№ 310
гр. Варна , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500353 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на КР. Б. ШМ., чрез процесуалния й
представител адв.Д. против протоколно определение на ОС – Варна от
09.06.2021г., постановено по гр.д. № 325/2017г. с което съдът е прекратил
производството по делото в частта относно предявения от жалбоподателката
против Б В Ш. иск за прогласяване нищожността на договор за делба от
11.04.2005г., вписана на 11.04.2005г., том V, № 300, вх. Рег. № 7964 на СВ,
поради обстоятелството, че ответника Б Ш. не е притежавал качеството
съделител /не е бил съсобственик на имота/.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът не е
съобразил и другите наведени основания за нищожност на процесния договор
доброволна делба, а именно неспазване на предвидената в закона форма,
както и нарушение на закона, изразяващо се в неизпълнение от нотариуса на
задължението му да провери правата на собственост. Сочи също така, че
въведеното основание относно участието в делбата на лице, което не е
съсобственик е въпрос, на който съдът следва да отговори с решението си, а
не е основание за недопустимост на иска. Отправеното към настоящата
инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по разглеждане на иска за нищожност на процесния договор.
В срока по чл.276 ГПК ответникът Б Ш. не е изразил становище по
жалбата.
1
Постъпили са отговори от Е.Г., „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ЧСИ
Р.Т. - страни, съответно трето лице-помагач по предявения от
жалбоподателката друг иск.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
жалбоподателката искове с правно основание чл.108 ЗС срещу Е.Г.,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и Б Ш. относно поддробно посочен
недвижим имот, както и евентуално съединени по между си искове срещу Б
Ш. за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от
11.04.2005г. поради това, че съделителят Ш. не е бил съсобственик на
поделения имот, евентуално за разваляне на договора поради неплащане на
дължимата от него сума за уравнение на дяловете, на основание чл.87 ал.3
ЗЗД.
В исковата си молба и направените уточнения по реда на чл.129 ГПК
жалбоподателката К.Ш. е изложила твърдения, че към 2005г. и към
настоящия момент е едноличен собственик на процесния имот на посочените
придобивни основания, поради което и към 11.04.2005г. ответникът
Бранислав Ш. е нямал качеството на съсобственик, поради което и сключения
помежду им договор за доброволна делба на имота не е породил действие.
Твърди се също така, че правото на собственост на съделителите не е било
проверено от нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване на
подписите им, както и че дори и да има прехвърляне на права, то ще е налице
договор за дарение, сключен при неспазване на изискуемата от закона форма
/уточнителна молба от 26.07.2017г. – л.116/. С оглед на тези твърдения е
формулиран и петитума за прогласяване нищожността на процесния договор
за доброволна делба.
Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения
иск за нищожност, основан на тези фактически твърдения се споделя и от
настоящата инстанция.
Участието в делбата на несобственик не е фактическо основание по см.
на чл.75 ал.2 ЗН или по см. на общите основания за нищожност, визирани в
чл.26 ЗЗД. Неоснователни са доводите за въведени твърдения за нищожност
на договора за доброволна делба поради неспазване на предписаната от
закона форма. Посоченото в молбата от 26.07.2017г., че ако има прехвърляне
на права, то ще сочи по-скоро на дарение, направено не в предписаната от
закона форма не може да се приеме като твърдение за основание по чл.26,
ал.2, предл.3 ЗЗД, доколкото самата ищца не твърди наличието на такова
/твърденията й са, че е уговорено уравнение на дяловете, което не й е
2
заплатено от съделителя Ш./.
Липсата на фактически твърдения, които да бъдат подведени под
съответния състав на някое от основанията за нищожност, изчерпателно
посочени в закона обуславя и недопустимостта на предявения иск.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС – Варна от
09.06.2021г., постановено по гр.д. № 325/2017г., с което съдът е прекратил
производството по делото в частта относно предявения от КР. Б. ШМ. против
Бранислав В Ш. иск за прогласяване нищожността на договор за делба от
11.04.2005г., вписана на 11.04.2005г., том V, № 300, вх. Рег. № 7964 на СВ,
поради обстоятелството, че ответникът Бранислав Ш. не е притежавал
качеството съделител /не е бил съсобственик на имота/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателката и ответника Бранислав Ш..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3