Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13429 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Д.Р.Д.
против „З. „А.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че била
собственик на л.а „БМВ Х5“ с рег. № ******, за който бил сключен договор за
застраховка „Каско“ и издадена застрахователна полица № 0306В134484 със срок на
дйствие 06.02.2014г.- 05.02.2015г. На 27.11.2014г. установила, че автомобилът е
откраднат и уведомила ответника, който образувал застрахователна щета №
10014030146089. Застрахователят отказал да изплати обезщетение на ищцата, като
мотивирал отказа си с твърдението, че не е предала ключовете от автомобила.
Този отказ бил необоснован, тъй като при застраховането на автомобила били
декларирани два оригинални ключа, а тя самата закупила автомобила по договор за
лизинг от „Б.Л.“АД с два оригинални ключа и именно тези ключове предала на
застрахователя. Дължимото от ответника обезщетение ищцата
определя на 28 000 лв./допуснато изменение на иска с определение от 14.02.2018г.
за насрочване на делото/. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 28
000 лв., както и обезщетение за забава в размер на 6 878.20 лв. за периода
27.11.2014г.-01.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.11.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ответникът
оспорва исковете, поради следните възражения: поддържа становището, че ищцата
не била страна по застрахователния договор към датата на кражбата; твърди, че
страна по застрахователния договор бил лизингодателят „Б.Л.“ АД, който
прехвърлил правото на собственост върху автомобила на ищцата на 31.10.2014г.,
но застрахователят не бил уведомен за това обстоятелство в уговорения в
договора срок; съгласно т.50.7.5 и т.51 от ОУ към застраховката при промяна на
собствеността новият собственик следвало да уведоми застрахователя за това
обстоятелство в 7 дневен срок от датата на придобиване на вещта и да сключи
добавък /анекс/ към застрахователния договор, както и да предостави автомобила
за контролен преглед; тъй като в конкретния случай ищцата не изпълнила задълженията
си по т. 50.7.5 и т.51 от ОУ, за ответника не било възникнало задължение за
осигуряване на покритие след промяната в собствеността; непредставянето на
автомобила за контролен преглед представлявало самостоятелно основание да бъде
отказано плащане на обезщетение, съгласно т.15.6 от ОУ; застрахователната
полица била сключена в полза на „И.Б.“ АД, което било легимирано да получи обезщетението; оспорва твърденията ,че
автомобилат е бил откраднат; твърди, че е налице изключен риск по т.16.14.1,
16.14.3 и 16.14.4, както и че е допуснато нарушение по т.59.6.8 от ОУ, тъй като
автомобилът е бил застрахован с 2 бр. оригинални ключа и с 2 бр. дистанционни
управления., а вместо това ищцата предала един
контактен ключ и един резервен
ключ; поддържа възражение за съпричиняване на вредата от ищцата, която
допуснала нарушения по т. 16.14.1, 16.14.3, 16.14.4, т.50.7.5, 50.7.7 и 59.6.8
от ОУ; оспорва размера на иска, който не бил съобразен с действителната
стойност на автомобила към 27.11.2014г.; оспорва иска за мораторна лихва по
основание и размер. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание
чл.208, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен този
иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да е сключен
застрахователен договор или правата по този договор да са прехвърлени на ищеца;
2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да го е допуснал да
извърши оглед на увреденото имущество, както и да е представил поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и
размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в
срок от 15 дни. Видно
от представения по делото договор от 31.10.2014 г. за прехвърляне на
собственост върху моторно превозно средство „Б.Л.“ АД е прехвърлил на
ищцата правото на собственост върху
процесния автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ******, рама № 4USFE43517LY75004, в изпълнение на
свое задължение по договор за финансов лизинг № 20140114/05.02.2014г. В т.2 от
договора е посочено, че владението върху автомобила е предадено на ищцата
заедно с всички документи, включително и
втори ключ. В т.4 от договора е посочено, че застрахователната стойност на
МПС е в размер на 5000 лв. Представена е комбинирана
застрахователна полица № 0306В134484 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от
06.02.2014 г., от която се установява, че „Б.Л.“ АД е сключило застрахователен
договор със „Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД за застраховка „Каско“,
клауза „Пълно каско“, за процесния автомобил. Застраховката е със срок на
действие от 12 часа на 06.02.2014г. до 24.00 часа на 05.02.2015г. В
застрахователната полица в раздел „Специални условия и договорености“ е
посочено, че е сключена в полза на „И.Б.“. Към полицата е издаден добавък на 06.02.2014г., с който е
договорена допълнителна сума за плащане./л.45/. Видно
от предложение – декларация от 06.02.2014г. за сключване на застраховка “Каско
и злополука“ предишният собственик на автомобила – „БМ Лизниг“ АД е посочил, че
към момента на сключване на застраховката притежава два броя оригинални
ключове. Видно
от удостоверение от СДВР, 6 РУ, ищцата е
уведомила полицията, че между 21.00 часа
на 26.11.2014г. до 09.00 часа на 27.11.2014г. е извършена кражба на процесния
автомобил. По нейния сигнал е образувано ДП № 3881/2014г., което е спряно с постановление
от 02.02.2015г. на СРП до разкриване на извършителя на престъплението. За
извършената кражба на автомобила ищцата е уведомила и застрахователя на
27.11.2014 г. с уведомление – декларация за щета по застраховка “Каско“. В
уведомлението е посочила, че е собственик на автомобила и на 27.11.2014г.
сутринта е установила неговата липса от паркинга, на който го е била оставила
предишния ден /26.11.2014г./ в 9.00 часа вечерта. Посочила е, че по данни от
охранителните камери автомобилът е противозаконно отнет в 3.38 часа на
27.11.2014г. В заявлението за противозаконно отнемане на автомобила, адресирано
до застрахователя, ищцата е заявила, че е закупила автомобила с един ключ и един
сервизен ключ.
С
писмо от 13.07.2015 г. застрахователят е отказал на ищцата да изплати
обезщетение, като е мотивирал отказа с това, че е предаден само един от двата
контактни ключа за автомобила. От
получената справка от оторизирания представител на „БМВ“ за България – „А.Б.“
ООД се установява, че автомобилите с марка „BMW“ се поръчват стандартно с два ключа, но
за конкретния автомобил в базата данни на представителството не съществува информация
с колко ключа е произведен и предаден автомобила на клиента. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приеам, се установява,
че автомобили марка „БМВ Х5“ се продават с два броя оригинални ключа, с които
може да бъде стартиран автомобилът и един сервизен ключ. Със сервизния ключ
може да се стартира двигателят, но не може да се отключи жабката. По
застрахователната щета е предаден един контактен и един сервизен ключ. При
разчитането на контактния ключ в сервиз
на „БМВ“ е установено, че последно е използван на 26.11.2014г. в 20.33 ч. Пазарната стойност на
автомобила към 27.11.2014г. е 28 000 лева.
Спорни въпроси по делото са: дали
ищцата е страна по застрахователното правоотношение, породило ли се е за нея
право да претендира заплащане на обезщетение; настъпили ли са предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице ли е основание да се
откаже плащане; какъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Първото от
възраженията на ответника, според което ищцата не е встъпила в правата по
застрахователния договор, е неоснователно, поради следните съображения: Действително
договорът за застраховка “Каско“ първоначално е сключен между „Б.Л.“ АД и „Застрахователно
акционерно дружество „А.” АД, но на 31.10.2014г. правото на собственост върху
автомобила е прехвърлено с валиден
договор с нотариална заверка на подписите и от тази дата новият собственик е
встъпил в правата и задълженията по застрахователния договор по силата на
закона. Съгласно чл.212, ал.1 от КЗ/отм/, ако застрахованото
имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по
застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Прехвърлителят или
приобретателят уведомяват писмено застрахователя за прехвърлянето в
7-дневен срок. В конкретния случай, страните по договора от
31.10.2014г. не са уговорили друго, поради което, съгласно чл.212, ал.1, изр.
първо от КЗ/отм/, ищцата е встъпила в правата по застрахователния договор. Уведомяването на застрахователя за
прехвърлянето на собствеността не е условие новият собственик да встъпи в
правата по застрахователния договор. Предвиденият в чл.212, ал.1 от КЗ/отм/
едноседмичен срок за уведомяване на застрахователя за смяната на собствеността
е с цел да се осигури възможност на прехвърлителя да се освободи от отговорност за задълженията
по договора, тъй като, съгласно чл.212, ал.3 от КЗ/отм/, застрахователят има
право да иска премията от прехвърлителя, докато прехвърлянето не му бъде
съобщено, но неуведомяването не лишава новия собственик на вещта от права по
застрахователния договор. В тази насока е и съдебната практика на ВКС – напр. решение
№15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, нтопо т.о, решение
№ 102/02.10.2012 на ВКС, ТК, І т.о по т.д. №
615/2011/. Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищцата няма право да получи обезщетение, тъй
като не е бенефициер по застрахователния договор. Действително, от комбинираната
застрахователна полица от 06.02.2014 г. се установява, че застрахователното
обезщетение е договорено в полза на трето лице – „И.Б.“ АД, но в конкретния
случай е приложим и чл.22, ал.1, изр. трето от ЗЗД. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗЗД, може да се договаря и в полза на трето лице.
Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е
заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да
отмени тази уговорка или да
замени третото лице. В конкретния случай уговарящият – „БМ лизинг„ ЕООД е отменил уговорката в полза на третото
лице, тъй като с писмо изх.№ 421/13.07.2015г. е уведомил застрахователното
дружество, че прехвърля всички права по сключената застрахователна полица за
автомобила в полза на новия собственик
на автомобила/ищцата/, включително и
правата по всички заведени щети по застрахователната полица, както и правото да
получи застрахователното обезщетение по
процесната щета № 10014030146089./л.70/. Неоснователни
са и възраженията на ответника, че не се дължи обезщетение, поради неизпълнение
на т.50.7.5 и т.51 от ОУ по застрахователния договор. Съгласно чл.50.7.5 от ОУ, застрахованият е длъжен
да уведоми писмено застрахователя през срока на действие на застраховката за промяна в собствеността на МПС, вследствие на
неговото прехвъляне на друго лице, чрез продажба, дарение, замяна или по друг
начин, както и залагането на МПС за обезпечаване на свое или чуждо задължение в
полза на банка или какъвто и да било друг кредитор. Съгласно
чл.51 от ОУ, писмените уводемления се отправят в седемдневен срок от датата на
възникване на обстоятелството или промяната в данните. Застрахованият или новият
собственик/ползвателна МПС/ е длъжен да се яви пред застрахователя за
отразяване на промените в добавък към застрахователната полица. След издаването
на добавък, МПС се предоставя за извършване на контролен оглед от оторизиран
представител на застрахователя, освен ако с добавък не е указано друго. Праводателят на
ищцата не е изпълнил задълженията по т.50.7.5
и т.51 от ОУ, както и самата ищца не е изпълнила задължението по т.51 от ОУ, но това неизпълнение не може да обоснове отказ от
заплащане на обезщетение, тъй като не е предвидено като основание чл.211 от КЗ/отм./. Съгласно чл.211 от КЗ/отм/, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1.при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя, и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. В конкретния случай трябва да бъде установено, че
неизпълнението на задължението е обсуловило
настъпването на застрахователното събитие или е довело до увеличаване размера
на дължимото обезщетение. Промяната на собствеността на вещта сама по себе си
не може да бъде разглеждана като обстоятелство, което да е увеличило риска от
настъпване на застрахователно събитие, респ. неизпълнението да е значително с
оглед интереса на застрахователя. В своята практика ВКС приема, че знанието за собствеността върху застрахованата
вещ е свързано с интерес на застрахователя/за застрахователната документация,
за проверка наличието на обстоятелства, свързани с адекватна преценка на
риска/, но неизпълнението на
задължението за уведомяване на кредитора за смяната на собствеността само по
себе си не е обстоятелство, което е значително с оглед интереса на кредитора по
смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ./отм/. От значение са конкретните обстоятелства, съпътстващи промяната на
собствеността, с оглед на които при евентуално неуведомяване навреме, застрахователят е бил лишен от възможност да предприеме мерки за намаляване на риска или да предотврати настъпването на застрахователното събитие. В случая застрахователят не е заявил такива конкретни обстоятелства, свързани със смяната на собствеността, които да са обусловили настъпването
на застрахователното събитие, поради което няма основание да се приеме, че
неуведомяването за смяната на собствеността е било значително, с оглед на
неговия интерес. В тази насока е и съдебната практика на ВКС – напр. решение №
15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, второ търговоско отделение,
както и решение № 173
/ 04.03.2008 год. по т.д.№ 841 / 2007 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. и № 1364 /
10.10.2002 год. по гр.д.№ 2216 /2001 год. на ВКС, V гр. отд. Неоснователно е и възражението на ответника, че не е настъпило
застрахователно събитие „кражба“. Видно от подаден сигнал до полицията за
извършена кражба ищцата не е била съгласна с отнемането на автомобила и за нея,
както и за разследващите органи, е останал неизвестен извършителят. В тежест на
ответника е да докаже възражението си, че ищцата е била съгласна с поведението
на третото неизвестно лице, което е установило фактическата власт върху
автомобила, но в тази насока не са ангажирани доказателства. От заключението на
автотехническата експертиза, която съдът приема, се установи, че автомобилите
от същата марка се произвеждат с четири ключа, но при застраховането на
процесния автомобил от неговия предишен собственик – „Б.л.“АД е посочено, че
автомобилът е с два оригинални ключа, като не е уточнено дали са контактни или
резервни. В договора за прехвърляне на
правото на собственост върху автомобила от 31.10.2014г. също е посочено, че „Б.Л."
АД е предало на ищцата два ключа, без да
е уточнено дали са контактни или резервни. По застрахователната щета Д. е
предала на застрахователя два оригинални ключа - един конктактен и един
резервен, тъй като тези ключове е получила от своя праводател – предишният
собственик на автомобила. Няма основание съдът да приеме, че ищцата е
притежавала повече ключове за автомобила, в сравнение със своя праводател. В
случай, че нейният праводателят бе притежавал два контактни ключа и един
резервен, би следвало да отрази в декларацията пред застрахователя, че
ключовете са три, но той е декларирал два ключа и именно тези два ключа -
контактен и резервен е предал на ищцата, която добросъвестно ги е предала на
застрахователя. Контактният ключ на
ищцата е използван последно на 26.11.2014г. в 20.33 часа, не и след тази дата/
заключение на автотехническата експертиза/. Самата ищца е посочила в
уведомлението до застрахователя и полицията, че е оставила автомобила си към
09.00 часа на 26.11.2014г. на паркинг, а на другия ден – 27.11.2014г. към 09.00
часа, автомобилът вече не е бил там. С предадения от нея ключ автомобилът не е бил
отключван след 20.33 часа на 26.11.2014г., поради което възражението, че тя е
била съгласна трето лице да ползва нейния автомобил е недоказано. Не
е допуснато и нарушение на т.50.7.7 и т.59.6.8. от ОУ - Д. не е
била длъжна да уводим застрахователя, че е загубила един от ключовете, тъй като
тя е имала само два ключа – контактен и резервен, които е предала на ответника
на 27.11.2014г. Неоснователно е и възражението
на ответника, че е налице „изключен риск“ по т.16.14.1, 16.14.3 или 16.14.4.
Съгласно цитираните разпоредби не се покрива претенция по рискове „злоумишлени
действия на трети лица“ от действия,
извършени със знанието и съдействието на застрахования или от трето ползващо се
лице: когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната
система и/или свидетелство за регистрация на МПС - част първа или част втора и/или документите
за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол,
когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС –
част първа или част втора, документите за собственост на МПС са отнети и/или
изгубени преди настъпването на застрахователното събитие, но застрахователят
или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това, не по-късно
от тридневен срок от установяване на отнемането или загубването. Както вече бе
посочено съдът приема, че ключовете от автомобила са били два /контактен и
ревервен/ при застраховането на автобомила, тъй като са декларирани два ключа
от предишния собственик на автомобила при неговото застраховане и именно тези
два ключа са предадени на ищцата при прехвърлянето на собствността. Спорен въпрос е каква е била пазарната
стойност на автомобила към датата на
кражбата. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема,
се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
кражбата е била 28 000 лв. Видно от комбинираната застрахователна полица
застрахоателната сума, при която е сключен застрахователния договор, е 35 000
лв. Тъй като пазарната сотйност на автомобила е възлизала на 28 000 лв. към
датата на кражбата, съдът приема, че това е действителната стойност на вредата,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. По
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД: За да
бъде уважен този иск следва да е установено наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размерът на дължимото обезщетение за забава. Съгласно чл.208, ал.1 от КЗ/отм/, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да
бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл.206, ал.1 или 2 и чл.207, ал.3 от КЗ/отм/. В конкретния
случай, срокът за изплащане на обезщетение от застрахователя е започнал да тече
от 27.11.2014 г., когато е подадено уведомлението за щета, като срокът е
изтекъл на 12.12.2014 г., поради което на 13.12.2014 г. застрахователят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава за периода 13.12.2014г.-01.11.2016г.
Съдът, чрез счетоводната прогарма на „Апис”, определи размера на обезщетението
за забава за периода 13.12.2014г.-01.11.2016г. на 5372.79 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 6876.20 лв.
и за периода 27.11.2014г.-12.12.2014г., следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1, от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3 351.32 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 10.77 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „А.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
да заплати на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.208, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 28 000 лв./застрахователно обезщетение за вреди, настъпили на 27.11.2014г.
от застрахователно събитие „кражба” на джип „БМВ Х5“ с рег. № ******, дължимо
по застраховка ”Каско”/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016г. до
окончателното изплащане. ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество „А.” АД, ЕИК *******, да заплати на Д.Р.Д.,
ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5372.79 лв./обезщетение
за забава за периода 13.12.2014г.-01.11.2016г./, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 6 876.20лв. и за периода 27.11.2014г.-12.12.2014г.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА Д.Р.Д. да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „А.” АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3 351.32 лв., съобразно уважената
част от иска. ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество „А.” АД да заплати на Д.Р.Д., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10.77
лв., съобразно отхвърлената част от иска. Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :