РЕШЕНИЕ
№
39
гр. Русе, 15.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII - ми състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело
№ 474 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
К.А.З. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 22-0457-000151 от 12.10.2022
г. на Началника на Районно управление (РУ) - Ветово при
Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е
прекратена регистрацията на ППС
– лек автомобил, марка „БМВ 330 ХД“ с рег.
№ ******, за срок от 12 месеца. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Претендира се
отмяната на оспорената заповед. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството – Началникът
на РУ - Ветово при ОД на МВР – Русе, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Г. Д., оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение, като
представя списък на разноските (л. 41 от делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ № 22-0457-000151 от 12.10.2022
г., Началникът на РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе е наложил
на К.А.З. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил,
марка „БМВ 330 ХД“
с рег. № *****, за срок от 12
месеца (л. 4 от делото).
В
обстоятелствената част на ЗППАМ е посочено, че К.А.З. е собственик на
процесното ППС, което е било управлявано на 12.10.2022 г. от лицето М. Д. Д. -
лишено от това право със ЗППАМ № 22-0457-000077 от 01.06.2022 г., връчена на
01.06.2022 г. и влязла в законна сила на 16.06.2022 г. (л. 35 от делото).
В ЗППАМ е
посочено още, че същата е издадена във връзка с АУАН серия GА № 697052 от 12.10.2022 г. (л. 22 от делото).
Административният
орган е определил срока на действие на ПАМ на максимума от 12 месеца.
ЗППАМ е връчена
на жалбоподателя лично, видно от собственоръчно подписана от него разписка на
12.10.2022 г. (л. 5 от делото), а жалбата срещу заповедта е депозирана пред
съда на 20.10.2022 г. (л. 2 от делото).
Възраженията на
жалбоподателя са, че той е предоставил автомобила си на правоспособен водач –
на лицето М.Д.Д., която е негова братовчедка. Последната е разпитана в
качеството й на свидетел по делото. От показанията й се установява, че с
жалбоподателя действително са роднини – втори братовчеди, като през октомври
2022 г. помолила З. да й предостави неговия личен автомобил – марка БМВ, тъй
като тя и лицето, с което е във фактическо съжителство – М.Д.Д., нямали
автомобил, а имали работа в гр. Русе и тя е правоспособен водач. Д.
свидетелства за това, че на 12.10.2022 г. имала призовка да се яви като
свидетел в РУ – Ветово. До районното управление отишла с лекия автомобил, като
тя го управлявала, а заедно с нея в автомобила бил и М.Д. В районното
управление свидетелката научила, че ще я конвоират до полицията в гр. Русе за
свидетел във връзка с отнемането на СУМПС на Д., който имал присъда, която все
още не била окончателна, за това, че е управлявал МПС в нетрезво състояние.
Свидетелката посочва, че когато тръгнала с полицаите казала на Д. да се прибира
вкъщи при малкото им дете, той бързал и тръгнал с колата, която била паркирана
пред самото районно управление, полицаите го спрели много близо до същото това
районно управление, малко след като бил потеглил.
По делото, като
част от административната преписка, са представени и други допустими и относими
писмени доказателства, имащи значение за установяване на факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване: справка за нарушител/водач за лицето М. Д. Д.
(л. л. 24 – 27 от делото), от която е видно, че на последния са налагани
множество наказания и принудителни административни мерки за нарушения по ЗДвП,
както и докладна записка от 12.10.2022 г. на автоконтрольор при РУ – Ветово по
повод установеното на същата дата нарушение, извършено от лицето М. Д. Д.,
управлявало процесния автомобил, собственост на К.А.З. (л. л. 29 и 30 от
делото). В докладната записка се сочи, че на въпросната дата полицейският
служител, заедно с още един свой колега, при изпълнение на служебните си
задължения спрели за проверка л.а. марка „БМВ 330 ХД“ с рег.
№ *****, собственост на К.А.З.. Автомобилът бил управляван
от М. Д. Д. от гр. Ветово, който бил сам в МПС-то. При извършена проверка в системата
на АИС-АНД за нарушител/водач се установило, че Д. е с отнето СУМПС - има издадена ЗППАМ № 22-0457-00077 от 01.06.2022
г. по описа на РУ – Ветово за извършено нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, връчена на 06.01.2022 г.
Последното обстоятелство, релевантно за правния спор, се установява по несъмнен
начин и от представената по делото на л. 35 и изрично посочена в оспорената
заповед ЗППАМ № 22-0457-00077 от 01.06.2022 г. на Началника на РУ – Ветово към
ОД на МВР – Русе, от която е видно, че с последната на М. Д. Д. е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за това, че на
31.05.2022 г., около 22:15 часа, в гр. Ветово, на ул. „Сливница“ е управлявал
МПС под въздействието на алкохол над 1,2‰. Именно в тази връзка и св. Д. сочи,
че водачът /лицето, с което тя е във фактическо съжителство/ имал присъда за
това, че е шофирал в нетрезво състояние, която все още не била влязла в сила.
Правни изводи
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В приобщената към делото административна преписка се съдържа Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 3 и Началниците на
районни управления към Областната дирекция на МВР – Русе (л. л. 19 и 20 от
делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед
рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
съда е служебно известно, че Министърът на вътрешните работи определя
Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170 от
31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на РУ - Ветово при ОД на МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й.
Както се приема и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, не е необходимо излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото
разрешение да съвпадат по време с издаването на административния акт като е
възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Така
е и в случая. В оспорената заповед като основание за издаване на същата се сочи
освен съставения АУАН, също и ЗППАМ № 22-0457-000077 от 01.06.2022 г., връчена
на 01.06.2022 г. и влязла в законна сила на 16.06.2022 г. В последния посочен
документ се съдържа подробно описание на фактическите основания за издаването
на процесната заповед досежно обстоятелството, че лицето М. Д. Д. е било с
отнето СУМПС, когато на 12.10.2022 г. е управлявало процесния автомобил, собственост
на жалбоподателя. Действително, както в оспорената заповед, така и в посочения
в нея АУАН серия
GА № 697052 от 12.10.2022 г. неправилно е посочено, че водачът М. Д. Д. е бил лишен от това право
/да управлява МПС/ с цитираната ЗППАМ, а не че с тази заповед временно му е
отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Тази неточност обаче не съставлява съществено нарушение на изискването
за форма на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК. Това е така, тъй
като в оспорената заповед са посочени правните основания за издаването й, а
именно правната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като при всяка една от
изброените в нея хипотези на собственика на автомобила се следва налагането на
процесната мярка. Освен това в приобщената към делото административна преписка се
съдържат писмени доказателства, удостоверяващи наличието на конкретните
фактически основания, мотивирали органа да издаде заповедта - ЗППАМ №
22-0457-000077 от 01.06.2022 г., справка за нарушител/водач, докладна записка
от 12.10.2022 г. на автоконтрольор при РУ – Ветово.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето М. Д. Д. е управлявало процесното МПС, след като му е било отнето СУМПС
със ЗППАМ № 22-0457-000077 от 01.06.2022 г., връчена на 01.06.2022 г. и влязла
в законна сила на 16.06.2022 г. Релевантните факти и обстоятелства за налагане
на процесната ПАМ изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства,
като не са ангажирани такива, които да ги опровергават. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че показанията на св. Д. не водят до изводи,
противни на установените от органа. На първо място нейните показания не следва
да бъдат кредитирани предвид обстоятелството, че същата има роднинска връзка с
жалбоподателя и е във фактическо съжителство с водача на автомобила М. Д. Освен
това, тя и няма преки впечатления от събитията, случили се след като, както тя
твърди, е била конвоирана от полицейските служители от гр. Ветово за гр.Русе.
Независимо от това дори и самата свидетелка, вероятно по разказ на водача М. Д.,
заявява, че след като тя му казала да се прибере при детето им, той бързал и
тръгнал с колата, т.е. потвърждава факта на управление на автомобила от страна
на лицето М. Д. Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от разпоредбата
материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ.
В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно „отнемане” на средството за извършване на
нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик,
прекратяването на регистрацията, препятства възможността за движението му по
пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.
МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението за определен
период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, респ. от
водач, който
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, съответно не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от водач, чието СУМПС е временно отнето
със ЗППАМ № 22-0457-000077 от 01.06.2022 г. Адресат на този вид
ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила си като неправоспособен водач, така и когато автомобилът
му е управляван от лице, което е неправоспособен водач, респ. налице е някоя от другите посочени от нормата хипотези.
Изискването към административния орган е само да установи управлението на МПС в разрез с правилата по ЗДвП. Законовата
уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на виновно или
безвиновно поведение на собственика. С оглед на това без правно значение са
обстоятелствата дали управлението на МПС е предоставено лично от неговия собственик,
дали това е направено от друго лице и дали е налице знание или предположение за
това от собственика. За да бъде приложена процесната
принудителна мярка законът не изисква установяване и то от административния
орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила е знаел, че по отношение на водача, който е управлявал автомобила му, е налице някоя от хипотезите по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на
автомобил да предприеме съответните мерки автомобилът му да бъде
управляван само от
правоспособни водачи, съответно и от водачи, за които не са налице
обстоятелствата, посочени в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет
противозаконно, в каквато хипотеза разглежданият случай не попада, не
следва да бъде прилагана ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Субективният елемент на умисъл – че
съзнателно не е попречено или съзнателно е предоставен автомобилът
за управление
на лице, за което се знае,
че е налице някое от обстоятелствата, посочени от нормата на
чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - не е обвързан с налагането на ПАМ, за разлика от административнонаказателната отговорност по чл. 177, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Следва да
се прави разграничение между административното производство по налагане на ПАМ,
където не е необходимо установяване на такъв субективен елемент, от
производството по налагане на административно наказание за извършено
административно нарушение, където следва да бъде доказвано наличието и на
субективната страна на състава на конкретно административно
нарушение.
Определеният от органа срок на мярката - 12 месеца е максималният,
предвиден от законодателя. Настоящият състав на съда счита, че същият е
правилно и обосновано определен от органа, като мотиви в тази насока се
съдържат в самата заповед, а за възприетите от органа обстоятелства има и
писмените доказателства, приложени в административната преписка. В случая, за
да се постигне целта на закона, а именно да се препятства възможността за
движението по пътищата на МПС, управлявано от водач, по отношение на който е
налице някое от обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, следва да се
наложи ПАМ именно в максималния законов срок, предвид данните за водача – с
установени редица нарушения по ЗДвП, конкретното му поведение – управление на
МПС с отнето СУМПС и то пред и в близост до сградата на Районното управление в
гр. Ветово, както и това, че свидетелството му е било отнето за това, че е управлявал
МПС под въздействието на алкохол над 1,2‰.
Обжалваният акт, включително и срокът на мярката, са съобразени и с целта
на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по
пътищата
С оглед изложеното дотук съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0457-000151 от 12.10.2022
г. на Началника на РУ - Ветово при ОД на МВР – Русе, е законосъобразна.
Подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
С оглед изхода на
спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния
размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в
разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан
в производството по адм. дело № 474/2022 г., не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.А.З. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0457-000151 от 12.10.2022
г. на Началника на РУ - Ветово при Областна дирекция на МВР
– Русе, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил, марка „БМВ 330 ХД“ с рег.
№ Р 44 14 КС, за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА К.А.З.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Русе сумата 100 (сто) лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: