№ 1507
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000501929 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 1763 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 6073/2022 г. на
Софийски градски съд, ГО I-30 състав, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД е осъдил Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София,
ул. „Московска“ №33, да заплати на У. Р. П. , ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ №**, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 11.03.2022 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и сумата от 65,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото събитие – разходи за лечение; като е отхвърлил иска за
неивуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 50
000 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната
Столична община, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
неговата осъдителна част с оплаквания за необоснованост и неправилност
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че по делото е безспорно установено посредством назначената
1
СТЕ, че процесната спирка е била достатъчно осветена по начин, че
заобикалящата действителност е била годна за възприемане, поради което
липсата на светлоотразително покритие върху монтираните бетонни колчета
на процесната спирка не би причинило настъпването на процесния инцидент,
вследствие на който ищцата е получила фрактура на лявата лъчева кост в
долната част. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, каквото първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва. В
тази връзка се изтъква, че ако вниманието и погледът на ищцата не са били
отвлечени от екрана на мобилния телефон, ищцата несъмнено е щяла да
забележи елементите от системата за пътна безопасност и е нямало при
слизането си от тролейбуса да падне и да се удари в процесните бетонни
колчета. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени изцяло
обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемата У. Р. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна по
съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен
отговор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 11.03.2022 г.,
малко след 20 ч., в тъмната част на денонощието, в гр. София, ищцата П. като
пътник в тролейбус по линия №1 в посока от бул. „Княз Ал. Дондуков“ към
ж.к. „Левски“ е предприела слизане на спирка „Моста Чавдар“, при което с
десния си крак се ударила в едно от бетонните колчета, монтирани в редица
на тротоара в обхвата на спирката. От инерцията тялото й се наклонило
напред и тя паднала наляво, отново удряйки се в бетонно колче, подпирайки
се с тежестта си на лявата си ръка, вследствие на което получила фрактура на
лявата лъчева кост в долната ѝ част. Спорно пред въззивната инстанция е дали
за така настъпилия инцидент отговорност носи Столична община, както и
дали вредите не са били съпричинени от поведението на самата пострадала.
За установяване вида и характера на процесните съоръжения по делото
е изслушано заключението на Съдебно-техническата експертиза на вещото
лице инж. А. Р., според което процесните стълбчета представляват
антипаркинг съоръжения, които към датата на огледа са корозирали и
светлоотразителното покритие върху тях липсва, с изключение на един
стълб, върху който е останало пренебрежимо и почти незабележимо
парче светлоотразително фолио, негодно да изпълнява своята функция.
Вещото лице е посочило, че към момента не съществуват приложими
технически правила и норми на национално ниво, регламентиращи
2
монтирането на антипаркингови елементи или друг вид непреместваеми
обекти, като изискванията за антипаркинговите елементи като
местоположение, разстояние между тях, маркировка, сигнализация и пр. в
конкретния случай се определят от проекта за ОБЕКТ: „Ремонт на бул. „Вл.
Вазов“ от моста „Чавдар“ до бул. „Ботевградско шосе“ и на бул.
„Ботевградско шосе“ от ул. „Летоструй“ до СОП със съдържание: Постоянна
организация на движението“ (приложен към заключението). Предвид на това,
че спирките са пешеходни пространства, то с оглед на ограничаване на
достъпа на ППС до тях, вещото лице дава заключение, че е допустимо да се
монтират антипаркингови елементи. Изискванията за тях като
местоположение, разстояние между тях, маркировка, сигнализация и др.
следва да се определят конкретно за всеки отделен случай и да са отразени в
проекта за ремонтирания участък, включващ и всяка спирка, попадаща в него.
По делото е изслушано и заключението на СТЕ, изготвено от вещо
лице М. Б., касателно уличното осветление на процесната спирка. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че спирката е
достатъчно осветена, осветлението отговаря на техническите изисквания и на
стандартите, но потвърждава, че процесните колчета са в тъмен цвят и без
поставени светлоотразителни черти или лентички.
От приетите по делото и неоспорени от страните медицински
документи и заключението на СМЕ на вещото лице д-р Б. Б. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила фрактура на
лявата лъчева кост в долната част. Фрактурата се получава вследствие
внезапно нанесен удар в областта на дланта при падане, когато пешеходецът
се стреми да си подсигури опора при падането. Силният удар в областта на
дланта води до фрактура на лъчевата кост в областта на китковата става. По
своят медико-биологичен характер получената фрактура на лявата лъчева
кост е причинила на У. П. „ трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни " (в случая до 3 месеца). Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ – гр. София. По спешност и под локална анестезия счупената
лъчева кост е била наместена и гипсирана. След оказана медицинска
помощ, пострадалата е била освободена от болницата като лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. На 15.04.2022 г.
гипсовата имобилизация е била отстранена и ищцата е започнала амбулаторно
начална рехабилитация. На 20.04.2022 г. при ищцата е била установена
„локална остеопороза на Зудек“ в зоната на фрактурата – локална,
посттравматична остеопороза, причинена от счупването на костта и
продължителното обездвижване на китковата става, като няма данни при
ищцата за генерализирана форма на остеопороза. Вещото лице изтъква, че
остеопорозата на Зудек не е изолирано заболяване, а представлява едно
посттравматично усложнение на фрактурата. Назначено е било назначено
медикаментозно лечение. На 12.05.2022 г. при ищцата е установен остатъчен
оток, зачервяване, болезнени движения на китковата става и остеопороза на
3
Зудек, за които отново е назначена медикаментозна терапия. Процесната
фрактура на ишцата У. П. е зараснала за срок до 40 дни, а с проведения
лечебен възстановителен период общо оздравителният процес е
приключил за срок от 3 месеца. По време на тримесечния лечебен и
възстановителен период, ищцата е търпяла болки и страдания с различна
интензивност. Най-интензивни болките са били през първите 2-3 седмици,
непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди, болките при ищцата
са били само периодично явяващи се в зоната на фрактурата особено при
студено и влажно време, което е налагало през тези периоди тя да използва
повече седативни и обезболяващи средства. Според вещото лице към датата
на изготвяне на заключението движенията на лявата киткова става при
ищцата вече са почти нормализирани, но при екстензия на ръката
(разгъване назад), движението все още е в намален обем с около 10
градуса. Вещото лице обаче сочи, че с времето и това ограничение ще
изчезне. От процесното счупване не са останали други негативни
последици или усложнения за пострадалата. Разходите на ищцата, за
които по делото са представени документи в общ размер на 65,30 лв.,
съвпадат с периода, когато тя е провела лечението на процесното
счупване и са били задължителни за правилното и навременното му
провеждане.
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетелката С. М. Ч.. На процесната дата през м.
март, около 20-21 часа вечерта свидетелката е пътувала към кв. „Хаджи
Димитър“ с тролейбус и е слязла на спирката на моста „Чавдар“. В същия
момент, от съседната врата на тролейбуса е слизала ищцата, която се спънала
и паднала, т.к. на спирката имало монтирани колчета, които не са били
боядисани и не се виждали при по-слабото осветление в тъмната част на
денонощието. Ищцата се спънала в едно от колчетата, а при падането се
ударила в съседно разположено колче. Свидетелката и съпругът се
притекли незабавно на помощ. Слязъл и водачът на тролейбуса, който се
обадил на бърза помощ, след което продължил по маршрута си, а
свидетелката и съпругът останали с ищцата, за да изчакат линейката.
Свидетелката изтъква, че тролейбусът е спрял на обичайното място – на
спирката. На същата са били монтирани въпросните колчета, които не са били
боядисани и са били в цвят, сходен с настилката, и при слизане нощем са
трудно забележими, за да бъдат избегнати, въпреки осветлението на спирката.
По делото е проведен разпит и на свидетеля М. М. Г. – водачът на
процесния тролейбус, служител на ответника от около година и
половина. След установяването на тролейбуса на спирката на моста
„Чавдар“, свидетелят отключил разрешението на вратите, за да се отворят,
възприел ищцата, която се канела да слиза, както и в ръката телефон със
светещ дисплей, като не могъл да потвърди дали по време на слизането
ищцата е използвала телефона или не. Заявява, че за година и половина,
4
откакто е на работа в Столичен електротранспорт, на друг такъв инцидент не
е ставал свидетел, нито е чувал за подобен. На спирката имало монтирани
съоръжения - метални конуси с височина около 40 см. от земята, на около 15
см. от бордюра, по продължението на цялата спирка, които имали за цел да
предпазват от инциденти. Според свидетеля са били боядисани в черно, но се
забелязвали нощно време, защото спирките са осветени. Би трябвало да имат
светлоотразители, но не може да потвърди със сигурност дали монтираните
на процесната спирка са имали такива, т.к. не е обърнал внимание.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди
по делото е проведен разпит на свидетелката Ю. С., която познавала
ищцата от 40 години. За инцидента научила от самата нея по телефона. На
12.03.2022 г. свидетелката се обадила на ищцата, защото трябвало да пътуват
за Пловдив, но тя, плачейки, обяснила, че е паднала и си е счупила ръката.
Била с поставен гипс, оплаквала се от много силни болки през нощта, които ѝ
пречели да спи. Имала затруднения в обслужването през този период.
Случилото се попречило и на работата като дистрибутор на вина, защото
била свързана с носене на мостри, което със счупената ръка ищцата не
можела да прави. Това продължило 5-6 месеца. По същото време и съпругът
бил опериран и не можел да ходи.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа
по иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът
да установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него
вреди, които да са резултат на противоправно и виновно поведение на
лицето, комуто е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
от характера на работата, то ест да се явяват причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които
спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква
собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.
В настоящия случай ответната Столична община е длъжна по силата на
закона - чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, както и дейностите по
сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на
неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е
станал инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6
5
от ПЗР на ЗДвП и според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за
поддържането му, вкл. и на монтираните върху същия съоръжения,
както и сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването
на неизправностите по тях, е именно в тежест на Общината.
Следователно, ответникът има задължение да осигурява поддръжката на
тротоарите и монтираните върху тях препятствия против качване, спиране и
паркиране на автомобили във вид, съответен на предназначението им и
при съблюдаване на изискванията за безопасност, като при наличие на
неизправност, е длъжен да вземе мерки за сигнализация до
отстраняването й. Негово е и задължението да се грижи за поддръжката и
експлоатацията на публичното осветление в границите на урбанизираните
територии. Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои служители или
чрез трети лица, на които възлага съответната работа.
Самото монтиране на съоръженията против паркиране не е
неправомерно. Противоправно е бездействието на служителите на ответника,
натоварени с посочената работа по поддържа в изправно състояние и
сигнализация при неизправности, които не са положили грижи за
поддръжка на светоотразителите по поставените колчета, необходими за
предпазване здравето и живота на гражданите в тъмната част на
денонощието, нито са извършили необходимите действия за съблюдаване
на изискванията за безопасност, като при наличие на неизправност у
процесните съоръжения, да вземат незабавни мерки тяхното
отстраняване или за съответната сигнализация до отстраняването й.
Металните стълбчета са тъмни на цвят, без каквито и да било
светлоотразителни елементи. Доколкото според в.л. Р. по едно от
стълбчетата имало останки от светлоотразителни ленти, може да се
направи извод, че такива ленти е имало по част или по всички от
стълбчетата, но същите са заличени впоследствие. И двете СТЕ сочат, че
стълбчетата са корозирали, едно от тях дори липсва. Ето защо, съдът
намира, че натоварените лица не са извършили необходимите действия за
поддръжка на съоръженията в състояние, годно за безопасно придвижване и
от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-
горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Съгласно
установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.)
отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За ангажиране
отговорността на възложителя не е нужно да се издири точно лицето, на което
е възложена работата, чието виновно бездействие е довело до настъпване на
вредата. От значение е единствено, че в резултат на пропускането да бъдат
извършени посочените дейности са настъпили вредоносните последици за
ищцата.
По възражението за съпричиняване първоинстанционният съд
6
правилно е приел, че същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Причината за уврежданията на ищцата е падането при слизане от
тролейбуса след спъване в едно от посочените стълбчета, което е било трудно
забележимо в тъмната част на денонощието, въпреки наличието на работещо
улично осветление, именно поради липсата на каквото и да било
светлоотразяване чрез отделни елементи /напр. светлоотразителни ленти/ или
цялостно боядисване на съоръжението с боя със светлоотразителни частици.
При наличието на необозначени препятствия за движението на слизащите от
тролейбусите пътници по протежението на цялата спирка и липса на
твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена от
стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание
- очакването, че последните по презумпция трябва да проявяват специално
внимание при слизането си от превозното средство и навлизането на
тротоара, е необосновано. Няма данни ищцата да е осъществила слизането си
от тролейбуса по необичаен за ежедневието начин, няма и причина да се
очаква заострено внимание от нейна страна при липса на положено каквото и
да било усилие от страна на ответника да обозначи визуално
местоположението на монтираните препятствия по начин, гарантиращ
тяхното възприемане нощно време от гражданите при полагане на обичайната
житейска предпазливост при придвижване.
Неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба на
Столична община, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, с което е допуснато нарушение на чл. 52
ЗЗД, по следните причини:
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В настоящия случай, както правилно е извел в мотивите си
първоинстанционният съд, то следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства, които неминуемо завишават отговорността на деликвента, а
именно: силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията – особено интензивни за около 2-3 седмици непосредствено след
инцидента и за същия период по време на рехабилитацията;
продължителността на лечебния и възстановителен период – три месеца, от
които около месец с поставена гипсова имобилизация; възрастта на
пострадалата от 60 години; временната неработоспособност; затруднения в
обслужването; фактът, че през това време съпругът е бил опериран и не е
можел да ходи.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и настъпилото към
7
момента възстановяване от травматичните увреждания и почти пълно
нормализиране обема на движение на китката, както и благоприятната
прогноза на вещото лице по СМЕ за изчезване в бъдеще на остатъчното
ограничение от 10 градуса при екстензия на ръката назад, и обстоятелството,
че лечението на ищцата е било консервативно, а не оперативно, съобразено
със социално-икономическите условия настоящият въззивен състав намира за
справедливо обезщетението от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, претърпени от У. Р. П..
Основателен до пълния размер от 65, 30 лв. е и искът за имуществени
вреди, установен от приложените по делото документи – разходи за
провеждано лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.03.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, в съответствие
с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции решението
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на
процесуалния представител на въззиваемата страна – адв. П. Е. А. от САК,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивния
съд, в размер на 733.02 лв.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1763 от 06.04.2023 г. по гр. д. №
6073/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-30 състав, в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София,
ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. П. Е. А. от САК на основание чл. 38
от ЗА сумата 733,02 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му,
чрез връчване на препис от същото, пред ВКС при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8