РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330116597 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл.
358, ал. 1, т. 2, чл. от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът И. П. ХР. с ЕГН **********, е предявил срещу ОП “ЧИСТОТА”
ЕАД, с БУЛСТАТ *****иск да бъде призната за незаконосъобразна заповед №
*******на работодателя, връчена на ищеца на 8.10.2021 г., с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и като такава да
бъде отменена, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение при
ответника от ***** г. на длъжността „*******“, като от момента на постъпването му
до момента на наказанието му съвестно е изпълнявал служебните си задължения и че
поддържал колегиални отношения с останалите служители в администрацията.
Твърди, че на ***** г. му била връчена заповед за дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, за това, че на 14.07.2021 г. около 10 ч. в
канцеларията на П.Й. и И. Т., служители на предприятието, с действията си и с думите
си към Г. Г., служител в предприятието, е нарушил Етичния кодекс на работниците и
служителите в ОП „Чистота“. От съдържанието на визираната заповед не се ставало
ясно за какви негови действия и груби думи му е било наложено дисциплинарното
наказание.
Счита издадената заповед за незаконосъобразна и моли да бъде отменено
наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Релевира възражение за издаване на заповедта след посочения в чл. 194, ал. 1 от
КТ двумесечен срок, доколкото нарушението е извършено на 14.07.2021 г., а
1
наказанието било наложено на 29.09.2021 г.
Излага и възражения за непоискани обяснения по смисъла на чл. 193 от КТ,
съответно, за недадени от него самия пред работодателя му. Не бил викан и не бил
изслушван, както и да не бил запознат с цитирания в Заповедта протокол на комисията
от 14.09.2021 г. и с Етичния кодекс на ОП „Чистота“.
В подадения писмен отговор се твърди, че ******* на общинското предприятие
на 22.07.2021г. бил сезиран със сигнал от служител на предприятието, във връзка с
непристойно поведение и действия на ищеца, с оглед на което директорът поискал
обяснения от няколко служители, включително и от ищеца, като в обяснения от
23.07.2021 г. ищецът бил изложил обяснения за поведението си.
Също така се посочва, че в предприятието била създадена Комисия по етика на
основание Заповед № ******г. на ****** на Общинското предприятие, компетентна да
извърши проверка по подадения сигнал и произнасяне с мотивирано становище,
доведено до знанието на ****** на ОП "Чистота“.
Твърди се, че на 14.09.2021 г., била извършена проверка на данните от сигнала
от комисията, като последната била запозната и с дадените обяснения на други
служители на ОП „Чистота“, след което се произнесла с мотивирано становище за
нарушени разпоредби на Етичния кодекс на работниците и служителите в ОП
„Чистота“, за което направила предложение до ****** за последващи действия.
Предвид дадените обяснения от ищеца и становището на Етичната комисия на
ищеца било наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ за нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т. 10 от КТ и на чл. 126, т. 13 от КТ.
Намира възражението на ищеца за неспазване на срока по чл.193 от КТ срок
неоснователно, доколкото Кодекса на труда не установявал форма на поискване на
обясненията, като това можело да бъде направено както писмено, така и устно, а от
доказателствата било установено, че искането е направено в устна форма, достигнало е
до знанието на ищеца, като същият е представил писмено обяснение по случая. Също
така Кодексът на труда не определял време преди налагане на наказанието, в което да
бъдат поискани обяснения от работника, а в случая било безспорно поискването им.
Касателно възражението относно неспазения срок по чл. 194 от КТ счита го за
неоснователно, доколкото откриването на нарушението се различава от неговото
узнаване, а освен това през този период ищецът е бил в законоустановен отпуск, през
което време срок не тече.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” като
незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Оттук насетне в тежест на
ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено,
а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че
същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото
в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото
писмени доказателства – трудови договор и заповеди, издадени във връзка с трудовото
2
правоотношение се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение с
ответника на длъжност “ *******”.
Съгласно представената от ищеца в заверен препис Заповед № *****г., издадена от
****** на ответното предприятие, връчена на ищеца на 8.10.2021 г. се установява, че
със същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”. В заповедта е посочено, че въз основа на протокол от 14.09.2021г. на
проведено събрание на Комисията по етика за извършване на проверка по сигнал до
*****, подаден на 22.07.2021г. от инсп. Г. Г. е установено и приети писмени обяснения
от ищеца, е установено извършено от ищеца нарушение – на 14.07.2021г. около 10.00
часа в канцеларията на инсп. П. Й. и И. Т. с действията и думите си към Г. Г. е
нарушил чл. 2, ал. 5, чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1, 2, 3, 4 и чл. 11, ал. 2 от Етичния кодекс на
работниците и служителите в ОП „Чистота“.
В подкрепа на твърденията си, че ищецът е извършил вмененото му във вина
нарушение и дисциплинарната процедура е спазена, ответникът е ангажирал следните
доказателства: обяснение от ищеца И.Х. от ******г.., заповед № **** от *****г.,
заповед № *****г., протокл от 14.09.2021г. на Комисията по етикапредложение № 2 от
16.09.2021г., две особени мнения на зам. директора Н. г. и на К. А.като ръководител
ЗБУТ, заповеди за отпуск и БЛ. ата - 0рапорт от ищеца от 27.12.2011г., разпореждане
№ 16/01.12.2011г.,
По делото не са били разпитани свидители, както и не са били представени
сигналът на Г. Г. и дадените от служителите П. Й. и И. Т. обяснения, явяващи се
непосредствени очевидци на случилото се. Отделно от това не се установява от
работодателя да са били поискани устно писмени обяснения от ищеца.
Обстоятелството, че ищецът е представил такива на 14.07.2021г. не обосновава тезата
на работодателя, че такива са били поискани.
Видно от заповедта за наложено наказание, а така също и от протоколите на
комисията по етика не са описани извършените от ищеца нарушения с техните
индивидуализиращи признаци, като са били посочени бланкетно само разпоредбите на
Етичния кодекс, които били нарушени от ищеца.
Относно срока за налагане на наказанието, съдът го намира за спазен, с оглед на
обстоятелството, че ищецът е бил в отпуск 9 дни, през който срокът за налагане на
наказанието не тече по смисъла на член 194, ал. 3 от КТ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” е издадена от лице – носител на работодателската
власт, но същата не отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ. В същата не е
посочено за какви конкретно нарушения се наказва ищеца, като в същата е посочено
3
единствено, че с действията си и думите си ищецът е нарушил чл. 2, ал. 5, чл. 9, ал. 1,
чл. 10, ал. 1, 2, 3, 4 и чл. 11, ал. 2 от Етичния кодекс на работниците и служителите в
ОП „Чистота“.
Следователно не е посочено с какви конкретни действия и по какъв начин ищецът е
нарушил трудовата дисциплина, в какво се изразяват същите, кое действие на
дисциплинарно наказаното лице по кой текст на Кодекса на труда и Етичния кодекс
представлява нарушение. В заповедта се препраща към протокол на комисията, от
която също не става ясно какви конкретни нарушения са били извършени от ищеца, а
отделно от това не е представен и сигналът на Г. Г., по повод на който е образувано
дисц. производство.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че дисциплинарното наказание е
незаконосъобразно наложено, в нарушение на разпоредбите на чл. 193 и 195, ал. 1 от
КТ. Ето защо и на основание чл. 193, ал. 2 от КТ заповедта, с която е наложено, следва
да се отмени, без да се разглежда спора по същество.
По така изложените съображения съдът намира, че искът е основателен, поради
което следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, като
направените такива са в размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на спора същият има право на присъждане на направените разноски
изцяло, като същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса
върху уважения иск в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № *****г. на ******на Общинско предприятие “ЧИСТОТА”
ЕАД, с БУЛСТАТ ******, с която на И. П. Х. с ЕГН ********** е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ОП “ЧИСТОТА” ЕАД, с БУЛСТАТ **** да заплати на И. П. Х. с
ЕГН **********, адв. кантора Печеви сумата от 500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ОП “ЧИСТОТА” ЕАД, с БУЛСТАТ ******* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева
(петдесет лева) - държавна такса.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5