Решение по дело №37/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по Раздел ІІ от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Б. Б., против Решение № 128/21.12.2023 г. на Общински съвет – Димитровград в частта на раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1 за определяне размера на такса битови отпадъци съответно за [[населено място] и за [населено място] за 2024 година.

 

С Определение на съда от 15.05.2024 г. на основание чл. 189, ал. 2 от АПК в производството е присъединена на страната на жалбоподателя Т. И. Д.. В искането за присъединяване са посочени идентични възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, изложени от жалбоподателя П. Т. З..

 

В жалбата и молбата за присъединяване се обосновава правен интерес да се обжалва оспорената част от решението на Общински съвет – Димитровград и се излагат доводи, свързани с твърдението за допуснати нарушения на чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. Решението било прието при особено съществени процесуални нарушения по чл. 69 – 74 от АПК и ЗМСМА, във връзка с Правилника за дейността на Общински съвет – Димитровград. Докладна записка с регистрационен индекс: РД-28-515/16.11.2023 г. от Кмета на Община Димитровград била публикувана на същата дата на сайта на общината, но внесена в Общински съвет – Димитровград едва на 19.12.2023 г., ден преди насрочената сесия на 21.12.2023 г. Така, тази записка не била разгледана от никоя от постоянните комисии на съвета, нито с нея били запознати самите общински съветници. Общинският съвет обсъдил внесените три броя възражения и предложения – с рег.индекс РД-28-515#1#2#3/15-18.12.2023 г., които били отхвърлени, а така в разходната частна план-сметката се запазила порочно инкорпорираната 10 % печалба в полза на външния изпълнител „Нео-Титан“ ООД, както и неразбираемото вдигане на единичните цени с 20 %, необяснимите допълнителни разходи от 100 % на труда, както и 45% увеличение на всички услуги от 01.08.2024 г.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ задължавала ответника да публикува план-сметката за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от АПК, при което да се проведе обществено обсъждане, което не било сторено, а това обуславяло извод за незаконосъобразност на процесното решение.

Изтъква се още, че дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ били възложени от Община Димитровград на външен изпълнител „Нео-Титан“ ООД по сключени три броя договори, описани в докладната записка по приемане на процесното решение, като към всеки договор били приложени 22 броя Анализи и Калкулации, определящи размера на цените за извършените дейности. В тази връзка се сочи, че в Анализ № 1 към Договор-рег.№ ДОГ-ИДОСВ-285/22.5.2019 г. и Договор-рег.№ ДОГ-ИДОСВ-314/17.6.2019 г., били залегнали незаконосъобразни разходи – недопустими по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 66 от ЗМДТ. Например крайната цена от 5.75 лева за обслужване на 1 бр. бобър с инкорпорирана в нея печалба от 10 % била включена в Приложение № 1 към докладната записка, като напълно необяснимо била завишена с още 20 % и станала 6.90 лева, при което задължените лица заплащали вече 12 % печалба в полза на външния изпълнител „Нео-Титан“ ООД.

Калкулираните разходи по т. 1. 3. Разходи за амортизации: /20 % от С/220 – 164.34 лева, били недопустимо перо по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, която норма допускала да се включи като разход само покупката на съдове за събиране на битовите отпадъци, но не и за закупуване на сметоизвозващ камион в полза на външния изпълнител. Калкулирането на 20 % амортизации представлявало фактическо репариране на цената за сметоизвозващия камион в полза на външния изпълнител за 5-годишния амортизационен план, който камион в крайна сметка не ставал собственост на Община Димитровград, а това било в разрез и с правилото на чл. 66, ал. 8 от ЗМДТ, което не допускало разходи за закупуване на активи в полза на друго лице, освен в полза на общината, като в този смисъл бил Доклад № ДП 1 КН-2/12.04.2017 г. на Агенция „Държавна финансова инспекция“.

Според анализа, сметоизвозващият камион се обслужвал от 1 шофьор - т.2.1, и от 3 работници по т.2.2. работници – 3 бр., 24 часа х 3.50 лева = 84 лева, но на практика камионът се обслужвал от 1 шофьор и двама работници, а не от трима, поради което разходът по т.2.2 бил неоснователно завишен с 28 лева.

Калкулираните разходи по т. 3 - Допълнителни разходи върху труда – 100 % /2.1+2.2/ = 124 лева, били неясни и нерегламентирани, нямало такова перо в Единния сметкоплан, и били в разрез с чл. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, според който не се допускало счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършвано с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

Инкорпорираната печалба по т.6. Печалба – 10 % = 73.17 лева, била в разрез с принципа на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, посочващ граници за местните такси да се определят само въз основа на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, но не и да има инкорпорирана печалба като заложената в 22 броя Анализи и Калкулации за всяка от договорените дейности, извършвани от изпълнителя „Нео-Титан“ ООД. Така, заплатената от задължените лица ТБО 2024 г. постъпвала в общинската каса, а оттам ежемесечно се превеждала на подизпълнителя „Нео-Титан“ ООД, ведно с калкулираната и договорена 10 % печалба. Съгласно задължението си по чл. 12 от Закона за корпоративното подоходно облагане, „Нео-Титан“ ООД заплащал 10 % корпоративен данък в полза на държавния бюджет от реализираната годишна печалба. В случая за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ били заложени общи общински разходи от 2 462 489.56 лева, в това число и 10 % инкорпорирана печалба за „Нео-Титан“ ООД, която била 246 248 лева, от които щели да бъдат внесени 24 624 лева в полза на държавния бюджет по чл. 12 от ЗКПО, както и още 8 387 лева за дейността по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Получаването на тези суми от Държавата било недопустимо и в разрез с чл. 9а, ал. 3 и ал. 6 от ЗМДТ. Нямало никаква законова възможност Държавата да получи пряко или косвено каквато и да е част от ТБО, но това било трайна порочна практика на Община Димитровград.

Възразява се и срещу записаните в Приложение № 1 към докладната записка разценки за еднократно обслужване на 1 бр. съд тип „Бобър“ от 6.90 лева, „Кофа“ от 0.72 лева и „Кошче“ от 0.18 лева, които били неоснователно завишени с цели 20 %, спрямо договорените цени с фирмата изпълнител „Нео-Титан“, които съгласно сключените три договора на 22.05.2019 г., 08.07.2019 г. и 17.06.2019 г., били съответно 5.72 лева, 0.60 лева и 0.15 лева за еднократно обслужване на същия вид съдове за събиране на битовите отпадъци.

Идентичен бил Анализ № 5 от концесионера „Нео-Титан“ за дейността поддържане чистота на териториите за обществено ползване по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, в който включените пера били, както следва: труд – 3.12 лева/час; допълнителни разходи 100 % над труда = 3.12 лева; механизация мсм – 1.20 лева; доп. р-ди 20 % = 0.24 лева; общо – 7.68 лева; печалба 10 % = 0.77 лева; Всичко – 8.45 лева. Тази цена от 8.45 лева непонятно била завишена с още 20 % и вече записана в размер от 10.14 лева в Приложение № 3 към докладната записка.

На задължените с ТБО 2024 г. лица в Димитровград, които плащали таксата като промил върху данъчната оценка, било вменено задължението да заплатят разходите за обслужването на всички 926 броя съдове „Бобър“ и 1 993 броя „Кофа“, разположени в Димитровград и Индустриална зона „Крепост“ и предприятие „Язаки“, но в случая това било неправилно, защото нито броя на съдовете, нито разходите за обслужването им били намалени с броя на заявени съдове за индивидуално ползване от предприятия по чл. 20 от Наредба № 10 за ОАМТЦУТОД, които били около 95 броя „Бобър“ и 160 „Кофи“. Така разходите за тези съдове се плащали двойно, веднъж от всички задължени лица в Димитровград (плащащи ТБО с промили) и втори път от лицата, заявили съдове за индивидуално ползване по чл. 20 от Наредба № 10 за ОАМТЦУТОД. В случая следвало общият брой на съдовете в Димитровград, които се заплащат с промили, да бъде намален с броя на заявените съдове за индивидуално ползване от предприятията, и едва тогава да се изчисли разхода за обслужването им и да се определи промила за дейността по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, а при положение, че това не било сторено, се стигало до неоснователно завишение на разходната част в план-сметката, а оттам и до неоснователно високите за населението 2,2 промила за същата дейност в Димитровград.

Възразява се и срещу увеличението с 45 %, описано в колона 15 от Приложение № 1 към докладната записка за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, за месеците август – декември 2024 г., което било напълно лишено от основание и било предполагаемо събитие.

ЗМДТ задължавал ответника да определи размера на ТБО, въз основа на план-сметка за всяко отделно населено място, поотделно за всяка една трите дейности по чл. 62, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Така, докато в Приложение № 1 и Приложение № 3 към докладната записка била описана разходната част на план-сметките за дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ за всяко едно от 27-те населени места в община Димитровград, включително за [населено място] и [населено място], то такава липсвала конкретно за всяко населено място в разходната част на план-сметката за дейността по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ. Вместо това в Приложение № 2 била дадена разходната част за последната дейност общо за цялата Община Димитровград в размер от 2 318 529.60 лева. В тази връзка жалбоподателят твърди, че промилите били определени напълно произволно, като това било видно от сравнение на общата за цялата община разходна част на план-сметката за дейността по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, която била по-голяма и в общ размер от 2 462 489.56 лева, и за която имало конкретна сметка за [населено място] и [населено място] с по-ниски промили, съответно 2,2 и 2,8, докато общинската сметка за дейността по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ, била по-малка в размер от 2 318 529.60 лева, но промилите за двете населени места били по-високи, съответно 2,5 и 3,0 промила. Освен това имало лица, които се освобождавали от заплащане на дейността по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, защото през 2024 г. нямало да ползват имотите си, докато такова освобождаване за дейността по т. 2 не можело да стане. Ето защо определеният размер на ТБО 2024 г. за дейността по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ за населението на [населено място] от 2,2 промила и за [населено място] от 3,0 промила, бил необоснован и следвало да се отмени като незаконосъобразен.

Неправилно план-сметката за услугата депониране – чл. 62, т. 2 от ЗМДТ, била определена въз основа на предполагаемо количество отпадъци от 16 000 тона, които се очаквало да постъпят в РЦТНО – [населено място], от Община Димитровград, каквото количество никога не било постъпвало в предходните години, а не можело да се обоснове и с усреднен и точен размер на постъпилите отпадъци от последните 3 или 5 години. Населението на общината намалявало ежегодно с 850 души, а така намалявал и обемът на битовите отпадъци. В докладната записка не се цитирали реално постъпилите количества отпадък в РЦТНО – [населено място] за последните 5 години. Според жалбоподателя било налице необосновано завишение с 1 000 тона, водещо до неоправдано завишение на разходите в план-сметката по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ с над 100 000 лева, което рефлектирало върху определения размер на промилите за ТБО 2024 г. Освен това отчисленията и обезпеченията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО се начислявали въз основа на депонираното количество отпадъци, което за периода 2017 – 2020 г. било средно годишно от около 11 500 тона, а не 13 600 тона, както било посочено в Приложение № 2 към докладната записка. Така план-сметката за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ се завишавала неправомерно с около 1 700 тона с начислени такси от 95.00 лева/тон и 5.87 лева/тон по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, което водело до неоправдано и неоснователно завишаване на общата план-сметка за тази дейност в размер на 170 000 лева.

Необосновано ответникът приел завишение от 20 % на единичните цени за дейностите по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ, посочени в Приложение № 2 за: приемане и сепариране от 35,88 лева/тон; депониране – 15.59 лева/тон; предаване на RDF-гориво – 58.80 лева; шредиране – 12 лева; зелени отпадъци – 288 лева; мониторинг – 48 000 лева, спрямо договорените цени между Община Димитровград и „Нео-Титан“, които били, както следва за същите дейности: 29.90 лева; 12.99 лева; 10 лева; 240 лева, 40 000 лева. Неразбираемо било дали това било скрито 20 % ДДС, или произволно ответникът завишавал единичните договорни цени, без да има анекс към договора между Община Димитровград и Община Хасково за дейностите в РЦТНО – [населено място].

Възразява се и и срещу завишено количество от 1 600 тона RDF-гориво за предаване в Приложение № 2 към докладната записка с разход от 94 080 лева, което в действителност било не повече от 400 тона през последните три години с направени разходи на година до 10 000 лева. Така разходът набъбвал неимоверно високо с надписани поне 1 200 тона.

Възразява се също и срещу заложените 700 км. пробег за транспорт на RDF-гориво в двете посоки, вместо реалните 293 км.

Изразява се несъгласие с позицията, че Община Димитровград и Общински съвет – Димитровград не можели да определят размера на ТБО за граждани съгласно водещия принцип върху количеството на битовите отпадъци, тъй като такъв способ бил определен само за предприятия в чл. 20 от Наредба № 10 за ОАМТЦУТОД, а за гражданите нямало разписана такава хипотеза. Поради прилагането на този способ определянето на ТБО 2024 г. за населението като промил върху данъчната оценка било в разрез с правилото на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. В аналогичните наредби на общините Садово, Стара Загора и др., такава възможност за заявяване на съдове съществувала за всички задължени лица с ТБО, а не само за предприятия.

В Приложение № 4 към докладната записка се сочел остатък от предходни години в размер от 1 454 745 лева и от други дейности 296 050 лева, общо 1 750 795 лева, от което следвало да се намали брутната разходна част на общинската план-сметка за ТБО 2024 г., като този резултат се разпредели по населени места и чак тогава да се определят конкретните промили. Освен това следвало с този остатък да се намали разходната част на план-сметката за ТБО 2024 г. само на населените места, генерирали остатъка, а в действителност, нито от процесното решение, нито от докладната записка можело да се установи от кое или кои населени места бил генерираният предходен остатък. В докладната записка на кмета на Община Димитровград не се сочели данни за остатъчния размер на ТБО от предходни години, в това число върнати средства от РИОСВ – Хасково, субсидии от ПУДОС, средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Републиканския бюджет, приходи от лихви върху забава за ТБО, които по данни на жалбоподателя били в общ размер от 6 878 640.56 лева. С тези приходи следвало да бъде извършено намаление на план-сметката съобразно правилата на чл. 66 от ЗМДТ.

С Решение № 105/2023 г. Общински съвет – Димитровград освободил от ТБО 2024 г. отделни категории лица, в това число лечебни заведения, училища, детски заведения-общински, читалища, но общината никога не била изпълнявала законовото си задължение по чл. 8, ал. 4 от ЗМДТ – не репарирала от собствени приходи дължимия от освободените лица размер за ТБО 2024 г. от над 350 000 лева, а разходите на освободените лица се покривали от вноските на другите неосвободени лица от ТБО, тоест гражданите и фирмите.

В разрез с чл. 3, ал. 5, чл. 50 и § 1, т. 7 от ЗДДС, ответникът недопустимо включил в разходната част на план-сметката за ТБО 2024 г. разходи за 20 % ДДС, начислено върху предполагаемите дейности по чл. 62 от ЗМДТ, като 20 % завишение на единичните цени.

Друго закононарушение по съставяне на разходната част от план-сметката за ТБО 2024 г. в Димитровград и [населено място], било неправилното включване на разходите за обслужване на съдовете за събиране на отпадъците – „Бобъри“, разположени по път 1-5 Димитровград – Хасково, от които 2 бобъра при заведение „Е.“, още 6 бобъра по 2 при трите бензиностанции по същия път, още 2 бобъра до 1 до чешмите с беседки по пътя от Димитровград за [населено място] и от Димитровград до [населено място], които разходи следвало да се поемат от собственика на пътя по аргумент на чл. 12 от Закона за управление на отпадъците. Вместо това, разходите за тези съдове, разположени по пътищата в община Димитровград, били вменени в тежест на лицата, заплащащи ТБО 2024 г. Съгласно § 11, т. 4, б. „б“ от ЗУО, не били битови отпадъци отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството. Именно такива отпадъци обаче се генерирали в 1 бобър, разположен в Стопанския двор на [населено място], в Индустриална зона „Крепост“ и в предприятие „Язаки“, където нямало битови сгради на населението и не се генерирали битови отпадъци. Тези съдове и разходите по обслужването им следвало да се поемат от АПИ или Община Димитровград, като собственици на пътя.

С оглед на така изложеното, жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да обезсили или отмени Решение № 128/21.12.2023 г. на Общински съвет – Димитровград, в частта на т. ІІ, т. 1 и т. 2.1. Претендират присъждане на деловодни разноски.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от лично от оспорващия П. Т. З. и от пълномощника на жалбоподателите – адв.Б. Б..

В писмена защита се поддържат изложените в жалбата аргументи. Посочва се, че при какъвто и да е изход на делото разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като разпоредбата на чл. 143 от АПК предвиждала само възнаграждение за защита от юрисконсулт.

 

Ответникът – Общински съвет - Димитровград, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и я счита за неоснователна, като излага съображения в подкрепа на доводите си в писмен вид. Претендира разноски за адвокатски хонорар. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на оспорващите.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Докладна записка № РД-28-515/16.11.2023 г. (ОбС-07-309/19.12.2023 г., л. 63), Кметът на Община Димитровград, съгласно разпоредбите, съдържащи се в глава III, раздел I от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), предлага на Общински съвет – Димитровград да приеме решение на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, с което да одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Димитровград за 2024 г., както следва: 1. за населението на [населено място] и жилищата на предприятия – 5.5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2024 г.; 2. за населението в останалите населени места, както следва: 2.1. [населено място], [населено място], [населено място] извор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] поле, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] – 6.8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2024 г.

Приложени към докладната записка са Приложение 1 – Разходи за събиране и транспортиране на битови отпадъци по населени места в община Димитровград през 2024 г. (л. 70); Приложение 2 – Разходи за обезвреждане на битови отпадъци от територията на община Димитровград в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци (РЦТНО) Гарваново и разходи за обезпечения по чл. 60 от ЗУО и отчисления по чл.64 от ЗУО през 2024 г. (л. 71); Приложение 3 – Разходи за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Димитровград през 2024 г. (л. 72), Приложение 4 – Баланс на приходите и разходите от такса битови отпадъци в община Димитровград за 2024 г. (л. 73).

Докладната записка е публикувана на 16.11.2023 г. на интернет страницата на Община Димитровград (л. 74).

На 15.12.2023 г. и 18.12.2022 г., съответно с рег.индекс РД-28-515-#1/15.12.2023 г. и рег.индекс РД-28-5158#2/18.12.2023 г., в Община Димитровград са били заведени писмени Възражение и предложение, и второ Възражение и предложение от П. Т. З. (л. 81, 84). На 18.12.2023 г. в Общината са постъпили и Приложения към Възражение и предложение с рег. индекс РД-28-515#3/18.12.2023 г. (л. 86).

Възраженията и предложенията са били изпратени от Кмета на Община Димитровград до Общински съвет – Димитровград с писмо – Справка по чл. 69, ал. 2 от АПК с рег.индекс РД-28-515#4/19.12.2023 г. (л. 76) и получени от колективния орган на същата дата (рег. индекс ОбС-07-309#1/19.12.2023 г.). Възраженията са обсъдени в посочената справка и са определени като неоснователни, изложени са мотиви за отхвърлянето им, поради което на Общинския съвет е предложено да не се приемат.

На 21.12.2023 г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на план-сметка за разходите за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2024 г. на територията на Община Димитровград (т. 20 от протокола), за което е съставен Протокол № 4 от същата дата (л. 41). На заседанието е прието оспореното Решение № 128, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, Общински съвет – Димитровград е: I. одобрил план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Димитровград за 2024 г., за населените места в Община Димитровград; II. на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определил размер на ТБО за 2024 г. по населени места в Община Димитровград, като съответно с т. 1 е определено, че размерът на ТБО за 2024 г. за населението на [населено място] и за жилищата на предприятия е 5.5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2024 г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2,2 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 2,5 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0,8 промила. В раздел II, т. 2 е определен размерът на ТБО за 2024 г. за населението в останалите населени места, като в подт.2.1 е определена такса в размер на 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2024 г. за населени места в общината, сред които е и [населено място], като по видове услуги промилите са както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2,8 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 3,0 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,0 промил.

Решението е прието с 22 гласа „за“, 1 – „против“ и 1 – „въздържал се“ от участвалите в гласуването 24 общински съветници (при общ брой на общинските съветници в Общински съвет – Димитровград - 33).

Решението е публикувано на сайта на Община Димитровград на 29.12.2024 г.

За пълното и всестранно изясняване на делото от съда беше допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), приета без оспорване от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е направило съответните установявания и е дало отговор на поставените му конкретни въпроси.

1. Установило е сумата от данъчните оценки поотделно за всяка една от петте категории задължени лица с ТБО за 2024 г. в [населено място] и [населено място] и въз основа на установените размери и определените с процесното решение промили за всяка от категориите задължени лица, е изчислило изискуемия размер на ТБО за 2024 г. в [населено място] и [населено място], поотделно за всяка една от трите дейности по чл. 62 от ЗМДТ.

2. От представените данни от Община Димитровград за заявения брой съдове тип „Бобър” и тип „Кофа” и Решение № 128/21.12.2023 г. на Общински съвет – Димитровград, експертизата е изчислила следните стойности на ТБО: Заявените за [населено място] по подточка 4.1 от Решението на Общински съвет – Димитровград (нежилищни имоти на фирми и предприятия) съдове тип „Бобър“ били 63 броя. Определената в решението цена била 1 870 лева. Следователно размерът на ТБО за всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които подали декларация по чл. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград бил 117 810 лева (63х1870); Заявените за [населено място] по подточка 4.1 от решението на Общински съвет – Димитровград съдове тип „Кофа“ били 55 броя. Определената в решението цена била 620 лева. Следователно размерът на ТБО за всички нежилищни имоти на фирми и предприятия, които подали декларация по чл. 20 от посочената наредба бил 34 100 лева (55х620).; [населено място] нямало заявени съдове.

3. (и 4.). Във връзка със задачата да посочи дали има двойно заплащане от страна на задължените лица с ТБО за дейността по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, чрез общия брой на съдовете за събиране на сметта, разположени на територията на [населено място] и [населено място], чието обслужване е вменено в тежест на лицата, чиято такса се определя въз основа на данъчната оценка на имота и на частта от общо разположените съдове, която такса се заплаща по заявените от чл. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград съдове за събиране на сметта на територията на [населено място] и [населено място], вещото лице посочва, че тъй като основата, върху която се стъпвало, за да се определи изискуемият годишен размер на ТБО била различна: в единия случай - данъчна основа и промил, а в другия - годишна такса за ползване на заявени съдове, нямало как да се каже категорично дали е налице двойно плащане.

Обосновава това становище със следните установявания: Когато имало подадена декларация по чл. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград за нежилищни имоти на фирми и предприятия, то задължените лица заплащали по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ за събиране и транспортиране на битови отпадъци определените от Общински съвет – Димитровград такси, съобразно броя и вида на съдовете. В случай, че не били заявили съдове, то задължените лица следвало да заплащат 3.7 %о за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ. От друга страна, останалите задължени лица – ФЛ, заплащали за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ определен размер, а именно 2,2 %о върху данъчната основа. Сметосъбирането се извършвало в определен вид съдове, разположени на определените места. ЮЛ, подали декларация по чл. 20, заменяли заплащането на дейностите по сметосъбиране с фиксирана такса (вместо с %о върху ДО) спрямо вида на съда, като фактическото събиране на сметта се извършвало в съдовете, които били част от всички разположени на територията на [населено място] такива. При определяне на размера за „събиране и транспортиране на битови отпадъци до РЦТНО“, който се залагал в план-сметката, се вземали предвид броя на съдовете, цената за събиране и извозване на отпадъци на 1 бр. (а именно 6.90 лева за „Бобър“ и 0.72 лева за „Кофа“), броя на обслужванията за един съд. При тези изходни данни за [населено място], вкл. за индустриалните зони, се получавала сумата от 1 258 000.56 лева за дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци, а за [населено място] сумата била 11 901.06 лева. Посочените суми засягали и петте категории лица, съгласно Решение № 128/21.12.2023 г. на Общински съвет – Димитровград. Записаната в план-сметката сума 1 749 283.02 лева за дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци за [населено място], за [населено място] – 11 026.08 лева, определена на базата на броя на съдовете, единична цена и броя обслужване, била разпределена по категории, като съгласно Таблица № 1 от ССЕ за категории първа, втора и трета се определяли на база промил и данъчна основа, а за категория четвърта – на база брой заявени съдове и определена годишна такса за ползването им. Следователно при калкулиране на общата сума за всички категории задължени лица залегнала в план-сметката за 2024 г. по дейността сметосъбиране и транспортиране, били взети предвид всички налични съдове, в това число и тези, които се заявявали индивидуално. Населението обаче плащало ТБО на основата на изчислен промил за съответната дейност върху ДО, а категорията задължени лица, които заявили съдове, заплащали годишна такса. Броят на съдовете „Бобър“ и „Кофа“, които участвали при изчисляване на заложената сума в план-сметката за 2024 г. в размер на 1 749 283.02 лева за Димитровград и 11 026.08 лева за [населено място], бил: за [населено място] 926 броя „Бобър“ и 1993 броя „Кофа“; за [населено място] 30 броя „Бобър и 7 броя „Кофа“, като в това число били включени и индивидуално заявените съдове (63 броя „Бобър“ и 55 броя „Кофа“ само за [населено място]). Или ФЛ заплащали такса за сметосъбиране и сметоизвозване, изчислена като съотношение на определения от общинския съвет промил и данъчната основа на имота, а ЮЛ заплащали или с промил, или с твърда, фиксирана такса. В този смисъл не следвало да се прави сравнение на единия вид определяне на налога с другия, в корелация с броя на разположените съдове.

5. На вещото лице бе поставена и задача да изчисли и посочи поотделно дали изискуемият размер на ТБО за 2024 г. за [населено място] и [населено място] надхвърля определените разходни части от план сметката за ТБО 2024 г. поотделно за всяка от трите дейности по чл. 62, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ с предварително начисленото 20 % ДДС върху същите дейности. При отговора на този въпрос, експертът стига до заключението, че от данните за [населено място] било видно, че за дейностите: събиране и транспортиране на битови отпадъци до РЦТНО, изискуемият размер на ТБО не надхвърля съответните им разходни части от план-сметката; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, изискуемият размер на ТБО не надхвърля съответните им разходни части от план-сметката. От данните за [населено място] се установявало, че за дейностите: събиране и транспортиране на битови отпадъци до РЦТНО изискуемият размер на ТБО не надхвърля съответните им разходни части от план-сметката; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, изискуемият размер на ТБО надхвърля съответните им разходни части от план-сметката със сумата от 3 777.05 лева.

По отношение на разликата от 1 119 723 лева между общия разход за ТБО 2024 (5 819 723 лева) за цялата община Димитровград по процесното Решение № 128/21.12.2023 г. и заложените разходи за същата дейност §§27-00, под §§27-00 (4 700 000 лева по Приложение № 1 към Решение № 172/15.02.2024 г., и двете на Общински съвет – Димитровград, вещото лице посочва следното: В план-сметката за 2024 г., приета с Решение № 128/21.12.2023 г. били предвидени общо разходи на Община Димитровград за предоставяне на услуги по чл. 62 от ЗМДТ и за извършваните по чл. 66 от ЗМДТ дейности през 2024 г. за 5 819 723 лева. С Решение № 172/15.02.2024 г. Община Димитровград приела Бюджета на Общината за 2024 г., като §§ 27-00, под §§ 27-00 включила заложените приходи на общината в Бюджета за 2024 г. от такси за битови отпадъци в размер на 4 700 000 лева. В този смисъл сравнение между заложени приходи с Решение № 172/15.02.2024 г. и заложени разходи с Решение № 128/21.12.2023 г. не следвало да бъде извършвано. На стр.13 от ССчЕ вещото лице представя в таблица данни от направената от него съпоставка между изискуем размер на ТБО и заложен в план сметката размер на ТБО за 2024 г. По отношение на дейностите по чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ – третиране на битови отпадъци и отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, заявява, че е в невъзможност да извърши сравнение между изискуем размер и размера, заложен в план-сметката за населените места [населено място] и [населено място], тъй като отговорът на Община Димитровград по отношение на индивидуализирането на разходите за тази дейност гласял, че разходната част от план-сметката за ТБО за 2024 г. за дейността по чл. 62, т. 2 ЗМДТ била представена общо за Община Димитровград, тъй като отпадъците не се претегляли по местоположение в точките на вземане и се събирали и извозвали до РЦТНО смесено от различни населени места, а не поотделно за всяко населено място (Решение № ОК-10-5/22.01.2024 г.).

6. Вещото лице следваше да посочи и дали годишните разходи за амортизации: 20 % от С/220 – 164.34 лева за една машиносмяна от отчетната стойност 180 772 лева на товарния автомобил-сметосъбирач, калкулирана в приложения Анализ № 1 към всеки от трите договора, сключени между възложителя Община Димитровград и „Нео Титан“ ООД, съставляват фактическо репариране на цената в полза на изпълнителя за закупуване на товарния автомобил-сметосъбирач, за 5-годишния срок на договорите. В тази връзка се заявява, че в счетоводен аспект амортизацията представлява непаричен разход, който отразява изхабяването на даден дълготраен актив във времето, като по този начин се намалява счетоводната му стойност, (което водило и до намаляването на счетоводната печалба, респективно на дължимия корпоративен данък). Транспортните средства били амортизируеми активи. В зависимост от залегналата в счетоводната политика на предприятието амортизационна норма се определял процентът (или коефициентът), с който всеки месец бивали обезценявани отделните класове дълготрайни материални и нематериални активи на предприятието. Това „обезценяване“ представлявало практически разпределение на стойността на актива за времето на полезния му живот, след като била извадена остатъчната му стойност (тоест стойността на актива в края на полезния му живот), ако същата имала съществен размер. Амортизацията на актива започвала да тече от началото на месеца на неговото придобиване или въвеждане в експлоатация (или от началото на следващия месец) и продължавала до неговото амортизиране в практически и счетоводен смисъл. В логиката на гореизложеното включването на разход за амортизация в Анализи за определяна на цената на услугата – машиносмяна, представлявало фактическо репариране на цената в полза на изпълнителя.

7. В отговор на следващия поставен въпрос, в приложена към заключението таблица вещото лице посочва размера на годишния остатък от ТБО в Община Димитровград в края на последните 5 години за периода 2019 г. – 2023 г., като посочва, че за 2019 г. няма предходен остатък. От предоставената счетоводна информация се установило, че през 2019 г. разходната част надвишавала приходната с 341 462.23 лева. За 2020 г. също нямало предходен остатък – разходната част надвишавала приходната с 91 382.00 лева. През 2021 г. бил налице остатък от 447 029 лева, през 2022 г. – 970 978 лева, в това число предходен остатък от 2021 г. (в размер на 447 029 лева) През 2023 г. остатъкът бил 2 150 181.06 лева, в това число предходен остатък от 2022 г. (в размер на 970 978 лева). В предоставената от Община Димитровград информация се посочвало, че формираните остатъци в посочените размери се дължали на промяната, наложена с изменението в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 60, т. 1). Съгласно изменението на общините била дадена възможност месечните отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2022 г. да се разходват по решение на общински съвет чрез вътрешни компесаторни промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин за определяне на размера на ТБО. В тази връзка били приети Решение № 771/30.06.2022 г. и Решение № 949/26.01.2023 г. на Общински съвет – Димитровград, съгласно които колективният орган дал съгласие финансовите средства за отчисления и обезпечения по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2023 г. да останат по сметката на Община Димитровград и да бъдат разходвани чрез вътрешни компенсирани промени за дейности, свързани с предоставяне на услугите, регламентирани в чл. 66 от ЗМДТ през 2023 г., без да се изменя приетият от общинския съвет начин за определяне на размера на ТБО.

8. На последно място вещото лице е представило в табличен вид несъбраната ТБО в община Димитровград за периода 01.01.2014 г – 31.12.2023 г., като е видно че общата сума е 1 848 858.97 лева.

При разпита му в съдебно заседание експертът посочва, по отношение съпоставката между изискуемия размер и план-сметката (т. 5), че при изготвянето на предходни експертизи по оспорване на ТБО на Община Димитровград данни за план-сметка по дейността за депониране на отпадъците (по чл. 62, т. 2 ЗМДТ) били налице. При посещението в Община Димитровград един служител обяснил, че от миналата година вече правили разчета обобщено и не можело да дадат информация поотделно (за отделните населени места и в частност за [населено място]), като аргументите били, че когато се депонират отпадъците, камионът не можел да отиде до [населено място], да вземе оттам отпадъците и след това да отиде директно до [населено място] да ги разтовари, за да можело да се каже колко точно и какъв бил разходът. Този камион минавал и вземал отпадъците от няколко места, именно поради тази причина не залагали стойности за отделните населени места, а ги излагали общо.

Наред с описаните по горе писмени доказателства по делото са приети също: решения за предоставяне на достъп до обществена информация (л. 135 – 143); Доклад № ДП 1 КН – 2/12.04.2017 г. на Агенция „Държавна финансова инспекция“ (л. 188 – 216); договори за предоставяне на услуги по чл. 62 ЗМДТ (л. 217- 334); Договор с рег.№ Дог-ОСВ-452 от 13.11.2020 г. (л. 336 -340), Договор с рег. № 264/01.10.2020 г. (л. 341 - 358) и други.

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

 

По допустимостта на жалбата:

 

Решението в оспорените му части представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от него.

Жалбоподателят П. З. и присъединената към оспорването Т. Д., са физически лица и се легитимират като собственици на жилищни имоти – апартаменти, находящи се в [населено място], урегулиран поземлен имот и къща в [населено място], общ. Д..

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 (ТБО) се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

П. З. и Т. Д., като собственици на недвижими имоти в горепосочените населени места, са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и по силата на препратката на чл. 64 от същия закон към този текст, дължат заплащане на ТБО за имотите си, а решението в оспорените му части оказва влияние върху правната им сфера. Ето защо, те разполагат с правен интерес от оспорване на процесното решение.

Оспореното решение е разгласено по реда на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, като е публикувано на сайта на Община Димитровград на 29.12.2023 г. (л. 26) на електронен адрес https://www.dimitrovgrad.bg/bg/resheniya-na-obs/zasedanie-na-obshtinski-savet-dimitrovgrad-ot-21122023-godina/ – общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване, и от тази дата е започнал да тече едномесечният срок, предвиден в чл. 179 от АПК за оспорване на решението пред съда.

Предвид датата на публикуване на решението и датата на подаване на жалбата против него – 16.01.2024 г., оспорването се явява направено при спазване на срока по чл. 179, предл. първо от АПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата и молбата за присъединяване към оспорването, са подадени от лица с правен интерес и не са просрочени, като не са налице основания за недопустимост на същите, респективно те са допустими за разглеждане по същество.

 

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл. 184 от АПК, намира оспорването за основателно, поради следните съображения:

 

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, общинският съвет определя размера на местните такси. Следователно оспореното решението на Общински съвет – Димитровград е издадено от компетентен орган. Прието е при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма. Съображения за приемане на решението се извличат, както от протокола от проведеното заседание на общинския съвет, така и от докладната записка на Кмета на Община Димитровград за приемане на процесния административен акт и приложенията към нея, а така също и от Справка с рег.индекс РД-28-515#4/19.12.2023 г. В гласуването на оспорения акт са участвали 24 от общо 33 съветника в Общински съвет – Димитровград, от които „за“ приемане на решението са гласували 22 от участвалите в гласуването общински съветници, тоест същото е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Видно от представения Протокол № 4 от проведеното заседание на колективния орган на 21.12.2023 г., гласуването е проведено поименно, като в протокола по списък и срещу името на всеки общински съветник е отразен неговият вот.

Не се споделят доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения по чл. 69 – 74 от АПК.

От представените по делото доказателства се установява, че докладната записка на Кмета на Община Димитровград, с която е предложено приемане на решение за определяне размера на ТБО за община Димитровград за 2024 г., е публикувана на електронната страница на Община Димитровград на 16.11.2023 г. От текста на същата е видно, че са спазени изискванията на чл. 66, ал. 2 от АПК, като са включени основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица, а именно чрез писмени предложения и становища, като в съответствие с чл. 69, ал. 2 и 1 от АПК е определен и срокът за осъществяване на това право на участие, а именно 30 дни от публикуване на докладната записка (вж. л. 67), тоест от публичното оповестяване на откритата административна процедура. Предвид последното, изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че докладната записка била внесена в Общински съвет – Димитровград едва на 19.12.2023 г. и че с нея не били запознати общинските съветници, не представлява нарушение на административната процедура, доколкото на последните е била предоставена възможността в предвиденото по закон време да се запознаят с документа, посредством публикуваната на електронната страница на Община Димитровград докладна записка на кмета.

Не представлява нарушение на процесуалните правила неразглеждането на докладната записка от постоянните комисии на Общински съвет – Димитровград. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, постоянните и временните комисии имат за задача да подпомагат общинския съвет при подготовка на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване. Целта на подпомагането и въобще на съществуването на тези комисии е да облекчи работата на общинския съвет при вземане на неговите решения. Дали дадено решение въобще е преминало през обсъждане и разглеждане през помощните органи, каквито са комисиите, или е преминало през няколко на брой такива комисии е ирелевантно за законосъобразността на решенията, взети от общинския съвет, доколкото последният не е обвързан от становището или липсата на такова на съответната комисия/и по въпроса, който решава. Тъй като комисиите имат помощни функции, подпомаганият орган е в правото си да реши дали да се ползва ли не от възможностите на комисиите, като отношенията между подпомагания и помагащия орган са в йерархическа зависимост, изключваща съществуването на задължения от страна на подпомагания орган спрямо подпомагащия такъв (вж. Решение № 17187 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 866/2013 г.). В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

Относно твърденията за неспазено изискване на чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ за провеждане на обществено обсъждане е необходимо да се посочи следното:

Действително в чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ е посочено, че преди приемане на решението за одобряване на план-сметката, проектът на решение, ведно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката, следва да се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината, в срока по чл. 69, ал. 2 от АПК. Видно е от съдържанието на нормата, че същата има предвид обществено обсъждане само на проекта на решението за одобряване на план-сметката, което не е предмет на оспорване в настоящото производство, тъй като не представлява общ административен акт, но не и на решението за определяне размера на таксата за битови отпадъци. Съответно възможните форми на участие на заинтересованите лица по отношение на последния акт, който е и оспореният в настоящото производство, могат да бъдат всички измежду посочените в чл. 69, ал. 1 от АПК. Именно това е посочено и в цитираното от оспорващия Решение № 634/16.12.2021 г. по адм.дело № 61/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково. В конкретния случай, в производството по приемане на оспореното решение изискванията на чл. 69, ал. 1 от АПК се явяват спазени, доколкото в публикуваната на сайта на Община Димитровград докладна записка кметът е посочил изрично форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, с който е определен размера на ТБО за 2024 г. – подаване на становища и предложения.

Не се констатира в хода на административното производство да е била нарушена разпоредбата на чл. 71 от АПК. Съответно атакуваното решение е прието, след като преди това са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са били обсъдени предложенията и възраженията, включително и тези на жалбоподателя, видно от приложения по преписката Протокол № 4 от заседанието на Общински съвет – Димитровград.

 

По отношение спазване на изискванията на материалния закон, съдът намира следното:

 

На първо място, следва да се отбележи, че предвид заложената в чл. 67, ал. 5 и ал. 4 от ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, и с оглед текста по § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, въпросът за прилагане на принципа, въз основа на който ще се определи ТБО, е в оперативната самостоятелност на компетентния орган. В случая Общински съвет – Димитровград, в съответствие с предоставената му възможност, е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота. По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 от ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от преброяването са публикувани през октомври 2022 г., поради което към датата на приемане на процесното решение е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г. Поради това законосъобразно и след като административният орган не е могъл да определи ТБО върху основа количество битови отпадъци, то е възприето да бъде използвана данъчната оценка на недвижимите имоти, която се явява законоустановена възможност към датата на приемане на решението и с оглед отложеното влизане в сила на посочения § 6 от ЗИД на ЗМДТ. В случая при изложената невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то размерът на таксата се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. В този смисъл не е налице законова пречка таксата битови отпадъци да се определи върху данъчната оценка на недвижимите имоти, като бъде изключен основният способ по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Изборът на този подход в случая е обоснован от страна на ответника с излагане на конкретни аргументи в коментираната насока, както в справката по чл. 69, ал. 2 от АПК, така и в протокола от заседанието на колективния орган. Поради това възраженията на оспорващите в това отношение се явяват неоснователни.

На следващо място, неоснователно е твърдението в жалбата, че Общински съвет – Димитровград недопустимо включил в разходната част на план-сметката за ТБО 2024 г., разходи за 20 % ДДС. Съгласно приложимата към датата на приемане на решението норма на чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ - „Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. В план-сметката по изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.“. Законодателят е предвидил текстът по изр. второ (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) да влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Публикуването на резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., е направено на 03.10.2022 г. Следователно изр. второ на чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ е влязло в сила 01.01.2024 г. и този текст е приложим и към датата на приемане на оспореното решение, съответно и на план-сметката, тъй като въз основа на нея се определят разходите от значение за размера на ТБО и съобразяването на този размер с правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, за отчетен период 2024 г. Съответно това предполага отнасяне към предвидените с план-сметката разходи и на тези за ДДС, за който не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Следва да се поясни във връзка с изложеното, че когато в съответствие с чл. 19, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) осъществяването на дейностите, за които се събира ТБО, е предоставено на лица по чл. 35 от ЗУО и те имат качеството данъчно задължени лица, за общината, като получател по извършените облагаеми доставки на услуги, не е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за начисления от доставчика данък. При действието на чл. 66, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ данъкът, за който не се ползва данъчно предимство, се включва в разходите по план-сметката по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (в този смисъл вж. Решение № 3319 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11070/2023 г.). Съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по този закон лице за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и местните органи. Няма спор, че сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съответно на територията на Димитровград - север, Димитровград - юг и 25 села в община Димитровград, се извършват от „Нео-Титан“ ООД, респективно това дружество извършва услуги по обработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС, за които в общия случай данъкът следва да се начисли от получателя, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. В случая обаче получател на услугите по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС е Община Димитровград, поради което съгласно чл. 82, ал. 5, изр. второ от ЗДДС, в сила от 01.01.2023 г., данъкът за тези доставки е изискуем от доставчика, който следва да го начисли съобразно чл. 86 от ЗДДС, но няма основание плащането на този данък да остава за негова сметка. От последното следва, че въпросните доставки на услуги следва да бъдат облагани с ДДС в случаите, когато същите не се извършват пряко от субектите по чл. 3, ал. 5 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, а се извършват от трети лица и техни получатели са държавата, държавните и местните органи.

Гореизложените съображения оборват и доводите на оспорващите относно: неоснователно завишаване на цените за еднократно обслужване на: 1 бр. съд тип „Бобър“ – 6.90 лева, „Кофа“ – 0.72 лева и „Кошче“ – 0.18 лева (Приложение № 1 към докладната записка с проект за приемане на процесното решение, л. 70); на цените по пера: труд – 3.12 лева/час, допълнителни разходи 100 % над труда – 3.12 лева, механизация мсм – 1.20 лева, доп. р-ди 20 % - 0.24 лева, общо – 7.68 лева (л. 238); цените за приемане и сепариране – 35.88 лева/тон, депониране – 15.59 лева/тон, предаване на RDF-гориво – 58.80 лева, шредиране - 12 лева, зелени отпадъци – 288 лева, мониторинг - 48 000 лева. Цените за всички тези материали и дейности са формирани от ответника с начисляване на 20 % ДДС, тъй като предвидените за тези материали и дейности стойности в договорите с изпълнителя са записани без ДДС. Последното е видно съответно от съдържанието на: чл. 8, ал. 1 от Договор с рег. № Дог – ИРОСВ-314 от 17.06.2019 г. (л. 294) и ценовото предложение към него (л. 310); чл. 8, ал. 1 от Договор с рег. № Дог – ИРОСВ-285 от 22.05.2019 г. (л. 220) и Анализ № 5 към него (л. 238); чл. 8, ал. 1 от Договор с рег. № Дог – ИРОСВ-367 от 07.07.2019 г. (л. 257) и ценовото предложение към него (л. 268).

Не се споделят и възраженията на оспорващите за незаконосъбразно начисляване на печалба. При възлагането по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗУО на дейностите в обхвата на услугите по чл. 62 от ЗМДТ на оператор по чл. 35 от ЗУО, разходите по план-сметката включват и калкулираната от него търговска печалба. Икономическата дейност на стопанския субект предполага придадена стойност при извършването от него на доставка на стоки и услуги. Получателят заплаща себестойността на стоката/услугата и търговската печалба. Всичко платено или дължимо е материално-технически разход, формиращ основата за определяне на размера на местните такси (вж. Решение № 3319 от 19.03.2024 на ВАС по адм. д. № 11070/2023 г.).

Направеното, според оспорващия, завишение с 1000 тона на постъпилите количества отпадък в РЦТНО – [населено място] се явява обосновано от страна на Общински съвет – Димитровград. Това е така с оглед данните за постъпили количества през 2021, 2022 и 2023 г. – л. 136 от делото. Следователно възраженията в това отношение са неоснователни.

Доводите за наличен преходен остатък, от което следвало да се намали брутната разходна част на общинската план-сметка за ТБО 2024 г., не се споделят. В тази връзка е нужно да се посочи, че тези средства са предвидени за финансиране на предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Това се установява както от съдържанието на Протокол № 4 от проведеното на 21.12.2023 г. заседание на Общински съвет – Димитровград, на което темата е била обсъждана и са дадени в тази връзка разяснения от Кмета на община Димитровград (л. 48), така и от съдържанието на таблицата по приходната част на проекта на решение, предложен с докладната записка на кмета на общината (л. 67).

Твърдението, че Община Димитровград не репарира от собствени приходи дължимия от освободените лица размер за ТБО 2024 г., а разходите на тези лица се покриват от вноските на другите неосвободени лица от ТБО, тоест гражданите и фирмите, не се подкрепя от данните и доказателствата по делото. Нито в съдържанието на процесното решение, нито в докладната записка с проект за приемането му и приложенията към него, се съдържат данни за включване в разходната част на план-сметката на ТБО на обекти като училища, детски заведения, читалища и лечебни заведения на територията на община Димитровград.

Не се споделят възраженията, че в ТБО са калкулирани допълнителни разходи върху труда. Сумата от 124 лева, предвидена в калкулациите към договорите на Община Димитровград с „Нео-титан“ ООД, представлява сбор от разходите за заплащане на труда на 1 бр. шофьор и 3-ма работници, а не представлява отделен разход, явяващ се калкулиран два пъти.

На следващо място, настоящият състав на съда приема за основателни част от направените от жалбоподателя възражения относно залагане на по-висок размер на ТБО от необходимия за покриване на материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Въведените с нормите на чл. 7, ал. 1, чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ принципи при определяне на ТБО не са били спазени изцяло.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за сроковете за плащане. Според чл. 66, ал. 13 от ЗМДТ, разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година се определят общо и за всяка услуга по чл. 62, като разходите за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62, отразени в план-сметката по ал. 3, се намаляват с разходите, които са за сметка на други източници на финансиране, и се коригират със сумите по ал. 11 и 12.

Съдът намира, че цитираните текстове задължават общинския съвет да определи размера на ТБО, като изчисли преди това разходите за всяка една трите дейностите по чл. 62, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ поотделно за всяко едно населено място. В случая това не е направено, като ответникът не е приел разходите за дейностите по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ за всяко едно от 27-те населени места в община Димитровград, включително за [населено място] и [населено място]. В Приложение № 2 от Докладна записка № РД-28-515/16.11.2023 г. е дадена разходната част за посочената дейност общо за цялата община Димитровград и от така представените данни не става ясно каква част от общата сума дължи всяко населено място за дейността третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. В преписката по приемане на оспореното решение не се съдържат конкретни аргументи, обосноваващи липсата на коментираната разходна част във вида, който се изисква съгласно предвидените от законодателя изисквания. Следва да се отбележи в тази насока, че доколкото в случая става дума за разходи за ТБО, некоректно в справката по чл. 69, ал. 2 от АПК е коментирана липса на нормативно изискване за представяне на приходна част поотделно за всяко населено място.

Служебно известно е на съда, че през предходни години Общински съвет – Димитровград е приемал подробно разписана разходна част за дейността по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ. Това се посочва и от вещото лице по ССчЕ, което заяви в съдебно заседание, че при изготвянето на предходни експертизи по оспорване на ТБО на Община Димитровград данни за план-сметка по дейността за по чл. 62, т. 2 ЗМДТ са били налице. Неясно по какви причини при определянето на ТБО за 2024 г. ответникът е изоставил прилагания до сега през годините законосъобразен подход. Тук е необходимо да се отбележи, че избраният принцип на определяне на ТБО – данъчна оценка на имотите или понасяне на разходите от причинителя/притежателя на отпадъците, не освобождава общината от задължението да определя всички разходи по чл. 62 от ЗМДТ поотделно за всяко населено място. Действащата нормативна уредба не предвижда такава хипотеза.

Налице е незаконосъобразно определяне на разходите по дейностите сметосъбиране и транспортиране, предвид калкулиране на същите на база предвидените в план-сметката всички налични съдове тип „Бобър” и тип ”Кофа”, в това число и тези, които са заявени индивидуално, без да е отчетено, че за част от тези съдове са подадени заявления по чл. 20 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги територията на Община Димитровград за броя съдове, които ще използват, за което задължените лица заплащат годишна такса 1870 лева за „Бобър“ и 620 лева за „Кофа“. Това обстоятелство е довело до необоснованост на така заложените разходи в размера по план-сметката, тъй като на практика води до задължаване адресатите на акта – населението на [населено място], да заплащат таксата и за заявените индивидуално съдове, които е следвало да бъдат изключени от общата сметка, доколкото ТБО за тях се заплаща отделно – по друг ред и от конкретни лица. В тази връзка следва да се отбележи и установеното от вещото лице по ССчЕ, което посочва, че в общия брой на съдовете по план-сметката са били включени и индивидуално заявените съдове за [населено място] – 63 броя „Бобър“ и 55 броя „Кофа“, като на практика те участват в калкулацията за формиране на размера на ТБО, заплащана от всички субекти на територията на община Димитровград, с изключение на заявилите съдове по чл. 20 от посочената общинска наредба. С други думи, налице е двойно заплащане на ТБО за част от съдовете тип „Бобър“ и тип „Кофа – от една страна от заявителите (в размер на определената такса) и от друга – от всички останали субекти (в размер на дължимата от тях ТБО, съобразно определените промили). Последните, макар и да не заплащат размер на ТБО, който да се припокрива с този, плащан от заявителите по чл. 20 от наредбата, все пак се явяват задължени за ТБО по отношение на съдове за смет, заявени не от тях, а от други лица.

Съдът намира за основателно и възражението на оспорващите относно увеличението с 45 % на разходите за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци. Видно е от Приложение № 1 от Докладна записка № РД-28-515/16.11.2023 г., съдържаща мотиви за приемане на процесното решение, че в графа 15 са предвидени разходи за увеличение за месеците VIII, IX, X, XI и XII (2024 г.), съответно същите участват в крайния резултат на разходите за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ. Тези разходи обаче не могат в случая да се приемат за обосновани. Това е така, защото прогнозата за увеличение на стойността на договорите с евентуалния нов изпълнител по явно предвидената за провеждане обществена поръчка за ТБО с 45 % (вж. л. 79), е формирана на базата само на два критерия (л. 66) – процент на повишение на МРЗ за периода от 2019 г. до 2024 г. (66,6 %) и процент на повишение на цените на горивата за периода от август 2019 г. до 2024 г. Дори да се приеме за релевантен възприетият от колективния орган процент – 45 %, нелогично е да се счита, че увеличението за всички дейности по чл. 62 , т. 1 от ЗМДТ ще е именно на такава стойност, тъй като цената за тези дейности не се формира единствено от цените на горивата и от стойността на труда, който ще се заплаща на работници и служители на фирмата изпълнител. Не може да се приеме разбирането, че единствено тези две пера биха послужили за определяне на цената на услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, която ще предложи новият доставчик (за който се е очаквало да започне да извършва дейностите по чл. 62 ЗМДТ след изтичането на срока на договора с „Нео-Титан“ ООД, вж. чл. 5 от договорите с посоченото дружество и протокола от заседанието на Общински съвет – Димитровград). В тази връзка следва да се посочи и че прогнозното увеличение на стойността на услугите по договора с евентуалния нов доставчик не е подкрепено с конкретни данни или доказателства относно предполагаемия размер на цената за извършване на услугата. Ето защо увеличението на общата сума за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ с 389 714.19 лева за периода от м. август до м. декември 2024 г. се явява необосновано, съответно не е доказана необходимостта от увеличение разходите точно с посочената сума.

Основателни са и доводите относно наличие на фактическо репариране на цената в полза на изпълнителя за закупуване на товарен автомобил-сметосъбирач. В тази връзка следва да се има предвид, че в Анализ 1 към всеки един от договорите с изпълнителя „Нео-титан“ ООД, на базата на цените, от които несъмнено се определя и конкретен размер на ТБО, са заложени поотделно „разходи за поддръжка“ и „разходи за амортизации“. Залагането им по този начин означава, че се предвиждат разходи, част от които жителите на община Димитровград не следва да заплащат. Това е така, доколкото по силата на разпоредби от Закона за корпоративно подоходно облагане разходите на икономическите субекти за амортизации могат да бъдат признати като разходи за годишни данъчни амортизации, начислени за съответните автомобили, и така да се промени годишният финансов резултат на съответния субект и то в негова полза (чрез намаляване на счетоводната печалба, респ. намаляване на дължимия корпоративен данък, вж. заключението по ССчЕ). Казано по друг начин, получателите на услугите по чл. 62 от ЗМДТ не следва да заплащат разход, който може да бъде признат за такъв по силата на закона и възстановен до определен размер на това основание от държавата на доставчика на услугата. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че в приложимата редакция на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ не са предвидени разходи за дълготрайни материални активи. Ето защо закупуването на товарен автомобил-сметосъбирач не следва да се включва в разходите по посочената норма. Коментираният подход в случая на практика действително има за резултат фактическо репариране на цената на съответния автомобил на изпълнителя. Съответно включването на този разход при формирането на крайната цена за ТБО се явява лишено от фактическа логика и е неправомерно, в разрез с нормативната уредба.

Необосновани от фактическа страна са и заложените от Общински съвет – Димитровград разходи за транспортиране на DPF-гориво, в размера, посочен в Приложение 2 от Докладна записка № РД-28-515/16.11.2023 г. – 94 080 лева, който се взема предвид при формирането на общата сметка за разходите за обезвреждане на битови отпадъци. В тази насока съдът отчита, че от една страна са налице противоречиви данни за очакваното количество DPF-гориво за 2024 г. (посочено в справката по чл. 69, ал. 2 от АПК – л. 77, и в приетото като доказателство по делото Решение за достъп до обществена информация № ОК-10-5 от 22.01.2024 г. – л. 136) и от друга – не е ясно защо при положение, че обсъжданото гориво се извозва от РЦТНО – [населено място] до [населено място] и до база на „Холсим България” АД, [населено място] извор, обл.Враца (по данни на Община Димитровград, л. 136), при калкулирането на разходите на единичната цена за транспорт и предаване на 1 тон от горивото е взето предвид по-дългото от двете разстояния (700 км.). В справката по чл. 69, ал. 2 АПК не са изложени обстоятелства, които да оправдават залагането на разходи за транспорт за изминаване на разстоянието 700 км. – от [населено място] до [населено място] извор, а не например разходи за изминаване по-малкото разстояние или средно аритметично, предвид безспорния факт, че DPF-гориво се транспортира както до [населено място] извор, така и до [населено място]. А освен това, тук е нужно да се посочи относно километрите, че проверката на разстоянието от [населено място] до [населено място] извор, за извършването на която не се изискват специални знания, показва разстояние между двете населени места в двете посоки от общо 670 км., а не 700 км., както е прието при изчисляването на разходите за транспорт. Аргументи в подкрепа на възприетото от ответника не се съдържат както в протокола от заседанието на колективния орган, така и в докладната записка по приемане на процесното решение, а и в други документи по делото, липсват и доказателства.

Следва да се има предвид, че обсъдените по-горе обстоятелства, макар и да не са довели до промяна (повишаване) на промилите по отделните компоненти, формиращи крайната обща такса за битови отпадъци за 2024 г., в сравнение с предходната 2023 г., се явяват в противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1, чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, и освен това са довели до увеличаване на разходите, които Община Димитровград предвижда като дължими на изпълнителите на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Това, от своя страна, ще наложи неоправдано дофинансиране на разходи за тези услуги от други общински средства, което явно се очаква като резултат, видно от съдържанието на оспореното решение (л. 67).

Относно съображенията на настоящия съдебен състав за основателност на част от релевираните от оспорващите доводи, следва да се има предвид, че контролът за законосъобразност на одобрената план-сметка се осъществява заедно с контрола върху решението на общинския съвет. В този смисъл, необосновано заложените в план-сметката разходи водят до извод за необоснованост и на процесното решение, доколкото с него е определен размера на ТБО за отделните субекти на територията на съответната община, формирана в крайна сметка след като за взети предвид всички разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ (в този смисъл вж. Решение № 9587 от 28.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2021 г., Определение № 4523 от 08.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2021 г.).

По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, поради противоречие на същото с материалноправни разпоредби.

 

При този изход на спора претенциите за присъждане на разноски в полза на оспорващите се явяват основателни.

От жалбоподателя П. Т. З. се доказват разноски в общ размер на 2 910 лева, от които 10 лева – такса за образуване на делото (л. 13), 900 лева – възнаграждение за вещо лице (л. 156 и 557), и 2 000 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 128).

От присъединилата се страна Т. И. Д. се доказват разноски в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие (л. 173).

Съдът намира своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатските хонорари за основателно, предвид предмета на делото и факта, че ТБО на Димитровград се оспорва от жалбоподателя З. за поредна година. Ето защо, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнагражденията за адвокат в размер на по 1 000 лева за всеки оспорващ.

При това положение на П. Т. З. следва да се присъдят разноски общо в размер на 1 910 лева, а на Т. И. Д. – 1 000 лева.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 128/21.12.2023 г. на Общински съвет – Димитровград в частта на раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за населението на [населено място] и [населено място], община Д. за 2024 година.

 

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П. Т. З., [ЕГН] от [населено място] [улица]-21, разноски по адм. д. № 37/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 1 910.00 (хиляда деветстотин и десет) лева.

 

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], от [населено място] [улица]-14, разноски по адм. д. № 37/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.