РЕШЕНИЕ
№1678/19.9.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На девети септември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2793 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Б.Й.К. – ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-0000851/ 22.10.2018г.
на Началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация", с което са му наложени
следните административни наказания : по пункт 1 – „Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДП и по пункт 2- „Глоба”
в размер на 2 800 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП .
По повод
на тази жалба е било образувано НАХД № 5397/2018г. по описа на ВРС, като
постановеното решение след обжалване е било отменено, а делото върнато за ново
разглеждане.
В
жалбата се навеждат доводи за това, че актът и постановлението са издадени от
некомпетентни органи, че не е налице идентичност между описаното нарушение и
приетата за нарушена правна норма, че не е посочено мястото на извършване на
нарушението, че на въз.К. е наложено завишено по размер наказание, за което не
са били изложени мотиви и др. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание въз. К. , редовно призован,
не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. П.Илиева пледира постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се
от процесуален представител , който счита жалбата за неоснователна и по същество
пледира постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 21.06.2018г. въз.К. извършвал
обществен превоз на товари – пшеница, като управлявал товарен автомобил „Скания”, кат. N 3, над 12 тона с три оси с рег № В 78 91 РР с прикачено полуремарке с рег. № В 03 19
ЕН , по маршрут с.Оборище-гр.Варна.Около 11.30ч. на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел
„Летище“ , той бил спрян за проверка от служители
на ОО „АА”, един от които св. Б.И.. При
проверка на превозните документи се установило, че управляваното от въз. К. превозно средство
заедно с товара е с тегло от 53 360кг., което било посочено в
представената товарителница , при допустима максимална маса на ППС за движение
по пътищата от 40 000кг.Водачът не представил квитанция от АПИ. При
проверка на документите на въззивникът представил
АУАН № 714243 от 17.05.2018г. вместо контролния талон към СУМПС, като св.И. установил, че срока на акта е изтекъл .
Поради това той съставил против въззивника акт за
установяване на нарушение, в който описал установеното при проверката и
квалифицирал действията му като нарушения на чл.157 ал.6 от ЗДП и на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1
т.3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, административно наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на
нарушенията.За това по чл.157 ал.6 от ЗДП на въз.К. била наложена „Глоба“ в
размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДП, а за нарушението по чл.139 ал.1 т.2
пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г.- „Глоба“ в
размер на 2 800лв. на основание
чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Б.И. -актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
нарушението е установено при извършената проверка и по данните, отразени в
превозните документи.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната
преписка, събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства
, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000851 / 22.10.2018г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии. Съгласно чл. 189 ал.12
от ЗДвП, наказателните постановления за нарушения по ЗДП, каквито
имаме в настоящият казус, се издават от Министъра на вътрешните работи, от
Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166 ал.1,
т.1 от ЗДвП Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари , включително и на правилата за максимално допустима маса
на превозното средство, както и на всички документи, свързани с извършването на
превоза. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е издадена на осн. чл. 139 ЗДвП
(§ 3 ЗР от Наредбата), поради което и съдът намира, че обжалваното
постановление е издадено от компетентен орган. Актът също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно чл. 189, ал.1
от ЗДвП, актове за нарушения
по ЗДП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, какъвто св.Б.И.,
като инспектор при ОО“АА“-Варна безспорно е.Поради това съдът намира, че
възраженията в жалбата, касаещи компетентността на актосъставителя и издателя
на постановлението са неоснователни, както и че посочената разпоредба на чл.37 от Наредба №
11/2011г. касае друг вид контрол и
други административни нарушения.
Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Мястото на извършване на нарушението е посочено с необходимата конкретика и
доколкото АМ „Хемус“, пътен възел „Летище-Варна“, е част от републиканската
пътна мрежа, съдът намира, че
възраженията в тази насока в жалбата за неоснователни.Посочени са
нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. Нито при
предявяване на акта, нито в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани
писмени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
По пункт 1 от постановлението:
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение
по чл.157 ал.6 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че въз.К. е управлявал
превозно средство с АУАН № 714243 от 17.05.2018г. , издаден от служител на
сектор ПП при ОД-МВР-Разград, чиито срок
на валидност е изтекъл.Разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДП сочи, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДП,
контролния талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението
му да заплати наложената му с наказателното постановление „ глоба” , като актът
за нарушението замества талона за срок до 1 месец от издаването му . В този
смисъл, след като актът е бил издаден на
17.05.2018г., то към датата на извършване на настоящото нарушение -21.06.2018г.,
срокът му на валидност е изтекъл.Поради това съдът намира, че въз. К. е
осъществил вмененото му във вина нарушение.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът взе
предвид , че нарушението е формално и неговата обществена опасност не се
отличава от останалите от този вид , за да се приеме, че е явно незначителна.
Правилно
е била приложена и санкционната норма на чл.185 от ЗДП, доколкото за нарушението
на чл.157 ал.6 от ЗДП не е предвидено изрично наказание.Така определеното като вид и размер наказание –
„Глоба” от 20лв., е съответно на
извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН. Поради това съдът
намира, че атакуваното постановление в пункт 1 е правилно , обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление
:
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е приел, че
въз. К. е допуснал нарушение на чл.139
ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г.Тези
разпоредби сочат, че движещите се по пътя ППС следва да са с маса, която не
надвишава нормата, установена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, която в случая за превозно средство с две оси и с
полуремарке с три оси е 40 т.От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че въз.
К. е управлявал ППС с маса над тази разрешена стойност.В приложената по
преписката товарителница № 102670/21.06.2018г. изрично е описано, че
бруто тегло на ППС е 53 380 кг, тара - 15 140
кг., а нето тегло на пшеницата е 38 240 кг.
Това се потвърждава и от товарителницата с № 001534/21.06.2018
г., която също е приложена по преписката.Видно от тези документи е, че въз.К.
е приел
товара, за което е положил подпис. В този смисъл съдът намира , че описаното в акта и постановлението
нарушение безспорно е извършено, тъй като въз.
К. е управлявал ППС по път отворен за обществено ползване с обща маса,
надвишаваща допустимата от 40т. без да има издадено разрешение от АПИ,
респективно без да са били заплатени съответни такси по ЗП.
Съдът намира, че допуснатото от
въззивника нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Същото е формално и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до
извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение
с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и
санкционната норма- чл.177 ал.3 пр.2 от
ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач , който управлява ППС с маса, която
надвишава нормата, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазва установения за това ред, каквото
виновно поведение от страна на въз.
К. в случая е налице.
Съдът
намира обаче, че при определяне на размера на наложеното наказание „Глоба” наказващият орган не е
съобразил данните за личността на въззивника.От приложената по преписката
справка за нарушител, е видно че преди извършване на настоящото деяние на К. не
са били налагани други наказания . От
това може да се направи извод, че същият не е с висока степен на обществена
опасност.Обстоятелството, че при извършената му на 21.06.2018г. проверка са
били констатирани повече от едно нарушение, не може да бъде прието за
отегчаващо отговорността му обстоятелство.Поради това, като взе предвид степента на обществена
опасност на нарушението и тази на въз. К.,
съдът намира че следва да намали размера на наложеното наказание от „Глоба” в размер на 2 800лв. на
500лв., в минималния предвиден в закона размер.Съдът прецени, че това наказание
като размер е съответно на допуснатото
нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 23-0000851/ 22.10.2018г.
на Началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация", с което на Б.Й.К. са му
наложени следните административни
наказания : по пункт 1 – „Глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 ал.1 от
ЗДП и по пункт 2- „Глоба” в размер на 2
800 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2
от ЗДвП , като НАМАЛЯВА размера на наложеното в пункт 2 наказание
„Глоба” от 2 800 лв. на 500 / петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: