Р Е Ш
Е Н И Е №
260024
Гр.Пловдив,25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети
граждански състав в публично
заседание на 09.07.2020 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
секретар : Валентина Василева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова
въззивно гражданско дело N1083 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. ****
решение № 697/26.02.2020г. по гр.д.№ 19142/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е
осъден да заплати на въззиваемия Я.Д.Я. с ЕГН ********** сумата от 1758,45
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1739 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1,143, положен през периода 25.11.2016г.–
25.11.2019 г., както и сумата от 247,24 лева- мораторни лихви за периода 01.02.2017
г.-25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на ИМ- 25.11.2019г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба
се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни доводи
относно това, защо не е налице основание за прилагане на горепосочения
коефициент за приравняване на нощния труд към дневен, за неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на
нощния труд в системата на МВР. Излагат се доводи за това, че нито в ЗДС, нито
в Закона за МВР има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в
тези закони случаи КТ се прилага съответно. Счита, че във всички случаи, в
които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в
КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми; не било
доказано, че е налице неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие – от
приложените платежни бележки е видно, че са изплатени всички дължими суми.
Направено е оплакване, че първоинстанционният съд не е мотивирал извода си, че
при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд – счита, че е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.
От
въззиваемия Я.Д.Я.
с ЕГН ********** не е подаден отговор на въззивната жалба; от пълномощника
му адв.Т. е взето становище в ОЗ и е депозирана писмена защита, с които се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
ПОС,
ХІV гр.с., като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството
по гр.д.№ 19142/2019г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Я.Д.Я.
против ГД„Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. ****, с
която са предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.140, във
вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86
от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че Я. е държавен служител, работещ по служебно
правоотношение с ответника като **** ПБЗН на летище **** като е полагал 24
часови дежурства, отчитани сумарно на тримесечие; че през периода 25.11.2016г.-
25.11.2019г. той положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 12057 часа, като разликата от 257 часа не бил
заплатен от работодателят. Коефициент 1,143 изрично бил предвиден в чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Счита, че макар в последващите
наредби да не е налице изрична идентична разпоредба, то при непълнота в
специалния нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С
подадения от ОД на МВР отговор на исковата молба, същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и
единствено приложим по отношение на държавните служители в структурите на МВР
се явява ЗМВР.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния
период въззиваемият е заемал длъжността **** ПБЗН на летище ****, че е полагал
24 часови дежурства, че отчитането на изработеното работното време е сумарно на
тримесечие. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и
заключение по ССЕ, изготвено вещото лице З. М., се установява, че през
процесния период ищецът е положил общо 1739 часа нощен труд, като същите са му
били платени, без да бъдат преизчислени, чрез приравняването им на дневен труд
чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също
така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително
възнаграждение е в размер от 1758,45 лева, а лихвата за забавено плащане на
това възнаграждение е в размер от 247,24 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) липсва правна уредба относно
заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя
нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а правата на
държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи
следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбта на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение,
но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на
основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима и в конкретния случай по
силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и
коефициента за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе при
приложението на този коефициент остана неиздължено трудово възнаграждение в
присъдения от първоинстанционния съд размер от 1758,45 лева, ведно със
съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер
от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 697/26.02.2020г. по гр.д.№ 19142/2019г. на ПдРС, І гр.с.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. **** да
заплати на Я.Д.Я. с ЕГН ********** сумата от 400 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: