му.
Предявява и граждански иск за причинените му неимуществени вреди от отправените
обиди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва считано от извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Частният тъжител А.Д. поддържа обвинението, прави
анализ на доказателствата по делото. Иска от съда подсъдимата да бъде призната
за виновна по предявеното ѝ обвинение, както и да бъде уважен гражданския
иск.
Подсъдимата Г.А. лично и с адв.С.П. оспорват
обвинението и релевират подробни
съображения за недоказаност на същото, както и за неоснователност на
претенцията по предявения граждански иск.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият – тъжител А.Ж.Д. е роден на ***г***, ***, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, с адрес: гр.Средец, ул.“***“,
№ *, ЕГН **********.
Подсъдимата – тъжителка Г.Я.А., е родена на ***г., ***, българска гражданка, вдовица, с висше
образование, неосъждана, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ул.“***“, № *, ЕГН **********.
На
28.09.2019г. вечерта Г.А. била в заведение „***“, известно и като „***“ и „***“,
собственост на Д.К.,***, заедно с малката ѝ дъщеря А., както и с
приятелите ѝ Ц. Т. и Я. И.. В заведението имало жива музика, изпълнявана
от дъщерята на Г. А. – М. Във въпросната вечер около 22.30 в заведението дошъл А.Д.
заедно с М. Д. Седнали на масата на управителя Д.К.. През цялото време, докато
били в заведението, те били в движение и ставали и сядали на различни места. Д.
бил във видимо нетрезво състояние. Непосредствено след пристигането си в
заведението, Д. отишъл на масата на А., като заявил на малката ѝ дъщеря А.
да се измести, като седнал на нейното място срещу А.. Тогава той попитал А.
къде е майка ѝ и че иска да я
убие, на което тя му отговорила, че ако иска да убие майка ѝ, първо
трябва да убие нея. След изричане на тези реплики, Д. ударил шамар по бузата на
А.. В резултат на това малолетната тогава А., се разпищяла, разплакала и
излязла от заведнието, където К. Г. я успокоявала. Междувременно Ц. Т. и Я. И.,
хванали Д., за да не последва следващ удар към А.. След това Д. отправил в
присъствието на А. спрямо нея репликите „нещо обидно“, включително и когато бил
помолен от управителя на заведението г-н К. да ѝ се извини, казал: „Какво
да се извинявам на тази ***“. В същото време А. изрекла спрямо Д. репликите „нещо
обидно“. За случилото се А. ***, като това било в 23,15 часа на 28.09.2019г.,
като бил подаден сигнал, че е ударен шамар от Д., но поради зает автопатрул,
той не дошъл на място. По- късно същата вечер А. отишла в районното и подала
жалба, като идентична жалба била подадена и в Районната прокуратура. В този
връзка била образувана полицейска преписка, в хода на която било установено, че
възникнал словесен конфликт между А. и Д., поради което в един момент Д. ударил
шамар в лицето на А.. За извършеното от Д. му бил съставен протокол за
предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. Прието е било, че не са налице данни
за престъпление от общ характер, както и че съобразно нормата на чл.161 от НК
наказателното преследване за лека телесна повреда, обида, клевета, закана с
престъпление се възбуждали по частно – правен ред по тъжба на пострадалия пред
съответния първоинстанционен съд – в случая – РС – Средец, като в тази връзка е
постановен отказ да се образува досъдебно производство. Вследствие на случилото
се в заведението през вечерта на 28.09.2020г., детето на А. – А., било силно
травмирано, стресирано и уплашено за живота на близките си. В тази връзка се
наложило да посещава психолог, с чиято помощ да преодолее травмата от случилото
се. Всичко това довело до огромен стрес за семейството на А., както и за нея
самата.
За
извършеното от Д. на 28.09.2019г. било образувано дисциплинарно производство
пред Адвокатска колегия, по което било постановено Решение от 16.09.2020г.,
което не е влязло в сила.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на
свидетелите А. Г. А., М. Г. А., М. Д. Д., К.С.Г., Д.Г.К., обясненията на Г.Я.А.,
обясненията на А.Ж.Д., като и от всички писмени доказателства, събрани на
съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал.
Преди да бъде обсъдени съставите на престъпленията, за които са предадени
на съд подсъдимите А. и Д., следва да се обсъдят показанията на свидетелите по
делото и дали същите се кредитират от съда.
По
делото са разпитани установените свидетели очевидци на инцидента – А. Г. А., М.
Г. А., М. Д. Д., К.С.Г., Д.Г.К..
Свидетелката А. А. разказва за възприятията ѝ относно това как Д.,
я помолил да се премести от стола и седнал на тяхната маса срещу майка ѝ Г..
Тогава тай изрекъл репликите „къде е майка ти, искам да я убия“, на което А.
отговорила, че ако иска да убие майка ѝ, първо трябва да убие нея. След това
последвало нанасяне на удар от Д. спрямо А. по бузата. Така изложеното от
свидетелката кореспондира с останалия доказателствен материал и по – конкретно
съдържащото се в преписката на РУ – Средец към ОД МВР Бургас и постановените
прокурорски актове въз основа на сведенията на Ц. Г. Т. и Я. П. И. Свидетелката
М. А. от своя страна е чула отправянето на обидните думи, за които е повдигнато
процесното обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК против Д.,
като тя е била в непосредствена близост и е възприела въпросните реплики. От
релевираното от свидетеля М. Д. става ясно, че А. е отправила спрямо Д. във
процесната вечер следните реплики: „нещо обидно“, като въпросните реплики са
чути и от свидетеля Д.К., като след по – детайлен разпит, същият заявява, че не
е сигурен от кой ги е чул, тъй като не се бил съсредоточавал от кой са
изречени, като не отрича те да са били изречени от А.. Твърди, че М. А. се
развикала на Д. защо удря майка ѝ. От свидетелските показания на К.Г. се
установява, че А. е била много разстроена, плачела и излязла от заведението, за
да я успокои.
Съдът кредитира показанията на А. Г. А., М. Г. А., М. Д. Д., К.С.Г., Д.Г.К..
И петимата свидетели описват своите възприятия за случилото се, както и къде са
се намирали. Показанията са им детайлни, изпълнени с конкретика, същите са
последователни и логични. Не са налице основания, обуславящи извод за наличие
на пристрастие в свидетелските показания на дъщерите на А., доколкото
изложеното от тях кореспондира с останалите свидетелски показания, приобщени в
настоящото производство и материалите в преписката на РУ Средец към ОД МВР –
Бургас, предвид което те се кредитират от съда изцяло.
Относно представеното Решение на Дисциплинарния съд при Адвокатска
колегия – Бургас, същото е ирелевантно относно съставомерността и авторството
на процесните деяния в настоящото производство, като съдът по никакъв начин не
е обвързан от констатациите, обективирани в този акт.
От правна страна:
При така
установената по делото безспорна и категорична фактическа обстановка, съдът е
на становище, че А. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, а съответно Д. е осъществил и състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна:
Съставът на престъплението обида изисква деецът да
извърши или каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. В настоящото производство се установи безспорно, че Д. е
отправил спрямо А. репликите „нещо обидно“, а съответно А. е отправила спрямо Д.
репликите „нещо обидно“. Безспорно е, че тази реплики уронват честта и
достойнството на лицата, спрямо които са отправени. Това е така, тъй като
въпросните реплики са цинични и вулгарни, като употребата им спрямо конкретно
лице цели да демонстрира отрицателно мнение на подсъдимия за него, като по
самия си характер думите „***“, „***“, „***“, „***“, „***“ се явяват унизителни
за честта и достойнството на лицата спрямо които са отправени.
Налице са и другите признаци на престъплението от
обективна страна – отправените обидни реплики били възприети непосредствено както
от Г.А., така и от А.Д., като това било сторено на публично място, тъй като
имено такова се явява мястото където са се намирали А. и Д. – в заведението „***“
в гр.Средец, срещу блок № * на ул.“***“ в присъствието на множество посетители
на мястото.
Ето защо съдът счита, че от обективна страна е
осъществен съставът на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр.
с чл.146, ал.1 от НК. На основание чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.2 от НК, доколкото в настоящото производство се установи, че обиденият е отвърнал
веднага с обида, тъй като по повдигнатите обвинения за обида са признати за
виновни както Д., така и А., същите освободи и двамата от наказание.
От обективна
страна Д. е нанесъл и удар в областта на главата на А. чрез нанасяне на шамар с дясна ръка в областта
на лявата буза, като по този начин ѝ е причинил телесни увреждания, представляваща лека телесна повреда, като по
този начин ѝ е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето, което
съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Установи се и мотив за извършване на
деянието, доколкото самият Д. твърди, че майката на А. е набила с пръчка
неговия син, като спомена за това предизвиквало ненавист към техния род.
От субективна страна:
Престъплението обида е било извършено от Д. и А. с
пряк умисъл, като същите са съзнавали всички съставомерни белези, формиращи
порцесното деяние, като са съзнавали, че казват нещо унизително за честта и
достойнството за всеки един от тях, искали са да се засегнат, целейки да
демонстрират негативното си отношение един спрямо друг, както и всеки един от
тях да засегне честта и достойнството на другия, като са били наясно, че
изреченото от тях ще бъде чуто другия. Съзнавали са и квалифициращото
обстоятелство на деянията – че обидите са отправени на публично място, сред
други хора. Те са съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са настъпването на общестевноопасните му последици и са искали
тяхното настъпване. В този смисъл А. и Д. са действали при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, което е видно от хронологията на
развилите се събития.
От субективна страна нанесената лека телесна повреда
на А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, също е извършена от Д. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. От данните по делото, като съобрази механизма на извършване
на деянието, последователната хронология на случилото се, става ясно, че Д. е
съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите
последици и е целял настъпването им. Предвид това, действията на Д. се
установи, че са били абсолютно осъзнати и целенасочени към извършване на
деянието по чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия Д., съдът счита следното:
Видно от приложената по делото справка за съдимост се
установява, че А.Д. е неосъждан. Налице са материално – правните предпоставки Д.
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като му бъде наложено административно наказание
"глоба" по реда на чл. 78а НК. Д. е пълнолетно лице, не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до
триста лева, като не са налице отрицателнитепредпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно наказание глоба в размер
от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание
"глоба" съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, като
отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха, поради което и
наказанието следва да бъде ориентирано към минимума предвиден в закона.
Ето защо, Съдът освободи подсъдимия Д. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание, „глоба“ в размер от 1 000
лева, като настоящият съдебен състав намира, че същото отговаря на целите на
наказанието предвидени в чл. 36 НК и съответстват на личната и генералната
превенции.
По гражданските искове:
По
гражданския иск предявен от Г.А. против А.Д. за неимуществени вреди вследствие
извършеното спрямо нея деяние по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146, ал.1
от НК.
Предвид признаването на А.Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, така предявеният граждански иск от пострадалата Г.А. се явява основателен
и доказан в размер на 300 /триста / лева.
Нормата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по
делото беше установено, че в резултат на извършеното от Д. престъпление
пострадалата е претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на личното
ѝ достойнство и авторитета ѝ в обществото. В резултат на извършеното
от подсъдимия, тъжителката е имала негативни психологически изживявания във
връзка със състоянието, в което е било малолетното ѝ дете А.,
притеснението, което е изпитала тя и цялото ѝ семейство и душевен
дискомфорт. Посочените негативни психически преживявания представляват неимуществени
вреди, които съгласно чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. С
оглед принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за
неимуществени вреди в резултат от нанесената обида е основателен и доказан в
размер на 300 лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на
причинените ѝ неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 28.09.2019г. до окончателното изплащане. Гражданският иск за
разликата между пълния предявен размер от 3000 лева и уваженият размер от 300
лева съдът намира за недоказан, поради което го отхвърля в тази част.
Уважаването на граждански иск в по – висок размер от 300 лева би било в
нарушение на изискванията за справедливост и съответствие между причинените
вреди и дължимите за същите обезвреди.
По
гражданския иск предявен от А.Д. против Г.А. за неимуществени вреди вследствие
извършеното спрямо него деяние по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146,
ал.1 от НК.
Предвид признаването на Г.А. за виновна в
извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, така предявеният граждански иск от пострадалия А.Д. се явява
основателен и доказан в размер на 300 /триста / лева.
Нормата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по
делото беше установено, че в резултат на извършеното от А. престъпление
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на личното
ѝ достойнство и авторитета му в обществото. В резултат на извършеното от
подсъдимата, тъжителят е имала негативни психологически изживявания във връзка
с унижаване честта и достойнството му на публично място. Посочените негативни
психически преживявания представляват неимуществени вреди, които съгласно чл.52
от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. С оглед принципа на
справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени
вреди в резултат от нанесената обида е основателен и доказан в размер на 300
лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието –
28.09.2019г. до окончателното изплащане. Гражданският иск за разликата между
пълния предявен размер от 3000 лева и уваженият размер от 300 лева съдът намира
за недоказан, поради което го отхвърля в тази част. Уважаването на граждански
иск в по – висок размер от 300 лева би било в нарушение на изискванията за
справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите
обезвреди.
По
гражданския иск предявен от А.Д. против Г.А. за неимуществени вреди вследствие
извършеното спрямо него деяние по чл.130, ал.2 от НК.
Предвид признаването на А.Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, така предявеният граждански
иск от пострадалата Г.А. се явява основателен и доказан в размер на 500
/петстотин/ лева.
Нормата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по
делото беше установено, че в резултат на извършеното от Д. престъпление
пострадалата е претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на личното
ѝ достойнство, авторитета ѝ в обществото, телесната
неприкосновенност, унижението, на което е подложена да бъде ударена по лицето
на публично място и то включително и пред малолетното ѝ дете А. В
резултат на извършеното от подсъдимия, тъжителката е имала негативни
психологически изживявания във връзка със състоянието, в което е било
малолетното ѝ дете, притеснението, което е изпитала тя и цялото ѝ семейство,
душевен дискомфорт, болки и страдания от самия удар по лицето. Посочените
негативни психически преживявания представляват неимуществени вреди, които
съгласно чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. С оглед
принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за
неимуществени вреди в резултат от нанесената обида е основателен и доказан в
размер на 500 лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на
причинените ѝ неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 28.09.2019г. до окончателното изплащане. Гражданският иск за
разликата между пълния предявен размер от 5000 лева и уваженият размер от 500
лева съдът намира за недоказан, поради което го отхвърля в тази част.
Уважаването на граждански иск в по – висок размер от 500 лева би било в
нарушение на изискванията за справедливост и съответствие между причинените
вреди и дължимите за същите обезвреди.
С оглед уважавания размер на гражданския иск, А.Д.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Средец, сумата от
общо 100.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на двата
граждански иска.
С оглед уважавания размер на гражданския иск, Г.А.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Средец, сумата от
50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
В настоящото производство са направени разноски
от Г.А., за което има приложени по делото писмени доказателства – договор за
правна защита и съдействие и вносна бележка за плетена сума за адвокатското
възнаграждение по банков път. Предвид признаване на Д. за виновен същият следва
да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 1000.00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия:______________
/С.Артинян/