№ /07.01.2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№3152 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгласно изричното препращане
на чл.144 от АПК.
Производството
по делото е приключило с определение №3091/05.12.2019г, с което на осн.чл.147
ал.3 от ДОПК е отменено решение №1103-622/30.09.2019г на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково,
с което на осн.чл.147 ал.1 от ДОПК е оставена без разглеждане като недопустима
поради просрочие жалбата на „Месокомбинат Варна“ АД – София, ЕИК *********,
представлявано от Изп.директор Е.Ж.М., против Акт № 58-1/23.03.2018г за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от гл.специалист
„МДТ“ към отдел „МДТ“ при Община Аксаково, и делото е върнато като преписка на
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково за произнасяне
по същество по жалбата от 02.01.2019г на „Месокомбинат Варна“ АД против Акт № 58-1/23.03.2018г за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от гл.специалист „МДТ“ към отдел
„МДТ“ при Община Аксаково. С определението, приключващо производството, Община
Аксаково е осъдена да заплати на „Месокомбинат Варна“ АД – София адвокатско възнаграждение
в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Като необжалваемо, определението е
влязло в сила при постановяването му на 05.12.2019г.
В
срока по чл. 248 ал.1 от ГПК с молба с.д.№18438/12.12.2019г началника на отдел
„МДТ“ при Община Аксаково е поискала отмяна на определението в частта относно
присъдените разноски, или евентуално – изменението му чрез намаляване размера
на присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение до този по чл.8
ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Като мотиви на това искане на първо място се твърди, че с оглед
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
22.10.2019г, конкретно – липсата в него на задължителни реквизити (вкл. и липса
на индивидуализация на оспорения акт и съдът, пред който следва да бъде
обжалван същия), той не може да бъде третиран като доказателство за надлежно
извършено заплащане на пълномощника на ЮЛ. На следващо място в условията на
евентуалност се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно
по размер с позоваване на ниската степен на правна и фактическа сложност на
делото и факта, че уговореният с договора обем на работа не е изпълнен в цялост
с оглед характера на производството; в тази връзка се поддържа, че съдът е
следвало служебно на осн.чл.161 ал.2 от ДОПК да констатира прекомерност на
претендираното възнаграждение и да го редуцира до минимума от 500лв. по чл.8
ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не на последно място се изтъква, че в конкретния случай е
нарушено и конституционното им право на защита по чл.56 от КРБ, тъй като
администрацията изобщо не е била уведомена от съда за образуваното пред нея
производство, нито им е била предоставена възможност да изразят становище по
нея, вкл. и възражение по размера на договореното адвокатско възнаграждение,
като това им право не е било зачетено от съда. С тези аргументи се претендира
отмяната, съответно – изменението на прекратителното определение в частта за
присъдените в полза на „Месокомбинат Варна“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение.
С
отговора си по реда на чл.248 ал.2 от ГПК адв.М. – пълномощник на „Месокомбинат
Варна“ АД е изложила становище за неоснователност на молбата с оглед изхода на
делото и предвид разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Искането
за изменение на определението по делото в частта за разноските е депозирана
своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, но разгледано
по същество е основателно.
На
първо място следва да бъде подчертано, че твърдението за неуведомяване на
административния орган за образуваното съдебно производство, съответно – за
незачитане от страна на съда на правото им на защита на законните им права и
интереси, и за непредоставяне на възможност да се запознаят с жалбата и да
изразят становище по нея, вкл. и по размера на претендираните разноски от
дружеството, противоречат на обективната истина, установяема с наличните по
делото доказателства. С писмо от 24.10.2019г от Административен съд –
София-град на началника на отдел „МДТ“ при Община Аксаково Ж. Г. – тя и подател на
молбата по чл.248 от ГПК, на осн.чл.152 от АПК е връчено копие от жалба
вх.№31975/23.10.2019г по описа на АССГ, подадена от „Месокомбинат Варна“ АД, за
прдставяне на административната преписка в 3-дневен срок. Видно от поставения
печат на Община Аксаково, това писмо е постъпило при адресата си на
29.10.2019г. (л.12 по адм.д.№12461/2019г на АССГ), и в изпълнение на вмененото
им задължение, с изходящ номер от 31.10.2019г Живка Господинова е изпратила на
съда окомплектована в цялост административната преписка по повод жалбата на
„Месокомбинат Варна“ АД срещу нейното решение №1103-622/30.09.2019г. Видно от
съдържанието на придружителното писмо (л.3 по адм.д.№12461/2019г на АССГ), с
него началникът на отдел „МДТ“ е изразил становище за процесуалната
недопустимост на жалбата поради просрочие. Този факт е съобразен от настоящия
съдия-докладчик, който изрично се е позовал на него в заключителните си мотиви
в определението за основателност на претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение и липсата на направено възражение за прекомерност на същото,
каквото например е направено за несъществуващото просрочие на жалбата. Поради
това липсва основание да се приеме, че ответникът не е бил уведомен за
постъпилата пред съда жалба, образуваното по нея съдебно производство и
съдържанието й, вкл. и относно претенцията за присъждане на разноски. В този
смисъл съдът приема, че липсата на възражение относно размера на разноските е
резултат от бездействието на ответната страна да упражни своевременно правото
си, но не и на това на съда да ги уведоми за образуваното производство, което
при това приключва в едно закрито заседание съгл.предвиждането на чл.147 ал.3
от ДОПК.
Неоснователно
е и възражението, че приложеният по делото на АССГ договор за правна защита и
съдействие не следва да се цени като годно доказателство за извършено плащане.
Жалбата на „Месокомбинат Варна“ АД първоначално е предявена пред АССГ, поради
което и предоставянето на правната помощ е уговорено за пред този съд.
Трансферът на производството пред АС-Варна не променя предмета, страните и
процесуалния ред за разглеждане на жалбата на дружеството против решението по
чл.147 ал.1 от ДОПК, при което образуваното пред настоящия съд производство по
адм.д.№3152/2019г. е продължение на вече образуваното такова пред ненадлежния
съд. В този смисъл липсва основание пълномощното за пред първия съд да не бъде кредитирано
от втория, териториално компетентен съд. Вярно е, че в договора за правна помощ
и в пълномощното липсват някои задължителни реквизити – това обаче е
единственото пълномощно, представено в конкретното производство, и от неговото
и на договора съдържание може да се възприеме извод, че изп.директор на
„Месокомбинат – Варна“ АД е упълномощил адв.Ц.М. да изготви и подаде жалбата,
по която е образувано същото, и да упражни защита и процесуално
представителство именно в него, а не в което и да е друго съдебно производство.
Относно възражението за липса на доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на сумата, настоящият съдебен състав се е позовал на константната
съдебна практика, приемаща, че договорът за правна защита и съдействие с подписи
на двете страни по него има стойност на разписка за заплащане на посоченото
възнаграждение, когато е платено във брой, а не по банков път – само в този
случай би следвало да се представи доказателство за извършена банкова
транзакция. Същевременно договорената и заплатена сума от 5 000лв. е под
специалния минимум по чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията във
брой, поради което за страните по договора липсва такова задължение.
Независимо
от гореизложеното, последното възражения на ответната страна – за прекомерност
на присъденото възнаграждение, се преценява като основателно. На първо място
следва да бъде посочено, че настоящото производство е по реда на чл.147 от ДОПК
(както изрично е посочено в началната част на определението), т.е. произнасянето
на съда по претенциите за разноски е по реда на специалния чл.161 от ДОПК, а не
на общия чл.143 от АПК. В хипотезата на чл.161 ал.2 от ДОПК съдът самостоятелно,
и без изрично възражение, може да направи преценка за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, т.е. настоящият докладчик неправилно е приел, че
липсата на възражение от ответната страна в този смисъл представлява пречка за
извършване на такава преценка.
В
конкретния случай се касае за частно производство с предмет процесуален въпрос
(а не такъв по същество), който се характеризира с ниска фактическа и правна
сложност, без определен материален интерес; производството се провежда в
закрито съдебно заседание, а реално положеният квалифициран юридически труд от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател е изчерпан с изготвянето на
частната жалба против решение на началник отдел „МДТ“ от 30.09.2019г.
Преценката
за прекомерност следва да бъде извършена съобразно предвиждането на чл.36 от
Закона за адвокатурата, чиято ал.2 препраща към размерите, определени в Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл.чл.8
ал.3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лв. Въз основа на изложеното и конкретните факти по
делото съдът приема, че заявеното
адвокатско възнаграждение от 5 000лв. действително е прекомерно, респективно - че
възнаграждение в размер на специалния минимум от 500лв. по цитирания текст на
Наредбата е съответно на положения специализиран юридически труд по вид, обем и
продължителност, и намира, че именно в този смисъл следва да бъде изменено определението
по делото, респективно – в полза на „Месокомбинат Варна“ АД следва да бъде
присъдени 500лв. адвокатско възнаграждение, и 50лв. ДТ съобразно заявената с
жалбата претенция за присъждане на разноски; в останалата си част – до исканите
5 000лв. адвокатско възнаграждение претенцията им е неоснователна.
Така
мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 3091/05.12.2019г по адм.д. № 3152/2019г,
ХХVІ с-в, както следва:
В
абзац трети на диспозитива вместо „адвокатско възнаграждение в размер на 5 000
(пет хиляди) лева“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „разноски в
размер на 550 (петстотин и петдесет) лева“.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
След
влизането му в сила настоящото да се отбележи върху определение
№3091/05.12.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: