Р Е Ш
Е Н И
Е
№260573
гр. Силистра, 13 януари
2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Силистра,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: Г. Н.,
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 406 по описа за 2020 г. на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”П.Д.”№..,
офис сграда „Л.“,ет…,офис № .., с ЕИК ……….,моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи следните суми:
2 722.49 лева, представляваща главница-
неплатени погасителни вноски, дължими за периода 20.10.2017г.-20.08.2020г. по Договор
за потребителски паричен заем PLUS- 13633624/25.07.2016г., заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение- 05.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
430.31 лева –договорна лихва, дължима
за периода 20.10.2018г.-10.01.2020г.;
710.09 лева- представляваща обезщетение
за забава дължимо за периода 21.10.2017г.- 04.02.2020г.
Претендира съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство, направени в настоящото
производство, както и тези направени в заповедното производство по ч.гр.д.№
153/2020г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност моли да
бъде осъден ответника да му заплати същите суми.
Твърди, че цитираният по-горе договор
за кредит е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.““ ЕАД и Р.Г.М..
Поради неизпълнение от нейна страна на задължението за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски, кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем
от 10.01.2020г.
На 23.05.2018г., е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., с
което кредиторът е прехвърлил вземането си на Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№153/2020г. по описа на СРС и съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Г.М., с ЕГН **********,***,
е подала отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че е сключила
процесния договор и че е налице неизпълнение на задълженията ѝ по него.
Твърди, че не е дала съгласието си за сключване на договор за застраховка, а ако
съдът приеме, че е налице такава уговорка, то тя е нищожна поради това, че
противоречи на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /чл.10/. Моли да
се съобрази факта, че по делото е представен сертификат за застраховка, но не и
застрахователен договор.
Поради това, моли съда, ако прецени, че
договор не е сключен или е недействителен, то да приспадне сумите, които са
ѝ удържани на това основание от дължимата главница.
При посочения годишен процент на
разходите не са съобразени изискванията на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР,
което води до неяснота за включените в него компоненти, което е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Поради
това счита, че и клаузата касаеща ГПР е нищожна.
Счита, че и погасителния план към
договора не отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като не съдържа
сочените реквизити./чл.11,ал.1,т.12/ което също се явява основание за
недействителност /чл.22 ЗПК/.
От съдържанието на исковата молба не
става ясно колко вноски са платени и какъв е размерът им. Твърди, че част от
плащанията са извършени на „БНП Париба“ а другата на „Агенция за събиране на
вземания“ и счита, че ищецът следва да посочи в какъв размер са извършените
плащания и как са разпределени.
Счита, че и клаузата за лихвен процент
от 28.77% също е нищожна, а такса ангажимент в размер на 105 лева неправилно е
спряна при отпускане на кредита.
Предвид на всичко изложено моли съда да
се произнесе с решение, с което да приеме за нищожни клаузите в договора
касаещи ГПР, лихвения процент и застраховка, да обяви договора за
недействителен и да отхвърли предявените искове за договорна лихва и лихва за
забава, дължима за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението
пред съда.
В молбата си от 18.11.2020г. /л.78/, с
оглед даденото от ищеца становище по възражението и събраните по делото
доказателства, признава иска за дължима главница, но в размер на 500.12 лева. Сумата
е получена след като от подлежащата на връщане главница от 3000 лева са
приспаднати извършените плащания- 2394.88 лева за главница и възнаградителна
лихва, удържаната сума от 105 лева- такса ангажимент.
Поради това моли искът да бъде уважен
до този размер и отхвърлен в останалата част като недоказан и неоснователен.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с
чл.79 от ЗЗД.
В условията на евентуалност са
предявени искове с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с
чл.79 от ЗЗД.
Между Р.Г.М., / към момента на
сключване на договора с фамилно име „И.а“/ и „БНП“Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
на 27.07.2016г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13633624 /л.8 по
делото/. Размерът на заетата сума е 3000 лева. Уговорено е тя да бъде върната
от кредитополучателя чрез заплащането на 48 броя месечни погасителни вноски в
размер на 124.80 лева. Крайният срок на изплащане на задължението е 20.08.2020г.
От изявленията на ищеца и от
заключението по назначената съдебна счетоводна експертиза стана ясно, че претенцията не включва
задълженията по договора за застраховка. Поради това, възраженията на ответника
във връзка с този договор няма да бъдат обсъждани.
Претенцията на ищеца касае само
задълженията за връщане на отпуснатата в заем сума, възнаградителната лихва и
обезщетението за забава.
Няма спор между страните, а и вещото
лице в своето заключение е категорично, че ответницата е изпълнявала /макар и
не съвсем точно по отношение на падеж и размер/ задълженията си по договора до 20.10.2017г.
/ когато е извършила плащане, с което е погасена вноската за възнаградителна
лихва за месец октомври 2017г./
Поради преустановяване на плащанията и
неплащане на повече от две месечни погасителни вноски, на основание чл.5 от
Договора, вземанията на кредитора са станали предсрочно изискуеми, считано от 21.11.2017г.
Самият кредитор, въпреки липсата на оспорване от страна на ответницата,
аргументира тезата, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с
неплащането на две поредни вноски, както е договорено между страните и не е
необходимо длъжникът да бъде изрично уведомяван. Счита, че изложените в т.18 на
ТР№4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК и чл.60,ал.2 от ЗКИ са неприложими към „небанкови“
институции каквито се явяват ищеца и праводателят му.
Поради това съобразявайки се с тези
доводи и с договора, регулиращ отношенията между страните, съдът приема за
безспорно установен факта, че предсрочната изискуемост е настъпила на 21.11.2017г.
Последвалото уведомяване на 10.01.2020г. съдът приема, че има характер на
пореден опит за доброволно уреждане на спора и покана към длъжника да изпълни
доброволно.
На
27.07.2017г. вземанията на кредитора са продадени на ищеца с цитирания по-горе
договор за цесия.
След тази дата кредитополучателя е
извършил още пет плащания в общ размер на 749.20 лева.
Предвид на извършените плащания и
липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема за безспорен факта,
че длъжникът е уведомен надлежно за извършената цесия, което прави безпредметно
подробното коментиране на доводите на ищеца в тази насока.
Всичко изложено установява, че ищецът е
изправната страна по правоотношението, упражнил е законосъобразно правата си,
но от страна на ответника не е последвало изпълнение. Факт е, че заетата сума
не е върната изцяло, поради което ответникът дължи връщането ѝ, заедно с обезщетение
за забава.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че след приспадане на заплатените
вноски се дължи сумата от 2538.81 лева-главница;
Съдът не споделя доводите на ответника за недействителност на договора
поради несъответствие на клаузата, касаеща годишния процент на разходите с
изискването на чл.10,ал.1,т.10 от Закона за потребителския кредит. Според тази
разпоредба, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай в договора е посочен ГПР, както и общия размер на
задължението. В други клаузи изрично са уговорени и посочени разходите във
връзка с ползване на кредита, дължими от кредитополучателя и съставляващи
компоненти на ГПР, с което съдът счита,
че е изпълнено това законово изискване и целта на разпоредбата- да се
гарантира, че потребителят е наясно каква сума получава и каква сума следва да
върне на кредитора, както и каква е цената на отпуснатия кредит.
Не е налице и соченото несъответствие
на договора, с разпоредбата чл.10,ал.1,т.12 от ЗПК. В случая тази разпоредба не
е приложима. Относима е хипотезата на чл.10,ал.1,т.11 от ЗПК, чийто изисквания
са спазени при сключване на договора.
Предвид на това, следва да се оставят
без уважение възраженията на длъжника за недействителност на договорните клаузи
и договора като цяло поради противоречието му със ЗПК.
Следва да се приеме, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 538.81 лева- главница по договора, заедно със
законната лихва, считано от 05.02.2020г. /датата на предявяване на заявлението
по чл.410 от ГПК и образуване на ч.гр.д.№ 153/2020г. по описа на СРС./
Липсват законови и договорни основания
да се приспадне сумата заплатена за такса ангажимент, тъй като
кредитополучателя се е задължил да заплати такава такса, а клаузата за
заплащането ѝ не противоречи на законовите разпоредби- не е неравноправна
и не е в размер противоречащ на добрите нрави.
Ищецът претендира сумата от 2 722.40
лева –главница, но искът му следва да бъде уважен до посочения по-горе размер-
установен в експертното заключение, тъй като стана ясно, че кредиторът не е съобразил
извършените след цесията плащания.
Искането за заплащане на обезщетение за
забава за периода 21.10.2017г. -05.02.2020г. следва да се уважи в претендирания
размер -710.09 лева.
Производството по установителния иск за
сумата от 430.31 лева – възнаградителна лихва, за периода
20.10.2018г.-10.01.2020г. следва да се прекрати като недопустимо поради липсата
на правен интерес. За тази сума не е издадена заповед за изпълнение, а
заповедния съд е постановил отказ с Разпореждане 386/10.02.2020г. по
ч.гр.д.№153/2020г. по описа на СРС. Предвид на това не е налице вземане, за
което е издадена заповед, оспорена от длъжника, за да са налице предпоставките
за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Предвид на това, следва да бъде
разгледана предявената в условията на евентуалност осъдителна претенция за
същата сума и на същото основание.
Съгласно даденото в т.2 от ТР№3/2017г.,
постановено по т.д.№ 3/2017г. на ВКС, задължително тълкуване, след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не се дължи възнаградителна лихва.
По горе в решението беше посочена
датата, на която съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост и
съображенията на съда. Вземането на кредитора следва да се счита за автоматично
предсрочно изискуемо на 21.11.2017г.
поради което след тази дата не следва да се начислява възнаградителна лихва, а
обезщетение за забава.
Предвид на това, съдът споделя доводите
на съда, изложени в Разпореждане №386/10.02.2020г. постановено по
ч.гр.д.№153/2020г. по описа на СРС, и отхвърля иска като неоснователен.
Клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва не е неравноправна, нито нищожна, тъй като не противоречи
на разпоредбите на ЗПК и на добрите нрави. Възраженията на ответника са
неоснователни. Поради това, съдът не съобрази и уважи искането му сумите
заплатени за възнаградителна лихва, до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да се считат за недължими и съответно да се приеме, че с тях се погасява част от главницата.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство по ч.гр.д.№
153/2020г. по описа на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, които са в
размер на 113.08 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца, направените от него разноски по настоящото
производство. Те са 577.26 лева. /77.26 лева –заплатена държавна такса, 200
лева- възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева юрисконсултско
възнаграждение/. Съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата от 485.51
лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Разноските на ответника в
производството са в размер на 500.40 лева- възнаграждение за адвокат,
определено от съда на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като от представеното пълномощно е видно, че
ответницата е защитавана безплатно от адв.Г., на основание чл.38,ал.1,т.2 от
Закона заадвокатурата. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на адв. Г.
следва да се заплати сумата от 79.53 лева.
При предявяване на исковете, от ищеца е събрана държавна такса, определена
въз основа на предявените установителни
искове. Тъй като е разгледан предявения в условия на евентуалност осъдителен
иск за сумата от 430.31 лева, при който държавната такса не се определя въз
основа на ½ от събраната в заповедното производство такса, а съгласно
чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметката на Районен съд-Силистра ДТ в размер на 41.40
лева.
Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г.М., с
ЕГН **********, дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С., с ЕИК ………………., следните суми:
2 538.81(две хиляди петстотин тридесет
и осем лв. и 81 ст.) лева, представляваща главница- неплатени погасителни
вноски, дължими за периода 20.10.2017г.-20.08.2020г. по Договор за
потребителски паричен заем PLUS- 13633624/25.07.2016г., заедно със
законната лихва, считано от 05.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
710.09(седемстотин и десет лв. и 09
ст.) лева- представляваща обезщетение за забава дължимо за периода
21.10.2017г.- 04.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с
правно основание чл.422 от ГПк във връзка с чл.240 от ЗЗД, предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С. с ЕИК…………..,срещу Р.Г.М., с ЕГН **********, за сумата от 183.59
лева- разликата между претендираната главница 2722.40 лева и присъдената
2 538.81 лева.
ПРЕКРАТЯВА, КАТО НЕДОПУСТИМО, поради
липсата на правен интерес, производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК, да се признае за установено, че Р.Г.М., с ЕГН **********, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- сумата от 430.31 (четиристотин
и десет лв. и 31 ст.) лева –договорна лихва, дължима за периода 20.10.2018г.-10.01.2020г.
по Договор за потребителски паричен заем PLUS-
13633624/25.07.2016г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА,
предявен от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД, да бъде осъдена Р.Г.М., с ЕГН **********, да му заплати
сумата от 430.31 (четиристотин и десет лв. и 31 ст.) лева –договорна лихва,
дължима за периода 20.10.2018г.-10.01.2020г. по Договор за потребителски
паричен заем PLUS- 13633624/25.07.2016г.;
ОСЪЖДА Р.Г.М., с ЕГН **********, да
заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С. с ЕИК ………………, следните суми:
113.08(сто и тринадесет лв. и 08 ст.)
лева- разноски по ч.гр.д.№ 153/2020г. по описа на СРС.
485.51(четиристотин осемдесет и пет лв.
и 51 ст.) лева- разноски по гр.д.№406/2020г. по описа на Районен съд –Силистра.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С. с ЕИК ……………………, да заплати на адвокат В.Г. ***, сумата от 79.53(седемдесет и
девет лв. и 53 ст.) възнаграждение за процесуално представителство на Р.Г.М.-
ответник по гр.д.№ 406/2020г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.С.., с ЕИК …………………, да заплати по сметката на Районен съд-Силистра сумата от
41.40(четиридесет и един лв. и 40 ст.) лева- държавна такса по гр.д.№
406/2020г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/