Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 27.12.2024
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври през 2024 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя МиТ.
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
гражданско дело № 11463 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на В.В.Й., ответница
в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва
същото изцяло с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага
подробни съображения и моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания съдебен акт, като отхвърли предявените искове или, при евентуалност
определи режим на ищеца с децата, като предлага примерен режим Счита, че не е в
интерес на децата да се ограничава времето им с тяхната майка за сметка на
време с дядото по бащина линия и то при положение, че общуването им с него е
редовно и нормално.
В хода на съдебното дирене, въззивницата лично и чрез
пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното
уважаване. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 282003 от
31.10.2024 г.
В срока по чл. 263 от ГПК ищецът в първоинстанционното
производство А.В.П., въззиваема страна в настоящето производство, депозира
писмен отговор, като оспорват въззивната жалба на като неоснователна. Излага
подробни съображения, като счита обжалвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен в всичките му части и съобразен с интересите на децата. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържат заявеното в отговора становище, като оспорват жалбата
като неоснователна и пледират за оставянето й без уважение.
В срока по чл. 263 от ГПК В.А.П., ответник в
първоинстанционното производство и
въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирал писмен отговор по
жалбата на В.В.Й..
В първото съдебно заседание по делото, въззиваемия оспорва
жалбата като неоснователна и заявява становище за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като счита, че в интерес на децата е да
контактуват с дядо си.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, явява се процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният съд бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 128, ал. 1 от СК, предявен от А.В.П. срещу В.В.Й. и В.А.П.-за
определяне на мерки за лични отношения с внуците му С.В.П., роден на *** г., и Т.
В.П., роден на *** г.
Ищецът А.П. твърдял, че е дядо по бащина линия на децата
С.и Т., а ответниците били негови родители. Сочел, че родителите били разделени,
децата живеели при майката, като ищецът бил възпрепятстван да се вижда с
внуците си, към които бил силно привързан. Твърдял също, че разполагал с добри
битови условия и имал желание да осъществява контакти с внуците си, като
предвид поведението на ответницата молел съда да определи подходящ режим на
лични отношения с внуците му, като предлагал примерен такъв.
Ответницата В.Й. оспорвала иска, като неоснователен.
Сочела, че с бащата на децата имали споразумение за контактите му с децата, като
считала за удачно контактите на ищеца с децата да са във времето на лични
отношения на бащата с тях. Считала също, че предложения от ищеца примерен режим
на контакти с децата е прекомерно разширен.
Ответникът В.П. не оспорвал исковете, а заявявал
становище за основателност на същите.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционния съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Ответниците са родители, а ищецът е дядо по бащина
линия на децата Сава, роден на *** г., и Т., роден на *** г.
Между страните нямало спор, че родителите на децата
живеят разделено, като децата се отглеждат от майката.
По делото били призовани ДСП „Оборище“ и ДСП „Красно
село“, които представили социални доклади по делото.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелите В.Д.Д., съпруга на ищеца и майка на ответника В.П., баба на
децата по бащина линия, и Р.Х.В., майка на ответницата и баба на децата по
майчина линия, чиито показания първоинстанционният съд кредитирал в обсъдената
в решението част. С показанията си тези свидетели установили отношенията между
децата и родителите, както и полаганите за децата грижи, както и отношенията на
децата с членовете на разширените семейства на родителите им..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, касаеща
родствените връзки на между страните и децата, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели.
Въззивният съд, като прецени
показанията на свидетелките Д.и В., всяка от които баба на децата съответно по
бащина и по майчина линия, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите,
касаещи предмета на доказване, дадени в резултат личните впечатления на
свидетелите за изнесените пред съда факти, като приема, че същите са обективни,
логично последователни, подробни. С показанията си първата свидетелка е
установила, че към момента на раждането на детето Т., то и родителите му
живеели в една къща със свидетелката и съпруга й-въззиваемият А.П., като децата
и ответниците ползвали втория етаж от къщата. Сочела, че тя и съпруга й били в
добри отношения със сина си и с майката на внуците им, нямали разногласия, а
децата били силно привързани към дядо си. Т. продължило до началото на
септември 2016 г., когато въззивницата най-неочаквано се преместила с децата да
живее при майка си, а В.П. продължил да живее в същата къща със свидетелката и
въззиваемия. След раздялата, В.П. се разболял и ако преди Т. имало признаци за
влошаване на здравето му или да е търсил медицинска помощ, те с въззиваемия А.П.
не били разбрали за Т.. На 06.09.2016 г., В.и децата напуснали дома, а на
16.11.2016 г. В. постъпил в клиника на лечение. След като бил изписан от там,
той продължил да се вижда с децата, но само в присъствието на майката, като той
ги водел при свидетелката и въззиваемия. Те били постигнали извънсъдебно
споразумение, но с течение на времето отношенията им се влошили и неочаквано за
свидетелката, В. прекратила контактите си с тях. Когато свидетелката й се
обаждала, В. била груба и я насочила да говори с адвоката й и свидетелка се свързала
с него. След Т., решили да заведат дело, като към този момент не били виждали
децата от 18.01.2019 г. Няколко дни по-късно синът й отново се влошил. Когато
синът й бил добре, той водел внуците им да ги виждат, предупреждавал я кога ще
дойдат, тя правела обяд, посрещала ги, но Т. се случвало рядко. Когато не си
вземал лекарствата бил зле и се държал много лошо с В., и тогава те нямали
контакти с внуците си. Къщата им имала отделни входове за всеки етаж, като
синът им си готвел отделно, не слизал често при тях. Свидетелката отново
направила опит да се споразумее с майката на внуците си, да взима децата, била
сигурна, че може да гарантира сигурността им, докато са при тях, но без успех.
На свой ред, свидетелката В.
установява, че дъщеря й и бащата на внуците й живеят разделено от месец
септември 2016 г., като двамата постигнали споразумение за издръжката на децата
и контактите им с бащата, което се спазвало. Когато децата имали желание, В. ги
водел при родителите си и контактът на децата с бабата и дядото по бащина линия
бил чрез бащата. В. не била чувала родителите на В. да са търсили самостоятелни
контакти с децата, но знае, че децата понякога говорели с тях по телефона. В. и
децата живеели при свидетелката, и тя знаела, че напоследък децата не искали да
се виждат с баба си и дядо си по бащина линия, заради заплахите, които баща им
отправял към майка им.
Във въззивното производство,
страните са ангажирали доказателства, а именно – решение от 11.10.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 10483 по описа за 2019 г. на СРС, 84 състав,
влязло в сила на 05.04.2022 г. Съгласно същия съдебен акт, родителските права
спрямо децата С.и Т. са предоставени за упражняване на майката, при която е
определено местоживеенето им, а на бащата е определен режим на лични контакти,
както следва – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа на всеки от дните, всяка
нечетна година за коледните празници от 24.12 до 26.12, а всяка четна година за
новогодишните празници -30 и 31 декември и 1 януари, както и всяка нечетна
година за Великденските празници от Разпети петък до Велика Неделя за времето
от 10.00 часа до 20.00 часа на всеки от дните, за рождения ден на бащата на
02.09. за времето от 10.00 до 20.00часа, като рождените дни на децата следва да
се празнуват заедно с двамата родители, а при липса на съгласие, бащата има
право да взима и двете деца на рождения ден на всяко от тях на 18.01. и на
02.11. всяка четна година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако денят е
учебен – за три часа след края на учебните занятия, както и два пъти по една
пълна календарна седмица през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа до 20.00 часа на всеки от
дните, като целият режим на контакти е без преспиване на децата при бащата и се
осъществява в присъствието на бабата или дядото по бащина линия, или и на
двамата, а при невъзможност някой от тях да присъства, майката се задължава да
осигури трето пълнолетно лице, в чието присъствие да се осъществява режимът на
лични отношения. Общият съботно – неделен режим на лични отношения, спира да
действа през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, но не за
повече от 20 поредни дни, за Великденските празници, както и за рождения ден на
майката на 07.06. всяка година за конкретния ден, както и за рождените дни на
децата, всяка нечетна година, в случай, че липсва съгласие за общото им
празнуване, като майката била задължена да уведомява бащата за дните на отпуск,
който ще ползва през лятото до края на месец април на текущата година. Между
страните няма спор, че именно с Т. решение е определен режима на лични
отношения на децата с баща им, както и че същото е влязло в сила. С представените писмени бележки, въззивницата
е представила заверен препис от същото решение. Също така, в кориците на
въззивно гражданско дело № 10491/2020 г. по описа на СГС, ГО-Брачни състави, ІІ-ри
брачен въззивен състав, се намира заверен препис от същото решение, както и
незаверен препис на протокол по НЧС № 9342 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 14
състав, без същите да са приети като писмени доказателства по делото.
С определение от 17.10.2024
г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между
страните, че през 2024 г. въззиваемият В.А.П. бил настанен на принудително
лечение в психиатрична клиника.
Съдът отчита също, че към
момента на постановяване на обжалвания съдебен за контактите на децата с бащата
действала спогодба между родителите, предполагаща той да осъществява лични
контакти с децата всеки уикенд, в един от двата почивни дни между 10 и 18 часа,
при предварителна уговорка за деня и мястото, в зависимост от сезона и
климатичните особености, както и по друго време, за което се уговорят с
майката. Последната поела задължение да не създава пречки и трудности и да не
възпрепятства срещите на бащата с децата, без да е налице основателна причина
за Т., като в случай, че режимът не се осъществи поради заболяване на децата
или на някое от тях, същият следвало да се реализира след оздравяването на
детето, наред с първоначално определения режим.
Изслушана въззивницата В.В.Й.
заявява, че не се притеснява от контакта на децата с дядото, тъй като той
въпреки възрастта си бил в кондиция и можел да се грижи за тях. Притесненията й
за контактите на децата с дядото, произтичали от Т., че при баща им –
въззиваемият В.П. било установено биполярно разстройство с шизофренни симптоми,
като той живеел в една къща с дядото, където и тя била живяла в течение на пет
години и знаела какво се случва когато В.П. спре терапията. Тогава родителите
му също не можели да контролират състоянието му, а тя не желаела децата да
стават свидетели на такива ситуации. Определя децата като все още малки,
свикнали да живеят при нея, в нейния дом, като тя самата не можела да си
представи синовете й да преспиват в дома на дядото. Признава, че има решение за
контактите на бащата с децата, както и привременни мерки, но само два пъти
бащата дошъл на правилните дати за контакт с децата С.и Т.. През декември 2021
г. С.му обяснил как се смята първа и трета седмица и той започнал да идва в
определените дати, придружаван от майка си и баща си. За контактите с бащата
спазвали привременните мерки за събота и неделя, а петъците той не идвал и нямал желание да взема децата. Сочи,
че доколкото бащата няма право да взима децата сам, а винаги бил придружаван от
баща си, дядото имал контакт с внуците си. Й. приема като успокоение Т., че В.П.
има право да взема децата само в присъствието на майка си или на баща си, като
счита, че те ще контролират адекватното виждане с децата, тъй като живеели в
една къща. Поради Т. счита, че независимо дали дядото ще ги вижда в режима на
бащата или по решението по настоящото дело, контакта на децата с родителите на
баща им не е прекъснат. Заявява също, че по информация на децата, дядото рядко
присъства на контактите на бащата с децата, като през Т. време за тях основно
се грижела бабата или други лица, живеещи в същата къща.
На свой ред, въззиваемия А.В.П.
заявява съгласие с режима, определен с обжалвания съдебен акт. Счита, че е
нормално да има контакт с внуците си, но делото продължило много дълго, през
което време ги обвинявали, че не се грижат за децата, а той самият водел
делото, за да се вижда с внуците си, до които нямал достъп. Разказва, че едва
наскоро разбрал, че въззивницата и децата са се преместили и живеят на друг
адрес, за което те не били уведомени. Всичко се правело за да се пречи на
контакта му с внуците му и да не може да ги вижда. За сина си споделя, че от
няколко години той вземал лекарствата си, в резултат бил по-адекватен и нямало
никаква опасност за децата. Споделя, че синът му бил силно привързан към
синовете си, живеел с мисълта за тях, а когато отива да им носи подаръци, не
можел да ги намери. За тази Нова година (изслушването е проведено на 11.04.2022
г.), два пъти дошли децата да си вземат подаръците и повече не били идвали.
Разказва също, че за контактите им с децата се определя някаква черква или
някакво село да се срещнат за два часа, като детето докладвало къде се намира,
какво прави в момента и се връща, и Т. бил контактът му с децата. Те чакали да
им кажат къде да отидат и какво да направят, докато той би искал да вижда
внуците си в родната им къща, да преспиват поне веднъж месечно там, а те просто
се лишавали от бащини връзки, ставали деца с един родител, да не говорим за
бабата и дядото.
Изслушан, въззиваемият В.А.П.
заявява, че в интерес на синовете му е да се виждат редовно с дядо си по бащина
линия. Твърди, че децата са буквално отвлечени, телефоните им са блокирани.
Когато говорел със сина си по телефона, той чувал как му се суфлира какво да
каже на него и на дядо си. Ако детето говорело истината, телефонът се затварял
и връзката прекъсвала. През последните два месеца или е болен, или ще ходят на
черква за два часа, като решението за контактите му с децата не се изпълнявало
в цялост, не се изпълнявали и привременните мерки. Децата вече били отчуждени
от него. Докато синът му бил на пет години, били обиколили пет държави, самият
той свирел на пет музикални инструмента и говорел три езика и можел да предаде Т.
знание на децата. Всичко Т. било прекратено сега, с децата си говорели едни и
същи сухи приказки – как си, що си, здрасти
и до там, като връзката с децата била напълно загубена.
За установяване на интереса
на децата С.и Т., както и на възможностите на въззиваемия да осигури адекватни
грижи за тях по време на определен самостоятелен режим на лични отношения, по
делото са призовани ДСП „Красно село“ и ДСП „Младост“.
В приложения социален доклад
от ДСП „Красно село“ се сочи, че
въззиваемите А.П. и В.П. обитават двуетажна къща, собственост на родителите на В.П..
На първия етаж на сградата живеел въззиваемия А.П. със съпругата си, като този
етаж се състоял от спалня, хол, кухня, трапезария, баня и детска стая (последната обзаведена с две легла, маса,
шкафче и гардероб). Вторият етаж се ползвал от бащата В.П. и настоящата му
приятелка, като хигиенните и битовите условия били добри и подходящи за престой
на двете деца. По данни на дядото, той не бил запознат с дневния режим на
децата, защото не ги виждал от дълго време. Понастоящем той е пенсионер,
художник по образование, собственик е на фирма „Арт глас Дизайн“, занимаваща се
с изработка на стъклени изделия; ателието му се намира на приземния етаж на къщата,
като той няма точно определено работно време. По данни на въззиваемите, дядото
не контактувал с децата от около две години. Въззиваемият А.П. споделил, че
майката отчуждава децата от бащата и разширеното му семейство. В заключение се
сочи, че в жилището на дядото има необходимите условия за децата, те имат
самостоятелна стая, като той е финансово обезпечен и разполага с необходимите
санитарно – битови условия, за да може да посрещне своите внуци в рамките на
евентуален режим на лични отношения с тях. Посочено е, че в интерес на децата е
да имат контакти с дядото по бащина линия, за да запазят родовата си
идентичност.
В последния приложен по
делото социален доклад ДСП „Младост“ прави изводи, че децата се отглеждат от майката
при добри жилищни и битови условия, като в дома й са им осигурени самостоятелни
стаи и достатъчно жизнено пространство. Децата посещават 201 ОУ „Свети Свети
Кирил и Методий“ в с. Лозен, където се намира домът на майката им, съответно в
пети и във втори клас, като имат свои приятели. Майката имала усет за
емоционалните потребности на децата, като била наясно, че за тяхното нормално
психо-емоционално развитие и изграждане на успешен поведенченски модел е необходимо те
да се чувстват ценени, да имат усещане за собствената си значимост и да се
зачитат техните емоционални потребности. При проведения разговор с децата, Т.
споделил, че когато е при баща си, той често избухва и Т. налага майка му да го
вземе. Двете деца били наясно със заболяването на баща си. По данни на майката,
децата не желаели да осъществяват срещи с баща си, защото поради заболяването
си той често избухвал и се налагало тя да ги взема преди края на определеното
време на лични отношения. По отношение на родителите на децата, тя споделила,
че дядото на синовете й рядко ги търси по телефона много рядко, а иначе не
проявявал особен интерес към тях. Изразила притеснения, че родителите на В.П.
са много възрастни и когато децата били в дома им, за тях обичайно се грижел
чичо им, който имал проблеми с алкохол и наркотици. Самите деца й разказвали,
че когато са при баща си, дядо им не стоял при тях и не им обръщал внимание. Тя
считала също, че доколкото родителите на В.П. трябвало да го придружават за да
осъществява контакти с децата, времето, определено за лични контакти с децата
им било достатъчно. Освен Т., сочела, че те не винаги го оползотворявали, като
понякога те не вземали децата съгласно съдебното решение. Бабата понякога
вземала децата за няколко часа за разходка или ги водела в дома си.
В съдебно заседание на
17.10.2024 г., при закрити врати, в присъствието на социален работник от ДСП
„Младост“, и след отстраняване на страните и пълномощниците им от съдебната
зала, при условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, съдът изслуша малолетния С.В.П., 11
годишен, който заяви, че според него делото се води заради раздялата между
родителите му. Споделя, че дядо му присъства при режима му с баща му и счита,
че тези дни са му достатъчни. Споделя за дневния си режим, че почти ежедневно
излиза с приятели и не иска да преспива при дядо си. Режима му на контакти с
баща му се провеждал така – всеки месец той ги взимал два пъти и тогава той
контактувал и с дядо си. За него самия, тези контакти били достатъчни. Съгласен
е дядо му да го взима за рождения си ден, но не желае дядо му да го взима за
рождения му ден на 18.01. Не е съгласен също, да е при дядо си на Бъдни вечер и
на следващия ден – Коледа до 19 часа. Съгласен е също да ходи при дядо си за
Великден, но не всеки Великден. Споделя, че понякога, семейството на баща му не
спазвало датите, на които трябвало да се виждат, тъй като ходели на почивка или
някъде другаде, и Т. ги напрягало, тъй като трябвало да ги чакат. Разказва, че
с дядо си се разбира добре, като с дядо, двамата нямали спорове и нищо не го
притеснявало в поведението на дядо му. Когато го посещавали в дома му, той или
работел или спял. Дядо му работел по една беседка, която изграждал в двора на
къщата си, а през Т. време той и брат му се занимавали с баща си и чичо си.
Други доказателства за твърденията на страните не са представени в хода
на въззивното производство.
При тази фактическа
установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е основателна.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд, изложени в обжалвания съдебен акт, за наличието на интерес на децата да
осъществяват контакти с въззиваемия - възходящ на техния баща. Този интерес
произтича от висшите интереси на децата свободно и пълноценно да общуват със
своите родители и членовете на разширените им семейства. Няма съмнение, че
успешната интеграция на детето в семейната му среда, предполага и неговото
бъдещо успешно вграждане в обществото като цяло. Следователно, в случая, според
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, липсата на интерес за детето от тези
контакти, предполага съществуването на вредности за него и развитието му в
семейната среда или личността на неговите баба и дядо. Наличието на такива
обстоятелства подлежи на установяване с допустимите по ГПК доказателствени
средства.
В процесната хипотеза, такива обстоятелства не само не
се установяват от анализа на доказателствената съвкупност, но, с изключение на
възрастта на въззиваемия А.П., такива не са били и наведени по надлежния ред от
въззивницата. Тук следва да се отбележи, че доводите, касаещи възрастта на
въззиваемия А.П. са изцяло неоснователни, доколкото от една страна последният е
едно от лицата, които следва да присъстват на контактите на бащата с децата,
като обезпечават безопасността им, предвид здравословното състояние на бащата,
а от друга страна и именно поради възрастта му, въззивницата оспорва
възможността му да има самостоятелен контакт с внуците си. Едновременно с Т., по
делото не са събрани каквито и да е доказателства, от които да може да се
направи извод за наличието на вредности за децата в семейната среда, дома или
личността на въззиваемия А.П.. Съобразно приетия по делото социален доклад за
тази страна, същият разполага с необходимите условия и ресурси да се грижи за
внуците си в дома си и има желание за Т.. Несъстоятелни са и оплаквания за
наличието на достатъчни контакти между дядото и децата, в рамките на
определения на бащата режим на лични отношения с тях. Тук следва да се
отбележи, че участието на дядото в режима на контакта на бащата с децата Т. и
Сава, не може да се приравни на самостоятелен контакт, на какъвто А.П. като
дядо по бащина линия има право, а е ограничен до присъствие (заедно или
поотделно със съпругата му – свидетелката В.Д.), което да гарантира
безопасността на децата именно предвид здравословното състояние на бащата, т.
е. касае за определена защитна мярка по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК
при провеждане на контакта на децата с бащата. Също така, той не се е ползвал
от възможността по чл. 128, ал. 3 от СК, когато родителят В.П., на когото съдът
е определил режим на лични отношения с децата, временно не е в състояние да го
упражнявана поради отсъствие или заболяване, да осъществява този режим с
внуците си. Правно релевантни обстоятелства, касаещи липсата на интерес на децата
от контактите им с въззиваемия също не са наведени в производствата и пред
двете съдебни инстанции. Не се установяват опасности за децата, съществуващи в
семейната среда на въззиваемия или произтичащи от личността му, неговите битови,
жилищни и хигиенни условия. Напротив, същият разполага с хигиенично жилище,
подходящо за обгрижване на децата, по време на контактите му с тях, както и с
възможности и желание да поеме своя дял от грижите по тяхното отглеждане.
Тези изводи кореспондират на всички събрани по делото
доказателства. За настоящия съдебен състав е несъмнено, че емоционалната връзка
на децата с въззиваемия – техен дядо по бащина линия все още не е прекъсната,
като в семейната му среда липсват каквито и да е вредности за емоционалната им
стабилност и за цялостното им развитие и не се накърняват интересите им.
Изразените от въззивницата притеснения са разбираеми, но се основават на твърдения,
които не следва да бъдат взети предвид. Следва да се отбележи, че упражняването
на правата на въззиваемия А.П. да търси самостоятелен режим с внуците си,
когато няма регулярни контакти с тях, не може да се третира като действие в
услуга на бащата, целящо да разшири режима на последния с децата. Напротив, с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от СК като
основно право на детето законодателят е прогласил неговото отглеждане и
възпитание по начин, който осигурява нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, а част от Т. се явяват пълноценните контакти на
самото дете с неговите родители и членовете на разширените им семейства. Извън Т.,
с разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от СК, е предвидено и задължение на детето да
уважава своите родители, баба и дядо и да им помага, което задължение не би
могло да се изпълни без наличието на самостоятелни и чести контакти на детето с
посочените лица. В този смисъл, за постановяване на режим на баба и дядо с
внучето им, не е необходимо да е налице „пречене“, а да се установи интерес за
детето такива контакти и от съдебна намеса за уреждане на тези отношения между
неговите родителите и техните родители. В случая, както се посочи такъв интерес
е установен за децата по категоричен начин в производствата пред двете съдебни
инстанции, а доколкото въззивницата се противопоставя на контакти на въззиваемия
с децата извън определения режим за контактите му с бащата, то е налице и
посоченото „пречене“. С оглед пълнота на изложението, въззивният съд намира за
уместно да посочи, че намира за несъстоятелни и доводите, че двамата въззиваеми
обитават едно домакинство. Несъмнено е, че последните живеят в една и съща
сграда, но в обособени жилища, находящи се на различни етажи, като независимо
от родствената връзка помежду им, те не са членове на едно и също домакинство.
Освен Т., съдът намира
за уместно да подчертае също важността на съдействието на въззивницата поддържане
на ползотворен диалог с родителите на бащата за осъществяване на контактите им
с малолетните им внуци, в каквато насока са висшите интереси на самите деца. Що
се касае до възраженията, че всеки от родителите следва да осигури контакти на
своите родители с детето за времето, през което то е при него, следва да се
отбележи, че времето, през което децата прекарват при майката е с пъти в повече
от времето, през което детето е при бащата съобразно определения режим за
контакти. Същият предполага децата да са при бащата за най-много до 650 часа,
равняващи се на около 27 денонощия годишно, а през останалото време да са при
майката, което предполага 13 пъти по-голяма възможност да осигурява контакти на
децата със собствените си родители и да участва в различни мероприятия с тях
през свободното им време.
Следва също да се подчертае, че към момента на
постановяване на обжалвания съдебен акт, същият е правилен и обоснован, като
направените по съществото на спора правни изводи кореспондират на
доказателствената съвкупност и на приетите за установени фактически
обстоятелства.
Съдът, при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва
да зачете фактите, настъпили след постановяване на обжалвания съдебен акт и
имащи значение за спорното право. Съобразно Т. и с оглед определения
впоследствие, с влязло в сила на 05.04.2022 г. решение, режим на лични
отношения на въззиваемия В.П. с децата, обжалвания съдебен акт се явява
неправилен, като определения режим за контакти на дядото (около 21 денонощия) е
съизмерим по времетраене с режима определен на бащата (максимално за около 27
денонощия годишно). Също така, следва да бъдат съобразени известните нужди на
децата, които са ученици съответно в началната и основната степен на своето
образование, а също и заявеното от детето С.при изслушването му от съда, като
обжалвания съдебен акт се отмени, а на въззиваемия А.П. се определи режим на
контакти с внуците му С.и Т., съобразно посоченото в диспозитива на настоящото
решение.
Въззивният съд намира, че този режим би предизвикал
най-малко напрежение в отношенията между страните, тъй като не бил нарушил
значително стереотипа на отглеждане на децата и времето, което всеки от
родителите прекарва с тях, като същевременно дава възможност на въззиваемия А.П.
пълноценно да контактува със своите внуци в най-добър техен интерес.
По
разноските :
Съдът не е
сезиран с претенции от страните за присъждане на сторените деловодни разноски и
не дължи служебно произнасяне по този въпрос, а освен Т., предвид характера на
производството такива не се следват на страните.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, ІІ-ри
брачен въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 169094 от 17.07.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 57766 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІІ гражданско отделение, 89 състав,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на А.В.П., с
ЕГН **********, дядо по бащина линия, с малолетните му внуци С.В.П., с ЕГН **********, и Т. В.П., с ЕГН **********, с право да
вижда и взима децата, както следва :
- всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 20.00 часа в събота, след осъществяване
на режима на лични отношения на децата с баща им в съответната събота, до 10.00
часа в неделя, с преспиване в дома на дядото;
- за три дни през лятото, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, но за повече от 20
последователни дни, както и с времето определено на бащата за контакт с децата
през лятото;
-ежегодно, за
рождения си ден на 10.01. за времето от 14 до 20 часа, в случай, че е учебен
ден, след приключване на учебните занятия на децата, за поне два часа;
-през нечетни
години за Великденските празници, за времето от 20.00 часа на Велика Неделя до
18.00 часа на Светлия понеделник, а през нечетни години на 27.12 . за времето
от 10.00 до 20.00 часа.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………