№ 2877
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.07.2021г., постановено по гр.д. №8074/2021г. на СРС, ГО, 88 състав,
са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ЕАД с ЕИК:**** срещу В.
Н. А., ЕГН:********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата 2104,28 лв.-
главница, представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
30.04.2019г. за имот в гр.София, ул.Сан С.о №****, с абонатен №23567, сумата 54,13лв.-
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2017г.- 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 23.06.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от
243,67лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 12.06.2020г. върху вземането за
топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№26451/2020г. по описа на СРС, 88 състав. Със същото решение е отхвърлена
исковата претенция за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2177,95лв., иска за главницата за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 60,79лв. и за периода
м.03.2017г.- м.05.2017г. и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 304,43лв. и за
периода 15.09.2017г.- 14.09.2018г., както и изцяло иска за сумата в размер на 11,97лв. за
периода 01.05.2017г.- 12.06.2020г.- обезщетение за забава върху таксата за дялово
1
разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производство в размер на 583,90лв. и разноски за заповедното производство в размер на
95,04 лв. по съразмерност. Ищецът е осъден да заплати на ответника 47,92лв. разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на „Т.С.”ЕООД с ЕИК:**** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Н. А..
Жалбоподателят поддържа, че не са представени доказателства за въвеждане на сградата и
абонатната станция в експлоатация, поради което не е установена реалната доставка на
топлинна енергия. Твърди, че се претендират вземания по фактури, издадени извън
процесния период и за задължения извън този период, които са погасени по давност.
Претендира отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски в заповедното и исковото производство за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД, с подадения в срок отговор оспорва жалбата
като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът В. Н. А. притежава ограничено
вещно право на ползване върху процесния имот през исковия период, поради което и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР
2
на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца.
По спорните на етапа на въззивното производство въпроси:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот, по силата
на който ответникът притежава правото на ползване върху процесния имот, кубатурата на
последния е 352,20 куб.м. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, в списъка на
живущите е посочена кубатура от 202 куб.м., а топлинният счетоводител е изчислявал
отопление от сградна инсталация и на общи части на база 225 куб.м. При постановяване на
решението си първоинстанционният съд е приел най-малката от тези стойности, поради
което не може да се приеме за основателно възражението на ответника в тази връзка.
Вещото лице е установило също така, че абонатната станция е родменена през 2002г.,
а топломерът е преминал метрологична проверка на 25.11.2016г. и на 09.05.2018г. с
валидност до м.05.2020г., тоест не са налице отклонения извън допустимите стойност
относно доставената топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и
чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата
дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
3
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Предвид гореизложеното и с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение– 23.06.2020г. /което действие прекъсва
давността – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК/, всички вземания на ищеца,
станали изискуеми преди 23.06.2017г., са погасени по давност.
Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от
11.08.2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Вземането за стойността на топлинната енергия, потребена през м.05.2017г., е
станало изискуемо на 15.07.2017г., поради което претенцията на ищеца за периода от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. не е погасена по давност.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на
решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия и по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради което и с
оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон - то не може да
бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно
приетото за установено от фактическа страна относно реалното извършване на услугата
дялово разпределение през исковия период и нейната стойност, както и относно началния и
краен период на вземането за законна мораторна лихва върху непогасената част от
главницата за топлинна енергия и нейния размер.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
4
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.07.2021г., постановено по гр.д. №8074/2021г. на
СРС, ГО, 88 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН:********** да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК:**** сумата от
50лв. (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - „Т.С.”ЕООД с
ЕИК:****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5