№ 77
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500167 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 167/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е
образувано по жалба на АТ. П. Б. и Д. СП. Б., подадена чрез адв. С.Н., против
решение № 65/17.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 3100/2021 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата им с вх.
№ 10285/09.09.2021г. против действия на ЧСИ и е потвърдено Разпределение
от 03.09.2021г. на сумата от 108 100 лева по изп.дело № 20168070400566 по
описа на ЧСИ с рег. № 807 Надежда Денчева.
Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е нищожно
(като постановено от незаконен състав), евентуално – неправилно като
постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Молили са за отмяната му и за връщане на делото на ЧСИ
за изготвяне на ново разпределение с указания. Навели са оплаквания, че
окръжният съд: не назначил експертиза за изясняване на релевантни въпроси,
включително за размера на вземането на банката – взискател; не обсъдил
изцяло направените възражения и не изложил мотиви за приетата
законосъобразност на включените в разпределението като превилегировано
вземане на ЧСИ суми за обикновени такси и пропорционална такава по чл.26
от ТТЗЧСИ, включително и за относимостта и дължимостта на обикновените
такси и за размера на таксата по чл.26 от ТТЗЧСИ;
Лицата на насрещната страна – взискатели по делото не са подали
отговор на жалбата.
1
Жалбата е в срок, подадена e от процесуално легитимирани лица и
срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на
ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна,
е образувано на 31.10.2016 г. по молба на „Алианц Банк България“ АД за
събиране на парично вземане от длъжниците АТ. П. Б., Д. СП. Б. и Г.П.П. -
осъдени солидарно за суми по договор за кредит и за поръчителство в размер
на 239 791,02 лева - главница, просрочена лихва в размер на 23 871,47 лева,
считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., наказателна лихва за просрочена
главница в размер на 13 443,04 лева, считано от 29.04.2011 г. до 11.07.2012 г.,
неустойка в размер на 27 992,66 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012
г., разноски във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
размер на 48,00 лева, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на
6103,97 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 13.07.2012 г., до окончателното изплащане
на задължението. Това вземане е обезпечено с ипотека върху недвижим имот
на двамата длъжници в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий" № 79. По делото са
присъединени като взискатели: „Алианц Банк България“ АД за вземане от
Д.Б. по изпълнителен лист от 09.01.2017 г. за сумите от 14 066,61 лева -
главница по договор за потребителски кредит, просрочена лихва от 2008,01
лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., наказателна лихва от 763,87
лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., неустойка от 1586,91 лева за
периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., законна лихва за забава в размер на
1810,90 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., разноски 24,00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 405,21 лева и 549,38 лева
съдебно-деловодни разноски; взискателят Е.Х.М. - с изпълнителен лист от
08.11.2019 г. срещу длъжниците Д. СП. Б. и АТ. П. Б. за сумата от 14 000 лв. -
главница по запис на заповед от 17.10.2017 г.; взискателят А.В.П. – въз основа
на изпълнителен лист от 17.01.2020 г. срещу Д. СП. Б. и АТ. П. Б. за сумата от
16 000 лв. - задължение по запис на заповед от 03.05.2016 г., с падеж на
плащане 03.05.2019 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 320 лв. -
разноски; взискателите Община Варна и Държавата (НАП) – присъединени
по право за непогасени публични задължения. Вземанията на двете
взискателки и на банката по втория изпълнителен лист не се ползват с
привилегии. По запор срещу длъжника Георги Петриков по изпълнителното
дело е постъпила сума от 761,45 лева, от която 664,79 лева е разпределена на
взискателя за погасяване на извършени и заплатени от последния разноски, а
сумата от 96,66 лв. е удържана за пропорционални такси в полза на ЧСИ.
Проведена на 28.01.2020 г. е публична продан на ипотекирания в полза
на банката (за вземането й по първия изпълнителен лист) недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.5506.174.1, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и
2
Методий" № 79, гараж с идентификатор 3 10135.5506.174.2, навес с
идентификатор 10135.5506.174.3, както и ½ ид. ч. от дворно място с
идентификатор 10135.5506.174, като за купувач на имота при цена от 112 000
лв. първоначално е била обявена взискателката А.В.П.. Изготвено е
разпределение по чл. 495 от ГПК от 21.02.2021 г., по което след обжалването
му, частичната отмяна от ВОС, потвърждаване на последното от ВАпС и
влизането му в сила, купувачката не е внесла цената. Затова на основание чл.
493 ал. 2 от ГПК, ЧСИ е обявил за купувач на имота при цена 108 100 лв.
следващия по ред наддавач, който е присъединеният хирографарен кредитор -
Е.Х.М.. Извършено е ново разпределение, предявено с протокол от 03.09.2021
г., което е предмет на настоящото обжалване пред окръжния съд. С него
сумата от 108100лв. е разпределена както следва: ред първи – вземания за
разноски по обезпечаване и принудително изпълнение по ИД: неплатени
обикновени такси и разноски по продажбите на имота /подробно описани по
пера/ – 1720 лева; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 2334,38 лева
с вкл. ДДС, или общо 4054,50 лв.; ред втори – привилегировани вземания по
чл. 136, ал. 1, т. 2 на ЗЗД – неплатен данък за продадения имот, дължим към
Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ – 701,94 лева; ред трети -
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 на ЗЗД за ипотекарния
кредитор „Алианц Банк България“ АД – 103 331,56 лева. За НАП и други
кредитори не остават суми за разпределяне.
В жалбата си пред окръжния съд срещу разпределението по 495 ГПК от
03.09.2021 г., АТ. П. Б. и Д. СП. Б. са навели оплаквания: че не е спазен реда
на привилегиите по чл.136 и чл.137 от ЗЗД поради: недължимост на
посочените разноски за съдебно изпълнение в размер на 1720 лева,
неправилното им разпределяне с привилегия от първи ред и в полза на ЧСИ,
както и неизготвяне и неизпращане на длъжника сметка за същите;
незаконосъобразно определяне на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, като изчислена върху неправилно определен размер на дълга,
неправилното й разпределяне като привилегия от първи ред, както и
неизготвяне на сметка по чл.79 ал.2 от ЗЧСИ; неправилно изчислен размер на
вземането на банката от 502 621,62 лева, поради неотчитане на платени по
изпълнителните листове суми.
Взискателите „Алианц Банк България“ АД, ТД-НАП-Варна, Община
Варна, А.П. и Е.Х. не са депозирали становище по жалбата. На основание чл.
436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил подробни мотиви за правилността на
обжалваното разпределение и по съображения за неоснователността на
жалбата е молил за отхвърлянето й.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение окръжният съд е
потвърдил разпределението на ЧСИ. Решението не е нищожно и
оплакванията в тази насока са неоснователни. Законодателят, с разпоредбата
на чл. 270, ал.1 и 2 ГПК макар и да визира нищожността като порок на
съдебния акт с най-тежки последици, не дава легално законово определение.
Съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо
3
се на характера на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правният спор. Валидността на съдебния акт предполага произнасяне от
надлежния съд според изискванията за родовата и местната подсъдност, в
пределите на правораздавателната власт на съответната инстанция, да е
изготвено в писмена форма и да е подписано от съдебния състав, а в мотивите
и диспозитива на решението да е изразена ясно волята на съда. Правната
теория и съдебна практика като контра теза приемат, че нищожно е това
решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден
съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено
в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не е налице никоя от
посочените хипотези, защото решението е постановено от съдебен състав от
трима съдии в окръжен съд, произнесено е в пределите на
правораздавателната власт на съда в писмена форма, подписано и разбираемо
е. Затова и оплакванията на жалбоподателите за неспазване на принципа на
случайния подбор заради наличие на постоянен състав, не са относими към
посочения най-тежък порок на решението и не водят до нищожност на
същото.
Решението е валидно и допустимо. То е и правилно по следните
съображения:
Изготвеното от ЧСИ разпределение е по чл. 495 ГПК, предварително
такова, доколкото обявеният за спечелил търга купувач е взискателят Е.Х.М.
и подлежащата на разпределение сума от 108 100 лв. е недостатъчна за
удовлетворяването на всички взискатели. В разпределението се включват
вземанията на взискателите, възникнали и удостоверени документално към
момента на изготвяне на разпределението 03.09.2021г., както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които
съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника съобразно
чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
В протокола за разпределение съдебният изпълнител е посочил
основанието и размера на вземанията на участващите взискатели, като
размерът на вземанията е към датата на разпределението 03.09.2021 г., като
това на ипотекарния кредитор „Алианц Банк България“ АД е посочен с
подробна разбивка по отделни пера. Затова неоснователно е оплакването за
неправилното му определяне в актуален размер. Жалбоподателите не са
твърдяли наличието на конкретни плащания и неотчитането им от съдебния
изпълнител, като оплакването им в тази насока е бланкетно. Освен това,
съдебният изпълнител няма задължение да отчете плащания извън
4
изпълнителното дело сторени директно на взискателя, като липсват и
твърдения той да е бил уведомен за такива. Погашенията в хода на
изпълнителното дело са отчетени и в тази насока са и доказателствата по
изпълнителното дело и поясненията в мотивите на ЧСИ в отговор на жалбата.
Затова, като е определил размера на дълга към банката въз основа на
писмените доказателства по изпълнителното дело и към момента на
разпределението, съдебният изпълнител е процедирал правилно и не е
допуснал твърдяното в жалбата нарушение. Освен това, в случая вземането на
банката е в същия размер като установения при обжалването на предходното
разпределение и няма данни (нито твърдения) за погасявания в периода до
настоящото разпределение. Затова, неоснователни са и оплакванията за
погрешно определен и общ размер на дълга по изпълнителното дело, като
предвид недостатъчността на сумата от проданта за погасяване на вземането
на ипотекартния кредитор, този размер при настоящото разпределение има
значение единствено за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Вземането
на Общината за данък върху продаден имот е съобразено с приложеното по
делото актуално към датата на разпределението удостоверение – официален
документ.
В реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД подлежат на удовлетворяване в
пълен размер вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД – от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски. В случая, с привилегията по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД правилно е
разпределено от ЧСИ вземане за разноски по принудителното изпълнение,
представляващи такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, които не са платени от
взискателите или длъжника и са дължими на осн. чл.79, ал.1 ГПК и чл.79, ал.2
ГПК. В този смисъл е споделяната от настоящия състав на съда съдебна
практика според която начислените и неплатени авансови такси се включват в
т. 1 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД - разноски по изпълнението, с оглед разпоредбата на
чл. 79, ал. 2 ГПК, съгласно която когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника (така следните решения на
апелативни съдилища: Решение No 156/14.07.2017 г. на Апелативен съд-
Велико Търново по в.гр.д No 296/2017 г.,РешениеNo56/24.03.2016 г. на ПАС
по в.гр.д No 83/2016 г., Решение No 142/14.07.2016 г.на ПАС по в.гр.д No
408/2016 г., Решение No 281/17.12.2018 г. на Апелативенсъд-Велико Търново
по в.гр.д No 493/2018 г., Решение No 8 от 29.01.2014г. на ВнАС по ч.гр.д. No
30/2014 г., така и следните решения на окръжни съдилища:Решение No
6040/12.07.2016 г. на СГС по в.гр.д No 6226/2016г., Решение No 86 от
15.04.2016 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. No 133/2016г., Решение No 85 от
29.03.2017 г. на ОС-Добрич по в. гр. д. No 6/2017г., Решение No 1029 от
8.06.2018г. на ОС - Варна по в. гр. д. No 1490/2017г., Решение No 2149 от
3.05.2018г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. No 343/2018 г.), като
противоречивата практика (цитирана от жалбоподателите в обратна насока
такава) не е уеднаквена понастоящем и към момента по въпроса „ползват ли
5
се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени
авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?“ е образувано
и висящо тълкувателно дело № 2/21 г. на ОСГТК.
Така неплатените обикновени такси и разноски в общ размер от 1 720 лв.
са: за разгласяване на публичните продани – 768 лв.(8бр.х 96 лв.), за
уведомления до страните за публичните продани, за насрочена и нестанала –
384 лв. (16 бр. х 24 лв.); за уведомления за изготвяне на разпределение 36 лв.;
за уведомления за предявяване на разпределение 192 лв. (8х24 лв. – до трима
взискатели, трима длъжници, НАП и МДТ); за справки от МДТ, АВ – 36 лв.
(6бр.х6 лв.); за вещо лице – 200 лв.; за държавни такси за удостоверения – 102
лв. ( за ДО – 12 лв., скица от АГКК -64 лв., преводна такса -12 лв., за копия от
документи от АВ – 16 лв.). Всички тези такси и разноски са необходими и са
относими към приложения по изпълнителното дело способ от ЧСИ
„изпълнение върху недвижими вещи“ съгл. гл. 43 от ГПК и проведеното
изпълнение спрямо имота, а документите за извършването им (изготвяне на
справки, изпращане на съобщения, уведомления, изготвяне на оценка от вещо
лице, изготвяне и предявяване на разпределенията и др.) са приобщени в
изпълнителното дело. Доколкото същите не са били платени авансово, не е
издавана и сметка от ЧСИ, а задължение за прилагане към разпределението
на сметки за разноските ЧСИ няма, поради което и всички възражения за
незаконосъобразност на това основание са несъстоятелни.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е в размер на сумата от 2 334,38 лв. Тя e
начислена в пропорционалния на събраната от проданта сума част от пълния
размер на таксата, изчислена върху целия дълг (върху 532 941,62 лв.) и след
приспадане съгл. забележка 5 към т.26 от ТТРЗЧСИ на събраната авансово
пропорционална такса за описа. В обжалваното разпределение, съдебният
изпълнител е описал и конкретните стъпки при изчисленията, а доколкото се
касае до аритметични сметки не е необходимо ползването на специални
знания и назначаване на вещо лице. Затова оплакванията на жалбоподателите
в тази насока са неоснователни. По изложените по-горе съображения, таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ от 2 334,38 лв. също се ползва с привилегията по чл. 136,
ал. 1, т.1 ЗЗД и заедно с неплатените авансови такси и разноски от 1 720 лв. е
от първи ред.
С привилегия от втори ред по чл. 136, ал.1,т.2 ЗЗД е вземането на
държавата за данъка върху продавания имот. Община Варна е присъединен по
право взискател за данъка върху продадения недвижим имот на основание
член 136, алинея 1, точка 2 от ЗЗД, като в разпределението тази привилегия е
отчетена от ЧСИ и в полза на общината, съобразно депозираното по делото
удостоверение за дължимия данък за имота е разпределена сумата от 701,94
лв. Таксата за битови отпадъци не се ползва със същата привилегия и
правилно не е включена в този ред на разпределението.
С привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД е вземането на ипотекарния
кредитор –„Алианц Банк България“ АД, обезпечено с ипотеката върху имота,
6
което надвишава събраната от проданта сума, поради което за банката е
разпределен целия остатък от продажната цена ( последната е 108 100 лв.),
след приспадане на сумите от по-горните редове (4 054,50 лв. и 701,94 лв.)
или това е сумата от 103 343,56 лв.
Изложеното налага извода за законосъобразност на извършеното от
ЧСИ предварително разпределение с протокола от 03.09.2021 г., поради което
решението на окръжния съд, с което същото е потвърдено следва да бъде
потвърдено.
Предвид горното и на осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/17.01.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 3100/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7