Р
Е Ш Е Н И Е
№342
10.02.2020г.,
гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично заседание
на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа
докладваното адм.д. № 2711 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във връзка с § 16,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.П.В.,ЕГН **********
*** против отказ за издаване на удостоверение за търпимост,обективиран
в писмо № 9423-286#1/4.7.2019г.
на гл.архитект на община „Родопи“ относно сграда-параклис „Св.Св.Петър и Павел“,находящ се в ПИ
№ 05150.5.200 с Бойково,община „Родопи“,местност „Горно Дермушево“,вид
територия:земеделска,начин на трайно ползване:пасище с площ 9320 кв.м.,при
граници и съседи:№5.183,№5.387,№51.7,№51.10,№51.21,№5.184,№5.183,05.199.
В жалбата се твърди, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи за немотивираност на
административния акт, съобразно представените към заявлението документи, и за
необоснованост от фактическа и правна страна. Претендира отмяна на оспорения
акт и връщане на преписката на главния архитект за издаване на исканото
удостоверение за търпимост. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.Представя писмена защита от процесуалния представител на страната,като
се поддържа,че изложените оплаквания в жалбата са свързани с историческата и
родова памет на жалбоподателя Р.В. и съмишлениците
му,като същите се твърди ,че са изцяло основателни,исторически,фактически и
юридически.
Ответникът – гл.архитект на община
„Родопи“ ,чрез процесуалния си представител, поддържа,че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди наличие на основанията за отказ
за издаване на процесното удостоверение за търпимост,
посочени в административния акт.Претендира разноски и представя писмени
бележки.
Административен съд Пловдив,Първо
отделение, І състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид възраженията
на страните и съобрази закона, установи следното.
I.По
допустимостта.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, в 14 –
дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване. Видно от известие за доставяне/л.20/
писмото е редовно връчено на
жалбоподателя на 19.08.2019г.а жалбата е подадено директно в Административен
съд-Пловдив на 02.09.2019г.
Писмото, предмет на настоящото
производство, съдържа властническо волеизявление на главния архитект на община „Родопи“,
а именно отказ да издаде удостоверение за търпимост на двата строежа. Издаването на удостоверение за търпимост по
съществото си представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3 АПК, във връзка с § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй
като с него се удостоверяват факти с правно значение – за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. Уредените в АПК
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им
по силата на § 8 от ПЗР на АПК.
От фактическа страна се установява
следното.
Жалбоподателят е подал заявление с вх.№.№9423-
286/10.05.2019г., /л.26/с което е поискал издаване на удостоверение за
търпимост на сграда - параклис „Св.Св.Петър и Павел“
, находяща се в поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково
, община „Родопи“ , м-ст „Горно Дормушево,
вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, с площ 9320 кв.м.
Към заявлението са приложени :снимков материал,писмо с
№92-539-1 #1/7.3.2019.г. от отдел „Общинска собственост“- Община „Родопи“,скица
на ПИ №05150.5.200- неофициална, копие на статии от в- к „Марица“ и писмо от Р.В..
В представеното копие от статия от вестник „Марица” от
2 септември 1994г е описано освещаването на основния камък на параклиса „Св.Св.Петър и Павел“ във вилната зона на село Бойково , на
което е поканен пловдивския П. *Б.“,а от копие от статия от вестник „Марица“ от
5 септември 1994г. се установява, че „Основите на бъдещ православен параклис
във вилната зона на бившето село Дормушево, в близост
с.Бойково, са освети през уикенда от Негово високопреосвещенство пловдивският
митрополит от П. с. Б.“.Поместена е снимка,
на която се вижда указателна табела с надпис „Параклиса „Св.Св.
Апостоли Петър и Павел“, строен през 1994-95г. от Р.В. , помогнали група
Родолюбиви Българи“.
Въз основа на тези данни административният орган е
приел годината на построяване на параклиса - периода 1994г.-1995г. Същата
година се потвърждава и от представената нотариално заверена декларация от Р.В.,където
жалбоподотелят посочва периода на изграждане на
сградата-30.06.1994г.-01.10.1995г./л.140/.Декларацията на Р.В. е от
27.08.2019г.,след като вече гл.архитект на община „Родопи“ е издал оспорения
отказ за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на процесния параклис.
Установява се,че поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково
, община „Родопи“ , върху който е построена процесната
сграда, е предаден на общината с протоколно решение от 28.07.2008г., одобрено
със заповед №553/04.08.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр.Пловдив и е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ./л.131 и сл./
Определени са имотите по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ по
землища и за землището на с.Байково,Община „Родопи“,ЕКАТТЕ 05150, на л.136 ,под
№153 е посочен процесния имот № 005200,с площ
9,320,НТП-пасище,мера.
Видно от писмо изх. № РД-12-04-131 от 13.08.2019г. на
ОСЗ Родопи /л.81/за поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково , община „Родопи“ , м-ст „Горно Дормушево няма данни
за подавани заявления за възстановяване на правото на собственост.
По делото във връзка с компетнтността
на органа-гл.архитект на община „Родопи“ са представени доказателства:заповед №
185/30.04.2004г. за назначаване на архитект А.Д.Н. за гл.архитект на община „Родопи“ и длъжностна характеристика
/л.21 и сл./
Последвало е издаването на отказа за
издаване на удостоверение за търпимост,обективиран в
писмо № 9423-286#1/4.7.2019г. на гл.архитект на община „Родопи“ относно
сграда-параклис „Св.Св.Петър и Павел“,находящ се в ПИ № 05150.5.200 с Бойково,община
„Родопи“,местност „Горно Дермушево“,вид
територия:земеделска,начин на трайно ползване:пасище с площ 9320 кв.м.,при
граници и съседи:№5.183,№5.387,№51.7,№51.10,№51.21,№5.184,№5.183,05.199.
В мотивите на писмото гл.архитект на
община „Родопи“ е посочил,че приложимата разпоредба относно търпимостта на
строежа при отчитане годината на построяване/1994-1995г./ е §16,ал.2 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ. Или предпоставките,за да
се приеме търпимост на построената сграда съгласно казаната норма са: сградата
трябва да е незаконно построена, да е изградена в определен времеви порядък, да
не е узаконена до влизане в сила на ЗУТ, да е допустима по действащите ПУП и по
правилата , действали по време на извършването или по ЗУТ и кумулативно с
останалите предпоставки да е декларирана от . собствениците им пред
одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
В конкретния случай,административният
орган е приел,че нито една от тези предпоставки не е налице,освен безспорният
факт,че сградата е незаконно построена, без съответните строителни книжа,които
са изискуеми по закон.
В съдебното производство,към жалбата Р.В. е представил
НА № №162 от 21.12.1998г.,,том I ,нот.дело № 774/1998г. на * В.Б.,от който се ,установява ,че
жалбоподателят е собственик на дворно
място,като описания имот е различен от имота,върху който е построен параклиса.
Едва в писмената защита процесуалният представител на В. пояснява значението на
казания нот.акт по делото,а именно,че жалбоподателят
и съпругата му били признати за собственици на имот,съседен на процесния,от което може да се изведе извод,че и процесния ПИ не е общинска собственост.
По делото жалбоподателят е и представил
множество снимки,кореспонденция с община „Родопи“ по повод параклиса,копия от
публикации в пресата.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва в жалбата, съдът прави следните правни изводи.
Обжалваният отказ, по отношение на процесния строеж, е издаден от компетентен орган. Съгласно
§ 16, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се
издават от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти.
В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано,
че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от
органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните
инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на
общината. Посочените императивни правни норми определят главния архитект на
общината като органа компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение
за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.
Относно компетентността на гл.архитект
на Община „Родопи“ арх.Недевски са представени
доказателства-заповед за назначаването му и дл.характеристика.
Актът е издаден при спазване на
изискванията за писмена форма, както и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа мотиви, адресат и издател.Не се констатират твърдяните от жалбоподателя в писмената защита нарушения на
чл.59,ал.2,т2,т4-6 от АПК.
При издаване на отказа не се установява
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна
Въз основа на установените по делото
факти, настоящият съдебен състав счита, че процесният
отказ досежно сграда-параклис „Св.Св.Петър
и Павел“,находящ се в ПИ № 05150.5.200 с
Бойково,община „Родопи“,местност „Горно Дермушево“, е
в съответствие и на приложимите материалноправни
разпоредби.
Съображенията са следните.
С оглед на приетия период на построяване
на сградата -1994-1995г.,за който няма спор , административният орган правилно е
изследвал постройката с оглед приложимата правна норма , а именно §16 ал.2 от
ПЗР на ЗУТ- Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни
1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.
Законодателят е предвидил няколко
предпоставки с оглед приложимата норма на §16 ал.2 от ПЗР на ЗУТ, а именно:
сградата трябва да е незаконно построена, да е изградена в определен времеви
порядък, да не е узаконена до влизане в сила на ЗУТ, да е допустима по
действащите ПУП и по правилата , действали по време на извършването или по ЗУТ
и комулативно с останалите предпоставки да е
декларирана от от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г. Липсата
на някоя от горе изброените предпоставки / с изключение на алтернативно
изброените/ е основание за постановяване на отказ за издаване на удостоверение
за търпимост.
Не е спорно,че процесният
строеж е незаконен,построен без одобрени строителни книжа.
Следва да се извърши преценка дали процесната постройка е била допустима по разпоредбите,
действали по времето, когато е осъществена или по сега действащите разпоредби
на ЗУТ. Горното е направено от гл.архитект на община „Родопи“.
След справка в Кадастрално- административна
информационна система на АГКК се е установило, че сградата за която се иска
удостоверение за търпимост е отразена в действащата КК и представлява култова
религиозна сграда със застроена площ 34 кв.м., находяща
се в поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково , община „Родопи“ , м-ст „Горно Дормушево , вид
територия: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, с площ 9320 кв.м.
Съгласно чл.3 ал.4 от ППЗСПЗЗ
застрояване на земеделски земи се допуска само, когато това е предвидено с
влязъл в сила подробен устройствен план и след
промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на
земеделските земи. Съгласно ал.5 на същата разпоредба собственикът на
земеделски земи може да извършва строителство без промяна предназначението на земята
на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на земеделието, храните и горите. Земята, върху която е построен
параклиса е земеделска, извън границите на урбанизираната територия.. Съгласно
извадката от КК земята е с предназначение : пасище. За тези територии, извън
урбанизираната такава, няма действащ ПУП, в който да е предвидено конкретно
предназначение на имотите и вид застрояване.
Процесната
сграда е осъществена и в нарушение на Наредба №19 от 25.10.2012г.за
строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението
им. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 при площ на имотите до 10 дек. могат да се
изграждат : едноетажни селскостопански постройки за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в
тях.
Жалбоподателят не е представил и
доказателства за това да е декларирал сградата пред одобряващите органи до 31
декември 1998г. Такива документи не са налични и в общинската администрация.
Не на последно място за процесната сграда или за земята, върху която е построена не
са представени документи за собственост или отстъпено право на строеж.
Поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково , община „Родопи“
, върху който е построена процесната сграда, е
предаден на общината с протоколно решение от 28.07.2008г., одобрено със заповед
№553/04.08.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пловдив и е
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Видно от писмо изх. № РД-12-04-131 от 13.08.2019г. на
ОСЗ Родопи за поземлен имот №05150.5.200 с.Бойково , община „Родопи“ , м-ст „Горно Дормушево няма данни
за подавани заявления за възстановяванена правото на
собственост.
От всичко изложено се налага изводът, че за процесната сграда е налична само една от предпоставките на
§16 ал.2 от ПР на ЗУТ, а именно да е незаконно построена.
Ето защо съдът приима,че
оспореният администравен акт е издаден от компетентен
орган,в съответната форма,спазени са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки,като е съобразен с целта на закона.
Видно е,че жалбоподателят е вложил много
усилия ,емоции в построяването на процесния параклис,искал е да съхрани родовата памет,като е
бил воден от родолюбиви и чисти помисли.Горното,обаче ,не променя извода на
съда,че процесният незаконен строеж не може да бъде
приет като търпим в хипотезата на §16,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,тъй като самите
факти по делото не сочат така .
При този изход на делото и на основание чл.143,ал.4 от АПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева възнаграждение
за един адвокат, минимално съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие,както и списък на
разноските.Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че следва да се приложи
чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като видно е,че ответникът е защитаван от адвокат ,за
който има надлежни доказателства,че е упълномощен да представлява ответника по
делото и на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в посочения по-горе
размер.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК , Административен съд –Пловдив, Първо отделение,I състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Р.П.В.,ЕГН ********** *** против отказ за издаване на удостоверение за
търпимост,обективиран в писмо № 9423-286#1/4.7.2019г.
на гл.архитект на община „Родопи“ относно сграда-параклис „Св.Св.Петър и Павел“,находящ се в ПИ
№ 05150.5.200 с Бойково,община „Родопи“,местност „Горно Дермушево“,вид
територия:земеделска,начин на трайно ползване:пасище с площ 9320 кв.м.,при
граници и съседи:№5.183,№5.387,№51.7,№51.10,№51.21,№5.184,№5.183,05.199.
ОСЪЖДА
Р.П.В.,ЕГН
********** *** да заплати на Община
„Родопи“ разноски в размер на 600/шестотин/лева .
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: