№ 74
гр. Средец, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100194 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов”
№ 3, ет.4, представлявано от Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против ПР. Г.
В., ЕГН **********, роден на 28.01.1973г. , с адрес гр.Средец, ***.
Ищецът твърди, че П.В. е клиент на дружеството по силата на валидно
правоотношение с предмет доставка на В и К услуги до водоснабден обект, находящ се в
гр.Средец, ***. Счита, че ответникът притежава качеството на потребител във
възникналата облигационна връзка, като собственик на водоснабдения обект от момента на
придобиването му, в съответствие с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и Общите условия на В и К оператора. Излага, че „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД точно и добросъвестно е извършвало водоподаване, като закономерно е открита и
заведена партида, по която да се отчита потреблението на ответника - с абонатен № 859447,
а процесните доставки са отчитани по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство. Водомерът е разположен в шахта до имота и обитаващите лица са
имали задължение да осигурят достъп до него на инкасатора. Ищецът твърди, че ответникът,
като абонат на дружеството съобразно чл.33, ал.2 от публично известните Общи условия на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, следва да заплаща консумираните услуги в 30 дневен
срок от издаване на съответната фактура. Излага, че по партида на абоната са налице
неизпълнени задължения за ползвани В и К услуги /доставена, отведена и пречистена вода/
на стойност 500,31 лева, като тази сума е осчетоводена посредством издадени фактури в
периода от 26.03.2018г. до 22.12.2020г., подробно цитирани в исковата молба, с отчетен
период 14.02.2018г. до 17.12.2020г. Ищецът твърди, че до този момент потребителят не е
заплатил изискуемите и ликвидни задължения за получените ВиК услуги.
В тази връзка е инициирано производство по чл.410 от ГПК и е образувано частно
гр.д. № 83/2021г. по описа на РС-Средец, като е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение.
Предвид постъпило от длъжника възражение, че не дължи сумата, за ищеца се е
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищцовото дружество отправя искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 500,31лв. – главница по задължение, произтичащо от доставена,
отведена и пречистена вода в обект с адрес: : в гр.Средец, ***, с абонатен № 859447, за
което са издадени фактури в периода от 26.03.2018г. до 22.12.2020г., подробно цитирани в
исковата молба, с отчетен период 14.02.2018г. до 17.12.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на
42,68 лева за периода от 26.04.2018г. до 02.02.2021г. Претендират се разноски за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от страна на ответника.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в първото съдебно заседание. Твърди,
че оспорва единствено сумата от 300,83лв. по фактура № ********** /26.03.2018г, като
представя писмо с изх.№ Ж -111-1/06.08.2018г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ,
адресирано до него.
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил потребител на услугите му през
процесния период, респективно наличието на валидно правоотношение между него и
потребителя, както и размера на твърдените задължения, в т. ч. и размера на претендираната
лихва за забава. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е заплатил
задълженията, респективно, че не дължи същите поради обстоятелства, които изключват
отговорността му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ответникът е собственик на водоснабдения процесен
обект, находящ се в находящ се в гр.Средец, ***. За имота в ищцовото дружество е открита
партида на името на ответника с абонатен № № 859447. Безспорно е и, че показанията на
водомера в имота се отчитат посредством мобилно устройство.
От справка извлечение на отчет с мобилно устройство за процесния водомер се
установява, че измервателното средство за процесния отчетен период от 14.02.2018 г. до
17.12.2020 г. е отчитано от инкасатор, както и служебно.
Видно от приложените по делото писмени доказателства по абонатния номер на
ответника за така отчетеното за периода 14.02.2018 г. до 17.12.2020 г. са издадени 26 бр.
фактури, както следва: № **********/26.03.2018г. на стойност 331,34лв., №
**********/25.04.2018г. на стойност 14.41лв., № **********/25.05.2018г. на стойност
10,30лв., № **********/25.06.2018г. на стойност 16,37лв., № **********/25.07.2018г. на
стойност 21,83лв., № **********/27.08.2018г. на стойност 8,18лв., №
**********/25.09.2018г. на стойност 8,18лв., № **********/25.10.2018г. на стойност
8,18лв., № **********/26.11.2018г. на стойност 5,46лв., № **********/21.12.2018г. на
стойност 19,10лв., № **********/25.01.2019г. на стойност 11,18лв., №
**********/25.07.2019г. на стойност 3,00лв., № **********/26.08.2019г. на стойност
3,00лв., № **********/25.11.2019г. на стойност 11,98лв., № **********/20.12.2019г. на
2
стойност 3,00лв., № **********/27.01.2020г. на стойност 5,99лв., № **********/25.03.2020г.
на стойност 3,08лв., № **********/27.04.2020г. на стойност 3,08лв., №
**********/26.05.2020г. на стойност 12,34лв., № **********/25.06.2020г. на стойност
3,08лв., № **********/27.07.2020г. на стойност 3,08лв., № **********/25.08.2020г. на
стойност 9,25лв., № **********/25.09.2020г. на стойност 3,08лв., № **********/26.10.2020г.
на стойност 3,08лв., № **********/25.11.2020г. на стойност 6,17лв., №
**********/22.12.2020г. на стойност 3,08лв., като общо дължимата сума по фактурите
възлиза на 530,82лв.В настоящото производство се претендира сумата от 300.83 лв. по ф-ра
№ **********/26.03.2018г. , поради което общо претендираната сума възлиза на 500,31лв.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че водоснабденият имот се намира в жилищна сграда с ежемесечно отчитане на
водомерите. В процесния имот е монтиран един измервателен уред - водомер,
индивидуализиран с клиентски номер 859447. Отчитането на водомера в имота за целия
процесен период е извършвано чрез мобилно устройство и електронен карнет ежемесечно от
служител на дружеството на длъжност-отчетник измервателни уреди/инкасатор/, като е
било необходимо да бъде осигурен достъп до имота. За регистриране на отчетените данни се
използва индустриален мобилен компютър. При извършване на отчета с четеца на мобилния
компютър инкасаторът сканира баркод номера, поставен на водомерния възел и активира
партидата на абоната в мобилния компютър. Отчита данните от водомера на абоната
визуално и ги въвежда ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна
страница на водомера. От там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в
системата на дружеството. Мобилното устройство е със записващи функции за деня на
отчитането и сканиращото устройство за баркод номера на водомера. На всеки клиент е
заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на
подадените данни. В електронната система за контрол на отчитането всеки водомер е
регистриран в системата с абонатен номер, индивидуален баркод номер, виртуален номер,
номер карнет, номер страница, адрес. За процесния период от 14.02.2018г. до 17.12.2020г.
водомерът е реално отчетен. За спорния период 14.02.2018г- 09.03.2018г. са отчетени 161
куб. м. вода. През следващите четири месеца водомерът е отчел съответно 7,5, 6 и 8 куб.м.
След това е бил поставен нов водомер. Не е установена техническа неизправност на
водомера. Водомерът е отчел 161куб.м. за отчетения период от 24 дена, или по 6,7 куб.м на
денонощие. За един час изтичат 0,280куб.м. или 280 литра като се приеме, че водата е
изтичала равномерно. Техническата възможност през водомера да премине определено
количество вода може да се определи, ако се знае налягането и какъв е течът. От
експериментални данни е установено, че при течове при налягане на водата кг/кв.см на
тънка струя 1,5мм, изтичат следните количества:
- за 1 час- 13,25литра, за 1 ден -317,94 литра, за 1 седмица -2176,38литра , за 1
месец – 9462,50 литра. Заключението на вещото лице е , че е технически възможно през
водомера да премине 161 куб.м. вода за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са за признаване за установено, че са налице задължения,
произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури и са с правно основание чл.
422 вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо
лице, собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, респективно
собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично
известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
3
собственост. В случая не се спори, че ответникът е собственик на процесния водоснабден
имот през заявения период на водоползване. Безспорно е, че комуналната партида на имота
се води на негово име. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за получаване
на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че
между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от
цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен договор на
потребителите/.
За исковия период в отношенията между страните приложение намира Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004 г./. В Наредбата
е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред, че услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия,
отчетените данни при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният
случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет.
Видно от приложените писмени доказателства инкасирането по партидата на
ответника е извършвано по показанията на 1 бр. измервателен уред и че дружеството-ищец
реално е доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото
фактури . Фактурираните количества комунална услуга съвпадат с отчетените количества по
партидата на индивидуалния водомер на ответника, при пълно съответствие в показанията,
респективно в разликите между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и задължението
си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки отчетен период. Съответно
дължимата обща сума по тези фактури е 530,82 лева, като ищецът претендира сумата от
500,31лв.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Според дадените в т.4 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения с изтичането
на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да
противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. От горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по
чл.133 ГПК съдебното решение не може да се основава на такива възражения. Разпоредбите
на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави
възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока
на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по
чл.131 ГПК ограничават първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето
произнасяне. Предвид изложеното направеното от ответника едва в първо съдебно
заседание възражение, че не дължи сумата от 300.83лв. по фактура №
**********/26.03.2018г. и представените от него писмени доказателства се явяват
преклудирани, тъй като посочените от него обстоятелства се базират на съществуващи и
известни му нему факти към момента на получаване на исковата молба за отговор, но
въпреки това той не е упражнил това си право в срок. Действително ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение в заповедното производство, но това
възражение е твърде общо и не е обосновано.
Ответникът не представя доказателства за заплащането на задълженията, поради
което претенцията се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. Главницата е
дължима със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 05.02.2021г.
до окончателното й изплащане.
При това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за лихва за
4
забава, начислена през заявените в исковата молба периоди от 26.04.2018г. до 02.02.2021г., с
изключение на периода 13.03.2020г.- 13.05.2020г., като техните размери изчислени с онлайн
калкулатор calculator.bg, са в общ размер на 111,28лв., но с оглед на диспозитивното начало
съдът следва да се съобрази с посоченото в исковата молба -42,68лв. и да уважи искът в този
размер.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 375,00лв., в
т. ч. за държавна такса- 75лв., разноски за експертизи- 200лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ съдът определя в размер на 100 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 75,00 лева, от
които 25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПР. Г. В., ЕГН **********, роден на 28.01.1973г.,
с адрес гр.Средец, ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от Г.Т, следните суми: 500,31 лева – главница по задължение,
произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес: в гр.Средец, ***, с
абонатен № 859447, за което са издадени фактури в периода от 26.03.2018г. до 22.12.2020г.,
с отчетен период 14.02.2018г. до 17.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 05.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението както и обезщетение за забавено плащане върху главниците в общ размер на
42,68 лева за периода от 26.04.2018г. до 02.02.2021г., с изключение на периода 13.03.2020г. -
13.05.2020г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 260066 от
10.02.2021 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 83/2021 г. по описа на
РС –Средец.
ОСЪЖДА ПР. Г. В., ЕГН ********** , да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, сторените разноски по делото в размер на 375лв./триста
седемдесет и пет лева/ и разноските по ч. гр. д. № 83/2021 г. по описа на СрРС, в размер на
на 75,00 лв./седемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5