№ 2401
гр. Варна, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100501339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 34461/23.05.2022 г. от адв. Р.С. - ВАК, в
качеството й на процесуален представител на П. ИВ. М., ЕГН **********, срещу
протоколно определение от 16.05.2022 г., с което е прекратено производството по гр. д.
7946/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, LI състав на основание чл. 321, ал. 1, изр. 2-
ро от ГПК.
В жалбата се сочи, че в открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца е представила пред съда споразумение за
прекратяване на брака между двамата съпрузи. Изтъква се, че още при завеждането на
делото с исковата молба е посочено, че ищецът е бездомник, който не живее постоянно на
едно и също място, а нощува където намери, като връзката с него е трудна и по телефона.
Процесуалният представител на ищеца подробно излага, че преди насроченото заседание
трудно се е свързала с ищеца, разпитвайки за него различни хора в района на централния
пазар във Варна, където той бил забелязан; срещнала се лично с него, съобщила му датата и
часа на съдебното заседание и му обяснила, че е важно да се яви, което той обещал да
направи. След това отново изгубила връзка с него и не знаела причините за неговото
неявяване.
Заявява, че ищецът и ответницата повече от 30 години не живеят заедно и бракът им
отдавна е изчерпал съдържанието си и неявяването на ищеца в първо съдебно заседание не
означава разколебаване на желанието му за развод. Счита, че съдът е следвало да съобрази
нестандартните обстоятелства и да отложи делото. Излага, че на 20.05.2022 г. успяла да се
свърже по телефона с доверителя си, който на въпроса защо не се е явил в съдебно
заседание отговорил, че е нямал обувки и нямал пари да си купи.
1
Настоява за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за
продължаване на производствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. З.Б.,
пълномощник на ответницата В.К. М.а, в който се настоява депозираната жалба да бъде
уважена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. ИВ. М., ЕГН
**********, срещу В.К. М.а, ЕГН **********, с адрес: с. Врачеш, община Ботевград, София
област, ул. „Захари Стоянов“ № 11, конститутивен иск с правно основание чл. 49 СК за
прекратяване на сключения между тях брак чрез развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство.
В исковата молба вх. № 12525/04.06.2021 г., уточнена с молба вх. № 14373/15.06.2021
г., се излага, че страните са сключили граждански брак на 21.01.1990 г., от който имат едно
дете – Паулина Петрова М.а, родена през същата година, пълнолетна понастоящем. Ищецът
твърди, че когато дъщеря им била на два месеца, съпругата му го напуснала без никакви
обяснения, като той останал да живее на село и се грижел за детето с помощта на майка си.
След смъртта на последната, доведеният му брат го изгонил от къщата и така останал без
дом. Сочи, че здравословното му състояние се влошило, има болни стави, влошено зрение,
като от края на 2017 г. не може да си намери подходяща работа, но поради формално
съществуващия брак с ответницата, не получава социални помощи и няма никакви доходи.
С Декларация от 12.06.2021 г. П. ИВ. М., ЕГН **********, декларира, че няма работа
от няколко години по здравословни причини, няма доходи и имущество, няма дом, не може
да разчита на никой роднина да го издържа.
Представено е изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 от ГПК на адв. С..
Видно от Протокол № 1106 от открито съдебно заседание на 07.03.2021 г., съдът е
отложил същото поради неявяване на ищеца по обективни уважителни причини – тъй като
процесуалният му представител не е успяла да го открие, същият е без дом и повече от
месец няма телефонна връзка с него, поради което не е уведомен за датата на съдебното
заседание, както и че трябва да присъства лично на него.
В съдебно заседнание на 16.05.2022 г. ищецът П.М., редовно уведомен от предходно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. Р.С.. Последната заявява, че не знае
защо ищецът не се явява в съдебно заседание, не може да се свърже с него и да установи
причината, тъй като телефонът му бил изкллючен. Представя Споразумение за развод на
осн. чл. 49, ал. 1 от СК във връзка с чл. 51, ал. 1 от СК, подписано от нея, като пълномощник
на П. ИВ. М., и от В.К. М.а.
2
С атакуваното определение от 16.05.2022 г. съдът е прекратил производството по
делото на осн. чл. 321, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
Настоящият състав счита депозираната частна жалба за основателна.
В решение № 164/15.05.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, IV г. о., е посочено, че
разпоредбата на чл. 321, ал.1, изр. 2-ро ГПК има за своя основа разбирането, че като не се
явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да
прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да бъде
прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца,
бракът може да бъде заздравен и запазен. Когато обаче ищецът не се явява поради отсъствие
от държавата, но е изпратил процесуален представител с изрично пълномощно, в което
категорично е изразена волята му за прекратяване на брака, производството не следва да
бъде прекратявано. Застъпено е, че динамичните социални и обществени отношения,
свързани със свободата на придвижване и търсене на работа, не могат да бъдат поставени в
ограничение тогава, когато желанието на един субект за прекратяване на брачната връзка е
изразено по ясен и категоричен начин.
Аналогично, настоящият състав намира, че спецефичната ситуация, в която се намира
ищецът, предпоставяща трудна комуникация и липса на установено място, където
последният живее, както и всички последици, произтичащи от това, не следва да ограничат
желанието на субекта за прекратяване на брачната връзка. В настоящия случай е налично
изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 ГПК и видно от данните по делото, се поддържа
категоричност за прекратяване на брачната обвързаност.
Съдът следва да даде на ищеца П. ИВ. М. още една възможност да се яви в съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2022 г., с което е прекратено
производството по гр. д. 7946/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, LI състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4