Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 590 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 102 от 19.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 408/2016 г. по описа на Районен съд - гр. С.е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Т.М.Б. с ЕГН: ********** *** срещу Н.А.Т. с
неизвестен адрес в САЩ, представляван от назначения особен представител адв. Т.,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е придобил по силата на давностно
владение правото на собственост и на останалата една втора идеална част от
имот, находящ се в Б.И.– поземлен имот с идентификатор № 03441.2.216 - незастроен,
при стар идентификатор пл. №137, кв. 14, парцел X,
целият с площ 648 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 03441.2.626,
03441.2.217, 03441.1.426, 03441.2.212, 03441.2.211 и 03441.2.215.
Решението
е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че решаващия
състав на PC - гр. С.погрешно е приел, че хипотезата на владение на съсобствен
имот придобит при покупка от Н.Т.Т. - наследодател на ответника Н.Т. и М.Б.Б. -
наследодател на ищеца Т.М.Б. е тъждествена на владението на един от
наследниците на наследствен имот. Неправилно се прилага съдебната практика
относно условията за придобиване по давност на идеални части от наследствен
имот с предпоставките за придобиване на идеална част при съсобствен имот по
чл.30 от ЗС. При това неправилно и в противоречие със събраните доказателства
решаващият състав приема, че „съсобствеността е възникнала от
наследяването" и съответно като задължителна практика неоснователно се
сочи TP №1 /2012г. на ОСГК.
Твърди,
че неправилно е прието, че праводателят на ищеца М.Б. е бил държател, но не и
владелец на процесния имот. Погрешно приема, че е оборена презумпцията на чл.69
от ЗС, че праводателят на ищеца и самия той държат процесната 1/2 идеална част
от имота за другия съсобственик. Решаващият състав не е отчел, установеното от
свидетеля Ал. А.обстоятелство, че наследодателят на ответника недвусмислено е
заявил на праводателя на ищеца М.Б., „че този имот си е негов и да си го ползва
като такъв". Това заявление по същество е предаване и потвърждаване на
владението на процесната идеална част на М.Б. - праводател на ищеца, по смисъла
на чл.79, ал.1 от ЗС.
От
показанията на свидетеля се установявало, че Н. (праводателя на ответника)
винаги е твърдял, че той към този имот няма претенции. От всички събраните по делото
доказателства се установявало, че ищеца Т. М.Б. - лично и праводателят му са
владели, а последният и сега владее процесната идеална част от имота, че е
установил владение върху имота със съгласието на собственика на този имот;
непрекъснато упражнява владението повече от 10 години; несъмнено владее имота
като го стопанисва и присвоява плодовете от него. Упражняваното владение е явно
вкл. и по отношение на ответника и неговия праводател. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Н.А.Т., чрез
особения представител адв. Т. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е
взето становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че правилно
съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява
категорично при условията на пълно доказване ищецът да е придобил собствеността
на имота по давностно владение и да е станал едноличен собственик на целия
процесен имот. Правилно съдът е приел, че за придобиване по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, жалбоподателят, който не е техен
владелец, е следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение
с действия от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Завладяване частите на останалите следва да
се манифестира чрез действия, отблъскващи владението и установяващи своене.
Такива факти по делото не били установени, поради което ищеца е владял имота
само до размера на притежаваното от него право и е бил държател на идеалните
части за другия съсобственик. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът Т.М.Б. с ЕГН: ********** *** е
предявил срещу Н.А.Т. с неизвестен адрес в САЩ, представляван от назначения особен
представител адв. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът е придобил по
силата на давностно владение правото на собственост на една втора идеална част
от имот, находящ се в Б.И.– поземлен имот с идентификатор №
03441.2.216-незастроен, при стар идентификатор пл. №137, кв. 14, парцел X, целият с площ 648 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори 03441.2.626, 03441.2.217, 03441.1.426, 03441.2.212, 03441.2.211
и 03441.2.215.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот по наследство и дарение от своя баща и другите сънаследници, както и
½ ид.ч. по давностно владение.Твърди се, че наследодателя на ищеца
установил владението върху другата ½ ид.ч. от правото на собственост,
като го противопоставил на другия съсобственик Н.Т.-праводател на ответника по
делото. Владението било продължено след смъртта на праводателя на ищеца и до
завеждане на исковата молба от самия ищец и било явно противопоставено и по
отношение на ответника. Ищецът твърди, че е собственик на целия имот на
основание давностно владение, продължило повече от 20 години.
В
постъпилият отговор от особения представител на ответника иска се оспорва и се
твърди, че не е налице намерение за своене на целия имот от ищеца, нито е
налице отблъсване владението. Моли иска да бъде оставен без уважение.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От представеното удостоверение за
наследници №002131/16.05.2007 г. на Община С., р-н Л.се установява, че М.Б.Б. е
починал на 24.04.2007г., като негови наследници са Е.Т. Б., Н.М.Б., Б.М.Б. и Т.М.Б..
От представеното удостоверение за
наследници от 11.07.2016 г. на С.
Община, р-н С.се установява, че Н.Т.Т. е починал на 07.05.2014 г. като оставил
за свой наследник Н.А.Т., ответник по делото.
От нотариален акт № 204, том 2, дело
№455/1969 г. се установява, че Н.Т.Т. и М.Б.Б. придобили по договор за
покупко-продажба недвижим имот-празно дворно място от 705 кв.м. с пл. № 82, кв.
26, образуващо парцел IV по плана на с. Б.И.,
общ. С..
От нотариален акт № 157, том IIIА, дело № 528/2008 г. от 11.12.2008 г. на нотариус
Магдалена Хаджиангелова, се установява, че Е.Т. Б., Н.М.Б. и Б.М.Б. са дарили
на Т.М.Б. притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху
недвижимия имот.
От писмо на Община С.от 25.10.2016 г. се
установява, че имотът е деклариран от М.Б.Б. на 10.09.1995 г. като собствен, а
въз основа на представено удостоверение за наследници през 2007 г. е
разпределен на неговите наследници Е.Т. Б., Н.М.Б., Б.М.Б. и Т.М.Б.. Партидата
на Е.Б., Н.Б. и Б.Б. е закрита към 31.12.2008 г. въз основа на извършеното
дарение през 2008 г.
Ищецът Т.М.Б. с декларация от 06.02.2009
г. е декларирал придобития имот до размера на ½ ид.ч., а като
съсобственик за другата ½ ид.ч. е посочен Н.Т.Т..
По делото е разпитан един свидетел на
ищеца. От показанията на А. А.се установява, че познава ищеца Т.Б. и баща му М.Б..
Запознат е, че имат имот, който е незастроен и се намира в Б.И.. Много пъти го
е посещавал като е бил малък и винаги е смятал, че този имот е на М.. През 1994
г. разбрал, че има и друг собственик този имот /вуйчото на Т./. М.го помолил да
си оправят отношенията с имота, но той казал, че няма време да се занимава с
подобни неща в момента и ще го направят някой друг път. Спомня си, че Н. е
твърдял, че към този имот няма претенции, така ли иначе не се прибирал в
България. Докато бил жив М.само и единствено той се е грижил за имота и след
неговата смърт, Т. продължил да се грижи. Свидетелят не знае да е имало спор за
имота. Н., когато бил в България казал, че е за много кратко време и няма време
да се занимава с прехвърляне на имоти и оправяне на документи.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Изградените
въз основа на установената фактическа обстановка правни изводи, кореспондират с
приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При
цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е
достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне
на иска.
Последователна е
практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои
вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото
се прилага за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил
оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което
обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а
именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак
на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е
длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се
отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата,
то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
При съсобствеността права на собственост
върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от
съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ
като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на
правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който
произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху
съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма
право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.
Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението
си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална
част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло
чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея.
Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява
фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на
останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите
съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части.
С ТР № 1/06.08.2012 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните части за себе си. Съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец
на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да
докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова
намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича
владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им. Обикновеното ползване на
съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене, в
какъвто смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение №
566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I ГО на ВКС.
От доказателствата по делото е видно, че ищецът е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот, но не може да се направи извод, че е демонстрирал
намерение да придобие имота по давност. Не са извършени такива действия,
доказващи такова намерение, които да отричат владението на другия съсобственик.
От свидетелските показания се
установява, че праводателя на ищеца М.Б. също е бил държател на идеалните части
на другия съсобственик – Н.Т., тъй като М.го помолил да си оправят отношенията
с имота, но той казал, че няма време да се занимава с подобни неща в момента и
ще го направят някой друг път. От това съда прави извод, че М.Б. не е имал
намерение да свои дела и на другия съсобственик. Това, че праводателят на
ответника е заявил на праводателя на ищеца, че няма претенции към имота е без
правно значение, тъй като следва да бъде установено обратното, че намерението
на М.Б. е да владее за себе си и останалата ½ идеална част от имота. По
отношение на ищеца Т.Б. също не се събраха доказателства за изразено явно и
недвусмислено своене на имота, което да е достигнало до знанието на ответника.
Дори да приемем, че след подаване на декларацията за имота от ищеца на
06.02.2009 г., в която като съсобственик е посочил и ответника, е променил
намерението си да владее целия имот като свой, 10 годишната давност не е
изтекла и искът следва да бъде отхвърлен.
Щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102
от 19.07.2017 г., постановено по гр. дело № 408/2016 г. по описа на Районен съд
- гр. С., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т.М.Б. с ЕГН: **********
*** срещу Н.А.Т. с неизвестен адрес в САЩ, представляван от назначения особен
представител адв. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът е придобил по
силата на давностно владение правото на собственост и на останалата една втора
идеална част от имот, находящ се в Б.И.– поземлен имот с идентификатор №
03441.2.216 - незастроен, при
стар идентификатор пл. №137, кв. 14, парцел X,
целият с площ 648 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 03441.2.626,
03441.2.217, 03441.1.426, 03441.2.212, 03441.2.211 и 03441.2.215.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.