РЕШЕНИЕ
№ 8940
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110130806 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Депозирана е искова молба на ЯС. Й. Р. ЕГН ********** срещу „............. ЕООД
ЕИК ........................, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2500 лв. като част
от главница в размер на 13 691 лв., представляваща регистрирано вземане в
Централния регистър на БНБ като текущ кредит с вид „Придобиване на вземане по
кредити“ с идентификатор .................. Поддържа, че в периода от 23.06.2015 г.-
23.06.2020 г., спрямо ищеца не са били извършвани действия, прекъсващи давностния
срок, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който признава изцяло исковете. Не оспорва, че в качеството си на цесионер е
придобил по силата на договор за цесия вземането по изпълнителен лист от 27.05.2013
г. по ч.гр.д. №215526/2013 г. по описа на СРС, 43 състав, произтичащо от договор за
банков кредит, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, но поддържа, че не е
конституиран като взискател по изпълнително дело, поради което и не е дал повод за
завеждане на исковете. Моли разноските да бъдат разпределени по реда на чл.78 ал.2
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти /изтекла погасителна
давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение
на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на
изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително
изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Ответникът признава, че по силата на договор за цесия от 23.11.2015 г. е придобил от
цедента „Уникредит Булбанк“ АД процесното вземане в размер на 13 691 лв.,
представляващо главница по .......... от 02.02.2011 г. към договор за банков кредит
.............ключен с „Уникредит Булбанк“ АД, като от представените по делото
доказателства, в т.ч. справка за кредитна задлъжнялост от Централен кредитен
регистър на БНБ се установява, че вземането е било регистрирано в Централния
регистър на БНБ като текущ кредит с вид „Придобиване на вземане по кредити“ с
идентификатор ..................от „............. ЕООД.
В отговора на исковата молба ответникът „............. ЕООД, признава предявеният
против него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В
проведеното на 11.05.2022 г. съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. П. от
САКправи искане за постановяване на решение при признание на иска, в случай, че са
налице предпоставките за това. Съдът намира, че не са налице пречките за
постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което
ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
По разноските:
Въпреки направеното от него възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че не дължи тези
разноски, защото не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че тази
разпоредба в случая е неприложима и ответникът дължи разноски на ищците.
Приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно
дадени в него предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за
неговото завеждане. Действително, признание на иска е налице, но спорен е въпросът
доколко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като се имат
предвид мотивите на съда за допустимост и основателност на иска, както и фактът, че
вземането е регистрирано от ответника в Централния регистър на БНБ като текущ
кредит с вид „Придобиване на вземане по кредити“ с идентификатор ..................
2
При този изход на спора на ищците на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 500 лв., в т.ч. държавна такса и заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че ЯС. Й. Р. ЕГН **********, съдебен адрес
гр.София, ул.“.............. не дължи на „............. ЕООД ЕИК ........................ съдебен адрес
гр................. сумата в размер на 2500 лв. като част от главница в размер на 13 691 лв.,
представляваща регистрирано вземане в Централния кредитен регистър на БНБ като
текущ кредит с вид „Придобиване на вземане по кредити“ с идентификатор ................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „............. ЕООД ЕИК ........................ да
заплати на ЯС. Й. Р. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 500 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3